Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е

 

  Гр. Сливен, 29.04.2009 г.

 

В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                Сливенският окръжен съд, гражданско отделение- първи състав, в открито заседание на  петнадесети април,   през две хиляди и девета година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Н.Я.

ЧЛЕНОВЕ:          М.Д. *** М.

При секретаря М.Л. и в присъствието на Прокурора…………………..като разгледа докладваното от                М. Д. ***  по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Обжалвано е Решение № 37/03.02.2009 г., постановено по гр.д. № 3463/2008 г. на Сливенски районен съд.

Въззивникът във въззивната си жалба моли решението в частта над присъдената издръжка за времето от 19.09.2008 г. до настъпване на законни основания за изменяване или прекратяване в размер на 50 лв. до 70 лв. и в частта, в която е присъдена издръжка в размер на 50 лв. за периода от 19.09.2007г. до 19.09.2008 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна вноска  да бъде отменено, като неправилно и постановено в противоречие със закона и необосновано. Не били установени всички обстоятелства и факти досежно размера на доходите на ищцата, КМЗП на малолетното дете И.. Не било съобразено, че има задължение към 17 годишната си дъщеря от прекратен брак.

Във въззивната си жалба, в с.з. и в писмените си бележки пълномощникът на възз ивника- адв. Т. Ч. *** посочва, че макар исковата претенция по чл. 82, ал.1 от СК да не е оспорена по основание, се явява значително завишена по размер.Намира, че доверителят му е в състояние да осигурява по 50 лв. месечна издръжка за бъдеще време. Имал задължение и за издръжката на дъщеря си от предходен брак и към жената с която живее и детето й.

Оспорва основателността на иска с правно основание чл. 87 от СК, за присъждане издръжка за една година преди завеждане на иска. Бащата издържал детето. В по- малка степен тези грижи са имали паричен, отколкото овеществен еквивалент.

Въззиваемата страна в ОТГОВОРА и в с.з. чрез пълномощника си адв. А.С. оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна, а обжалваното решение потвърдено. Твърди, че въззивникът работи и при доход от 350 лв. може да осигурява присъдената издръжка. Освен към детето И. въззивникът бил задължен да заплаща издръжка на дъщеря си от предходен брак в размер на 20 лв. и то само още месец и половина. Нямал задължения по закон към други лица. Съдът не следвало да обсъжда доводите на въззивника, че следвало да издържа жената с която живее на съпружески начала и нейното дете. Претендира присъждане на разноски, направени пред въззивната инстанция.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в законния за обжалване срок. Въззивникът  има правен интерес да  обжалва решението, с което е осъден да заплаща издръжка.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Постановено е от компетентен орган /районен съд Сливен, съобразно родовата подсъдност/, в законова форма и е отговорено на предявените искови претенции.

Въззивният съд констатира, че с искова молба, входирана в канцеларията на СлРС  на 19.09.2008 г. Б.И. ***, като майка и законна представителка на малолетното си дете И. предявила обективно съединени искове с правно основание чл. 82, ал.1 от СК и чл. 87 от СК против ответника М.Т.С. ***- баща на детето за присъждане на месечна издръжка от 80 лв. за времето една година преди завеждане на иска до настъпване на законна причина за изменяването или прекратяването й, ведно със законната лихва при месечна забава, с претенция за присъждане на направените по делото разноски. В исковата си молба И., КМЗП на малолетното си дете И. *** живели на съпружески начала с ответника, от което съжителство се родило детето И. *** 2003 г. се разделили и живеят отделно, като с детето живее при родителите си в гр. Сливен. През м. февруари 2006 г. сключила брак и от съпруга си има родено дете В.- р. на 18.04.2006 г. Твърди, че от 2003 г. единствено тя се грижи за детето И., като за последен път ответникът й пратил пари през м. август 2007 г., за да подготви И. за училище. Пари повече не е изпращал, а за рождения ден на детето през м. декември 2007 г. му подарил дрехи. Това било крайно недостатъчно за изхранването и издръжката му. Работила във фирма и получавала месечно възнаграждение от 300 лв., а ответникът работи в частна фирма, като таксиметров шофьор. Бил в състояние да заплаща поне 80 лв. месечна издръжка.

В с.з. лично и чрез пълномощникът си адв. А. С. *** поддържа исковете. Изразява съгласие да се постигне спогодба, като ответникът се задължи да заплаща за минало време издръжка от 50 лв. и от завеждане на иска издръжка в размер на 70 лв.

Ответникът в ОТГОВОРА си по исковата молба посочва, че исковете са допустими, но този за минало време по чл. 87 е неоснователен, тъй като е давал пари за издръжката на детето, като осигурявал парични и материални помощи. Оспорва иска с правно основание чл. 82, ал.1 по размер. Не бил в състояние да осигурява по 80 лв. месечна издръжка, тъй като освен за детето И. бил задължен да изплаща издръжка за ** годишната си дъщеря Е. от прекратен брак, която има сериозно хронично заболяване- диагноза “Тиреоидит на хашимото. Обезитас ІІ-ІІІ степен”. Освен това полагал грижи и за С. Н. Р., инвалид 75 %, с която бил във фактическо съжителство от една година и за сина й, който  живее с тях. 

 В с.з. и в писмената защита лично и чрез пълномощникът си адв. Т. Ч. изрази готовност да заплаща по 50 лв. месечна издръжка, считано за бъдеще време. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съобразно отхвърлените части от исковете.  

          От доказателствата по делото, съдът прие за установено:

Детето И.М.С. е родено на 06.12.2000 г. в гр. В. от съжителството на майката Б.И. и бащата М.Т.С.. Родителите се разделили през 2003 г., като майката с детето се установили в гр. С. при родителите на И.. През 2006 г. И. сключила граждански брак с трето лице- И.Д. И. и от него родила детето В. на 18.04.2006 г. Заедно отглеждали и детето И.. Към завеждане на исковата молба и към настоящия момент И. е ученичка във втори клас през учебната 2008/9 г. в 8. ОУ “Юрий Гагарин”- Сливен- според уверение изх. № 50/19.09.2008 г.

Ответникът за “последен път” /изписано в ИМ/ изпратил пари на ищцата през м. август 2007 г., когато И. станала ученичка в първи клас. Не се спори, че парите са били 300 лв. По признание в ИМ е установено, че подарил за рождения ден на детето през м. декември 2007 г. дрехи. От показанията на св. С. Н.-съжителстваща с ответника се установи, че при престоя от 7 дни на детето при тях през лятото на 2008 г.- м. август ответникът, с нейна помощ закупил и му подарил два броя дънки, обувки, чанта и аксесоари. Когато си тръгвало от В. му предала 50 лв., дадени за него от дядото.

Ответникът има задължение към дете от прекратен брак Е., р. на 03.06.1991 г. От представения заверен препис от бракоразводно решение- за прекратяване на брака по взаимно съгласие по гр.д. № 206/1999 г. на РС Варна е видно, че се задължил да заплаща за Е. по 20 лв. месечна издръжка. Няма доказателства да има последващи решения за изменение размера на издръжката. От представената Епикриза за 12 годишното дете към м. ноември 2003 г. Е./в момента на 18 години без един месец/ била лекувана в медицинско заведение в гр. Варна с диагноза “Тиреоидит на хашимото. Обезитас ІІ-ІІІ степен”. Няма доказателства за наличие на заболяване към сегашен момент.

Ответникът от началото на 2008 г. живее на съпружески начала със  С.Н., инвалид общо заболяване 75 % и при тях живее сина й Н. Л., р. на 27.09.1991 г. Н. имала месечен доход дот август до декември 2007 г. от 180 лв., а за 2008 г. до м. юли 225 лв.

По признание на ответника същият работил към таксиметрова фирма, като таксиметров шофьор. Твърди, че получавал 300 лв. месечно възнаграждение, без трудов и граждански договор. Пред въззивната инстанция представи служебна бележка, с която удостоверява, че от м. април 2009 г. има сключен трудов договор и работи като таксиметров шофьор в ДЗЗД “С.”, гр. В., с работна заплата 350 лв.

Майката работила в строителната фирма на съпруга си, като получавала месечно възнаграждение 300 лв., но била съкратена и от 20.01.2009 г. е регистрирана в “БТ” Сливен и съгласно Разпореждане № 191-00-630-1 от 27.02.2009 г. й е отпуснато парично обезщетение за времето от 05.01.2009 г. до 04.05.2009 г. по 6 лв. на ден- т.е. по 180 лв. на месец.

От приетото за установено, съдът направи следните правни изводи:   

Искът с правно основание чл. 87 от СК против ответника е допустим. Родителските права спрямо детето се упражняват майката. Търси се издръжка за детето И. на 8 г. и 5 месеца, ученичка във втори клас /към настоящия момент/. Детето се отглежда и възпитава от майката- ищцата И.. Бащата живее в друго населено място и инцидентно го чува по телефона и вижда- лятото на 2008 г. за 7 дни, когато му гостува. До момента няма присъдена издръжка.

По ОСНОВАНИЕ искът е основателен и доказан. Преди завеждане  на иска, последната година ответникът подарил дрехи на детето за рождения му ден- 06.12.07 г. и дрехи през лятото на 2008 г., което не е конкретизирано по стойност, но съдът не мое да приеме, че може да се приспадне от необходимата издръжка за времето една година преди завеждане на иска. Последните изпратени средства от 300 лв. за осигуряване на дрехи и пособия за първокласничката- през август 2007 г. е извън претендирания период, който започва от 19.09.2007 г.

Съгласно чл. 85, ал.1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на децата и възможностите на родителите в границите, установени от Министерския съвет.  

Възможностите на двамата родители за периода до 19.09.2008 г. са както следва- двамата с доходи от по 300 лв. месечно и със задължения към други деца- ищцата към природеното дете, родено през 2006 г. и ответникът към детето от прекратен брак- на 17 г., за което е осъден да заплаща по 20 лв. издръжка.

Искът с правно основание чл. 87 от СК в размер на 80 лв. за минало време- 19.09.2007 г.- 19.09.2008 г. е уважен от първата инстанция в размер на 50 лв. Въззивна жалба има само от ответника, който твърди, че не дължи защото вече осигурил средства и материални помощи. 

Съдът споделя правните изводи, направени от първоинстанционния съд при определяне размера на издръжката на детето И. за периода 19.09.2007 г.- 19.09.2008 г.- 50 лв., поради което ще потвърди решението в тази му част и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на СлРС.

По иска с правно основание чл. 82, ал.1 от СК: Претенцията е за присъждане на месечна издръжка от 80 лв. По основание е основателен, а по размер завишен.

Съгласно Постановление № 38/01.07.1985 г., с настъпилите в него промени границите на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца са от 30 лв. до 80 лв. Детето е на 8 г. и 5 месеца и възможностите на родителите не са големи. От м. април 2009 г. трудовото възнаграждение на бащата е 350лв., а майката получава обезщетение за безработица от 180 лв., което е срочно. Двамата родители имат задължение за издръжка и към други деца- всеки по за още едно. Ако и да си е поставил като морално задължение да подпомага жената с която живее на съпружески начала и нейния син ответникът не е длъжен по закон да ги издържа, а задълженията му са само към децата, чийто баща е. Незаконосъобразно ще бъде ако от тази ниска възраст на детето И. се определи размер към максимума по посоченото постановление. Не се изтъкват  изключителни нужди, които трябва да бъдат задоволени при посочените възможности на родителите.  

Съдът намира, че за цялостната издръжка на детето са необходими  100 лв., от които майката да осигурява  40 лв., а  бащата 60 лв., считано от завеждане на иска до навършване на пълнолетие или настъпване на законна причина на прекратяването или изменяването й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска.  

Като не споделя правните изводи на СлРС съдът ще отмени решението в частта над присъдената на основание чл. 82, ал.1 от СК  издръжка 60 лв. за  детето И. до  70 лв. В частта над 60 лв. до 70 лв. съдът намира решението за неправилно и незаконосъобразно. С изменението размера на дължимата издръжка, ответникът следва да заплати ДТ в размер на 90.80 лв., като над тази сума до присъдената от първата инстанция- 124.80 лв. съдът ще отмени решението в тази част.

Пред районен съд Сливен ищцата направила разноски в размер на 100 лв. , ответникът в размер на 200 лв. С оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищцата, съобразно уважената част от иска разноски в размер на 75 лв., а последната да заплати на ответника, съобразно отхвърлената част от иска 50 лв. В тези размери са определени дължимите разноски в обжалваното решение, поради което в тези части същото следва да бъде потвърдено.

Пред въззивната инстанция двете страни са претендирали присъждане на разноски. С оглед уважената част от жалбата, направените разноски- въззивникът 62.40 лв. и въззиваемата 50 лв., последната следва да заплати на въззивника, съобразно уважената част от жалбата сумата 20 лв., а   въззивникът да заплати на въззиваемата сумата 35 лв.

Въз основа на изложеното, съдът

                                               

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ Решение № 37/03.02.2009 г., постановено по гр.д. № 3463/2008 г. на Сливенски районен съд в частта над присъдената на основание чл. 82, ал.1 от СК  издръжка 60 лв. за  детето И. до  70 лв., като неправилно и незаконосъобразно, като я определя на 60 лв.  

ОТМЕНЯ Решение № 37/03.02.2009 г., постановено по гр.д. № 3463/2008 г. на Сливенски районен съд в частта на присъдената държавна такса над 90.80 лв.до 124.80 лв.

ОСЪЖДА Б.И.И., с ЕГН- ********** ***, като майка и законен представител на малолетното си дете И. да заплати на М.Т. С., с ЕГН- ********** *** сумата 20 лв., направени пред въззивната инстанция разноски, съобразно уважената част на въззивна жалба.

ОСЪЖДА М.Т. С., с ЕГН- ********** *** да заплати на Б.И.И., с ЕГН- ********** ***, като майка и законен представител на малолетното си дете И. сумата 35 лв., представляваща направени пред въззивната инстанция разноски, съобразно отхвърлената част от жалбата.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.

Решението в частта за присъдената издръжка по чл. 82, ал.1 от СК в размер на 50 лв., като необжалвана влязло в сила.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок.

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: