Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  157

 

гр. Сливен, 25.05.2009 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на двадесети май през двехиляди и девета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   М.С.

ЧЛЕНОВЕ:                                                           Н.Я.

                                                                                мл.с. М.М.

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря К.И., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева.  N 189 по описа за 2009  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 8/29.01.2009г. по гр.д. № 3651/08г. на СлРС, с което е разпределено ползването на съсобствен недвижим имот  между съсобственици и са присъдени разноски по делото.

Тримата въззивници обжалват изцяло решението като твърдят, че разпределението било неправилно, тъй като в частта, определена за ползване от друг съсобственик попадала клозетна кабина, изградена от третата въззивниза, като постройката не била отраена на скицата от в.л. и не било съобразено местонахождението й при определянето на режима на ползване. Въззивниците заявяват, че са знаели, че за изгрлаждането на кабината има издадено разрешение за строеж, но не разполагали с него по време на огледа и извърщването на експертизата. Заявяват, че по време на първоинстанционното производство са направили проверка в общинската администрация, но оригинала на разрешението бил много трудно открит, това станало през м.02.09г. Предсавят го с въззивната жалба и считайки, че това е новооткрит факт, молят да се назначи нова съдебно-техническа експертиза, която да се съобрази с разрешението за строеж от 1978г. на клозетната кабина, да се отмени решението на СлРС и се постанови ново, претендират разноски.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна  е подала писмен отговор. С него оспорва въззивната жалба и заявява, че в нея не се излагат действителни възражения против законосъобразността  на атакуваното решение, което е правилно, обосновано и  постановено при липса на процесуални нарушения и в съответствие с материалноправните норми. Моли същото да бъде потвърдено, а жалбата – отхвърлена. Противопоставя се на доказателствените искания пред тази инстанция.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

С определение в закрито заседание по реда на чл. 267 от ГПК, въззивният съд, при условията на чл. 266 ал.1 и обр. арг. чл. 266 ал. 2 и 3 от ГПК, във връзка с чл. 159 от ГПК, се е произнесъл и по направените доказателствени исканиия за събиране на нови писмени доказателствени средства, като не е го е уважил, поради липса на законовите предпоставки за това - с оглед несвоевременността на искането и настъпилата преклузия, тъй като нито фактите, нито писменият документ, са новонастъпили, или били неизвестни на страната и тя е имала възможност да посочи и ангажира доказателствените си средства, както и поради липса на процесуални нарушения на РС, довели до този резултат.

В с.з., въззивниците, редовно призовани, не се явяват, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържат въззивната жалба и молят съда да я уважи. Претендират разноски.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа отговора на  въззивната жалба и моли съда да отхвърли последната и  потвърди решението, като правилно, законосъобразно и обосновано. Не е претендирал разноски за тази инстанция.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Няма подадени по реда на чл. 149 ал. 3 от ГПК  писмени бележки.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Също така въззивният състав споделя и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Във въззивната жалба единствените  оплаквания са свързани с несъобразяване наличието на клозетна кабина, изградена от третата въззивница през 1978г. Тъй като тя не е отразена на скицата и не са били представени доказателства за законността на строежа, експертизата е извършена и заключението е изготвено при нейното игнориране. Както бе отбелязано, тъй като постройката е съществувала, а страната е знаела за наличието на разрешението за строеж, тя е била длъжна да предприеме някакви адекватни процесуални действия, /щом преюдициално не е сторила нищо за да приведе правното положение в съответствие с фактическото/ – да уведоми съда за наличието на документ от значение за спора, да поиска събирането му или съдействие за снабдяване с него и др. подобни. Процесуалната пасивност е довела до преклудиране на тези възможности, поради което спорът следва да се разреши при наличните, годни, допустими и относими доказателства, събрани по надлежен ред.

Така настоящият състав счита, че първоинстанционният съд е извършил разпределените на ползването на съсобствения имот, като е възприел този вариант от заключението на съдебнотехническата експертиза, който удовлетворява най-пълно и справедливо правата на страните съобразно квотите им от правото на собственост, съобразен е с това всеки съсобственик да има излаз към улицата, както и каква незастроена част да ползва с оглед това каква застроена част ползва. Спазени са материалните разпоредби, съчетаващи правните и техническите изисквания на закона. Липсват нарушения, водещи до незаконосъобразност на съдебното решение.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски следва да се възложи на въззивната страна и тя следва да понесе своите както са направени, насрещната страна не е претендирала разноски за тази инстанция и такива не следва да се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

 

 

Р     Е     Ш     И  :

                                               

 

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 8/29.01.2009г. по гр.д. № 3651/08г. на СлРС като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен  срок от връчването му.

                                                

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: