Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Сливен,  10.06.2009год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното заседание на  осми  юни през две хиляди и  девета година в състав:

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Д.

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:  М.Б.     

                                                                                                               М.Х.

 

 

 

при секретаря К.И. и с участието на прокурора  ………… като разгледа докладваното от  ГИНКА ДРАГАНОВА въззивно гражданско дело №  190 по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на И.К.И. ***, против решение № 7806.02.2009г., постановено  по гр.д. № 3984/2008г.    на РС Сливен.

Жалбоподателят – ответник с това решение е осъден, на основание чл. 82 от СК, да заплаща издръжка в размер на 80,00лв. на  сина си К.И.К. с ЕГН**********, със съгласието на майка му М.С.С.,***„Щастливо детство” № 1, считано от 07.11.2008г., датата на депозиране на исковата молба от РС Сливен, ведно с лихвата за забава до настъпването на пълнолетие или други законни причини за изменение  или прекратяване на тази издръжка. Осъден е и да заплати за минало време- от 06.11.2007г. до 07.11.2008г. месечна издръжка в размер общо  на 960,00лв., ведно със законната лихва до окончателно изплащане на сумата, като са присъдени и съответните държавни такси и разноски.

Жалбата е против цялото решение. В нея се твърди, че жалбоподателят няма възможност да плаща тази сума. Имал още едно дете – И., което било  в четвърти клас, за което също се грижи.

Въззиваемата страна - ищец, чрез процесуалния си представител адв. Елен Петрова от АК Сливен, намира жалбата за неоснователна и моли да се отхвърли и се остави в сила решението на РС Сливен като правилно и законосъобразно. Сочи, че претенцията е била доказана, както по основание, така и по размер. Изразява съгласие пред тази инстанция, за намаляване на дължимата издръжка, от датата на предявяване на исковата молба – в бъдеще , на сумата 75.00 лв. месечно. Не претендира разноските за тази инстанции.

С жалбата не  е било поискано събиране на  нови или  ново възникнали на  доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

Жалбата е депозирана в законния срок, от надлежна страна, против валидно постановен от компетентен районен съд, функциониращ  в надлежен състав съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и е допустима  по смисъла на чл.258 от ГПК.

 

Като съобрази доводите в жалбата, становището на въззиваемата страна и анализира събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема  за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че жалбоподателят – ответник е безработен и има още едно дете И., което също вече е ученик и за което също се грижи.

Ищецът К.И.К. с ЕГН ********** *** и е бил в седми клас през учебната 2008/2009 г. /удостоверение № 672 от 06.11.08 г. на ОУ „Н. Геров” село  Г. - л.6/. Майка му М.С.С. е получавала помощ по чл. 9 ал. 1 от Правилника за приложение на Закона за социалното подпомагане от Община – Сливен – в размер на 105.10 лв. месечно, считано от 01.06.2008 г. /арг. заповед №4545/01.07.2008 г. на Агенция за социално подпомагане – Сливен./ Тя има и друго дете В. Г. П., родена на 03.03.1992 г. /арг. удостоверение за раждане №021062/09.03.92 г. л. 5 от гр.д. №3984 /2008 г. на РС – Сливен/.

Родителите на ищеца не са имали сключен гр. брак и живеят разделени повече от десет години. Майка не работи, полага ежедневни грижи за отглеждане, възпитание и издръжка на ищеца, както и за другото си дете В.. Доказателства, че майката на ищеца не следва да работи, по делото няма представени  .

 По делото няма данни за   ответника, какви  доходи има, нито са представени доказателства, че е регистриран като безработен, но по това обстоятелство не се спори. Не се и твърди, че получава социални помощи.

При тези данни съдът следва да приеме за ответника, че той има доход в размер на минималната работна заплата за страната – 240 лв. От тази сума бащата следва да осигурява издръжка за двете си деца – ищеца и това дете И., което живее при ответника, както и да остават суми за неговото възстановяване.

Тези констатации мотивират следните  правни изводи:

Претенцията е била с посочено правно основание чл. 82 от СК, за присъждане на издръжка, дължима от бащата на ищеца, за една година назад, от депозиране на исковата молба и  след тази дата, до настъпване на законни основания за прекратяване или изменението й.

Предявените искове,  за изплащане на издръжка в бъдеще време, считано от датата на подаване на исковата молба 07.11.2008 г., както и за една година назад от 06.11.2007 г. до 06.11.2008 г., в размер на сумата по 80 лв. месечно,заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска, са основателни.

Като прецени възрастта на ищеца, неговите нужди и възможностите на двамата му родители, както и нормативно определения размер на месечната издръжка, дължима за непълнолетно дете съдът приема, че общо месечната издръжка  за ищеца е в размер на 120 лв. Той е ученик и са му необходими средства за продължаване на образованието си, закупуване на различни учебни пособия, облекло и други консумативи, както и пълноценна храна,  с цел осъществяване на правилното му физическо израстване. Приема се, че по-голяма част от този размер – 70,00 лв. от тази издръжка следва да осигури ответника. Този размер съдът приема, че бащата следва да го осигури, тъй като той не е установил по категоричен начин по делото, че е безработен. По това обстоятелство   не се спори, но ответникът е в работоспособна възраст и е длъжен да осигури издръжка и на двете си деца, а  не да се позовава на факта, че няма работа и не може да плаща издръжка.

Другата част от необходимата сума за издръжка на детето К., следва да се осигури от майката. Тя също има задължение за издръжка на още едно непълнолетно дете, но и тя е в работоспособна възраст и следва да осигури издръжка на децата си.

1.По тези съображение издръжката от датата на подаване на исковата молба следва да се присъди в размер на 70 лв. месечно, считано от 07.11.2008 г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.

2.По претенцията в частта й, с която  на основание чл. 87 от СК, във вр. чл. 82 ал. 1 от СК се търси издръжка за една година назад от датата на образуване на делото също следва да се присъди в размер на 70,00 лв. месечно. Съображенията за уважаване на претенцията в тази част са същите, както за уважаване на иска с правно основание чл. 82 от СК. Фактическите обстоятелства и доказателства по делото, които са от съществено значение за определяне размера на издръжката, дължима за минало време  не са по различни. И двамата родители на ищеца са в работоспособна възраст  и двамата полагат грижи за по още едно дете, но майката полага ежедневни, непосредствени грижи за отглеждане и възпитание на ищеца, поради което се приема, че бащата следва да плаща по-голямата част – 70 лв. месечно за отглеждане на ищеца. Тази сума, която за годината е общо в размер на 840 лв., следва да се присъди заедно със законната лихва, считано от 07.11.2008 г., датата, на която е поискана,  до окончателното й  изплащане.

Настоящата инстанция намира, че следва да се допусне изменение на решението   в частта, с която претенцията по  исковата молба и за двете части, е уважена по предявения размер,  като се присъди сумата от  70,00лв. месечно.

Този извод се налага   с оглед безспорно установения факт,  че   ответникът има задължение за издръжка на още едно дете, което е на 11години,   ученик е и за него също следва да се съобрази, че   е необходимо  да се осигурява месечно издръжка. 

По тези съображения се приема, че жалбата е   частично основателна и следва да бъде  уважена, като съдът намали присъдената издръжка за периода от 06.11.2007г. до 07.11.2008 г., а след тази дата – 07.11.2008г., до настъпване на причини за изменение или прекратяването й, от 80,00лв.- на 70,00лв. месечно.

В останалата част, жалбата следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна и недоказана.

 

При разглеждане на делото не се установи РС Сливен да е допуснал съществени процесуални нарушения водещи до отмяна на атакуваното с жалбата решение. РС Сливен е изпълнил задълженията си по ГПК и е дал изрични писмени указания на ответника - жалбоподател, във връзка с изразяване на становище по исковата молба  и попълване делото с доказателства. /арг.  разпореждане  държано в закрито заседание от 10.11.2008г., по гр.д. № 3984/2008г. на РС Сливен/.                                                  

Настоящата инстанция споделя правните изводи, отразени от РС – Сливен в обжалваното решени, които са съобразени, както с общите правни норми, регламентиращи взаимоотношенията между родители и деца, с трайната практика на съда, по този род дела, така и с всички, представени и събрани по делото доказателства. РС Сливен е постановил   обосновано и законосъобразно решение .

 При това положение обжалваното решение в частта, с която е осъден ищеца да заплати в полза на Съдебната власт държавна такса в размер на 165.20 лв. следва да се отмени в частта, - над сумата  134,40  лв.

Обжалваното решение в частта, с която на  въззиваемата страна – ищец, за първата инстанция са присъдени от РС Сливен разноски в пълен размер, също следва да бъде отменено над сумата 148,75лева,  до 170,00 лв.

Разноски за тази инстанция, при този изход на спора, се дължат на въззивника, но той не ги е доказал  по размер.

 

 

Р    Е    Ш    И  :

 

 

          ОТМЕНЯВА решение № 71/06.02.2009 г., постановено по гр.д. №3984/08 г. на РС – Сливен:

- В ЧАСТТА,  - с която е осъден И.К.И. с ЕГН ********** ***„Ч. в. „ №16 ДА ЗАПЛАЩА на сина си К.И.К. с ЕГН ********** , действащ лично и с съгласието на майка си М.С.С. с ЕГН ********** ***„Щ.. д. „№ *, месечна издръжка в размер над сумата 70,00 /седемдесет/ лева, до присъдената сума 80,00 /осемдесет/лева, считано от 07.11.2008 г. до навършване пълнолетие на детето или настъпване на други законни причини  за изменяне или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното изплащане,  

- В ЧАСТТА, с която е осъден И.К.И. с ЕГН ********** ***„Ч. в. „ №16 ДА ЗАПЛАЩА на сина си К.И.К. с ЕГН **********, действащ лично и с съгласието на майка си М.С.С. с ЕГН ********** ***„Щ.. д. „№ *, сумата над 840 /осемстотин и четиридесет/лева, до 960/деветстотин и шестдесет/ лева., представляваща издръжка за минало време за периода от 06.11.2007 г. до 07.11.2008 г., ведно със законната лихва върху считано от 07.11.2008 г. до окончателното й изплащане;

- В ЧАСТТА, с която  е осъден И.К.И. с ЕГН ********** ***„Ч.в. „ №16 ДА ЗАПЛАТИ на сина си К.И.К. с ЕГН **********, действащ лично и с съгласието на майка си М.С.С. с ЕГН ********** ***„Щ.. д. „№ * разноски по делото,  над сумата 148,75 / сто четиридесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки/, до – 170,00лв./сто и седемдесет лева/, както и в

             - В ЧАСТТА, с която  е осъден И.К.И. с ЕГН ********** ***„Ч. в. „ №* ДА ЗАПЛАТИ в полза на Съдебната власт държавна такса в размер над сумата 113,76 лева/ сто и тринадесет лева и седемдесет и шест стотинки/,  до 165.20 лв. /сто шестдесет и пет лева и двадесет стотинки/.

 

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

 

 

 Решението  може да бъде обжалвано в месечен срок от съобщаването му на страните, пред ВКС на Република България .

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: