РЕШЕНИЕ №                      

гр. Сливен, 18.06.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно осемнадесети май през две хиляди и девета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Д.,

ЧЛЕНОВЕ: Х.М.

  М.Х.

 

при секретаря  Р.Б., като разгледа докладваното от Христина  Марева 194 по описа на съда за 2009г, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на гл. ХХ от ГПК.

Образувано е по подадената от Н.Х.С. чрез пълномощника му адв. Ел. Х. *** жалба против първоинстанционно решение № 1214\08.01.2009г. постановено по гр.д. № 3068\08г. по описа на РС – гр. Сливен в частта,  с която предявеният от него против Р.Н.А., с участието на трето лице помагач „Д.З.” АД – гр. С. иск за неимуществени вреди е отхвърлен над размера от 10 000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв. като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Поддържа, че е нарушена разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, т.к. определеното за доказаните по делото неимуществени вред, произтичащи от телесни увреждания е несправедливо. Въпреки, че съдът е установил всички болки и страдания, които са претърпени от ищеца в следствие на ПТП на 10.12.2007г. настъпило в следствие на неправомерното поведение на ответника, съдът не е разграничил отделните телесни увреждания, нито болките и страданията които търпи от всяко от тях и присъденото обезщетение не отговаря на техния характер. Изтъква тежките последици от уврежданията – посторганичен синдром с постоянни болки е неприятни усещания, за което са необходими значителни средства, време и усилия, а така също и трайното затруднение на движението на дясната ръка в следствие на изкълчената раменна става, изискващо продължително лечение и специализирани скъпо струващи процедури, които ищецът не може да си осигури.

Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по същество, с което предявеният иск да бъде уважен в пълния му размер.

Жалба против същото решение, но в частта, с която предявеният иск за неимуществени вреди е уважен над размера на обезщетението от 5 000 лв., е подадена от „Д.З.” АД – С., конституирано като трето лице, за да помага на ответника в производството на основание чл. 219, ал.1 от ГПК.

В жалбата се поддържа, че дължимото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди е определено в съответствие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, но съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Изложени са аргументи, че съдът не е обсъдил възражението за съпричиняване на вредите от страна на ищеца, за което по делото са събрани доказателства чрез изисканото и приложено НОХД. От материалите събрани в наказателното производство счита, че се доказва нарушаването от страна на ищеца като водач на пътно превозно средство (дефинирано в разпоредбата на §6, т. 19 и т. 25 от ПЗР на ЗДвП) на правилата за движение по пътищата установени в разпоредбите на чл. 25; чл. 26; чл. 42, ал.3; чл. 79, т.3 и т.4 и чл. 80  от ЗДвП – неправилно предприета маневра, с която е пресякъл траекторията на изпреварващото го МПС управлявано от ответника. При тези нарушения счита, че от страна на ищеца е налице принос в съотношение 50\50 в причиняването на настъпилия за него вредоносен резултат.

Иска се отмяна на решението в частта, с която предявеният иск е уважен над размера от 5 000 лв. и постановяване на друго по същество, с което предявеният иск да бъде отхвърлен до пълния му размер от 20 000 лв.

С определение от 06.04.2009г. на основание чл. 267, ал.1 от ГПК съдът се е произнесъл по допустимостта на жалбите – и двете подадени в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК и имащи самостоятелен характер. Със същото определение на основание чл. 195, ал.1 от ГПК, изхождайки от необходимостта от специални знания в областта на науката за преценка на приобщените чрез приложеното НАХД № 716\08г. на РС – Сливен писмени доказателства – протокол за оглед на ПТП от досъдебното производство № 1478\07г. на ОД на МВР и снимков материал, имащи значение за изясняване на механизма и техническите причини довели до настъпването на ПТП. Във връзка с възражението на пълномощника на ищеца – адв. Ел. Х. относно допускането на това доказателствено средство съдът се е произнесъл и изрично с протоколно определение от с.з. проведено на 18.05.2009г.

Извършвайки служебно проверка за валидност и допустимост на първоинстанционното решение в обжалваните му части съдът намира, че същото не страда от пороци, налагащи постановяването на въззивно решение на основание чл. 270, ал.1 и ал.3 от ГПК за прогласяване неговата нищожност или обезсилването му като недопустимо.

На основание чл. 271, ал.1 от ГПК пристъпи към разрешаване на спора по същество в рамките на лимитирания с подадените жалби предмет – претенцията на ищеца спрямо ответника за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинените му телесни увреждания и свързаните с тях болки и страдания от ПТП възникнало на 10.12.2007г. над размера от 5000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв. Спорът относно размера на обезщетението в тези рамки пред настоящата инстанция произтича от възражението на ищеца, че обезщетението за действително причинените и доказания неимуществени вреди е определено в нарушение на принципа за справедливост установен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и възражението въведено от третото лице – застраховател, конституиран в производството като подпомагаща ответника страна, че ищецът е имал противоправно поведение, с което е допринесъл в еднаква степен с ответника за настъпването на вредоносния резултат.

Безспорно е и се установява от събраните по делото доказателства, че на 10.12.2007г. ответникът, управлявайки собствения си лек автомобил „Опел Вектра” с рег. № СН ****НС в гр. Сливен, на бул. „Ц.С.” е нарушил правилата за движение като при възникването на опасност от навлизащия и пресичащ траекторията на движение на МПС велосипедист – ищеца, не е намалил своевременно скоростта на движение на МПС, за да спре с цел да предотврати ПТП, с което е нарушил правилата за движение установени в разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП е по непредпазливост е причинил на ищеца средни телесни повреди, изразяващи се в контузия на мозъка, изпадане в церебрална кома и разкъсване на опорака на тънкото черво, довели до разстройство на здравето временно опасно за живота и изкълчване на дясната раменна става до трайно затрудняване движенията на десния горен крайник, за което ответникът е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б” , пр. 2 от НК, като на основание чл. 78 А от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв., а на основание чл. 78А, ал. 4 във вр. с чл. 343 Г от НК е лишен от „Право да управлява МПС” за срок от три месеца.

За изясняване естеството, характера и степента на телесните увреждания причинени на ищеца и претърпените от него болки и страдания свързани с тях пред първоинстанционния съд са представени редица писмени доказателства: фиш за обслужване на болен в „Спешно отделение” при МБАЛ „Д-р Иван Селимински” АД – гр. Сливен, на името на Н.Х.С., прегледан от д-р Денева на 10.12.2007г. от 17:00 ч. до 18:15 ч., Епекириза от ОАИЛ при същата болница за постъпилия на лечение в 19:30ч. на 10.12.2007г. и изписан на 15.12.2007г. ищец; Епикриза от Ортопедотравматологично отделение, неврохирургичен сектор при същата болница за приемането на ищеца за лечение на 17.12.2007г. и изписан на 20.12.2007г.; Експертно решение на ТЕЛК при същата болница от 26.06.2008г. относно намалената работоспособност на ищеца; амбулаторен лист № 2080\07.11.2008г. издаден от д-р Й. К., специалист УНГ. Въз основа на тях и извършения преглед на ищеца по назначената от първонистанционния съд съдебномедицинска експертиза, в.л. д-р Т. А. Ч., Началник отделение „Съдебна медицина” при МБАЛ „Д-р Иван Селимински” АД – гр. Сливен дава заключение, че в следствие на блъскането на ищеца – тогава на 50 г., докато е управлявал ППС – велосипед на 10.12.2007г. са причинени травми, за коитопо спешност със санитарен автомобил е откаран за оказване на спешна медицинска помощ в „Спешно отделение” при МБАЛ „Д-р Иван Селимински” АД – гр. Сливен. Бил ев тежко състояние  със съчетана травма, обхващаща главата, гърдите, корема и крайниците. Бил е в състояние на мозъчна кома и травматичен шок, установени са разкъсно-контузни наранявания в областта на главата, предимно в лявата половина на лицето, лявото слепоочие и лявата околоушна област, контузия на главата, контуциа на мозъка, което е протекло със загуба на съзнание и изпадане в кома с липса на спомен за случилото се за продължителен период от време. Установени са данни за наличие на кръв в коремната кухина (хемоперитонеум), по повод на което е опериран и е извършена средна лапаротомия с ревизия на коремната кухина. Разкъсания тънкочревен държач е бил зашит и кървенето е спряло. След това пострадалия е приведен в неврохирургично отделение поради контуция на мозъка и безсъзнателно състояние, където лечението е продължило до 20.12.2007г. В хода на лечението се проявили виене на свят, зашеметяване, главоболия и други оплаквания по повод на които е консултиран с психиатър и, който е установил, че се касае за постконтузионен синдром. Движенията на дясната му ръка са били трайно затруднени поради изкълчването и все още не са възстановени в пълен обем, като от решението на ТЕЛК става ясно, че се касае за контрактура на дясната раменна става и по-висок на същото, което все още затруднява нормалната функция на дясната ръка – при извършения преглед е установено, че пострадалият може да вдигне ръката си напред и настрани до хоризонтално положение, но вдигането във вертикално положение е невъзможно. При прегледа пострадалият съобщил, че след травмата почнал да чува по-слабо с лявото си ухо, по повод на което е бил консултиран с д-р Котов, който установил двустранно намаление на слуха със средна степен на слухова загуба от звукоприемен тип в следствие на двустранен неврит на слуховите нерви. Към момента на прегледа (м. декември 2008г., т.е. почти една година след ПТП от 10.12.2007г.) в.-л. посочва, че основният проблем на пострадалия е затрудненото движение на дясната ръка и постконтузионния психоорганичен синдром, които увреждания са без тенденция за скорошно оздравяване.

Контузията на главата, контузията на мозъка с изпадането на пострадалия в безсъзнателно състояние (кома) за продължителен период е квалифицирано то съдебния експерт като „разстройство на здравето, временно опасно за живота”.

Постконтузионния психоорганичен синдром с постоянни болки и неприятни усещания, които търпи и понастоящем ищеца, са квалифицирани като „постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота”.

Изкълчването на раменната става е довело до „трайно затрудняване движенията на дясната ръка”, които към момента на прегледа, все още не са възстановени. За възстановяването е необходимо пострадалия да потърси специализирана медицинска  помощ в рехабилитационни центрове, където чрез използване на кинезитерапевтични и физиотерапевтични процедури да се опита възстановяване или поне подобряване движенията на дясната ръка, които процедури ще траят около 6-7 месеца. Посочено е, че ако пострадалият не потърси такава помощ е възможно още повече затрудняване на движенията, да настъпят хипертрофични промени на мускулите, увреждания на нервите и настъпване на по-тежки контрактури на ставата.

Съчетаната травма с обхващане на главата, лицето, гръдния кош, крайниците и корема с разкъсването на тънкочревния държач, което е довело до хипертонеум и изпадане в състояние на хеморагичен шок са причинила на пострадалия „разстройство на здравето временно опасно за живота”.

В заключението си съдебният експерт посочва, че описаните увреждания са причинени вследствие действието на твърди, тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по начин и време както съобщава освидетелствания и предварителните сведения при възникналото ПТП. Посочено е, че за около 2-3 месеца след изписването му пострадалият се е нуждаел от чужда помощ и непосредствени грижи, т.к. е прекарал тежка черепно-мозъчна травма и тежка коремна операция, като след зарастването на оперативната рана и след възстановяване на състоянието му (имат се предвид тези травми) тази нужда е отпаднала.

В с.з. съдебният експерт е разяснил допълнително, че в следствие на увреждането на сетивните и хипотрофични нервни окончания в областта на раменната става ищецът е получил болезнено свиване и невъзможност да бъдат отпуснати мускулите и сухожилията около ставната мускулна група. Под „постконтуционен психоорганичен синдром” експертът има предвид нарушения в психиката, промяна в характера и личността на пострадалия, поради уврежданията на централната нервна система и поради продължилото коматозно състояние. Промените не са в степен да доведат до продължително разстройство на съзнанието, но водят до постоянно (необратимо) разстройство на здравето, неопасно за живота. Изтъква, че преодоляването на травмите изисква големи усилия, консултации с психолози, психиатри, приемане на медикаменти за подобряване психичната дейност на мозъчната кора. Функциите на засегнатите органи са възстановени, като работоспособността е намалена от нарушението и невъзстановяването на дясната ръка. Възможно извършването в определена степен на  елементарна физическа и умствена дейност – писане, смятане и др. Увреждането на раменната става затруднява вдигането и пренасянето на тежести. Пълното или поне значително подобрение на движенията е възможно, но не и без посочената специализирана лекарска консултация и рехабилитациа в специализирани центрове за период около 6-7 месеца.

Както в заключението, така ив с.з. съдебният експерт изследва оплакванията на ищеца от намаляването на слуха, като дава заключение, че установения двустранен хроничен неврит на слуховите нерви и намалението на слуха нямат пряка връзка с ПТП, като е възможно неприятните субективни усещания да са свързани с установения и коментиран постконтузионен психоорганичен синдром.

Във връзка с направеното от ответника и третото лице – негов помагач възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от неправомерно поведение на ищеца, в следствие на което е настъпило ПТП на 10.12.2007г. пред първоинстанционния съд е поискано и приложено НАХД № 716\08г. на РС – гр. Сливен, заедно със съдържащото се в него дознание № 1478\07г. водено от ОДП „Сливен – РПУ – Сливен, в което на стр. 2 – 6 се съдържа протокол за оглед на пътно-транспортно произшествие, извършен на 10.12.2007г. въз основа на съобщение от същата дата в 17:25 ч., както и албум със снимки от местопроизшествието на стр. 6 – 8. Както се посочи и по-горе за изясняването на обстоятелствата свързани с механизма и техническите причини довели до възникването на ПТП въз основа на тези доказателства са необходими знания от областта на науката, с каквито съдът сам не разполага, поради което настоящата инстанция назначи авто-техническа експертиза, която да онагледи чрез схема местопроизшествието и механизма на възникване на ПТП, да се определи скоростта на движение на МПС упрадвлявано от ответника и съобразената с пътната обстановка скорост на движение, наличието на възможност за предвижване и предотвратяване на опасността от пресичащото ППС управлявано от ищеца, както и да се опише самият механизъм.

В заключението си, представено на 11.05.2009г. експертът – инж. Г.К.Г., неразделна част от което е и мащабна скица на ПТП възникнало на 10.12.2007г. в гр. Сливен, на бул. „Ц.С.” до хлебозавод „Деметра”, изготвена въз основа на данните от протокола за оглед на ПТП се установява следното: На посоченият булевард, намиращ се в границите на населеното място, пътното платно съдържа две платна за движение в двете посоки, разграничени с двойна непрекъсната разделителна линия, всяко от които с две пътни и еднопосочни ленти разделени с прекъсната пътна маркировка. В района на местопроизшествието няма знаци ограничаващи максимално допустимата от закона за населени места и разрешена скорост или забраняващи изпреварването в рамките на обособеното платно за движение, в което са се намирали водачите. Водачът на МПС се е движил със скорост от около 50 км.ч. зад велосипедиста в лявата лента за движение. Намирайки се на около 40 м. зад велосипедиста, вече е налице опасност за движението и не се установяват фактори, които да препятстват възприемането й в същия момент от водача на МПС. Движението на велосипедсита в лявата лента е било напречно спрямо посоката на движение на МПС е пресичала неговата траектория. Това движение и разположение на МПС и велосипедиста представляват и е възприето като опасност така възприетата опасност за движението от водача на МПС. При възприемането й водачът на МПС първоначално е предприел „спасяваща” маневра – завиване на ляво към насрещното платно за движение за заобикаляне на велосипедиста от ляво, за което се съди по посочената на мащабната скица траектория на движение на МПС към мястото на удара – в лявата лента за движение, непосредствено до двойната разделителна за двете платна маркировъчна линия. При скорост на МПС от около 50 км.ч., опасната зона, схваната като разстоянието, което е необходимо за МПС, за да спре, реагирайки непосредствено от момента на възникване и възприемане на опасността, е 29 м. Сравнението на посочената опасна зона с разстоянието, в което се е намирал водачът на МПС към момента на възприемане на опасността – 40 м., налага извода, че при своевременно реагиране, водачът на МПС е имал възможност да спре, преди да достигне мястото, където е пресичал велосипедиста. Намаляването на скоростта на МПС и спиране обаче водачът на МПС е предприел едва когато, се е намирал на около 18 м. от велосипедиста, което разстояние е недостатъчно – с повече от 10 м., от необходимото, за да спре при избраната скорост на движение от 50 км.ч. По този начин МПС е осъществен челен за МПС и кос от ляво за велосипеда удар.

Разпитан в с.з. експертът поддържа заключението си като посочва, че последователността на извършване на маневрите от страна на МПС и на ППС – велосипед, а именно че първоначалното и двете ППС са се движили в дясната лента, от нея първо предприемането на маневра изпреварване от водача на МПС и едва тогава предприемането от страна на велосипедиста на престрояване от дясната в лявата лента за движение е установил от свидетелските показания отразени в протоколите за разпит от досъдебното производство. Свидетелски показания в тази насока не са събрани в настоящия граждански процес. Основаването на този извод на експертът въз основа на ненадлежно събрани в настоящия процес свидетелски показания, налагат игнорирането на заключението в тази му част.

В останалата част, а именно относно мястото на удара, посоката на движение на двете ППС, тяхната скорост, разстояние на опасна зона, пътната обстановка и маркировка, експертът, както посочва в заключението и в с.з. е установил въз основа на данните от протокола за оглед и видимите от снимковия материал деформации на ППС на базата на кинематичен анализ. Посочените писмени доказателствени средства представляват официални писмени – свидетелстващи документи, издадени и съставени от длъжностни лица в кръга на техните правомощия в установената форма и ред, които не са оспорени от страните и представляват съгласно чл. 178, ал.1 от ГПК доказателство за установените от длъжностните лица обстоятелства и извършени от тях действия по установяването им. Поради това и изготвеното въз основа на тях заключение на експерта следва да бъде кредитирано, като въз основа на него съдът приема за установено гореизложеното относно техническите причини и условия довели до възникването на ПТП.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага правният извод, че и двете въззивни жалби, подадени едната от ищеца и другата – от третото лице помагач, са неоснователни.

Предмет на въззивното производство е решението на първоинстанционния по претенцията на ищеца спрямо ответника за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинените му телесни увреждания и свързаните с тях болки и страдания от ПТП възникнало на 10.12.2007г. над размера от 5000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв., което квалифицира предявения иск по чл. 45 от ЗЗД. Спорът относно размера на обезщетението в тези рамки пред настоящата инстанция произтича от възражението на ищеца, че обезщетението за действително причинените и доказания неимуществени вреди е определено в нарушение на принципа за справедливост установен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и възражението въведено от третото лице – застраховател, конституиран в производството като подпомагаща ответника страна, че ищецът е имал противоправно поведение, с което е допринесъл в еднаква степен с ответника за настъпването на вредоносния резултат.

Релевантните обстоятелства въведени по така очертания спор с въззивната жалба на ищеца, имащи значение за правилното приложение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, изискваща справедливо определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са естеството, характера и степента на причинените му увреждания и болки и страдания от тях, които твърди, че е претърпял и част от които продължава да търпи и към настоящия момент. Посочените в исковата молба и поддържани в течение на процеса твърдения относно уврежданията и причинно следствената връзка между тях и настъпилото на 10.12.2007г. ПТП не се оспорват от ответника и подпомагащото го трето лице и се установяват от надлежно събраните писмени доказателства и заключение на експерта. Телесните увреждания, болки и страдания установени от посочените доказателства са следните:

 Контузията на главата, контузията на мозъка с изпадането на пострадалия в безсъзнателно състояние (кома) за продължителен период, представляващиразстройство на здравето, временно опасно за живота”. Така причиненото увреждане което в продължението на дни е застрашавало живота на пострадалия, наложило е болнично лечение и било е съпроводено с болки и страдания, продължили и след излизането от безсъзнателно състояние. Довело  е до необходимостта от чужда помощ в обслужването на ищеца в ежедневните му потребности, като налага и към настоящия момент продължаването на лечението за възстановяване и поддържане здравето на ищеца. При така очертания характер, степен, естество и продължителност съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за това увреждане е 6 000 лв.;

Постконтузионен психоорганичен синдром с постоянни болки и неприятни усещания, които търпи и понастоящем ищеца, представляващи „постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота”; Тежките последици от това увреждане се изразяват в нарушения в психиката, промяна в характера и личността на пострадалия, поради уврежданията на централната нервна система и поради продължилото коматозно състояние. Промените не са в степен да доведат до продължително разстройство на съзнанието, но причиняват постоянно (необратимо) разстройство на здравето, неопасно за живота. За преодоляването им се изисква големи усилия, консултации с психолози, психиатри, приемане на медикаменти за подобряване психичната дейност на мозъчната кора, което мотивира съда да приеме, че справедливият размер на обезщетението за това увреждане, болки и страдания е 4 500 лв.

Причинено е изкълчването на раменната става, което представлява „трайно затрудняване движенията на дясната ръка”, които и към настоящия момент не са възстановени. В следствие на увреждането на сетивните и хипотрофични нервни окончания в областта на раменната става ищецът е получил болезнено свиване и невъзможност да бъдат отпуснати мускулите и сухожилията около ставната мускулна група. Увреждането на раменната става затруднява вдигането и пренасянето на тежести, което обективно представлява значително затруднение в ежедневието на ищеца и, което е по-важно, довело е и до намаляване на неговата работоспособност. Пълното или поне значително подобрение на движенията е възможно, но не и без специализирана лекарска консултация и рехабилитация в специализирани центрове за период около 6-7 месеца. Така очертаните увреждания, болки и страдания съдът намира, че е справедливо да бъдат репарирани също в размер на 6000 лв.

Съчетаната травма с обхващане на главата, лицето, гръдния кош, крайниците и корема с разкъсването на тънкочревния държач, което е довело до хипертонеум и изпадане в състояние на хеморагичен шок се квалифицират като „разстройство на здравето временно опасно за живота”. Тези наранявания, наложилото се оперативно лечение, както и необходимостта от чужда помощ в обслужването на ищеца в ежедневните му потребности за период от 2-3 месеца обосновават като справедливо обезщетение в размер на 3 500 лв.

Така очертаните увреждания, болки и страдания претърпени от ищеца, продължаващият все още период на възстановяване, част от които според експерта са необратими, а в друга част изискват и в бъдеще специализирана помощ и лечение обуславят присъждането на обезщетение от общо 20 000 лв.

Същевременно, като спорни пред настоящата инстанция и въведени с въззивната жалба на третото лице помагач, подлежащи на доказване от него и от ответника са обстоятелствата, сочещи на противоправно поведение и равен принос от страна на ищеца за възникналото на 10.12.2007г. ПТП и настъпилите увреждания – предмет на предявения иск за обезщетение по чл. 45 от ЗЗД и обуславящи приложението на разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД.

Няма спор, че ищецът се е движил, управлявайки велосипед, което е пътно транспортно средство по смисъла на § 6, т. 19 от ДР на ЗДвП и придава на ищеца качеството на водач на ППС по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП.

Поддържа се, че ищецът с поведението си е нарушил следните правила за движение:

По чл. 25 от ЗДвП като е следвало преди да завие наляво и преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

От данните установени от заключението на вещото лице Г. въз основа на протокола за оглед и снимките от местопроизшествието съдът намира за доказано извършването на нарушение на това правило за движение от страна на ищеца. Изводът за това се обосновава от обстоятелството, че ударът от страна на МПС е нанесен косо и от ляво за велосипеда, което говори за напречното движение на велосипедиста спрямо траекторията за движение на МПС управлявано от ответника, който удар е челен за МПС, т.е. отпред и по посоката на съответното платно за движение. Освен това, както посоката на движение на велосипедиста спрямо посоката за движение на пътното платно от значение е и обстоятелството, че ударът се е осъществил в лявата лента непосредствено до двойната разделителна и забраняваща пресичане маркировъчна линия. Тези обстоятелства, говорят, че ищецът в качеството си на водач на ППС е предприел престрояване и завиване на ляво от дясната лента за движение към лявата, при което е следвало да се убеди, че няма да създаде опасност за движещите се след него МПС и други ППС. Дори, ако се приеме, че по делото не е установено първоначално движение на ищеца в дясната лента по посока на движещото се в същата лента МПС, посоката на движението му – напряко и пресичаща посоката за движение на пътното платно, при липсата на друг път, пресичащ пътното платно на което се е намирал, означава, че ако не е извършвана от него маневра завиване на ляво, с движението си същият е предприел пресичане на пътното платно при наличието на маркировка М2, пресичането на която съгласно чл. 63, ал.2, т.2 от ППЗДвП е забранено

По чл. 26 от ЗДвП като се поддържа, че преди да предприеме маневра завиване на ляво, ищецът не е спазил изискването на посочената разпоредба да подаде ясен и достатъчен за възприемане сигнал. В тази връзка се поддържа, че е налице и нарушение по чл. 79, т.3 и т.4 от ЗДвП, - управлявания от ищеца велосипед не оборудван с устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад; съответно бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата. От данните по делото, установени въз осно на процесуално допустимите и относими по делото доказателства в настоящото производство не може да се обоснове извод в тази насока. Установяването на липсата на подаден сигнал преди извършването на маневра завиване на ляво, не би могло да бъде установено чрез назначената по делото авто-техническа експретиза, т.к. се касае за обективно извършени действия или бездействие от страна на ищеца при задължение за извършване на посоченото действие, които не са технически по своя характер и не са закрепени в писмените доказателства по приложеното дознание. Липсата на доказателства, относно твърдението, че велосипеда не е имал необходимо оборудване посочено в разпоредбата на чл. 79, т.3 и т.4 от ЗДвП също не може да се обоснове, т.к. както протоколът за оглед, така и снимките от местопроизшествието касаят момент и състояние на велосипеда след възникването на удар и настъпването на увреждания по него. От данните по делото не може да ес обоснове и нарушаването на правилото на чл. 42, ал.3 от ЗДвП – увеличаване скоростта на движение на изпреварваното ППС и създаване на пречки за изпреварващото. Както се изтъкна в доводите относно кредитирането на заключението на вещото лице, самото осъществяване на маневрата изпреварване не е доказано по делото по несъмнен начин. От заключението е несъмнено единствено, че ответникът като водач на МПС се е движил в лявата лента, което му поведение е оправдано от правна страна чрез разпоредбата на чл. 15, ал.2, т.2 от ЗДвП.

По чл. 80 от ЗДвП – неизпълнение от ищеца на задължението му като водач на ППС – велосипед да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение. Нарушението на това правило за движение се установява безусловно от данните по назначената авто-техническа експертиза, като е несъмнено, че ударът между МПС и велосипедиста е настъпил в лявата лента за движение на пътното платно, където според посочената норма на закона и останалите данни по делото, ищецът като велосипедист не е имал нито право, нито фактическо основание да се придвижва. Местоположението на ищеца с велосипеда не би представлявало нарушение на правилата за движение от гледище на посочената правна норма, само ако е имал качеството на пешеходец по смисъла на чл. 107, т.2 от ЗДвП. Обстоятелството, че е управлявал, а не е бутал велосипеда следва освен от данните по назначената експертиза, но и от самото твърдение в исковата молба относно обстоятелствата, при които е възникнало ПТП.

Въз основа на гореизложеното относно наличието на противоправно поведение от страна на ищеца като водач на ППС и участието му в ПТП се налага извода, че от негова страна е налице съпричиняване във вредоносния резултат наред с ответника. Относно противоправното поведение на последният съдът е обвързан съгласно чл. 300 от ГПК, чл. 413, ал.2 и чл. 414, ал.1, т.3 от НПК, като от данните по настоящото дело се установи, че е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал.2, пр.2 от ЗДвП, т.к. при възникналата опасност за движение и имайки възможност на предотврати настъпването на ПТП чрез спиране, не е реагирал своевременно, като преди това е предприел маневра заобикаляне. Така установеното от страните поведение обосновава извода, че всеки от тях е имал принос в настъпването на ПТП. Т.к. установеното поведение от страна на ищеца, с което е създал опасност за движението, която опасност от своя страна ответникът е имал възможност, но не е предотвратил, е допринесло значително за ПТП и в никакъв случай в по-ниска степен от ответника, размерът на обезщетението, което подлежи на репарация съобразно предявения иск по чл. 45 от ЗЗД следва да бъде намален съгласно чл. 51, ал.2 от ЗЗД – наполовина, т.е. в размер на 10 000 лв.

С оглед гореизложеното относно спора по същество, решението на първонистанционния съд, което като краен резултат съвпада с изводите на настоящата инстанция, следва да бъде потвърдено.

Според изхода на делото пред настоящата инстанция, претенцията на ищеца за деловодни разноски е неоснователна, независимо от основателното възражение за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД от страна на първоинстанционния съд. Самите мотиви на решението на първоинстанционния съд не подлежат на обжалване, като от друга страна, изходът на делото пред настоящото производство, което по своя характер е въззивно, не е обусловено от констатациите за наличие на посочените в жалбата нарушения, щом като спорът по същество се разрешава по един и същи начин като краен резултат въз основа на самостоятелно формирани фактически и правни изводи от въззивния съд.

Води от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1214\08.01.2009г. постановено по гр.д. № 3068\08г. по описа на РС – гр. Сливен

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: