Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 178

 

                                       гр.Сливен, 13.07.2009 г.

 

                     В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

        Сливенският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание проведено на първи юни, две хиляди и девета година в състав:

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Х.М.

                                                ЧЛЕНОВЕ:   М.Б.

                                                                       М.Х.

при участието на секретаря П.С., като разгледа докладваното от мл.съдия  Мария Христова 196 по описа за 2009 г. на Сливенския окръжен съд, за да се произнесе съобрази следното:

Производството се движи на основание § 2 ал. 2 от ПЗР на ГПК в сила от 1 март 2008 г., по реда на чл.196 и сл. от ГПК, обнародван  Изв.бр.12 от 8 февруари 1952 г.

Образувано е по въззивна жалба на Н.Т.Д. срещу решение № 1266 от 15.01.2009 г. по гр.д. № 3975  по описа за 2008 г. на Районен съд – Сливен. В жалбата се сочат допуснати пороци водещи до недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на решението. Сочи се, че предявеният иск по гр.д. № 1113 от 2003 г. на Сливенски районен съд от въззиваемата М.Т.Д. бил неправилно насочен срещу чужд имот, а не срещу имот на длъжника. Счита, че от събраните по делото писмени доказателства, решения на съдилищата и показания на свидетелите било видно, че в резултат от незаконни действия на Д. на въззивника му била причинена вреда от непозволено увреждане чрез завеждане на иск по чл. 135 ал.1 от ЗЗД върху чужд имот за времето от 2003 г. до 2006 г. Счита, че към момента на сделката въззиваемата нямала качеството на кредитор. Сочи, че решението на съда е непълно, защото не се е произнесъл по решенията на съдилищата и събраните свидетелски показания, само се споменавало за тях без да са ценени като такива. Счита, че без основание е отхвърлено искането за отвод на Сливенския районен съд. В заключение моли да се отмени решението на Сливенския районен съд като недопустимо, неправилно и необосновано или да се реши делото по същество. Към  въззивната жалба са приложени 2 броя копия от призовки на ВАС и направено искане да се преразпитат свидетелите по делото, да се съберат доказателства за това ответницата имала ли е процесуално качество на кредитор.

 С допълнителна молба от 10 март 2009 г. въззивникът е поискал да се отмени изцяло допълнителното решение на Сливенски районен съд като незаконосъобразно и недопустимо.

По делото е постъпила писмена защита от адв. Д., като пълномощник на въззиваемата М.Т.Д., в която сочи, че решението на първоинстанционния съд е правилно. Сочи, че съдът изложил съображения за правна квалификация на иска въз основа на фактическите положения установени в хода на производството. Счита, че не е налице непозволено увреждане, тъй като към момента на предявяване на иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД въззиваемата имала качеството на кредитор по отношение на ответника по това производство В. Д.. Сочи, че вписването на исковата молба е направено в изпълнение разпоредбата на чл. 114 буква „а” от ЗС и не представлява обезпечителна мярка. Сочи, че вписването на исковата молба е направено единствено и с цел да се даде гласност, че има съдебен спор за прогласяване относителната недействителност на процесния недвижим имот и не е направено с цел да се увредят интересите на въззивника. Моли да се остави без уважение въззивната жалба като неоснователна.

В съдебно заседание въззивникът Н.Т.Д. се явява лично, като поддържа жалбата и заявява, че няма искания за доказателства. Представя писмена защита с подробни съображения, в която моли да се отмени решението по гр.д. № 3975/2008 г. Претендира разноски.

          Въззиваемата М.Т.Д., редовно призована, не се явява и не изпраща представител.

          Съдът намира, че жалбата е допустима. Подадена е в рамките на преклузивния 14 дневен срок за обжалване на първоинстанционното решение от надлежно легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от жалбата.

          На основание чл. 209 от ГПК съдът извърши преценка за валидност и допустимост на решението и намери, че същото не страда от пороци, обуславящи прогласяването на неговата нищожност или обезсилването му като недопустимо.

          На основание чл. 208 ал. 1 от ГПК съдът извърши проверка за законосъобразност и правилност на обжалваното решение, като въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено от фактическа страна  следното:

На 10 февруари 2003 г. в СлРС е подадена искова молба от  М.Т.Д., Х.С.Д.и К.С.П., с която е предявен против В. Н. Д., Я. Т. Д., В.В.Д. и Н.Т.Д. иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, за обявяване на относителна недействителност, по отношение на ищците в качеството им на кредитори, на договора за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 01.10.1995 г. в гр. Сливен между ответниците, оформен с нотариален акт, вписан в службата по вписвания при СлРС под № 127 том ІХ, нот.дело № 3164 от 1995 г., съгласно който В. Н. Д. и Я. Т. Д. продават на В.В.Д. и Н.Т.Д. следния свой собствен недвижим имот, представляващ: дворно място, образуващо УПИ ХІІ-768 в кв. 79, по плана на с.Ж.В., Община Сливен, състоящо се от 980 кв.м. площ, ведно с построената в имота жилищна сграда на два етажа, със застроена площ от 50 кв.м., до размера на ½ ид.част от правото на собственост, касаеща частта на В. Н. Д..

Исковата молба е вписана в службата по вписвания при СлРС под № 175, том І вх. № 534 от 10.02.2003 г. Въз основа на подадената искова молба е образувано гр.д. № 1113/2003 г. по описа на СлРС.

Съгласно представеното по делото решение № 145 от 14.03.2006 г., постановено по гр.д. № 28/2005 г. по описа на ВКС на РБ е отменено решение на Окръжен съд – Сливен по гр.д. № 448/2004 г. и вместо него е постановено решение по силата на което е призната за нищожна /като абсолютно привидна/ на основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД продажбата на недвижим имот: 2436/4436 ид.части от дворно място, представляващо УПИ ХІІ-768 в кв. 79, по плана на с.Ж.В., Община Сливен, състоящо се от 980 кв.м. площ, ведно с построената в имота жилищна сграда на два етажа, със застроена площ от 50 кв.м., извършена с нотариален акт № 87 от 23.05.1995 г. на сливенския нотариус между Н.Т.Д. и В.В.Д., като продавачи  и В. Н. Д. като купувач. Същият този имот е прехвърлен с нотариален акт сключен на 01.10.1995 г. в гр. Сливен между ответниците и е предмет на иска по чл. 135 от ЗЗД.

С решение от 30 март 2007 г. по гр.д. № 1113/2003 г. СлРС е отхвърлил предявения от М.Т.Д., Х.С.Д.и К.С.П. против В. Н. Д., Я. Т. Д., В.В.Д. и Н.Т.Д. иск по чл. 135 от ЗЗД.

Съдът приема за установено от представените по делото писмени доказателства - цитираните решения на съдилищата, че към датата 10.02.2003 г. на вписване на исковата молба по иска по чл. 135 от ЗЗД в службата по вписвания при СлРС, продажбата на процесния недвижим имот извършена с нотариален акт № 87 от 23.05.1995 г. на Сливенския нотариус между Н.Т.Д. и В.В.Д. не е била призната за нищожна, тъй като съдът се е произнесъл с окончателния си съдебен акт на 14.03.2006 г. с решение № 145 по гр.д. № 28/2005 г. по описа на ВКС на РБ.

Видно от представените съдебни решения, постановени по НОХД № 775/2000 г. по описа на Окръжен съд – гр.Сливен В. Н. Д. е признат за виновен в това, че на 15.09.1995 г. умишлено е умъртвил пострадалия С.С.Д.и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 20 години. Присъдата е влязла в сила на 12.06.2003 г. видно от направеното отбелязване на Окръжен съд – Сливен. С влязлата в сила присъда признатият за виновен В. Н. Д. е осъден да заплати на въззиваемата М.Т.Д. и останалите наследници определени парични суми, като обезщетение за нанесени неимуществени вреди. В този смисъл се установява обстоятелството, че въззиваемата е имала качеството на кредитор по отношение ответника по иска по чл. 135 ал.1 от ЗЗД Н.Т.Д..

От показанията на свидетеля И. С. Д. се установява, че Н.Д. е преживял много тежко иска на ответницата М.Т.Д. да му вземе двора и през четирите години докато се е водило делото Н.Д. е спрял да обработва двора си, не засял закупените овощни дръвчета и не завършил втория етаж от сградата.

От показанията на свидетеля Д.в се установява, че чувал от хора от селото, че англичани са предлагали 35 000 лв. за мястото, но Н.Д. е искал към 50 000 лв. и не могли да се разберат за цената на продажбата.

От показанията на свидетеля В. Д. – съпруга на ищеца Н.Д., се установява, че имали предложение за продажба на имоти, но от Служба по вписвания им казали, че нямат право да продават. Установява се, че в резултат на предявения иск за прогласяване на относителна недействителност на покупко-продажбата, който продължил около четири-пет години, свид. Д. и ищецът Д. започнали да пият хапчета за високо кръвно налягане и напрежението и стреса им се отразило, тъй като са възрастни хора. От показанията й се установява, че на съпруга й са предлагали около 35 000 лв. за закупуване на мястото без да посочва през коя година и към настоящия момент мястото било обявено за продаване, но англичаните /евентуално възможни купувачи/ вече не са в с. Ж.В. и няма предложение за покупката на недвижимия имот.

Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена, въз основа на представените по делото гласни и писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като неоспорени от страните.

Въз основа на приетата за доказана фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Правната квалификация на предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 200 лв. и причинени неимуществени вреди в размер на 200 лв. е с правно основание чл. 45 от ЗЗД. Квалификацията на спорното право се определя според твърденията и исканията, въведени в процеса по надлежния процесуален ред (с искова молба или по реда на чл. 116 от ГПК). Отговорността по чл. 45 ЗЗД е отговорност само на физическо лице, като всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Фактическият състав на непозволеното увреждане включва установяване на кумулативното наличие на четири елемента: противоправност на деянието (състояние на несъответствие между правно дължимото и фактически осъществено поведение); вреда (съвкупност от неблагоприятни за пострадалия последици - претърпени загуби, пропуснати ползи); пряка причинна връзка между противоправното деяние и настъпилата вреда и вина. В тежест на ищеца е да докаже противоправното действие, вредата и причинната връзка между тях, а вината се предполага - до доказване на противното. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е безвиновна отговорност на възложителя на работата, при и по повод на която е станало увреждането, т. е. това е гаранционно-обезпечителна отговорност на възложителя на работата. За да е налице отговорност по чл. 49 ЗЗД, е необходимо първо да се установи отговорност по реда на чл. 45 ЗЗД на физическо лице, на което е възложена работа, при и по повод изпълнението на която е станало увреждане. Но чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумира само вината, но не и причинната връзка. Наличие на причинна връзка, т.е. причинна връзка между поведението на причинителя на вредата и настъпването на вредоносния резултат, трябва да се докаже от ищеца, който от тази причина черпи основанието на иска си по чл. 45 или чл. 49 ЗЗД срещу дадено лице. Вредата по смисъла на чл. 45 от ЗЗД е всяка неблагоприятна последица за защитените от закона права и интереси на увредения, като тя може да засяга, както настоящото имущество на увредения, така и вероятното бъдещо увеличение на имуществото му. Липсата дори и на една от така изброените предпоставки, като елементи от фактическия състав дадени кумулативно - води до неоснователност на предявения иск.

 В настоящия случай въззивника твърди, че причината за имуществените вреди е вписаната в Служба по вписванията искова молба  предявена с правно основание чл. 135 от ЗЗД от въззиваемата.

Съгласно разпоредбата на чл. 114 буква „а” от ЗС трябва да бъдат вписани исковите молби, с които се иска разваляне, унищожаване, отменяване или признаване на нищожността на актове подлежащи на вписване по чл. 112 от ЗС.  Съгласно разпоредбата на чл. 112 буква „а” от ЗС на вписване подлежат всички актове, с които се прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижимите имоти. В конкретния случай извършеното вписване на исковата молба не е имало за цел да осъществява действия на забрана за извършване на разпоредителни сделки с процесния недвижим имот. Целта на вписаната искова молба с правно основание чл. 135 от ЗЗД е да се даде гласност на обстоятелството, че има съдебен спор за прогласяване на относителна недействителност на процесния недвижим имот. Твърдението на въззивника Н.Д. за причинени имуществени и неимуществени вреди вследствие от вписването на исковата молба с правно основание чл. 135 от ЗЗД е неоснователно. Когато императивна норма на закона предвижда да се извърши вписване на определен вид искова молба не може да се вменява във вина на ищеца, че чрез тази искова молба е причинил имуществени и неимуществени вреди на ответника с цел да увреди интересите му.

С оглед изслушаните по делото гласни доказателства се установява, че въззивникът не е могъл да осъществи намерението си за продажба, поради това, че „искал твърде висока цена за процесния имот от 50 000 лв., а му е била предлагани 35 000 лв. за мястото,  поради което и не могли да се разберат”. Освен това самият акт на вписване не представлява отнемане на владението, при което да се ограничава правото на собственост по такъв начин, че да не може да се довърши ремонта на втория етаж или да се посадят овощни дръвчета.  Още повече, че въззивникът е знаел, че сключва привидна сделка на 23.05.95 г., което се установява и от подписаното от него самия обратно писмо от 20.05.1995 г. по смисъла на чл. 134 ал. 2 от ГПК, описано в решение № 145 от 14.03.2006г. на ВКС, като основание за обявяване на нищожността. В този случай не може въззивникът да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Видно от представените по делото доказателства се установява и обстоятелството, че на дата 16.09.1995 г. по отношение на ответника по иска по чл. 135 от ЗЗД В. Н. Д. е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” и му е било повдигнато обвинение по реда на чл. 115 от НК. От събраните по делото доказателства се установява обстоятелството, че на дата 02.10.1995 г. /т.е. след повдигнатото обвинение и след неговото задържане с мярка за неотклонение/ В. Н. Д. се е разпоредил със същия недвижим имот като заедно със своята съпруга Я. Т. Д. са го прехвърлили на неговата майка В. Д.. Извършеното разпореждане към него момент очевидно е целяло увреждане на пострадалите от смъртта на своя баща и съпруг наследници на починалия С.С.Д.и като последица  от него прехвърлителят  /подсъдим/ да остане без никакво имущество годно да удовлетвори присъдените обезщетения.

Сама по себе си, липсата на твърдените като обуславящи и обусловени факти прави невъзможно установяването на причинна връзка между тях. По делото е безспорно установено, че към датата на предявяване и вписване на исковата молба по чл. 135 от ЗЗД, а именно 10.02.2003 г., нотариален акт № 87 от 23.05.1995 г. на сливенския нотариус е съществувал в правния мир и не е бил признат за привиден към него момент,  което е станало едва три години по-късно на 14.03.2006 г. с решение № 145 постановено по гр.д. № 28/2005 г. по описа на ВКС, което е обусловило правния интерес от водене на иска по чл. 135 от ЗЗД от въззиваемата за обявяване на относително недействителен договора за покупко-продажба сключен на 01.10.1995г. с нотариален акт № 127 том ІХ, нот.дело № 3164 от 1995 г. В тази връзка и предвид на това, че върху процесния недвижим имот не е имало наложена обезпечителна възбрана, която би имала значение за извършване на разпоредителни действия с него, съдът намира, че не се доказа вредата, вината и причинната връзка между поведението на М.Т.Д. и твърдяните като претърпени имуществени и неимуществени вреди, настъпили в патримониума на Н.Т.Д..

Съгласно разпоредбата на чл. 127 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да докаже обстоятелствата, на които основава своите искания. В противен случай, съдът е длъжен да приложи последицата при носене на доказателствената тежест, като приеме недоказания факт за неосъществил се. В настоящия случай не се доказа наличието на деликт, а именно първата предпоставка за възникване на отговорността за непозволено увреждане и че този деликт е причинен по повод на предявения от въззиваемата иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД. Съгласно влязлата в сила присъда на дата 12.06.2003 г. признатият за виновен В. Н. Д. е осъден да заплати на въззиваемата в настоящото производство М.Т.Д. сумите: 5000 лв. неимуществени вреди, от причинените и телесни увреждания и 8000 лв. неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в претърпени болки и страдания от смъртта на съпруга й. В този смисъл се  установява безспорно обстоятелството, че въззиваемата е имала качеството на кредитор по отношение ответника по иска по чл. 135 ал.1 от ЗЗД Н.Т.Д..

         Субективното усещане на ищеца за вина не е достатъчно основание от правна гледна точка за установяване на неимуществените и имуществени вреди. Само противоправното поведение дава основание да се присъди обезщетение за непозволено увреждане. За да бъде задължена въззиваемата да репарира причинените на въззивника вреди поради завеждането на иска по чл. 135 от ЗЗД и съответно вписването на исковата молба, с оглед разпорежданията на чл. 45 ЗЗД е необходимо да бъде установено, че тя умишлено, при наличието на съзнание за неправилността на действието си или при груба грешка е завела иск срещу ищеца. Само при наличието на такава квалифицирана вина или груба небрежност въззиваемата би следвало да носи отговорността по чл. 45 ЗЗД . С оглед данните по делото се изяснява, че такава вина или груба грешка и небрежност няма проявена от страна на въззиваемата, в резултат на което искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

  Предвид решаващите изводи на настоящата въззивна инстанция изложени по-горе, решението на Районния съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила, а жалбата да се остави без уважение.

   С оглед изхода на спора, следва да бъдат присъдени разноски на въззиваемата, но доказателства за такива не са представени.

   Ръководен от гореизложеното, на осн. чл. 208 от ГПК, съдът

 

                                                            РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1266 от 15.01.2009 г. по гр.д. №  3975 по описа на СлРС за 2008 г., с което е ОТХВЪРЛЕН предявеният от Н.Т.Д., с ЕГН ********** ***, против М.Т.Д., с ЕГН ********** *** войвода, обшина Сливен, иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени вреди вследствие на непозволено увреждане в размер на 400 лв. /четиристотин лева/, от които 200 лв. /двеста лева/ имуществени вреди и 200 лв. /двеста лева/ неимуществени вреди, ведно с присъдените суми за разноски в размер на 120 лв. /сто и двадесет лева/, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО, както и допълнителното решение към него № 178 от 24.02.2009 г. по същото гр.д. №  3975 по описа на СлРС за 2008 г.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 от ГПК.

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                              ЧЛЕНОВЕ: