Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  151

 

гр. Сливен, .10.06.2009 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  тринадесети май  две хиляди и девета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ   Мартин Сандулов

 

ЧЛЕНОВЕ:М.Д.

Мл. с.М.М.

 

                    

                                                                                       

при участието на прокурора ………и при секретаря П.С., като разгледа докладваното от М. С. ***.  N 197  по описа за 2009  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по две въззивни жалби против решение № 1263/16.01.2009 г. по гр. д.№ 2591/2008 г. на Сливенския районен съд, с което са осъдени Д.П.С. и П.В.С. да заплатят на  П.С.Ч. и Я. И.Ч. на основание на чл. 31 ал. 2 от ЗС сумата от 932,04 лв., представляваща дължимо обезщетение за ползвана в повече от правата на  С. съсобствена част от недвижим имот за периода от 01.06.2005 до01.09.2006 г. 

Със същото решение е отхвърлен предявения иск за заплащане на обезщетение за разликата  над сумата от 932,04 лв. до пълния претендиран размер от 1750 лв. и за периода от  8.07.2004 г. до 1.09.2006 г. , като неоснователен.

 Със същото решение Д.П.С. и П.В.С. са били осъдени да заплатят на П.С.Ч. и А.И.Ч. на осн. На чл. 31 ал. 2 от ЗС сумата от  1146.42 лв., представляваща дължимо обезщетение  за ползвана в повече от правата на С. съсобствена част от недвижим имот за периода от 1.09.2006 г. до 26.06.2008 г. , като искът до пълния претендиран размер е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Със същото решение е било прекратено производството  по предявения иск с правно основание л. 31 ал. 2 от ЗС за периода от 26.06.2008 г. до 24.06.2011 г. за сумата от 1800 лв., като недопустим – преждевременно предявен.

Първата въззивна жалба е подадена от П.С.Ч. и А.И.Ч., които са атакували решението в частта, с която производството е било прекратено за сумата от 1800 лв., представляваща претендирано обезщетение по чл. 31 ал. 2 от ЗС за периода от 26.06.2008 г. до 24.06.2011 г., както и в частта , с която предявения иск за заплащане на обезщетение за периода от 13.07.2004 г. до 1.06.2005 г. е отхвърлен поради погасяването му по давност.  

В жалбата се твърди, че съдът неправилно е приложил материалния закон, като е приел че вземането за обезщетение по чл. 31 ал. 2 от ЗС  представлява вземане за периодично плащане, което се погасява с тригодишен давностен срок. Неправилно, като постановено при нарушаване на процесуалните правила, е и решението на първоинстанционния съд в частта, с която производството е прекратено поради преждевременно предявяване на иска. Съдът не е изложил мотиви защо приема преждевременност на иска при изложения от ищцовата страна довод, че искът се основава на разпоредбата на  чл. 124 ал. 2 от ГПК.

Поради това се иска постановяване на решение, с което да бъде отменено решението в обжалваните части и да бъдат уважени исковите претенции.

В постъпил писмен отговор към тази въззивна жалба се изразява становище, че тя е изцяло неоснователна. Налице са противоречия между аргументите, изложени в подкрепа на твърдението, че обезщетението по чл. 31 ал. 2 от ЗС не представлява вземане за периодично плащане и тези съображения, изложени в подкрепа на твърдението, че претенцията за бъдещ период следва да бъде уважена, тъй като се касае за обезщетение, определено на базата на месечния наем, при което е налице повтаряемост за плащането на обезщетението помесечно.  Поради това се иска жалбата да бъде оставена без уважение.

Решението на районния съд е било обжалвано и от Д.П.С. и П.В.С. в частите му, с които те са били осъдени да заплатят на първите въззивници обезщетение, както и разноски по делото.  Прави се възражение, че е налице дължимо от първите въззивници уважаване на сервитутно право. Освен това съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви по повод направеното възражение в тази насока. Прави се искане за отмяна на решението в атакуваните му части.

 В с.з., чрез представител по пълномощие, жалбата се поддържа на посочените в нея основания.  Допълнително се излагат съображения, че съдът неправилно е  приложил разпоредбата на чл. 111 б. „в” от ЗЗД, като е приел, че в случая се касае за наем за периодично вземане.  А в случая се касае за обезщетение, чийто произход е неоснователно обогатяване и давността винаги е 5-годишна.  Освен това чл. 124 ал. 2 от ГПК дава възможност  да се присъждат повтарящи се задължения, макар и тяхната изискуемост да не е настъпила.

 В случая между страните има влязло в сила решение за разпределение ползването на съсобственото им място, което е задължително и обвързва страните.  Това е основанието на претенцията за заплащане на обезщетение.

По повод направеното възражение за сервитутно право се изразява становище, че  когато един от съсобствениците ползва от терена по- голяма част от дела си на съсобственост, той дължи на другите съсобственици обезщетение.

В с.з., чрез представител по пълномощие,  и втората въззивна жалба се поддържа на изложените в нея основания.  Твърди се, че по същността си в неговите осъдителни части първоинстанционното решение лансира злоупотреба с права. Не е установено по категоричен и несъмнен начин, че  вторите въззивници са ползвали в части в повече от това което притежават реално и това  не е било доказано.  Поради това не са налице никакви основания за уважаване на претенциите.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С нотариален акт № 91,  по н.д. № 624/69 г. от 14.03.1969 г. Г. К. М. е продал на въззивника Д. П.С. следния свой недвижим имот, а именно 1/6 ид.ч. от дворното си място, находящо се в гр. С., кв. *, съставляващо парцел  кв. 2787 по плана на града , като в нот. Акт изрично е записано, че купувачът ще ползва празното място в западната част на парцела и общия дворищен изход и само двете южни стаи и салон от сутеренния етаж, които представляват отделно жилище от масивната жилищна сграда, находяща се в подробно описания по-горе парцел, като продавачът си запазва собствеността и правото на надстройка на същата масивна сграда .

С н.а. № 185 по н(д. 512/2003 г. от 17.11.2003 г. Д. Г. М. е продал на въззивниците П.С.Ч. и А.И.Ч. своя недвижим имот, а именно: 5/6 ид.ч. от дворно място, съставляващо ПИ 2128 кв. 78 по плана на гр. С., целият с площ 468 кв.м., от които застроени  158 кв.м., ведно с целия трети етаж от построената в имота жилищна сграда, със ЗП 110 кв.м. и гараж в северозападната част на имота, представляващ търпим строеж.

 С н.а. № 11, н.д. № 533/2003 г. на 1.12.2003 г. С.Г.М. е продала на въззивниците П.С.Ч. и А.И.Ч. своя недвижим имот, находящ се в гр. С. на ул. „Б.” № *, а именно  Втори етаж от жилищна сграда със ЗП 110 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от общите части на сградата, построена в дворно място, съставляващо ПИ 2128 в кв. 78 по плана на гр. Сливен, целият с площ 468 кв.м., от които застроени 158 кв.м.

С решение №  576/07.07.2005 г. по гр. д. 2009/2005 г. на Сливенския районен съд Д.П.С. и П.В.С. са били осъдени да премахнат изградени в ПИ пристройки на  допълващо застрояване – лятна кухня с баня – тоалетна и антре със застроена площ, лека второстепенна постройка северно от лятната кухня, лека второстепенна постройка западно от жилищната сграда, както и телена ограда с врата, пречещи на А.И.Ч. и П.С.Ч. да упражняват правото си на собственост съобразно дела им в съсобствеността.

С решение на Сливенски окръжен съд по гр. д. № 573/2005 г. първоинстанционното решение е било отменено в частта, касаещо премахването на  лятната кухня с антре, баня и тоалетна, а в останалата част решението е влязло в сила и е било потвърдено от ВКС. Няма спор, че през м. 09.2006 г. е била премахната телената ограда с врата, както и двете второстепенни постройки  посочени в решението.

С решение № 392/14.05.2008 г. по гр. д.№ 1306/2005 г. на Сливенския районен съд е определен режим за ползване на съсобствено дворно място, като Д.П.С. и П.В.С. *** дворно място оцветено с червен цвят на скицата към заключението на вещото лице, като достъпа до тази част от имота се осъществява от алеята от запад през единичната пътна врата, а А.И.Ч. И П.С.Ч. *** дворно място, оцветено със син цвят на скицата към заключението на вещото лице, като достъпа до тази част от имота се осъществява от алеята от запад пред двойна врата и от единична пътна врата от ул. „Б.” № *, като се касае за ПИ № 2128, кв. 78 по плана на гр. Сливен.

С нотариална покана от 08.07.2004 г. П.С.Ч. и А.И.Ч. са поканили Д.П.С. и П.В.С. да заплатят ползваната  в повече от тях площ, а именно 150 кв.м. Поискали са да им бъде заплатено обезщетение за ползването на ползите, от които са били лишени в размер на месечен наем от 70лв. Нотариалната покана е била връчена на Д. П.С. на 13.07.2004 г. Въззивниците А.  и П. Ч. са се нанесли да живеят в закупения от тях имот през лятото на 2005 г. като първоначално са влизали от северната страна, а ползваното от Д. и П. С. празно дворно място е било обградено и Чолакови не са имали достъп , тъй като там е имало метална врата. Установено е също, че между страните по делото е имало спорове относно ползването на дворното място, като също така Д. и П. С.са изградили друга прилежаща постройка. В тази сграда, която съществува и към настоящия момент е изградена лятна кухня и баня.

По делото са били назначени съдебно технически експертизи, които са посочили, че Д. и П. С. са ползвали в повече 71,15 кв.м. за периода от 8.07.2004 г. до 1.09.2006 г.  За да определят ползваната в повече площ вещите лица са посочили, че в нея са включили южната част от сутерена и пристройката, които са на 63.68 кв. м., лятната кухня построена на 21.28 кв.м., две бараки на 14.44 кв.м., както и празно дворно място около 15 кв.м. Посочено е също, че за този период наемната цена на  1 кв.м.  е бил 0.70 лв.

Установено е, че при собственост на 5/6 ид.ч. квотата за правото на ползване от имота е 390 кв.м., а за 1/6 ид.ч. е 78 кв.м. 

С искова молба от  26.06.2008 г. първите въззивници, като ищци, са поискали вторите въззивници, като ответници, да им заплатят обезщетение по чл. 321 ал.2 от ЗС, като за периода от 8.07.2004 г. до 1.09.2006 г. претендират обезщетение в размер на 70 лв. месечно, или общо сумата 1750 лв., а за времето от 1.09.2006 г. до настоящия момент по 50лв. месечно , или общо сумата от 1250 лв.Отделно от това са претендирали и обезщетение занапред по 50 лв. месечно от датата на предявяване на иска до 24.06.2011 г. По повод на тази искова молба се е развило първоинстанционното производство и с Решение № 1263/16.01.2009 г. по гр. д.№ 2591/2008г. районният съд е осъдил Д.С. и П.С. да заплатят на П.Ч. и А.Ч. сумата от 932.04 лв., представляваща дължимо обезщетение за ползвана в повече от правата на С. съсобствена част от недвижим имот за периода от 1.06.2005 до 1.09.2006 г.

Със същото решение е отхвърлен предявения иск за периода от 8.07.2004 г. до 1.09.2006 г. за разликата над  сумата от 932.04 лв. Освен това Д.С. и П.С. са били осъдени да заплатят на П. и А.Ч. и сумата от 1146.42 лв. , представляваща дължимо обезщетение за периода от 1.09.2006 г. до 26.06.2008 г., като искът до пълния му претендиран размер от 1250 лв. е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С решението е било прекратено производството по предявения иск за заплащане на сумата от 1800 лв. за периода от 26.06.2008 г. до 24.06.2011 г. , като недопустим – преждевременно предявен. Именно това решение е предмет на въззивните жалби.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, които са допустими и относими, безпротиворечиви са помежду си, както и от заключенията на вещите лица, тъй като съдът няма съмнение в тяхната добросъвестност и компетентност.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

 И двете жалби, като подадени в срок и от надлежни страни, са допустими.

Жалбата на въззивниците Д.С. и П.С. е частично основателна, макар и не на съображенията, изложени в нея. По делото безспорно е установено, че с нотариален акт № 91,  по н.д. № 624/69 г. от 14.03.1969 г. Г. К. М. е продал на въззивника Д.П.С. следния свой недвижим имот, а именно 1/6 ид.ч. от дворното си място, находящо се в гр. С., кв. *, съставляващо парцел  кв. 2787 по плана на града, като в нот. Акт изрично е записано, че купувачът ще ползва празното място в западната част на парцела и общия дворищен изход и само двете южни стаи и салон от сутеренния етаж, които представляват отделно жилище от масивната жилищна сграда, находяща се в подробно описания по-горе парцел, като продавачът си запазва собствеността и правото на надстройка на същата масивна сграда. От този нотариален акт безспорно е установено, че двамата  са станали собственици на 1/6 ид.ч. от терена на посочения имот. Неправилно обаче районният съд е приел, че  те са станали собственици  и на сутеренната част от застроената жилищна сграда.  От нотариалния акт е несъмнено, че  на тях им е било учредено безсрочно вещно право на ползване върху двете южни стаи и салона. Следователно голата собственост е била запазена за продавача на идеалната част Г. К. М. и по делото липсват доказателства, от които да е видно, че той или неговите наследници са прехвърлили тази собственост на други лица. 

 Вярно е, че купувачите по тази сделка вероятно са придобили собственост по оригинерен начин, но това не е предмет на настоящия спор. Към момента и във всички водени от страните дела д. и П. С. се легитимират като собственици на терена. Единственият валиден начин да докажат, че са собственици на сградата е да представят НА. Това дали фактически са придобили правото на собственост върху постройката по оригинерен начин не е предмет на изследване в това производство и би бил преюдициален факт, но не е доказан надлежно. Поради това съдът се съобразява с фактите, които са доказани надлежно съобразно събраните писмени доказателствени средства.  За правилното решаване на спора е от съществено значение да се посочи, че голата собственост върху застроената площ, която е установена, че е 63.68 кв.м.,не е на тези въззивници, а на друг трети „скрит” съсобственик. Поради това когато се пристъпва към изследване на факта каква част от съсобствения имот ползват те, то тази застроена част следва да бъде изключена, защото е предмет на самостоятелно вещно право на ползване – учредено в изискуемата форма, различно от вещното право на собственост и няма доказателства да е било прекратено.

С оглед на така установеното по безспорен начин се установява, че за периода от  м. Юли 2004 г. – тогава когато е изпратена нотариалната покана, до 1.09.2006 г. – тогава когато са премахнати незаконните постройки, въззивниците Д. и П. С. са ползвали в повече не както е приел съда 71.15 кв.м., а 7.47 кв.м. Правилно първоинстанционният съд в мотивите си е съобразил, че обезщетението за лишаване от ползите възниква помесечно, съответно и задължението за изплащането е месечно и че в случая се касае за задължение за периодични плащания, поради което е приложима 3-годишната погасителна давност.

Настоящият иск е бил предявен на 26.09.2008 г. поради което вземанията за периода от 13.07.2004 г.до 31.05.2005 г. следва да са погасени по давност.

Установено е, че наемът на 1 кв.м. за 2005 г. е бил в размер на 0.80 ст. За останалите 7 месеца през 2005 г. дължимият наем е в размер на 41.83 лв., а за периода от 1.01.2006 г. до 1.09.2006 г.  при наемна цена 0.85 лв. за  кв. м. дължимият наем е в размер на 57.15 лв.

Следователно въззивниците Д. и П. С. дължат на П. и А. Ч.обезщетение за ползваните в повече от тях части от съсобствения недвижим имот сумата  в размер на 83.66 лв., като решението,  касаещо осъждането им за размера на тази сума, следва да бъде отменено.

Претендирано е било и обезщетение за ползване  в повече за периода от 1.09.2006 г. до датата на завеждане на исковата молба  и районният съд е приел, че в случая Д. и П. С. са ползвали в повече 50.26 кв.м. Както беше посочено по-горе обаче собствеността върху 63.68 кв.м. е на друго лице, поради което  те следва да се приспаднат от квотата на двамата въззивници, при което несъмнено се установява, че те не са ползвали в повече от  установените  78 кв.м.  Ето защо като е постановил осъдително решение спрямо тези въззивници по тази претенция районният съд  е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено.

Подадената от въззивниците П. и А. Ч. жалба е изцяло неоснователна.  Основното твърдение е за неправилност на решението в частта му, с която е прекратено производството по отношение на претенцията, касаеща периода  26.06.2008 г. до 24.06.2011 г.  Правилно е становището на първата инстанция, че предявеният иск е преждевременен и е недопустим. В тази връзка следва да се държи сметка и за обстоятелството, че между страните по настоящото дело има влязло в сила съдебно решение , относно разпределението на правото на ползване.  След като с влязъл в сила съдебен акт е разпределено правото на ползване, то правото на обезщетение ще възникне в момента когато някоя от страните не изпълни задълженията си по съдебното решение.

С оглед на изложеното и след като изводите на двете инстанции се разминават, то решението на районния съд в неговите осъдителни части следва да бъде отменено, съобразно изложените по-горе съображения, както и в частта за разноските като в останалите му части трябва да бъде потвърдено.

Ръководен от съображения  съдът

 

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 1263/16.01.2009 г. по гр. д. № 2591/2008 г. на Сливенския районен съд в частта, с която са осъдени Д.П.С. и П.В.С. да заплатят на  П.С.Ч. и А.И.Ч. на основание на чл. 31 ал. 2 от ЗС сумата от 932,04 лв., представляваща дължимо обезщетение за ползвана в повече от правата на  С. съсобствена част от недвижим имот за периода от 01.06.2005 до 01.09.2006 г. за размера над сумата от 83.66 лв /осемдесет и три лв. и 66 стотинки/.

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ  № 1263/16.01.2009 г. по гр. д. № 2591/2008 г. на Сливенския районен съд в частта, с която са осъдени Д.П.С. и П.В.С. да заплатят на  П.С.Ч. и А.И.Ч. на основание на чл. 31 ал. 2 от ЗС сумата от 1146.42 лв., представляваща дължимо обезщетение за ползвана в повече от правата на  С. съсобствена част от недвижим имот за периода от 01.09.2006 до  26.06.2008 г. като вместо това постановява

ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.С.Ч. и А.И.Ч. срещу Д.П.С. и П.В.С. иск с правно основание  чл. 31 ал. 2 от ЗС  за заплащане на сумата от 1146.42 лв., представляваща дължимо обезщетение за ползвана в повече от правата на  С. съсобствена част от недвижим имот за периода от 01.09.2006 до  26.06.2008 г. като неоснователен.

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ  № 1263/16.01.2009 г. по гр. д. № 2591/2008 г. на Сливенския районен съд в частта, с която са осъдени Д.П.С. и П.В.С. да заплатят на  П.С.Ч. и А.И.Ч. сумата от 256,34 лв за размера над сумата от 16,60 лв /шестнадесет лева и 60 ст/.

ИЗМЕНЯ РЕШЕНИЕ  № 1263/16.01.2009 г. по гр. д. № 2591/2008 г. на Сливенския районен съд в частта, с която са осъдени  П.С.Ч. и А.И.Ч. да заплатят на Д.П.С. и П.В.С. направените по делото разноски в размер на 170,10 лв като ги увеличава на 638,69 лв. /шестстотин тридесет и осем лв и 69 ст/ съразмерно на отхвърлителната част от исковете.

 

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 1263/16.01.2009 г. по гр. д. № 2591/2008 г. на Сливенския районен съд в  останалите му части.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му.

 

 

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

 

         ЧЛЕНОВЕ: