Р Е Ш Е Н И Е 

 

Гр. Сливен, 25.05.2009 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, първи граждански състав в закрито

 заседание на двадесет и пети май , през две хиляди и девета година в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНКА Д.

                                             ЧЛЕНОВЕ: Х.М.

М.Б.

при секретаря  ……… и с участието на прокурора……..като разгледа докладваното от  ГИНА  ДРАГАНОВА 198 по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

            Производството   е с посочено правно си основание в 435  и следващите от ГПК.

 Образувано  е  по жалбата на  И.Д.И. ЕГН ********** ***„Х.Т.” №* вх. *, етаж *, ап. *, против постановление за възлагане на недвижим имот на М.С.Д. по изп.д. №166/2008 г . на СИС при РС – Сливен. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното постановление. Жалбоподателят твърди, че на основание чл. 435 ал. 3 от ГПК като взискател и наддавач е участвал в публичната продан на недвижим имот,  допуснат до делба чрез изнасяне на публична продан.  Сочи, че наддаване при публичната продан не е извършено надлежно и недвижимия имот не е възложен по най-високата цена, която той е предложил. Намира, че в нарушение на чл. 489 ал. 1 от ГПК ДСИ необосновано го е отстранил от проданта извършена на 30.01.09 г. Счита, че той е взискател – с по-голяма идеална част от имота и вземането му надвишава задатъка, който е в размер на 3400 лв., поради което не е внесъл задатък, но е предложил най-висока цена – 49 500 лв. ДСИ не приел неговото предложение, защото нямал задатък и възложил имота на другия участник в проданта, съсобственик на същия имот при цена 35 150 лв. Обявен бил за купувач предложител с предложена по-ниска цена. Счита, че с това действие ДСИ е нарушил материалния закон. Нарушена била разпоредбата и на чл. 490 ал. 1 от ГПК и чл. 185 ал. 1 от ЗЗД. Имал друго изп. дело №162 от 2008 г. на СИС при РС – Сливен, по което М. Д. била длъжница и тя нямала право да участва в проданта на процесния имот. За това счита, че на основание чл. 490 ал. 2 от ГПК, след като длъжникът не е имал право да наддава, а имотът е възложен на него, проданта е недействителна.

Сочи, че имал подадени жалба на 30.01.2009 г. и молба от 10.02.2009 г., както и частна жалба от 23.02.09 г., които били приложени към изпълнително дело №166/2008 г., но на които не било даден ход  и не са изпращани в Окръжен съд – Сливен.

Моли да се отмени постановлението с изх.№1583 от 23,02,2009 г. за възлагане на имота и се постанови, че проданта е нищожна и недействителна и да се изнесе имота отново на публична продан. Претендира разноски по делото.

Направено е искане и  да се извърши „прихващане” със задължението на длъжницата по друго дело.

 

Жалбоподателят определя себе си като е  Взискател, по посоченото изпълнително дело, което е започнало по негова молба, с приложен към нея изпълнителен  лист.

В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК, длъжникът по изпълнението не е изразил становище по жалбата.

На основание чл. 436 ал.3, предложение второ от ГПК,  ДСИ е изложил мотиви по обжалваното действие. Счита жалбата за процесуално недопустима, съгласно разпоредбата на чл. 435 ал. 3 от ГПК и намира, че същата следва да се остави без разглеждане.

По делото е получено копие от изп.д. №166 от 2008 г. на ДСИ при РС- Сливен

 

  Окръжният съд, след като се запозна с оплакванията в жалбата, становището на съдия изпълнителя и събраните по делото доказателства, намира за  установено от фактическа страна следното:

Жалбата на  взискателя е против Постановление от 23.02.2009 г., с което ДСИ е    възложил    процесния недвижим имот   на М. Д.. Това постановление жалбоподателят   е получил лично на 09.03.2009 г. /арг. изх. №1583 от 23.02.2009 г., л. 73 от изп.д. №166/2008 г. на ДСИ при РС- Сливен/

Жалбата против това постановление за възлагане е депозирана в съда на 14.03.2009 г. , т.е. в законния срок, от надлежна страна по изпълнителното производство и е процесуално допустима. /арг. чл. 436 ал. 1 от ГПТ/.

 

Жалбоподателят  е депозирал в СИС  при РС Сливен „Молба” за образуване на изпълнително дело с приложен изпълнителен лист от 27.10.2008 г., издаден на основание Решение № 574/19.06.2008 г. по гр.д. № 1060/2003 г. на РС – Сливен, съобразно който е изнесен на публична продан недвижим  имот допуснат до делба, а именно апартамент № *, намиращ се на  * етаж в бл. * в кв. „С* З*„ гр.Сливен, застроен върху 67.28 кв.м. с описани граници и останалите  параметри за идентификация.

Съдът е постановил, че действително получената от публичната продан сума следва да се разпредели между  М.С.Д. с ЕГН ********** ***, която има  5966/14982 ид.ч. и И.Д.И. с ЕГН  ********** ***, за който – 9016/14982 ид.ч. от действително получената от публичната продан сума.

Имотът е изнесен на публична продан за ликвидиране съсобствеността между бившите съпрузи, жалбоподателя и М. Д..  

 Продажбата е разгласена по предвидения в ГПК ред, с посочена цена от ДСИ цена - 34000 лв.. В срока за провеждането й са постъпили две наддавателни предложения. Предложението –оферта на И.Д.И. – жалбоподателя-взискател е с посочена цена 49500 лв. /арг. Предложение-оферта .- л. 42 от изп. д./. Предложението на длъжницата М.С.Д. е с посочена цена 35150 лв. /арг. разпореждане на ДСИ от 11.12.2008 г. – л. 32 от изпълнителното дело/. В това производство, посочването на страните като „взискател и длъжник” е  съобразено с факта, че по молба на жалбоподателя е започнало изпълнителното производство, при което жената в конкретния случай не следва да се определя като „длъжник” по същото, защото имотът е съсобствен, между бивши съпрузи.

 

С протокол от 30.01.2009 г. ДСИ е обявил, че единственото редовно наддавателно предложение и „най-висока цена 35150 лв.” за процесното жилище е направено от длъжницата М.Д., която е обявил за купувач на същото. В този протокол  ДСИ е констатирал, че  страните по изпълнението се явяват лично и че взискателят И.Д. е дал наддавателно предложение с цена 49500 лв. при начална цена 34000 лв., но ДСИ е писал, че неговото наддавателно предложение „се приравнява на недействително наддавателно предложение”. Съображения за този извод не са отразени, както в този протокол, така и в изложените по жалбата мотиви .  Посочено е, че не е внесен депозит от жалбоподателя и по тази причина е обявено неговото предложение за недействително /арг. цитирания протокол – л. 46 от изп. д./.

/Приема се за неотносим  към предмета на настоящата жалба факта, че  жалбоподателят И.Д.И., като взискател  е депозирал жалба относно обявяване на проданта за приключена, като е описал нарушението, което съдия-изпълнителя е допуснал, но тази жалба не е била изпратена в Окръжен съд Сливен, а с определение от 02.02.2009 г. на основание чл. 436 ал. 4 от ГПК е била върната на жалбоподателя /арг. л. 51и л. 55 от изп. дело/. Производството по тази му жалба е друго и към настоящия момент е приключило. /

 

Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Обжалваното действие на ДСИ  Постановление за възлагане на  недвижим имот изнесен на публична продан със съдебно решение от взискателя е основателна. Взискателят, съгласно разпоредбата на чл. 435 ал. 3 от ГПК може да участва  като наддавач, както и може да обжалва постановлението за възлагане на ДСИ. Съгласно тази разпоредба взискателят, който е „участвал като наддавач, без да дължи задатък, също има право да обжалва това постановление.

В конкретния случай ДСИ не се е съобразил с категорично установения по делото факт, че  Взискателят не внася задатък, ако вземането му надвишава неговия размер”. Фактически процесният имот е изнесен на публична продан с цел, да  се ликвидира съсобствеността между бивши съпрузи.  В настоящия случай,  по инициатива на мъжа е образувано изпълнителното дело, затова законодателят го определя като „взискател”, а другия съсобственик – като длъжник.  В случая и двете страни са обикновени съсобственици, но  е установено, че жалбоподателят е с по-голям дял от процесния имот и по негова молба е образувано изпълнителното дело./арг.Молбата и  изп. лист, по който е образувано изп. дело/.

Законодателят е посочил, че „Взискателят не внася задатък, ако вземането му надвишава неговия размер.” / арг. чл.489, предл.2 от ГПК/.

Обявената цена от ДСИ на процесното жилище, изнесено на публична продан, е била 34 000 лв. Дължимият задатък – 3400 лв., а частта на взискателя, която следва да получи от извършената продажба на имота е  9016/14982 ид.ч. или значително надвишава искания задатък. Затова взискателят, за да участва в наддаването, не е следвало да внася по сметка на съдебния-изпълнител задатък 10/100 върху началната цена. /арг. чл. 489 ал. 1 от ГПК/.

Като не е съобразил тази разпоредба и е обявил в протокола при отваряне на наддавателните предложения, че предложението на взискателя от 49500 лв. при начална цена 34000  лв., е недействително  наддавателно предложение, ДСИ е направил незаконосъобразен извод, определящ на кого от съделителите следва да предостави имота.

Вярно е, че законодателят е приел, че длъжникът и законният му представител няма право да вземат участие в  наддаването, но в случая имота не е изнесен на публична продан за парично притезание, а за ликвидиране на съсобствеността между страните по делото. /арг. чл. 490 ал. 1 от ГПК/.

По тези съображения се приема, че  публичната продан е извършена в нарушение изискванията на закона. Незаконосъобразно съдебният изпълнител е възложил процесния имот на втория участник в проданта, който е предложил значително по-ниска цена – 35150 лв.  от тази, посочена в офертата на взискателя -жалбоподател – 49500 лв. ДСИ е следвало да се съобрази и с факта, че предложение за изкупуване на имота са направили и двамата съделители.  /Арг. и чл. 354 от ГПК/.

Съдът приема, че не следва да обсъжда изложените в жалбата съображения за сезиране на ОП – Сливен, нито да изисква друго изпълнително дело, което има между страните - № 162/2008 г. на СИС при РС – Сливен, като неотносими към предмета на настоящото производство.

Жалбоподателят е претендирал всички разноски по делото и такива са доказани в размер на 25 лв., внесена държавна такса, които следва да му се присъдят.  Направените по изпълнителното дело разноски и от двете страни по същото, следва да се съобразят от ДСИ  при окончателно приключване на изпълнението.

Мотивиран от горе изложеното, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

ОТМЕНЯВА Постановление от 23.02.2009 г. на Държавен съдебен изпълнител на СИС при Районен съд – гр. Сливен по изпълнително дело № 166/2008 г. , с което на основание чл. 496 ал. 1 от ГПК е възложен „върху М.С.Д. с ЕГН ********** *** следния недвижим имот: за сумата 3510 лв., съставляващ, съгласно кадастрална схема № 1066/19.02.2009 г. на СГКК  гр. Сливен, самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.562.3.1.22, представляващ апартамент в гр. С., ж.к. „С. З.”  бл. * ет. * ап. * със застроена площ 67,28 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, сервизно помещение, коридор, заедно с прилежащото избено помещение № 22 с площ 6 кв.м. и  2,71 от общите части на сградата при посочени граници, собственост на съделителите по изпълнителното дело М.С.Д. с ЕГН ********** и И.Д.И. с ЕГН ********** , която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор  67338.562.3. с предназначение на самостоятелен обект – жилище”,  като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА  М.С.Д. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА И.Д.И. ЕГН ********** ***„Х.Т.” № * вх. „*” ет* ап. *сумата  25 /двадесет и пет/ лева разноски по настоящото дело.

 

Решението е окончателно и не може да бъде обжалвано.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :          

 

 

 

      ЧЛЕНОВЕ :