Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 20.05.2009 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди и девета година в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х.М.

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: М.Б.

 М.Х.

 

 

При секретаря М. Ж., като разгледа докладваното от Мария Блецова 201   по описа за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на Д.К. Н. ЕГН ********** ***   против Решение № 1148 / 14.01.2009г. по гр.д. № 3384 по описа за 2008 г.  по описа на Сливенския  районен съд в частта, с която е бил определен режим на лични контакти между Е.Х.Н. ЕГН ********** и детето Х. Е. Н. всяка събота и неделя от месеца от 08.00 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден, както и един месец през лятото несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката и в частта, с която Е.Н. е бил осъден да заплаща за непълнолетния си син Х. издръжка в размер на 70 лв. месечно. В жалбата се сочи, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на закона. Сочи се, че по отношение определения режим на лични контакти съдът в мотивите си е приел, че той следва да се осъществява всяка първа и трета събота и неделя в месеца без да е посочено време, а в диспозитива в противоречие на приетото в мотивите съдът е приел, че режимът на лични контакти следва да се осъществява всяка събота и неделя от месеца от 8 часа съботния ден до 18 часа в неделния ден. Сочи се, че режимът на лични контакти да бъде различен от приетия от съда и да се предвижда по-ограничен период от време за контакти между въззиваемия Н. и детето Х., тъй като бащата изобщо не проявявал интерес към детето, не търсил контакти с него, живеел и работил в друго населено място и контактите му с него биха обострили психологическото състояние на детето. По отношение обжалваната част за определената издръжка в размер на 70.00 лв. жалбоподателката сочи, че тя не е съобразена с нуждите на детето, за което съгласно данните на НСИ е необходима минимална издръжка в размер на 200 лв и повече месечно, поради което въззиваемият следва да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 120 лв. Моли се обжалваното решение да бъде изменено в обжалваните части, като се постанови решение, с което се определи друг режим на лични отношения съобразно константната практика на съдилищата и въззиваемият да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 120 лв., считано от датата на предявяване на иска до навършване пълнолетие на детето или настъпването на друга законова причина за изменение и прекратяване на издръжката. Претендира се законна лихва. Моли се да бъдат присъдени деловодни разноски за въззивната инстанция.

         Депозирано е писмено възражение от въззиваемия Н., с което същият оспорва въззивната жалба, намира същата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Изразява становище, че има желание да осъществява лични контакти с детето, но е възпрепятстван в осъществяването им от въззивницата. Сочи се, че здравословните проблеми на детето са започнали преди влошаване на отношенията между страните и личните контакти между бащата и детето по никакъв начин не влошават неговото здравословно състояние, а по-скоро биха допринесли за преодоляването му. По отношение определената издръжка в размер на 70 лв. въззиваемият сочи, че по делото не са налице доказателства от които да е видно, че детето Х. има изключителни нужди, които да обосноват даването на по-голяма от обичайната издръжка, която съдът е определил правилно. 

         Въззиваемият е изложил становище, че личният контакт между него и детето следва да бъде определен на всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 8 часа на съботния до 18 часа на неделния ден, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Претендират се деловодни разноски за въззивната инстанция.

         В съдебно заседание въззивницата  не се явява. Представлява се от адв. Б., която поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена.

Въззиваемият в съдебно заседание се представлява от адв. А., която оспорва жалбата и моли да не бъде уважавана.

Пред въззивната инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

         От събраните по делото доказателства преценени поотделни и в тяхната съвкупност, съдът установи следната фактическа обстановка :

         Страните са бивши съпрузи, чийто брак е бил прекратен с обжалваното съдебно решение . Видно от Удостоверение за сключен граждански брак от 10.11.1991г., издадено от Кметството на гр. Сливен, същите са били сключили граждански брак на 10.11.1991г. От брака си страните имат едно дете – Х. Е. Н., роден на 17.04.1992г. – видно от Удостоверение за раждане № 233102/06.05.1992г. Към момента на постановяване на настоящето съдебно решение детето е непълнолетно.

         Видно от Удостоверение изх. №506 от 18.09.2008 г. детето Х. е бил записан като редовен ученик в Х – д клас за учебната 2008/2009 г.

         По делото не са налице данни за размера на получавания месечен доход от въззиваемия .

         Въззивницата Д.К.Н. работи в „П.- П. С.” гр. С. и за периода от 09.2007г. до 08.2008г. е получила общо възнаграждение 1886.83 лв. или по 157.24 лв.средно месечно, като за  първите шест месеца въззивницата не е получавала трудово възнаграждение, а за останалите е получавала по 314.47 лв. месечно.

         По делото е депозирано становище  от Г. И. – логопед от 13.10.2008 г., както и логопедично обследване на детето Х. Н. от 17.11.2008 г. и допълнително обяснение на становището за речеви статут от 06.11.2008 г., от които се установява, че детето страда от нарушения на темпо-ритъма на речта и плавността на речта, които са били следствие на ухапване от куче през 1995 г. Нарушението на речта не  представлява болестно състояние, а степента на нарушение е леко към средна степен, за което е  препоръчително да продължи логопедичната му рехабилитация, която била осъществявана към момента.

         От разпитаните по делото свидетели не се установява срещите между детето и въззиваемия да водят до проблеми  в здравословното му състояние. Бащата проявявал загриженост към детето и му купувал различни необходими вещи като компютър, щека за билярд и цветен принтер. От друга страна той се опитвал да бъде и взискателен по отношение получаваните в училище оценки.

         Обжалваното съдебно решение е било съобщено на въззивницата на 20.01.2009г. и в рамките на законно определения 14 дневен срок  - 03.02.2009г. също е било обжалвано пред Сливенския окръжен съд.

         Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото доказателства, които съдът кредитира като непротиворечиви и взаимно допълващи се.

         От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване на валиден съдебен акт.

         Разгледана по същество тя е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 82 ал. 1 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си . Размерът на дължимата издръжка следва да се определи съобразно разпоредбата на чл. 85 от СК , а именно – в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителя да дава издръжка . При определяне размера на издръжката следва да бъде взето предвид и ПМС 38 / 1985 г. според което размерът на месечната издръжка която родител дължи на ненавършилото пълнолетие дете е в границите от 30 – до 80лв. В настоящия случай не се доказа нужда от разходи за отглеждане на детето в размер по- голям от обичайния за възрастта му . Детето, към датата на постановяване на съдебното решение е навършило 17 години и до пълнолетието му остава още 1 година . Като вземем предвид , че с нарастване възрастта на детето нараства и неговата нужда от издръжка , то на възрастта на която се намира детето Х. би следвало да му се присъди издръжка около максималния размер , който е 80 лв . Говорното разстройство от което страда детето Х. не е от такъв характер, който да обосновава една по-голяма издръжка от обичайната. При определяне размера на издръжката следва да се отчетат и доходите на родителите . По делото не са налице данни от които да е видно какъв е доходът на въззиваемия, поради което следва да се приеме, че той получава около средния размер трудово възнаграждение за страната. Според данните на НОИ средният осигурителен доход за периода 01.04.2008 г. – 31.03.2009 г. е бил в размер на 517.60 лв.  Не са налице по делото данни от които да е видно, че въззиваемият дължи издръжка на друго дете или на друго лице. Предвид на това следва да се приеме, че по отношение размера на дължимата издръжка решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и следва да бъде изменено , като определената издръжка бъде увеличена на 80.00 лв месечно .

По отношение режима на лични контакти между въззиваемия Н. и детето Х. съдът намира , че същият следва да бъде съобразен с обичайната съдебна практика, която предвижда срещи между бащата и детето два пъти през месеца, в съботния и неделения ден и един месец през лятото, когато майката няма да ползва платения си годишен отпуск. С оглед възрастта на детето режимът на лични контакти следва да се осъществява от 8 часа на съботния ден до 18 часа на неделния ден. Съдът намира, че контактите между въззиваемия и детето не следва да бъдат прекратявани, както и че не следва да бъде намаляно тяхното времетраене, тъй като липсата на контакти между родителя и детето или редките такива биха се отразили неблагоприятно на самото дете. Предвид неговия пол и възраст съдът намира, че е от особена важност бащата редовно да осъществява контакти със сина си. Предвид обичайната съдебна практика настоящият съдебен състав намира, че режимът на лични контакти следва да бъде осъществяван през първата и трета събота и неделя от месеца.

Изводите на настоящия съдебен състав не съвпадат изцяло с тези направени от първоинстанционния съд и постановеното решение следва да бъде изменено .

Въпреки че по делото е направено искане от страните за присъждане на деловодни разноски за въззивната инстанция съдът не присъжда такива поради липсата на писмени доказателства за извършването им.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ОТМЕНЯ  Решение № 1148 / 14.01.2009 г. по гр.д. № 3384 по описа за 2009г. на Сливенския районен съд в частта, с която Е.Х.Н. е бил осъден да заплаща на непълнолетното си дете Х. Е. Н. ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 70 лв. , считано от завеждане на исковата молба 09.09.2008 г. до навършване пълнолетие на детето като неправилно и незаконосъобразно.

         Вместо това постанови:

         ОСЪЖДА Е.Х.Н. ЕГН ********** да заплаща на   непълнолетното си дете Х. Е. Н. ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 80 лв. , считано от завеждане на исковата молба 09.09.2008 г. до навършване пълнолетие на детето или настъпването на други законови пречки за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.

         ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между бащата Е.Х.Н. ЕГН ********** и детето Х. Е. Н. ЕГН ********** всяка първа и трета  събота и неделя от месеца от 8 часа на съботния ден до 18 часа на неделния ден, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

 

 

         Решението не подлежи на обжалване .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.