РЕШЕНИЕ №                      

гр. Сливен, 28.09.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди и девета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНКА ДРАГАНОВА,

ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

М.БЛЕЦОВА,

 

при секретаря  П.С., като разгледа докладваното от Хр. Марева в.гр.д. № 202 по описа на съда за 2009г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е  въззивно като на основание § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК подлежи на разглеждане по реда на чл. 196 и сл. от ГПК (отм.) – по- долу в решението ГПК

С обжалваното решение № 1050\01.12.2008г. постановено по гр.д. № 996\06г. по описа на РС – гр. Сливен отхвърлен като неоснователен предявения от С.П.Т. иск да се признае за установено по отношение на С.А.С., В.Д.П., М. М.С. и Д.А.С., че ищецът С.П.Т. е собственик на следните земеделски имоти: нива от 4, 055 дка, ІV категория, в м. „Я.”, представляваща имот № 000399 по плана за земеразделяне на с. К., при граници: имот № 000397, стопански двор, № 000310 път и нива от 1, 945 дка, четвърта категория, в м. „Я.”, представляваща имот № 000424 по плана за земеразделяне на с. К. пир граници: имот №, №  000427, 000404, 000310, 000400 стопански двор, правото на собственост върху които е възстановено на наследниците на П.С.Т.,*** КВ от 18.12.2001г. по преписка вх. № 04692\04.11.1991г. на ПК – сега ОСЗ – Сливен. Със същото решение С. П. Т. е осъден да заплати на ответниците С. Ат. С. и В.Д.П. направените от тях деловодни разноски в размер на 100 лв.

Решението е обжалвано от С. П. Т., който в жалбата и молбата подадена за допълването поддържа твърденията в исковата молба, че правото на собственост върху имотите – възстановено по реда на ЗСПЗЗ с оглед правото на възстановяване на собствеността върху земеделски имот – нива от 6 дка в м. „Я.”, принадлежи само на ищеца като единствен наследник на своята майка – М.П.Х., която е притежавала правото на собственост върху имота въз основа на оземляването й като бежанка от Източна Тракия през 1927 – 1928г. с Указ на Цар Борис ІІІ, а не на наследниците на П.С.Т.. Твърди, че имотът е бил придобит от неговата майка преди сключването на втория брак на баща му – П. Ст. Т. и до включването в ТКЗС е бил обработван само от ищеца.

Оспорва мотивите на първоинстанционния съд, послужили за отхвърлянето на предявения иск с възражението, че сделката по н.а. № 87\06г. е опорочена, поради сключването й от негово име чрез пълномощник въз основа на ненадлежно упълномощаване за това.

Иска се от съда да отмени обжалваното решение, като предявеният иск да бъде уважен.

В с.з. въззивникът редовно призован се явява лично и поддържа жалбата с аргумента, че имотът  - нива от 6 дка в м. „Я.”, е бил собственост само на неговата майка, поради което да бъде уважен предявения иск.

Въззиваемите – редовно призовани, не се явяват, не изпращат  свой представител в с.з. и не са изразили становище по жалбата.

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежно легитимирана страна в производството, имаща правен интерес да обжалва първоинстанционното решение, спазен е преклузивния срок по чл. 197 от ГПК.

На основание чл. 209 от ГПК съдът извърши служебно проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение и намери, че същото не страда от пороци, обуславящи неговата нищожност и недопустимост.

Обстоятелствата, на които въззивникът – ищец обуславя предявения иск са, че правото на собственост върху процесните имоти е възстановено с оглед правото на възстановяване на собствеността върху земеделски имот нива от 6 дка в м. „Я.” (Япраклий), която се е намирала в землището на с. Д. – сега с. З.В.и, която в последствие е преминала в съседно землище - понастоящем в землището на с. К.. През 1928г. бежанците от Одринска Тракия, каквато е била и неговата майка М.П. Х. (Т.) са били оземлени със земеделски имот от 5 дка до 8 дка от ДПФ. С обявление в ДВ от 09.01.1931г. се предоставят земи на пострадалите от земетресението в Чирпан през 1928г. и преселниците от Егейска и Одринска Тракия, като с Указ № 331 на Цар Борис ІІІ от 06.07.1924г. е приет ЗИД на Закона за заселване на бежанците и обезпечаване на поминъка им. В §2 е посочено, че „бежанци са онези лица от българска народност, които в следствие на политически събития са забягнали в пределите на Царство България, Македония, Тракия, Добруджа, Мала-Азия и западните краища на България”. На това основание имотът от 6 дка в м. „Я.” е бил предоставен на майката на въззивника, родена през 1899г. в с. Гюнеж, Одринско, преселила се в България и установила се да живее в с. К.. При извършването на масовизация земеделските земи са били записани общо на бащата на ищеца, чийто наследник е и еднокръвен брат на ищеца – Д. П. С., род. през 1922г., поч. през 1996г., като последният не е наследник на майката на ищеца. В първоначално подадената искова молба въззивникът поддържа, че само той е обработвал имота до внасянето му в ТКЗС.

От протокол № 1 от 1952 на ТПС с. К. е видно, че собствениците на земи в м. „Я.” са били поканени да осъществят замени и да предоставят земите доброволно на ДПФ.

Неправилно по изложените причини всички имоти са били заявени за възстановяване на наследниците на П.С.Т., поради което се иска признаване, че правото на възстановяване на собствеността върху имота от 6 дка в м. „Я.” в землището на с. К., възстановено реално с Решение № 580 КВ от 18.12.2001г. по преписка вх. № 04692\04.11.1991г. на ПК, сега ОСЗ – Сливен върху земеделски имоти: нива от 4, 055 дка, ІV категория, в м. „Я.”, представляваща имот № 000399 по плана за земеразделяне на с. К., при граници: имот № 000397, стопански двор, № 000310 път и нива от 1, 945 дка, четвърта категория, в м. „Я.”, представляваща имот № 000424 по плана за земеразделяне на с. К. пир граници: имот №, №  000427, 000404, 000310, 000400 стопански двор принадлежи само на ищеца, като единствен наследник на майка си – М.П. Х. (Т.).

Въз основа на събраните пред двете инстанции доказателства – допустими и относими към обстоятелствата, на които се основават исканията на въззивника и възраженията на въззиваемите като ответници, се установява следното от фактическа страна:

Въззивникът и въззиваемите са законни наследници на П.С.Т.,***, поч. на 11.02.1968г. в с. К.. Въззивникът е негов син – род през 1933г. Въззиваемите С.А.С. и В.Д.П. са негови внучки – дъщери на починалия през 1996г. негов син – Д. П. ***, а въззиваемите М.М.М.С. като съпруга и Д.А.С. като дъщеря са законни наследници на внук на общия наследодател – Н. Д. С. (починал в хода на делото) – син на Д. П. С..

Въззивникът от друга страна е син и единствен законен наследник на М.П. Т., б.ж. на с. К., поч. на 16.05.1989г. Същата е била българска гражданка, родена през 1899г. в Г., Т. от родители Пантелей и Х. И..

От показанията на разпитаните пред настоящата инстанция свидетели – Г. и Д., може да се приеме за установено, че родителите на майката на въззивника са били бежанци – изселени от с. К., Тракия и са се заселили в с. З. в., общ. Сливен – тогава с. Д.. По-късно майката на въззивника е заживяла съпружески с неговия баща и общ наследодател – П.С.Т. ***. Относно наличието на сключен граждански брак между тях по делото не се представиха писмени доказателства, като установяването на същото обстоятелство чрез гласни доказателства е недопустимо съгласно разпоредбата на чл. 133, ал.1, б. „в”, пр. 1 – во от ГПК, поради което съдът приема, че такъв не е бил сключван. Индиция за това е и обстоятелството, че майката на въззивника не е посочена като законен наследник в удостоверението за наследници на П. С. Т., поч. през 1968г. при действието на ЗН от 1949г., макара съгласно чл. 9, ал.1 от ЗН съпрузите да са законни наследници.

Твърдението в исковата молба и в допълнителната молба представена на основание чл. 100, ал.1 във вр. с ал. 4 от ГПК, че в качеството си на бежанка, майката на въззивника – М.П. Х. (Т.) е била оземлена със земеделски имот – нива от 6 дка, в м. „Я.” в землището на с. Д., сега с. З. в., общ. Сливен, не се доказва по делото.

В тази връзка по делото е представен препис от ДВ с публикуван в него „Указ № 334\06.07.1924г. на Цар Борис ІІІ за утвърждаване на ЗИД на Закона за заселване на бежанците и обезпечаване на поминъка им”, като в §2 относно изменението на чл. 2 на ЗЗБОП са посочени критериите, които определят лицата като бежанци по смисъла на този закон, основният от които е забягването в пределите на Царство България в следствие на политическите събития след 1912г. в посочените области - Македония, Тракия, Добруджа, Мала-Азия и западните краища на България. Изрично в пр.2 от същата разпоредба е посочено, че нямат качеството на бежанци по смисъла на същия закон лицата, които са напуснали родните си краища и са се заселили в пределите на Царство България „с цел за по-добър поминък или по-големи удобства”.

По делото не се представиха доказателства относно кумулативно изискуемата предпоставка – посочена по-горе, съгласно което да се приеме, че майката на въззивника има качеството на бежанка по смисъла на този закон, подлежаща на оземляване.

От показанията на св. Господинова свързани и с данните от Акт за смърт № 352\17.04.1989г. на М.П. Т. косвено може да се приеме, че такава предпоставка е била налице по отношение на дядото на въззивника – баща на неговата майка. Според показанията на св. Господинова е бил оземлен с 50 дка., но същата свидетелка заявява, че не й е известно майката на въззивника да е била оземлявана. От друга страна дядото на въззивника и баща на неговата майка, според показанията на св. Господинова, е починал през 1971г., поради което не би могло включително чрез наследяване тя да е придобила към момента на образуване на ТКЗС право на собственост върху имотите, с които е бил оземлен нейният баща, дори и последният факт да бъде приет за доказан.

Данните в показанията на двамата свидетели  - Г. и Д., разпитани пред настоящата инстанция относно твърдението, че майката, а по-късно и въззивникът са обработвали нива от 6 дка в м. „Я.”, с която първата е била оземлена в землището на с. „З.в.” са изключително косвени и не съдържат никакви индивидуализиращи белези и преки впечатления, от които да се приеме, че се отнасят за някой от имотите, заявени за възстановяване на наследниците на П.С.Т. по преписка вх. № 04691\04.11.1991г.

От същата преписка приложена по делото се установява следното:

Преписката е образувана по заявление подадено от самия въззивник, в което под п. 5 е посочил имот подлежащ на възстановяване на наследниците на П.С.Т. *** в землището на с. К.. За установяване правото на собственост на общия наследодател е представено извлечение изх. № 404\30.12.1991г. от емлячните книги за притежаване непокрити земеделски имоти по посевния план на с. К. за 1948\49г. на името на П.С.Т. ***, като имотите посочени в това извлечение се покриват напълно като поредност и описание с тези, посочени в заявлението по преписка вх. № 04691\04.11.1991г.

С решение № 283\25.02.1998г. по адм.д. № 439\1997г., образувано по жалба подадена на основание чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ е било отменено решение № 214\18.09.1996г. по преписка вх. № 04691\04.11.1991г. в частта относно постановения отказ за възстановяване правото на собственост на наследниците на П.С.Т. ***, като вместо това е било признато спрямо ПК – Сливен правото на възстановяване на собствеността на наследниците на П.С.Т. върху същия имот с план за земеразделяне.

Въз основа на това съдебно решение наследниците на П.С.Т. са били обезщетени с право на собственост върху земи от ОПФ съгласно влезлият в сила план за земеразделяне, като са им предоставени земеделски имоти: нива от 4, 055 дка, ІV категория, в м. „Я.”, представляваща имот № 000399 по плана за земеразделяне на с. К., при граници: имот № 000397, стопански двор, № 000310 път и нива от 1, 945 дка, четвърта категория, в м. „Я.”, представляваща имот № 000424 по плана за земеразделяне на с. К. пир граници: имот №, №  000427, 000404, 000310, 000400 стопански двор правото на собственост върху които имоти е възстановено на наследниците на П.С.Т.,***.

Правото на собственост върху такава възстановените имоти е прехвърлено от наследниците на П.С.Т. на трето лице - Стефан Иванов Т. с договор за продажба сключен с н.а. № 77, т. ХІ, рег. № 14992, д. № 1859\2006г. на Нотариус Е. Ш. с рег. № 128 на НК и район на действие на Сливенски районен съд. В нотариалното производство въззивникът в качеството му на продавач е бил представляван от купувача въз основа на пълномощно с рег. № 11875\05.10.2006г.

Във връзка с възраженията за недействителност на сделката относно правата прехвърлени от името на въззивника с оглед твърдените в жалбата и допълненията към нея пороци на пълномощното, съдът, по изтъкнатите в с.з. от 15.06.2009г. съображения, а именно, че предмет на предявения по настоящото дело иск е спорът относно правото на собственост върху имота подлежащ на възстановяване, а не спор относно собствеността върху възстановените имоти, съдът не допусна събирането на доказателства. Включително н.а. № 77, т. ХІ, рег. № 14992, д. № 1859\2006г. на Нотариус Е. Ш. с рег. № 128 на НК и район на действие на Сливенски районен, с който е прехвърлено правото на собственост върху имотите – предмет на Решение № 580 КВ от 18.12.2001г. по преписка вх. № 04692\04.11.1991г. на ОСЗ – Сливен и приет като доказателство пред първоинстанционния съд, няма отношение по въпроса относно принадлежността на правото на собственост върху процесния имот към момента на образуване на ТКЗС и др. организации посочени в чл. 10, ал.1 от ЗСПЗЗ.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага извода, че жалбата е неоснователна.

Предмет на предявения иск е спор за материално право относно земеделски имот, правото на възстановяване на собствеността върху който се поддържа, че принадлежи само на ищеца, което определя правната квалификация на предявения иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ.

Правният интерес от предявяването на иска е обусловен от легитимацията на ответниците – въззиваеми в настоящото производство, като лица, в чиято полза с посоченото Решение № 580 КВ от 18.12.2001г. по преписка вх. № 04692\04.11.1991г. на ПК – сега ОСЗ – Сливен е възстановено правото на собственост върху земеделски имоти: нива от 4, 055 дка, ІV категория, в м. „Я.”, представляваща имот № 000399 по плана за земеразделяне на с. К., при граници: имот № 000397, стопански двор, № 000310 път и нива от 1, 945 дка, четвърта категория, в м. „Я.”, представляваща имот № 000424 по плана за земеразделяне на с. К. пир граници: имот №, №  000427, 000404, 000310, 000400 стопански двор като обезщетение за подлежащото на възстановяване право на собственост върху земеделски имот – нива от 6 дка в м. „Я.” (Япраклий) в землището на с. К., общ. Сливен и, за който имот ищецът – въззивник в настоящото производство твърди, че само той има правото на възстановяване на собствеността като единствен наследник на своята майка – М.П. (П.) Х. (Т.), която е била действителния собственик на имота към момента на образуване на посочените в чл. 10, ал.1 от ЗСПЗЗ организации.

Посочените предпоставки, обуславящи правният интерес от предявяването на специалния установителен иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ безспорно са налице по делото, но с оглед обстоятелствата, на които е основан и събраните в производството доказателства, същият е недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

Уважаването на предявения иск е обусловено от доказването на обстоятелства, които да обусловят извода, че правото на собственост върху подлежащия на възстановяване имот е принадлежало на наследодателя на ищеца – неговата майка и, които същевременно да изключват правото на собственост върху същия имот в лицето на общия на страните наследодател – П.С.Т.,***, поч. през 1968г. към един минал момент, към който свързаните с правото на собственост правомощия са били ограничени предвид създаването на организациите посочени в разпоредбата на чл. 10 ал.1 от ЗСПЗЗ.

С оглед тежестта си на доказване установена в чл. 127 ал.1 от ГПК въззивникът – ищец по предявения иск не е представил по делото надлежни и безспорни доказателства по смисъла на чл. 12, ал.2 от ЗСПЗЗ, че майка му – М.П. Х. (Т.), б.ж. на с. К., общ. Сливен, поч. през 1989г. е била собственик на имота към посочения момент въз основа на оземляване съгласно Указ № 334\06.07.1924г. за утвърждаване на ЗИД на Закона за заселване на бежанците и обезпечение на поминъка им, включително, че е имала посоченото качество по смисъла на §2 от посочения Указ за изменение и допълнение на чл. 2 от ЗЗБОП. Твърдението, че до внасяне на имота в ТКЗС само той е обработвал посочената нива от 6 дка в м. Я. (Япраклий) (като индиция за владеенето му) също не се подкрепя от показанията на разпитаните свидетели. Данните за това в показанията им са изключително косвени, не се базират на преки впечатления и свидетелите заявяват, че не са в състояние да индивидуализират имота.

При всички случаи за определяне принадлежността на правото на възстановяване на собствеността върху имота по смисъла на чл. 10, ал.1 от ЗСПЗЗ е меродавен момента на създаването на организациите посочени в същата разпоредба. Дори да се приеме, че майката на въззивника е била оземлена по ЗЗБОП, в тежест на въззивника като ищец е да докаже, че правото на собственост е останало в патримониума й към посочения в чл. 10, ал.1 от ЗСПЗЗ меродавен момент. Такива доказателства по делото не са представени.

Същевременно чрез преписката, образувана по подаденото от самия въззивник заявление с вх. № 04692\04.11.1991г. на ПК – сега ОСЗ – Сливен по делото е налице неоспорен по надлежния ред писмен документ - извлечение изх. № 404\30.12.1991г. от емлячните книги за притежаване непокрити земеделски имоти по посевния план на с. К. за 1948\49г. на името на П.С.Т. ***, представляващ валидно и годно по смисъла на чл. 12, ал.2 от ЗСПЗЗ доказателство, че към меродавния момент правото на собственост върху нива от 6 дка в м. „Я.” е принадлежало на общия на страните наследодател. Именно във връзка с този имот съгласно решението на съда по гр.д. № 439\97г. на РС – гр. Сливен с Решение № 580 КВ от 18.12.2001г. по преписка вх. № 04692\04.11.1991г. на ПК – сега ОСЗ – Сливенпо реда на чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ са предоставени в обезщетение земеделските имоти: нива от 4, 055 дка, ІV категория, в м. „Я.”, представляваща имот № 000399 по плана за земеразделяне на с. К., при граници: имот № 000397, стопански двор, № 000310 път и нива от 1, 945 дка, четвърта категория, в м. „Я.”, представляваща имот № 000424 по плана за земеразделяне на с. К. пир граници: имот №, №  000427, 000404, 000310, 000400 стопански двор.

Предвид гореизложеното и независимо, че преценката за неоснователността на предявения иск в решението на първоинстанционния съд е извършена с оглед на доказателствата относно собствеността на възстановените имоти към настоящия момент, като краен резултат обжалваното решение следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1050\01.12.2008г. постановено по гр.д. № 996\06г. по описа на РС – гр. Сливен!

 

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.2 от ГПК

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: