Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Сливен,  08.07. 2009год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното заседание на  осми юни през две хиляди и  девета година в състав:

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Д.

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: М.Б.

                                                                                                                М.Х.

при секретаря К.И. и с  участието на прокурора ………………….. като разгледа докладваното от  ГИНКА ДРАГАНОВА въззивно гражданско дело №  203 по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

Производството се разглежда в съответствие с разпоредбата на §2 ал.1 от ГПК ДВ бр.№ 59/2007г. и ДВ бр.№ 50/2008г. 

Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 196 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивни жалби на двете страни по спора.

І.Жалбоподателите –ищци, М.В.Т. ЕГН ********** и М.М.Т. ЕГН **********, В.З.Т. ЕГН ********* и Д.З.Д. ЕГН ********** - последните трима като наследници по закон на починалия ищец З.В.Т. *** с ЕГН ********** ***, депозирана чрез процесуалния им представител адв.П.Ш. *** ІІ  против решение № 1068/04.12.2008г., обжалват постановено по гр.д. № 4430/2007г. на РС – Сливен в частта, с която ответниците по насрещния иск З. и М. Т. са осъдени, на основание чл.84 ал.2 вр. с чл.72 ал.1 от ЗС и чл.74 ал.2 вр. с чл.72 ал.2 от ЗС, да заплатят на „Т.И.” ООД сума в размер общо на 2500 лева, както и разноски в размер общо на 260 лева, както и в частта му в която е признато право на задържане на „Т.И.” ООД върху процесния недвижим имот, до заплащане на исканите суми от страна на М. и  З. Т.. Сочи се, че решението в обжалваната част е необосновано, противоречи на доказателствения материал по делото, на материалния закон  и е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведени са доводи, че ищците З. и М. Т. не са знаели, че на техния имот е било засадено лозе. Те констатирали, че има наличие на лозов масив в техния имот след неговото създаване и незабавно са предприели действия по ограждането на имота, с което явно е демонстрирано несъгласие върху него да бъдат извършвани подобрения. Ответникът не се е съобразил с демонстрираното противопоставяне на собственика на имота и е продължил държането върху него, както и извършил разноски за поддържане на подобрението. Ищцата М. В. Т. е била на легло дълги години и до нея не е достигнала информация, че върху имота се засажда лозе, а не е и могла да изрази съгласие или несъгласие за това.

Жалбоподателите считат, че не дължат на ответника – „Т.И.” ООД по 1000 лева всеки от тях на посоченото правно основание чл.74 ал.2 вр. с чл.72 ал.1 и ал.2 от ЗС. Намират, че не дължат сумата по частично предявения иск и решението в тази част било незаконосъобразно. Намират, че цялата стойност на подобренията е в размер общо на 4461,42 лева, което било по-малката сума от направените разноски за извършване на подобренията и с тази сума се е увеличила стойността на имота следствие на тези подобрения. За това задължението на двамата М. и З. Т. от по 1000 лева следвало да се има предвид, че е от цялата дължима сума 4461,42 лева  и в тази част обжалваното решение противоречало на материалния закон въпреки, че не се ползвало с доказателствена сила за останалата част от сумата. Намира, че РС – Сливен е дал неправилна квалификация на претенцията и ответника не е имал „права на добросъвестен подобрител”. Той бил само държател и нямал такова право. В същия аспект са и доводите за незаконосъобразност на уважения иск по чл.74 ал.2 вр. с чл.72 ал.2 от ЗС, с койот жалбоподателите са осъдени да заплатя по 250 лв. всеки като част от цялата дължима сума от 4524 лева за всеки или общо – 9048 лева, представляваща стойност на направени необходими разноски за запазване на подобренията. През периода от 31.07.2006г. до 31.12.2007г. необходимите разноски за запазване на подобренията били на стойност 3078,74 лева, при което всеки един от ответниците по насрещните искове би дължал разноски за запазване на подобренията в размер на 1539,37 лева, а не както е било вписано в диспозитива – сума в размер на 4524 лева. Моли да се отмени решението в посочените части и се присъдят на жалбоподателите З. и М. Т. по 130 лева разноски за всеки от тях. Моли да се отмени решението и в частта, с която е признато право на задържане на „Т.И.” ООД и се постанови ново решение, с което да се отхвърлят всички предявени срещу жалбоподателите искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноските по делото.

Възражение против въззивната жалба е подал ответника „Т.И.” ООД със седалище и адрес на управление гр.Сливен кв.”Индустриален” ІІ с Булстат ********, представлявано то И. В. К. с ЕГН ********** и Б. С. Й. с ЕГН **********, депозирана чрез адв.И.П.Д. ***.

Във възражението са наведени доводи, че е установено по делото, че З. и М. Т. са били известени за засаждането на лозе в процесния им имот. Ответникът е търсил друг имот, който да им предостави, но  не се е стигнало до окончателно уреждане на предоставянето на равностоен имот. Това обстоятелство обаче доказвало, че те са били известени, което се установило включително и от разпита на свидетеля В.Т., който бил заинтересуван пряко от изхода на делото. Намира, че подобренията и необходимите разноски за тяхното поддържане са били направени със знание и без противопоставяне на ищците – жалбоподатели, за това „Т.И.” ООД имала право да получи увеличената стойност на имота вследствие на направените подобрения, както и стойността на направените необходими разноски за запазването им съгласно чл.74 ал.2 от ЗС. Нямало основание, че ответника „Т.И.” ООД е държател на имота. Такова твърдение се навеждало чак с въззивната жалба, но не е било заявявано с исковата молба и в хода на производството пред РС – Сливен, нито са събрани доказателства в тази насока. За процесния имот и създаването в него на лозови насаждения била вложена сумата 8922,84 лева, с която се е увеличила стойността на имота. Така, че по насрещния иск освен тази сума жалбоподателите дължали необходимите разноски за запазване на това подобрение през посочения период 31.07.2006г. до 31.12.2007г. – 3078,74 лева, която била установена включително и със заключение на експертиза. Счита, че е добросъвестен подобрител и има право на задържане върху имота до изплащане размера на направените в същия подобрения от страна на дружеството. Моли да се потвърди решението в обжалваната част, тъй като не страда от пороците посочени в жалбата. Претендира разноски по делото за тази инстанция.

 

ІІ. Решение № 1068/04.12.2008г. по гр.д. № 4430/2007г. на РС – Сливен е обжалвано и от ответника „Т.И.” ООД в частта, с която това дружество на основание чл.59 от ЗЗД, е осъдено: - да заплати на М.В.Т. и З.В.Т., по 1000 лева, представляваща обезщетение за ползите, от които те са били лишени, поради използването на имота от това дружество, за периода от 01.01.2004г. до 08.10.2007г. ведно със законната лихва, считано от 08.10.2007г. до окончателното изплащане;   – в частта, с която не е присъдена законна лихва върху претенциите по насрещните искове за периода от тяхното предявяване до окончателното изплащане на сумите; -  както и в частта, с която са присъдени в тежест на „Т.И.” ООД разноски по делото, в т.ч и с определение на основание чл.65 ал.1 от ГПК /отм./.

Наведени са доводи, че иска по чл.59 от ЗЗД е субсидиарен и се предявява, когато ищецът няма на разположение друг иск за защита на правата си. В случая била предявена претенция за плодовете от веща, която е самостоятелна и е на основание чл.73 от ЗС. За това предявяване на претенция по чл.59 от ЗЗД било недопустимо. Тази претенция била и неоснователна и размерът й не бил доказан от ищците, тъй като ответника дължал сумата, с която се е обогатил, до размера на обедняването на ищеца. Добив от имота, в който било засадено лозето на площ от 6 дка в посочената местност бил получен „едва през периода 2006 – 2007г. Средният приход за този период от засаденото лозе бил 471,31 лева. Тази сума не кореспондирала с основанието на предявения иск, а е била определена за целия масив от 72 дка и доход от 2004 до 2007г. – по 500 лв. за всяка година от имота на ищците дружеството не е получавало. Счита, че неправилно не му е присъдена по насрещния иск, приет за неоснователен, законната лихва до окончателното изплащане на сумите, тъй като и съгласно разпоредбата на чл.116 ал.3 от ГПК не се считало за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви след неговото предявяване. Моли да се отмени решението на РС в обжалваните част и се постанови решение по същество на спора, с което да се отхвърлят предявените то М. и З. Т. искове с правно основание чл.59 от ЗЗД; да се присъди в полза на „Т.И.” ООД законна лихва върху присъдените суми по насрещните искове за периода, от предявяването им до окончателното изплащане на сумите и – да се отмени определението, с което на основание чл.65 ал.1 от ГПК /отм./ дружеството е осъдено да заплати допълнителна държавна такса. Посочва, че в тази част санкцията е неправилна, тъй като делото се е отложило не само за изслушване на експертиза, за която то не е внесло депозит в пълен размер, но и след това са проведени още няколко заседания, чието провеждане не било продиктувано от действия на „Т.И.” ООД, а по други причини.  Моли да му се присъдят разноски пред първата инстанция съразмерно с уважената част   на исковете, както и разноските пред тази инстанция. Същото становище изразява и в получената по делото молба с вх.№ СД – 0501 – 3844/05.06.2009г. по същество.

 Жалбите са депозирани в законния срок, от надлежни страни, против валидно постановен от компетентен районен съд, функциониращ  в надлежен състав съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и са допустими по смисъла на чл.258 от ГПК.

Като съобрази доводите в жалбата, становището на въззиваемата страна и анализира събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема  за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че ПК – Сливен е възстановила право на собственост на наследниците на В. Д. Р. на земеделска земя в землището на с. Злати войвода с ЕКАТТЕ 30990 с плащ от 6 дка, ІV категория, с образуван парцел 86 от масив 29, съставляващ имот 029086  по плана за земеразделяне на това землище с посочени граници.  С констативен нот. акт от 24.06.1998 г., издаден от Нотариус К.Т. при РС – Сливен е установено, че собственици на този имот са З.В.Т. и М.В.Т., които са деца на Д. В.Т., починала на 05.05.1982 г. / арг. Удостоверение за наследници /. Безспорно е, че след постановяване  от РС – Сливен на обжалваното решение З.В.Т. е починал и като негови наследници по делото са конституирани  М.М.Т.- съпруга и децата му  В.  и Д. З.еви. / арг. Удостоверение за наследници № 018862/16.01.2009 г. на Община Сливен /.

Не са спорни и границите на процесния имот по приложената  скица №

 03863/02.07.2007 г.   / арг. лист 11 от гр.д. № 4430/07г. на РС – Сливен /.

Безспорно е установено по делото, че „Т.И.” ООД – гр.Сливен е приобщил този имот към свой лозов  масив и го е засадил  с лозе .

Разходите за създаване на 1 дка лозе са в размер 1 487.14 лв., а за 6 дка 8 922.84 лв.  Разходи  по незавършено производство за периода 31.07.2006г. – 31.12.2006 г.  са  1 260.62 лв., а за 2007 г. – 1 818.12 лв. Приходът от процесното лозе е в размер на 2 827.86 лв. / арг. Заключение на комплексна съдебно агрономическа експертиза от 15.09.2008 г./ Съдът няма основание да се съмнява в компетентността и безпристрастността на експертите, че това заключение не е оспорено от страните. / виж протокол от с.з. проведено на 26.09.2008 г. по гр.д. № 4430/07 г. на РС – Сливен /.

І.  По жалбата на ищците: -Претенцията на ищците, в частта й, с посочено с правно основание чл. 108 от ЗС е, да се признае за установено по отношение на ответника, че ищците М. и З.  В. са били собственици на процесния имот и ответника неправилно упражнява фактическа власт върху него без правно основание, както и да им предаде владението върху този имот; - на основание чл. 59 от ЗЗД ищците са претендирали сумата от 2 000 лв., по 1 000 лв. на всеки от тях, като обезщетение за ползите, от които са били лишени, поради използването на имота от страна на ответното дружество за периода от 2004 г. до 07.10.2007 г. ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба на 08.10.2007 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото.

ІІ.Ответникът „ Т.И.” ООД – Сливен е предявил насрещен иск с предмет: 1.-  да му бъдат заплатени разходите за засаждане на лозе в този имот, тъй като собствениците не са се противопоставяли да бъде засадено лозето, му    дължали  сумата 12 912 лв., с която са е увеличила стойността на имота, като са претендирали частично заплащане само са сумата от по 1000лв.,от всеки ищец и 2.- да му се заплати по 500 лв. за все един от ищците М. и З. В. като част от   сумата 9 048 лв. – необходими разноски за запазването му. Претенцията е била от два, частично предявени иска. Претендирали са и да им се присъди право на задържане върху този имот до заплащане стойността на извършените подобрения и необходимите разноски за запазването му.

І.Приема се за категорично установено по делото, че в конкретния случай ответникът преди и по време на приобщаване на процесния имот към лозов масив и засаждането на лозе в него, не е имал изричното, писмено съгласие на собствениците, да извършва тези действия. Приема се за установено по делото, че ответното дружество не е имало  изрично  съгласие на собствениците,  на чието основание да  засади лозе в процесния имот, въпреки водените разговори с В.З.Т.. Не е установено по делото собствениците да са изразили съгласие да се засади процесния имот с лозе и да се замени тази им земя с друга / арг. показанията на свид. Д. П., В. Т. ***. проведено на 26.09.2008г. по ч.гр.д. № 4430 / 2007 г. на РС - Сливен  /. 

Не е установено по делото, че е имало надлежно предложение от ответното дружество към собствениците на имота да бъде заменен този имот с друг, при какви условия и в какъв срок. От момента на засаждане на лозето до 2005 г. няма представени доказателства, установяващи, че  ответника с надлежно получено съгласие на собствениците е приобщил този имот към лозовия си масив. / арг.  показанията на свид. Н. с.з. 05.11.2008г./.   

Тези констатации от фактическа страна, мотивират следните  правни изводи:

І.1.Предявеният иск с посочено правно основание чл. 108 от ЗС и за осъждане на ответника да предаде владението на имота на ищците, е основателен и доказан.

За да бъде уважен иск с посочено това правно основание е необходимо да се установи по категоричен начин по делото, че : „ - ищецът е собственик на веща предмет на иска; - че веща се намира във владение или държане на ответника; - че ответника владее или държи веща без основание. Не е ли налице, коя да е от тези три предпоставки, искът не може да бъде уважен.” / арг. Решение № 2419/60 І го ВС на РБ /. В случая тази предпоставки са установени по делото.

Доводът на ответното дружество, че е предприел действия за засаждане на процесния имот със съгласие на  собствениците му е несъстоятелен. Такова обстоятелство категорично не е установено по делото. При предложение за промяна предназначението на недвижим имот, за замяната му с друг или други действия, рефлектиращи върху правото на собственост, действията които се извършват  между страните – собственик и лице, предлагащо съответната промяна, би следвало да бъдат  извършени в писмен вид. Твърденията на ответното дружество, че то е търсило и предлагало други недвижими имоти на собствениците на процесния имот са голословни и не могат да мотивират извод, че той е предприел засаждане на лозе в процесния имот с изричното съгласие на собствениците му. Няма категорични доказателства, установяващи, през коя година са водени разговори за завземане на имота и засаждане на лозе, какъв по характер имот са искали собствениците да им бъде предоставен, както и какви имоти са им били предлагани  като замяна за него.

Приема се за  установено по категоричен начин по делото, че ищците са собственици на процесния имот, че имота се намира във владение на ответника и той го държи без правно основание. Затова претенцията, в частта й за признаване правото на собственост на ищците върху процесния имот и осъждане на ответника да им предаде владението върху него, се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена.

2.Претенцията, в частта й с посочено правно основание чл. 59 от ЗЗД, за сумата в размер на 2 000 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които са били лишени ищците, защото не са могли да ползват имота през периода 2004 до 07.10.2007 г., също се приема за основателна и доказана по размер. Определено през този период ищците не са могли да ползват имота си и не са могли да реализират  от него добиви,  т.е. те  не са получили от този имот конкретен добив.  

  Акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху тази сума, считано от 08.10.2007 г. – датата на депозиране на исковата молба пред РС – Сливен, до окончателно изплащане на сумата, също се приема за доказано по основание и размер. Ответникът дължи парична сума, установена като пропусната полза поради  лишаване от право на собствениците да ползват процесния имот и дължи законна лихва върху тази парична сума от датата на поканата / арг. чл. 86 от ЗЗД /.

Твърдението на жалбоподателя-ответник, че ищците –собственици  на процесния имот, не могат да претендират  обезщетение за ползите, от които са били лишени, поради използването на имота от страна на това дружество от 01.01.2004 г. до 08.10.2007 г. ведно със законната лихва, считано от 08.10.2007 г. до окончателно изплащане на сумата и в частта, с която е осъден този жалбоподател да заплати на ищците  по 1 000 лв. обезщетение за ползите, от които са били лишени за същият период, е неоснователно и   голословно. В трайната си практика ВКС приема, че при наличие на категорични установени факти и обстоятелства, установяващи, че собствениците на имота са лишени и не могат да ползват имота си и да получат добиви от него, могат да претендират обезщетение като пропусната полза,  точно на основание чл. 59 от ЗЗД . Доводът на жалбоподателя, че в тази част иска е бил недопустим е несъстоятелен, не се подкрепя от доказателствата по делото и не се споделя.

 

ІІ. По частично предявената насрещна претенция:

1.Приема се, че в конкретния случай по частично предявената  насрещна претенция, изразяваща се с иска против двамата ищци в размер на по 1000 лв., с посочено правно основание чл. 72 ал.1 и 2 от ЗС,  следва да бъде уважена, като се присъдят от общо установената сума 6 456лв. Приема се, че ответното дружество  е извършило засаждане на лозе в процесния имот без знанието и съгласието на собствениците и  е     извършил подобрение върху чужд имот.

2.Приема се, че  претенцията по насрещния иск, в частта: ищците  М. и З. Т. да заплатят  направените разходи през 2006 – 2007 г. извършени за засаденото лозе в размер на  500лв. общо / по 250 за всеки ищец/,  следва да бъде уважено до този размер., тъй като това дружество не е имало надлежно упълномощаване от собствениците да извърши други разноски, свързани с почистване на терена от намиращите се в него овощни дръвчета, както и допълнителна обработка на същия. В този размер претенцията се явява доказана и следва да бъде уважена./ При определяне общия размер на сумата  е допусната сборна грешка от РС Сливен, което  не се отразява на правилността на решението, постановения диспозитив и присъдената сума, а има значение за останалата част от това вземане, за което „Т.И.” следва да води друго дело. /.

Настоящата състав на ОС – Сливен намира, че в конкретния случай претенцията на ответника в частта й, с правно основание чл. 72 ал.3 от ЗС за признаване право на задържане от страна на „Т.И.” ООД – Сливен против ищците, собственици на процесния имот, до заплащане на присъдените суми по насрещния иск  следва също да бъде уважена. Правото на задържане не включва безвъзмездно ползване на имота до погасяване на вземането за подобрения. „Основателността на  задържането съставлява само основание на отказа за връщане на имота в натура до изпълнение на задължението за заплащане на подобренията, но не и основание за придобиване плодовете, получени след ревандикацията, нито за безплатно ползване на имота след този момент.” Страната, в чиято полза е признато право на задържане, има право само да държи имота и да го ползва като наемател” ./ арг. и Р № 222/2002г. по гр.д. № 579/2001г., ІV г.о. ВКС/. 

Несъстоятелно е   искането за присъждане на законната лихва върху предявените насрещни искове  за период, от тяхното предявяване до окончателно изплащане на сумите  съгласно чл. 116 ал.3 от ГПК /отм./. То не е било своевременно и надлежно заявено и правилно не е присъдена тази лихва. 

Настоящата инстанция споделя правните изводи на РС – Сливен, отразени в обжалваното решение относно  правата и задълженията на двете страни по спора, както и определяне правното основание на всяка една от претенциите и на двете страни, във всичките им части. Те кореспондират с материалноправните разпоредби, регламентиращи взаимоотношенията между страните по спора, както и с практиката на ВКС по претенции с тези правни основания. Обжалваното решение е правилно,  обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.  

Жалбите и на двете страни по спора, против посочените в тях части от решението в осъдителната му част,  се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

4.По жалбата на ответника в частта й, относно отмяна наложената  му санкция по чл.65, от ГПК /отм./, се приема, че жалбата  е неоснователна. С определението си от 27.062008г. РС Сливен е наложил тази санкция   поради факта, че тази страна по делото не е представила в дадения от съда срок б.бордеро за внесен в пълен размер депозит, за да работи поисканата от този жалбоподател експертиза, . Неправилно той твърди, че делото било отложено по молба на експерта. Експертизата е била назначена с определение, държано в с.з.,проведено на 28.05.2008г. и на жалбоподателя е даден от съда три дневен срок за внасяне на определеното   възнаграждение. Ответникът е внесъл на 02.062008г. само сумата 110лв., а не определената от съда сума  160лв. Допълнително е внесена сумата 50,00лв., за която б.б. е получено в съда на 19.062008г., което е попречило експерта да изготви и представи заключението си в законния срок и по тази причина с.з. на . Обстоятелството, че в последствие е имало отлагане на делото по други причини, е неотносимо към категорично установения факт, че по вина на ответника е отложено разглеждането на делото. Санкцията правилно е наложена и жалбата в тази  й част е неоснователна.  

При този изход на спора разноски за тази инстанция не  се дължат на   двете страни по спора.

Мотивиран от изложените съображения, съдът

                                    

 

Р    Е    Ш    И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло   решение № 1068/04.12.2008г., постановено по гр.д. № 4430/2007г. на РС – Сливен.

Потвърждава определение на РС Сливен, постановено по  гр.д. № 4430/2007г. на РС – Сливен в с.з., проведено на 27.06.2008г. в частта му, с която на основание чл.65 от ГПК, е наложена санкция на  ТД „Т.И.” ООД –Сливен, в размер на 100лв.

 

Решението може да бъде обжалвано в 30-дневен срок от съобщаване на страните пред ВКС на Република България.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: