РЕШЕНИЕ №                                           

гр. С., 13.08.2010г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гр.отд. в съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и девета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

 

При секретаря Е.Х. като се запозна с докладваното гр.д.№ 206 по описа на съда за 2009г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по мотивирано искане, внесено на основание чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД

Постъпило е мотивирано искане от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /КУИППД/, чрез председателя С. К., с което се претендира отнемането на недвижимо и движимо имущество и дялове от ответниците Д.М.М. и М.Т.М.. Посочва се, че производството за установяване на имущество придобито от престъпна дейност е образувано с решение № 313/19.12.2008 г. на КУИППД въз основа на постъпило уведомление по чл. 21 ал.1 от ЗОПДИППД в ТД на КУППД гр. Бургас от Районна прокуратура – Сливен вх. № 2858/18.12.2007 г. В ТД на КУИППД гр. Бургас въз основа на това е била образувана преписка № 612/18.12.2007 г. срещу Д.М.М. ***. Същият е осъден с влязла в сила присъда   № *6/04.02.2008 г., постановена по НОХД № 2087/2007 г. по описа на  Районен съд – Сливен за престъпление, което попада в приложното поле на чл. 3 ал. 1 т. 23 от ЗОПДИППД. В хода на проверката били събрани доказателства, от които се установява, че  Д.М.М. ***, женен е  за втората ответница М. Т. М., съгласно акт за граждански брак № 9/26.01.1969 г. на Община – Карнобат, който граждански брак е първи по ред и за двамата. Членове на неговото семейство освен съпругата му М.Т.М. са  двама синове - М. Д. М. – роден на *** ***, и Т. Д. М. – роден на *** *** и майка М.Щ. М.. Двамата ответници са регистрирани като еднолични търговци  както следва: С решение по ф.д. № 76/1993 г. – ЕТ „Зорница – Д.М.” и с решение по ф.д. № 4/2000 г. – ЕТ „Тоси – М.М.” и двамата със седалище в гр. С.. Освен това ответниците са съдружници в  МД МТ- Партнърс” ООД , вписано с решение № 787/2004 г., от капитала на което Д.М. притежава 168 дяла с номинал на стойност 10 лв. или общо 1680лв., равняващи се на 14 МРЗ, а М.Т.М. – 166 дяла с номинал на стойност 10 лв. или общо 1160 лв. Освен това в режим на СИО през проверявания период, а именно от 19.12.1983 г. до 19.12.2008 г. ответниците са придобили следните недвижими имоти, за които от доказателствата събрани  в рамките на извършената проверка, не се установяват законни доходи:

С н.а. № 118 т. 4 дело № 1841/1995 г. с Договор от 13.06.1995 г. на Нотариус при РС – гр. С. Д. М. е признат за собственик на недвижим имот, придобит по реда на Параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно полски имот в м. „Сефер бунар”, състоящ се от 800 кв.м., представляващ имот с пл. №  3040 в землището на гр. С., в който  съгласно декларация по чл. 14 от ЗМДТ е декларирано жилище с РЗП 124 кв.м. и навес с РЗП 55.20 кв.м., чиято оценка, съгласно НБПЦНИ е 25200 неденоминирани лева. Съгласно влязлата в сила КК И КР , одобрени съсн Заповед № РД 1831/19.04.2006 г. на ИД на АК  имотът е с площ от 826 кв.м. и образува ПИ с идентификатор 67338.413.11 с трайно предназначение урбанизирана територия и начин на ползване ниско застрояване със съседни имоти: ИД № 67338.413.456; ИД № 67338.413.12 и ИД № 67338.413.10, като съществуващите в имота сгради са   с идентификатор 67338.413.11.1 и 67338.413.11.2. Твърди се че пазарната оценка на земята е 25200 неденоминирани лева, а на сградите към момента на тяхното изграждане 44400 хил. неден. Лева или общо 866.62 минимални работни заплати. Към настоящия момент пазарната оценка на имота е 101900 х.лв.

С н.а. № 153 т. 1 д. № 275/1997 г. по Договор  за покупко –продажба от 28.01.1977 г. на нотариус при РС – гр. С. ответниците придобили апартамент № *, находящ се в гр. С., кв. „С.К.” бл. * вх. *ет. *със ЗП  63.46 кв.м., състоящ се от 2 стаи, кухня и сервизни помещения, ведно с избено помещение № *, ведно с 1.10 % ид.ч. от общите части на сградата, ведно с отстъпеното право на строеж за цена в размер на 282570 неден. Лв. или 5138 МРЗ. Имотът съгласно действащата КК и КР  е с идентификатор 67338.523.65.1.8 със съседи 67338.523.65.1.7; ИД № 67338.523.65.1.9; 67338.52.65.1.5 и 67338.523.1.11. Пазарната оценка на този имот към датата на придобиване е 12915 хил. неден.лв. или 2348,18 МРЗ. Към настоящия момент пазарната оценка на имота е 50400 лв.  Имотът не се претендира за отнемане, съгласно чл. 447 т. 7 от ГПК.

С н.а. № 13 т. 2, рег. № 2783 , в. № 527/21.06.1999 г., Акт № 60 т. 5 , д. № 998/99 г. , вх. Рег. № 1333/21.06.1999 г. на СВ гр. С. по Договор, по който М.М. е купувач ответниците придобили ап. № *, находящ се в гр. С. ул. Х. Д. бл. * вх. * ет. *със ЗП от 60.60 кв.м., състоящ се от 2 стаи, кухня, баня-клозет и коридор, ведно с принадлежащото избено помещение  и таванско помещение, ведно с отстъпеното право за строеж върху държавна земя, както и 2,26 % ид. От общите части на сградата за сумата 7294600 нднлв или 119.58 МРЗ. Съгласно  действащата КК и КР на гр. С. имотът е с идентификатор 67338.550.85.3.3 със съседи 67338.550.85.3.2 и 67338.550.85.3.6. Пазарната оценка на имота към датата на придобиване е 27847 х.лв. или 456.51 МРЗ, като към настоящия момент пазарната оценка е 64500 лв.

С н.а. № 158 т.ІV, рег. № 5271, д. № 586/2004 г. акт № 93, т.Х , д. № 2226/2004 г. на СВ – Сливен на 27.05.2004 г. Д. М. като купувач  придобива имот № 3030 в част 7 в м. „С.Ч.” във вилната зона на гр. С., с площ по н.а. в размер на 1200 кв.м. , а  съгласно скица – 1293 кв.м., ведно с построената в имота вилна сграда на  един етаж със ЗП  24 кв.м. за сумата от 2 х.лв. или 1667 МРЗ. Съгласно действащата КК и КР на гр. С. имотът е с идентификатор 67338.415.169 с трайно предназначение – урбанизирана територия и начин на трайно ползване – ниско застрояване със съседи: ИД № 67338.415.171; ИД № 67338.413.456; ИД № 67338.415.170; ИД № 67338.415.168; 67338.415.166 и ИД № 67338.415.172. Сградата е с идентификатор 67338.415.169.1. Пазарната цена на имота към датата на придобиване е 16400 лв. равняващи се на 133.67 МРЗ , а към настоящия момент – 65200 лв.

С н.а. № 10 т. V, рег. № 5709, д. № 631/2004 г. акт № 69 т. ХІ, д. № 2424/2004 г. от 07.06.2004 г. на СВ – Сливен с купувач Д.М. е придобит имот № 3353, Кадастрален район 283 в м. „С.Ч.” сел.обр. „И.” гр. С., с площ по н.а. 2300 кв.м., а по скица – 2686 кв.м., ведно с построената в имота вилна сграда на 2 етажа с РЗП 148 кв.м. за сумата от 2500 лв. или 20.83 МРЗ.

С н.а. № 176 т.VІ., рег. № *174 д. № 971/2004 г. , акт № 186 т. ХV, д. № 3479/2004 г. с дата 05.08.2004 г. на СВ – Сливен с купувач Д. М. е придобит ПИ  3354 кадастрален район  283 по плана на новообразуваните имоти в м. „Суха чешма” селищно образувание „И.” в землището на гр. С., с площ 932 кв.м. , ведно с полумасивна жилищна сграда със ЗП от 45 кв. м. и навес за 500 лв. или 4.17 МРЗ. Съгласно КК и КР гр. С. имотите са обединени в ПИ с общ идентификатор 67338.414.257 с площ от 3618 кв.м. с трайно предназначение урбанизирана територия и начин на трайно ползване – ниско застрояване със съседи: ИД № 67338.414.63; ИД 67338.414.6; ИД 67338.414.5; ИД 67338.414.4; ИД № 67338.414.21 с идентификатор за сградите, както следва: 67338.414.257.1; 67338.414.257.2; 67338.414.257.3; 67338.414.257.4; 67338.414.257.5. Пазарната цена на имотите към датата на придобиване е 43700 лв. или 364.17 МРЗ, а към настоящия момент – 181600 лв.

С н.а. № 164, т. ІІ, рег. № 2140, д. № 326/2004 г. акт № 180 т. ХІ, д. № 2553/2004 г. с дата от 15.06.2004 г. на  СВ – Сливен с купувач М.М. е придобит имот № 2923 кадастрален район 282, в м. „А.Ч.”  сел. обр.”И.” гр. С., с площ от 2989 кв.м., ведно с вилна сграда на един етаж с площ от 40 кв. м. за сумата от 3 х.лв., равняващи се на 25 МРЗ. Съгласно КК и КР на гр. С. имотът е с идентификатор 67338.415.75 с трайно предназначение урбанизирана територия и начин на трайно ползване – ниско застрояване при съседи: имоти с ИД № 67338.415.76; ИД 67338.413.74;  ид № 67338.415.62; ИД № 67338.415.61 и ИД № 67338.415.54 , като сградата е с идентификатор 67338.415.75.1 – еднофамилна вилна сграда на един етаж с площ от 32 кв.м. и стопанска сграда на 1 етаж с площ от 21 кв.м. с идентификатор 67338.415.75.2. Пазарната цена  към датата на закупуване на имота е 29200 лв. или 243.33 МРЗ, а към настоящия момент – 100900 лв.

С нотариален акт № 17 т.І рег.№ 121 д.№ 17/2004г. с дата 07.12.2004г. с купувач Д.М. е придобит поземлен имот 9501 кадастрален имот 283, находящ се в м.”С.Ч.” с.о. „И.” – Сливен с площ от 539 кв.м. ведно с построена в имота стопанска постройка със застроена площ от 22 кв.м. за сумата от 1270 лв. или 10,58 МРЗ. Съгласно действащата КК и КР на гр.С. имотът е и с и.д.№ 67338.415.168. предназначени урбанизирана територия и начин на трайно ползване – ниско застрояване със съседи и.д. № 67338.415.169; и.д.№ 67338.415.456, 67338.415.167 и и.д. № 67338.415.166 като сградата е с идентификатор 67338.415.168.1. Пазарната оценка на имота към датата на закупуване е 5929 лв. или 49,40 МРЗ, а към настоящия момент 23177 лв.

С договор за покупко-продажба от 25.01.1981г. ответниците закупили ап.№ *, находящ се в гр.-С. кв.”С.К.” бл.* вх.* на ет.* със застроена площ от 78,46 кв.м. състоящ е от три стаи хол, кухня и сервизно помещение ведно с принадлежащо избено помещение № 24, ведно с 1,24 % ид.ч. от общите части на сградата и съответното отстъпено право на строеж върху държавно място, който имот е отчужден съгласно нот.акт № 153 т.ІІ рег.№ 1422 д.№ 116/2006г. за 14 298 лв. или 89,36 МРЗ. Твърди се, че за посочените имоти по-горе през проверявания период 19.12.1983г. – 19.12.2008г. не са установени законни доходи, което се отнася и за следното движимо имущество:

Мотопед марка „Сузуки” модел 50 рег.№ СЛ 0380 М, рама № LAEAA5102XB00237 двигател № 9903007857 с дата на регистрация 17.09.1999г., като съгласно писмо рег.№ 6042/05.11.2008г. на сектор „ПП” при ОДП – Сливен договорът за придобиване на МПС не се съхранява поради изтекъл срок. Пазарната цена към датата на придобиване е 2400 лева или 35,82 МРЗ, а към настоящия момент 400 лева;

Ремарке за л.а. „Загорка” с рег.№ СН 4313 ЕЕ, рама № 01090 с дата на регистрация 05.08.1991г. с дата на промяна 27.06.2006г. като съгласно писмо рег.№ 6042/05.11.2008г. на сектор „ПП” при ОДП – Сливен договор за придобиване на ППС не се съхранява поради изтекъл срок. Пазарната цена към дата на придобиване е 500 лв. и 0,71 МРЗ, а към настощият момент 300 лв.;

Товарен автомобил марка „Форд” модел Транзит 190 Л рег.№ СН 3738 НН, рама № WF0LXGPVLSJ72316, двигател № SJ72316 дата на регистрация 14.09.1995г., дата на внасяне в страната – 19.07.1999г. съгласно митническа декларация № 1000/4-4934 от 19.07.1999г. с цена на придобиване съгласно МД № 10000ДМ с левова равностойност 10000 лева или 149,25 МРЗ. Твърди, че пазарната цена към дата на придобиване е 20000 лева или 266,67 МРЗ, а към настоящият момент 15600 лева;

Л.а. марка „Форд” модел „Фиеста” рег. № СН 4588 НН, рама № VSAXXWPFAPD09526, двигател № J6BPD09526, дата на първоначална регистрация 21.01.1994г., дата на закупуване 14.07.2006г. по договор за покупко-продажба за цена от 1650 лв. или 10,31 МРЗ. Твърди се, че пазарната оценка към дата  на придобиване е 3200 лв. или 20 МРЗ, а към настоящия момент 2600 лева;

Мотопед „Балкан” модел 50 рег.№ СН 0158 С, рама № 308158 двигател № 214724 с дата на първоначална регистрация 23.07.1974г. закупен с договор за продажба от 15.09.2002г. за сумата от 40 лв. или 0,36 МРЗ.- Пазарна цена към дата на придобиване – 120 лв. или 1,2 МРЗ, а към настоящия момент също 120 лв.

Съгласно справка – писмо изх.№ К 3631/03.10.2008г. на РУ „СО” гр.С. на НОИ Д.М.М. е с данни за осигуряване за периода 01.01.1997г. – 02.10.2008г. само за периода 01.01.1999г. до 31.12.1999г. върху една МРЗ месечно, т.е. е получил 12 МРЗ от ЕТ „Ленакс – Г. В.за същия период обхванат в справката за М.Т.М. не е подавана осигурителна информация.

С писмо изх.№ 20-18-4008/08.10.2008г. на ТД на НАП – Сливен за ответниците е подадена следната информация: Д.М. не е подавал ГДД за проверявания период, а от справката по чл.62 ал.4 от КТ за лицето не са подавани уведомления за сключени трудови договори. Приложената справка повтаря данните от справката за осигуряване на лицата, подадена от НОИ.

ЕТ „Зорница – Д.М.” е подал ДД вх.№ 3674/13.04.1994г. с отрицателен финансов резултат. М.Т.М. е подала ДД като физическо лице по чл.41 от ЗОДФЛ с вх.№ 4883/24.03.2003г. с деклариран облагаем доход за 2002г. в размер на 390 лв. от наем или 3,9 МРЗ и вх.№ 20037644/13.04.2004г. с деклариран облагаем доход за финансовата 2003г. в размер на 4160 ,60 лв. с платени осигурителни вноски в размер на 101,40 лв. или ДОД в размер на 300,05 лв. Чиста получена сума в размер на 3759,15 лв. или 34,17 МРЗ; подадена е ГДД по чл.50 от ЗОДФЛ вх.№ 20005372/21.03.2008г. с деклариран облагаем доход за финансовата 2007г. в размер на 1560 лв. платени осигурителни вноски в размер на 158,40 лв. и чиста получена сума в размер на 1401,60 лв. или 7,79 МРЗ.

ЕТ „Тоси – М.М.” е подала декларация по чл.43 от ЗОДФЛ вх.№ 99/07.01.2000г. за извършване на патентна дейност годишен размер на данъка 120 лв. или 1,6 МРЗ. Подадена е и ДД по чл.41 от ЗОДФЛ вх.№ Ф0032161/06.03.2001г. за финансовата 2000 лв. декларирана загуба в размер на 640 лв.

С определение от 04.03.2009г. по ч.гр.д. № 147/2009г. СлОС е допуснал по искане на КУППД съгласно решение № 77/25.02.2009г. обезпечение на бъдещ иск за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност, а именно посоченото по-горе. Твърди се, че ответниците не притежават банкови сметки на територията на страната нито като физически лица, нито като еднолични търговци.

В мотивираното искане съгласно данни на НСИ са посочени подробно за всяка една година размери на минимална издръжка, съответстващи на семейството на ответниците и неговите членове през различните години, включени в периода с приравнени разходи за издръжка към МРЗ, подробно изброени, като в заключение е посочено, че издръжката за ответниците и членовете на тяхното семейство за проверявания период е 986,74 МРЗ.

Твърди се, че през проверявания период Д.М. ***М. са пътували многократно до РГърция като за датите за излизане и влизане в РБългария КУППД е уведомила писмено ГД „Гранична полиция” при МВР. За установените периоди на пътуване се твърди, че лицата са направили разходи съгласно Наредбата  за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с ПМС № 40/02.07.1987г. /отм. С ДВ бр.№ 50/2004г./ преобразувани в МРЗ – 1833,36 броя. Инспекторите при КУИППД – Бургас са извършили анализ, според който Д.М. *** реализирали през проверявания период приходи в размер на 144,22 МРЗ за страната, а са извършили разходи в размер на 7646,21 МРЗ. Съответно за разликата от 7498,99 МРЗ се прави заключение, че не е доказан законен източник на доходи, като този размер съответства на определения в § 1 т.2 от ДР на ЗОПДИППД размер на значителна стойност – над 60 000 лева, равняващи се към момента на влизане в сила на закона през 2005г. в размер на 400 МРЗ. Съобразно това се посочва, че подлежи отнемане на имущество на стойност 557 977 лв., която оценка съответства на определената съгласно заключения, изготвени в хода на проверката. От горното следва, че Д.М. притежава имущество на значителна материална стойност за придобиването на което няма данни на законни източници и са налице предпоставките на чл.4 ал.1, чл.9 и чл.10 от ЗОПДИППД, поради което и Комисията е внесла мотивирано искане на основание чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД за отнемане на имущество на обща стойност 557 977 лв., а именно: от Д.М. 168 дружествени дяла с номинална стойност от 10 лв. от капитала на „МД и МТ – Партнърс” ООД и общо от двамата ответници недвижими имоти, както следва:

Полски имот, находящ се в м.”Сефер бунар” от 800 кв.м., представляващ имот пл.№ 3030 с идентификатор по действащата КК и КР на гр.С. 67338.413.11 ведно със съществуващи две сгради с идентификатор 67338.413.11.1 и 67338.413.11.2; апартамент № 3, находящ се в гр.С., ул.”Х.Д.” бл.№ * вх.* ет.* ведно с принадлежащите му избено помещение и таванско помещение с идентификатор 67338.550.85.3.3; ПИ № 3040 в част VІІ в м.”С.Ч.” във Вилната зона на гр.С., придобит по нот. акт № 19 т.ІІІ нот.д. № 1631/98г. ведно с построената в имота вилна сграда на един етаж с идентификатор на имота 67338.415.169 и на сградата – 67338.415.169.1; ПИ № 3353 в КР 283 в м.”С.Ч.” с.о. „И.” в гр.С. с площ на целия имот 2300 кв.м. ведно с построената в имота вилна сграда, придобит по нот.акт № 10 т.V рег.№ 5709 д.№ 631/2004г. и ПИ № 3354 в КР 283 в м.”С.Ч.” с.о. „И. в землището на гр.С. с площ 932 кв.м. ведно с построени в имота полумасивна жилищна сграда и навес, които имоти са с общ идентификатор 67338.414.257, а на находящите се в него сгради 67338.414.257.1; 67338.414.257.2; 67338.414.257.3; 67338.414.257.4 и 67338.414.257.5; ПИ 2923 в КР 282, находящ се в м.”А.Ч.” с.о. „И.” – Сливен с площ на целия имот от 2989 кв.м. ведно с построена в имота вилна сграда на един етаж със застроена площ от 40 кв.м. с идентификатор на имота 67338.415.75 и на находящите се в него сгради 67338.415.75.1 и 67338.415.75.2; ПИ № 7501 в КР 283 в м.”С.Ч.” с.о. „И.” в гр.С. с площ от 539 кв.м. ведно с построена в имота стопанска постройка, който имот е с идентификатор 67338.415.168, на сградата – 67338.415.168.1; мотопед марка „Сузуки” модел 50 цвят тъмно син с рег. № СЛ 0380 М; ремарке за л.а. марка и модел „Ремарке загорка” цвят – червен с рег. № СН 4313 ЕЕ; товарен автомобил марка и модел „Форт транзит” 190 л цвят – бял с рег.№ СН 3738 НН; л.а. марка  и модел „Форд фиеста” цвят син металик с рег.№ СН 4588 НН  и мотопед модел и марка „Балкан” 50 с рег.№  СН 0198 С, които недвижими имоти и ПС са подробно индивидуализирани в мотивираното искане.

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК ответниците оспорват мотивираното искане като недопустимо, като във връзка с допустимостта излагат съображения, касаещи предпоставките по основателността на мотивираното искане, каквито са наличието на извършено престъпление от проверяваното лице и влязла в сила присъда за такова престъпление, попадащо в приложеното поле на чл. 3 ал.1 .23 от ЗОПДИППД, както и тези обуславящи предпоставките и презумпциите по чл. 4 ал.1 относно произхода на имуществото от престъпна дейност по чл. 9 и чл.10 от ЗОПДИПП. Във връзка с основателността считат, че би следвало цялото имущество, подлежащи на отнемане да е придобито от престъпната дейност, за която е налице влязла в сила присъда. В случая престъплението е по чл. 339, ал.1 от ЗДОПИППД и е очевидно че от такова престъпление не би могло да се придобие посоченото имущество. Твърдят, че искането е дискриминационно с оглед  каракачанския етнически произход на ответниците, които са полагали дългогодишен труд в областта на животновъдството, съобразен с традициите и социално-икономическата обстановка в България. Твърдят, че всички доходи са реализирани с честен труд в резултат на продължително ангажиране в овцевъдството и сезонна работа в Гърция с допълнителна работа в селското стопанство, в каквато са били възпитани в целия си съзнателен живот. Твърдят, че такава дейност е доходоносна, поради което ответницата М.М. се е отказала от сигурния си доход и от заплатата като счетоводител. Работили са дълги години в Гърция, като спечелените с честен труд средства са избрали да вложат в недвижими имоти в своята родина РБългария, въпреки че са могли да инвестират тези средства в имоти и поминък в Гърция. Считат, че искането е немотивирано. Имотите са придобили с намерението да бъдат съхранени в семейството, които мотив не може да се свързва с престъпна дейност. Посочва, че в мотивираното искане не са взети реализираните от ответниците доходи от възнаграждения, пенсии, наследство, обезщетение по ЗОСОИ като представените справки са манипулативни. Твърдят, че не са направени пълни извадки от НОИ. Посочват, че  в периода 1`991 – 199 г. ответниците са работили сезонна земеделска работа и поддръжка на хотели в РГърция, получавайки институционална подкрепа от Федерацията на каракачаните в РБългария. Посочват като неправилен извода, че щом няма данни в регистрите на НОИ заплатени осигуровки, то следва че лицата не са имали доходи. Възразяват срещу начина на определяне на разходите за пребиваване в чужбина, както с оглед базата за лица в служебни командировки и асистенти, така и с оглед посочените маршрути. Оспорват посочените в мотивираното искане пазарни оценки на имотите и на МПС. Оспорват съдържанието на справка от НОИ  № *02/08.0.2008 г., справките за осигуряване и за задгранични пътувания. В отговора съответно и своевременно са направени искания за събиране на доказателства по посочените възражения.  Към отговора си са приложили писмени доказателства подробно изброени под № 1 до 73 вкл. Освен това в хода на извършената размяна на книжа по повод на допълнителни уточнения направени от комисията дават допълнителен отговор.

С допълнителна молба от 24.06.2009 г. КУИППД представя пред дадените ответниците декларации по чл. 17 ал. 1 от ЗОПДИППД, като оспорват част от представените с отговора по чл. 131 ал.1 от ГПК писмени доказателства, както и твърдения на ответниците в посочените декларации относно извършени сделки, за които не са представени писмени доказателства. В допълнителен отговор от 22.07.2009 г. ответниците посочват източници на доходи – спестявания в банка „ДСК” доходи от работа в ТКЗС и доходи от получен наем от мц.;октомври 2002 г. до м.ноември 2008 г. изплатени от ЕТ „Жусим” и „Машининтрейн”ООД за ползването на апартамент на бул. „Х.Д. № *, за което представят 152 бр. разписки и митнически декларации.

По възраженията за недопустимост  съдът се е произнесъл, както с определението по чл. 140 ал.1 от ГПК, така и в съдебно заседание, като е прието, че всички действия в хода на предварителната проверка за установяване на имущество придобито от престъпна дейност са извършени в рамките на предварителна преписка пор. № 612/18.12.2007г. Към настоящият момент съдът следва да добави по повод възражението за недопустимост и това, че продължаването на предварителната проверка за срок по-голям от 10 месеца, обхващащ този след постановяването на решение за образуване на производство за установяване на имущество придобито от престъпна дейност не преклудира правото на държавата, нито процесуално, нито с оглед материалното основание да иска отнемане на имуществото по съдебен ред, каквото становище е застъпено в решение от 29.01.2010г. на ІІІ, г.о. на ВКС на РБ. Указания в чл. 15 ал.2 от ЗОПДИППД, срок на производството – 10 месеца е указателен а не преклузивен, тъй като приемането на решение по чл. 13 ал.1 т.1 от ЗОПДИППД е обусловено от събирането на достатъчно данни за наличие на имущество подлежащо на отнемане. Именно след датата на това решение се има предвид срок по чл. 15 ал.2 от ЗОПДИППД, който цели ограничаване във времето правото на държавата за извършване на действия по установяването на имуществото придобито от престъпна дейност, но не преклудира правото да поиска отнемането на такова имущество, доколкото са налице данни и предпоставките на закона за това.

Видно от допълнително представените доказателства – обратни разписки ответниците Д.М. и М.М. са подали  своите декларации по чл. 17 ал.1 от ЗОПДИППД в предвидения от закона срок, на които обстоятелства посочени в декларациите са се позовали и за уточняване размера и източника на доходите, както и вида на придобитото от тях имущество в рамките на проверявания период.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства , а така също и чрез строително-техничеки, автотехнически и съдебно-икономически експертизи и след техния анализ, съобразявайки се и с разпоредбата на чл. 17 ал.5 от ЗОПДИППД, във връзка с основателността на мотивираното искане по чл. 28 ал1 от ЗОПДИППД и относно релевантните за това обстоятелства, съдът приема за доказана следната фактическа обстановка:

          С присъда № *6/04.02.2008 г. по НОХД № 2087 по описа за 2007 г. на РС – Сливен влязла в сила на 20.02.2008г. Д.М.М. е признат за виновен в това, че към 22.03.2007 г. в гр.С. в м.”В.К.” вила № * държал боеприпаси 25 бр. патрони калибър 9х18 мм „Макаров” и 16 бр. патрони тип „Стоп патрон” без да има за това надлежно разрешение, което реално представлява престъпление по чл. 339 ал.1 от НК. Ответниците са съпрузи от 1969 г..От брака си имат родени две деца М. Д. М. роден на *** г. навършил съответно пълнолетие на 08.06.1988 г. и син Т. Д. М. роден на *** г. и навършил пълнолетие съответно към 09.05.1992г. Към 02.05.2000г. е вписана промяна на имената на първия ответник от Д. М. М. на Д.М.М..

Съгласно представено удостоверение за актуално състояние ответникът Д.М. е регистриран с решение № *3/13.01.1993г. в Регистъра за еднолични търговци при ОС – Сливен като ЕТ”Зорница – Д.М.”, а ответницата М.М. е регистрирана в ТР при ОС – Сливен с решение № 10/05.01.2000г. по ф.д. № 4/2000 г. като ЕТ „Тоси-М.М.”. Освен това  с решение № 2053/22.12.2004г. по ф.д. № 978/2004 г. по ТР на ОС – Сливен ответниците заедно със своя син М. Д. М. са регистрирали ТД” МД-МТ – Партнърс” ООД, от което ответника Д.М. притежава 168 дяла с номинална стойност 10 лв. , а ответницата М.М. притежава 166 дяла с номинална стойност 10 лв.

Относно придобитото от ответниците имущество в периода 19.12.1983 г. – 19.12.2008г. се установява, че са придобили имотите и превозните средства, така както са посочени в мотивираното искане, а именно:

С н.а. № 118 т. 4 дело № 1841/1995 г. с Договор от 13.06.1995 г. на Нотариус при РС – гр. С. Д. М. е признат за собственик на недвижим имот, придобит по реда на Параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно полски имот в м. „Сефер бунар”, състоящ се от 800 кв.м., представляващ имот с пл. №  3040 в землището на гр. С., в който  съгласно декларация по чл. 14 от ЗМДТ е декларирано жилище с РЗП 124 кв.м. и навес с РЗП 55.20 кв.м., чиято оценка, съгласно НБПЦНИ е 25200 неденоминирани лева. Съгласно влязлата в сила КК И КР , одобрени съсн Заповед № РД 1831/19.04.2006 г. на ИД на АК  имотът е с площ от 826 кв.м. и образува ПИ с идентификатор 67338.413.11 с трайно предназначение урбанизирана територия и начин на ползване ниско застрояване със съседни имоти: ИД № 67338.413.456; ИД № 67338.413.12 и ИД № 67338.413.10, като съществуващите в имота сгради са   с идентификатор 67338.413.11.1 и 67338.413.11.2.

С н.а. № 153 т. 1 д. № 275/1997 г. по Договор  за покупко –продажба от 28.01.1977 г. на нотариус при РС – гр. С. ответниците придобили апартамент № *, находящ се в гр. С., кв. „С.К.” бл. * вх. *ет. *със ЗП  63.46 кв.м., състоящ се от 2 стаи, кухня и сервизни помещения, ведно с избено помещение № *, ведно с 1.10 % ид.ч. от общите части на сградата, ведно с отстъпеното право на строеж за цена в размер на 282570 неден. Лв. Имотът съгласно действащата КК и КР  е с идентификатор 67338.523.65.1.8 със съседи 67338.523.65.1.7; ИД № 67338.523.65.1.9; 67338.52.65.1.5 и 67338.523.1.11.

Имотът не се претендира за отнемане, съгласно чл. 447 т. 7 от ГПК.

С н.а. № 13 т. 2, рег. № 2783 , в. № 527/21.06.1999 г., Акт № 60 т. 5 , д. № 998/99 г. , вх. Рег. № 1333/21.06.1999 г. на СВ гр. С. по Договор, по който М.М. е купувач ответниците придобили ап. № *, находящ се в гр. С. ул. Х. Д. бл. * вх. * ет. *със ЗП от 60.60 кв.м., състоящ се от 2 стаи, кухня, баня-клозет и коридор, ведно с принадлежащото избено помещение  и таванско помещение, ведно с отстъпеното право за строеж върху държавна земя, както и 2,26 % ид. От общите части на сградата за сумата 7294600 нднлв Съгласно  действащата КК и КР на гр. С. имотът е с идентификатор 67338.550.85.3.3 със съседи 67338.550.85.3.2 и 67338.550.85.3.6.

С н.а. № 158 т.ІV, рег. № 5271, д. № 586/2004 г. акт № 93, т.Х , д. № 2226/2004 г. на СВ – Сливен на 27.05.2004 г. Д. М. като купувач  придобива имот № 3030 в част 7 в м. „С.Ч.” във вилната зона на гр. С., с площ по н.а. в размер на 1200 кв.м. , а  съгласно скица – 1293 кв.м., ведно с построената в имота вилна сграда на  един етаж със ЗП  24 кв.м. за сумата от 2 х.лв. Съгласно действащата КК и КР на гр. С. имотът е с идентификатор 67338.415.169 с трайно предназначение – урбанизирана територия и начин на трайно ползване – ниско застрояване със съседи: ИД № 67338.415.171; ИД № 67338.413.456; ИД № 67338.415.170; ИД № 67338.415.168; 67338.415.166 и ИД № 67338.415.172. Сградата е с идентификатор 67338.415.169.1.

С н.а. № 10 т. V, рег. № 5709, д. № 631/2004 г. акт № 69 т. ХІ, д. № 2424/2004 г. от 07.06.2004 г. на СВ – Сливен с купувач Д.М. е придобит имот № 3353, Кадастрален район 283 в м. „С.Ч.” сел.обр. „И.” гр. С., с площ по н.а. 2300 кв.м., а по скица – 2686 кв.м., ведно с построената в имота вилна сграда на 2 етажа с РЗП 148 кв.м. за сумата от 2500 лв.

С н.а. № 176 т.VІ., рег. № *174 д. № 971/2004 г. , акт № 186 т. ХV, д. № 3479/2004 г. с дата 05.08.2004 г. на СВ – Сливен с купувач Д. М. е придобит ПИ  3354 кадастрален район  283 по плана на новообразуваните имоти в м. „Суха чешма” селищно образувание „И.” в землището на гр. С., с площ 932 кв.м. , ведно с полумасивна жилищна сграда със ЗП от 45 кв. м. и навес за 500 лв. или 4.17 МРЗ. Съгласно КК и КР гр. С. имотите са обединени в ПИ с общ идентификатор 67338.414.257 с площ от 3618 кв.м. с трайно предназначение урбанизирана територия и начин на трайно ползване – ниско застрояване със съседи: ИД № 67338.414.63; ИД 67338.414.6; ИД 67338.414.5; ИД 67338.414.4; ИД № 67338.414.21 с идентификатор за сградите, както следва: 67338.414.257.1; 67338.414.257.2; 67338.414.257.3; 67338.414.257.4; 67338.414.257.5.

С н.а. № 164, т. ІІ, рег. № 2140, д. № 326/2004 г. акт № 180 т. ХІ, д. № 2553/2004 г. с дата от 15.06.2004 г. на  СВ – Сливен с купувач М.М. е придобит имот № 2923 кадастрален район 282, в м. „А.Ч.”  сел. обр.”И.” гр. С., с площ от 2989 кв.м., ведно с вилна сграда на един етаж с площ от 40 кв. м. за сумата от 3 х.лв. Съгласно КК и КР на гр. С. имотът е с идентификатор 67338.415.75 с трайно предназначение урбанизирана територия и начин на трайно ползване – ниско застрояване при съседи: имоти с ИД № 67338.415.76; ИД 67338.413.74;  ид № 67338.415.62; ИД № 67338.415.61 и ИД № 67338.415.54 , като сградата е с идентификатор 67338.415.75.1 – еднофамилна вилна сграда на един етаж с площ от 32 кв.м. и стопанска сграда на 1 етаж с площ от 21 кв.м. с идентификатор 67338.415.75.2.

С нотариален акт № 17 т.І рег.№ 121 д.№ 17/2004г. с дата 07.12.2004г. с купувач Д.М. е придобит поземлен имот № 9501 кадастрален имот 283, находящ се в м.”С.Ч.” с.о. „И.” – Сливен с площ от 539 кв.м. ведно с построена в имота стопанска постройка със застроена площ от 22 кв.м. за сумата от 1270 лв. Съгласно действащата КК и КР на гр.С. имотът е и с и.д.№ 67338.415.168. предназначени урбанизирана територия и начин на трайно ползване – ниско застрояване със съседи и.д. № 67338.415.169; и.д.№ 67338.415.456, 67338.415.167 и и.д. № 67338.415.166 като сградата е с идентификатор 67338.415.168.1.

С договор за покупко-продажба от 25.01.1981г. ответниците закупили ап.№ *, находящ се в гр.-Сливен кв.”С.К.” бл.*вх.* на ет.* със застроена площ от 78,46 кв.м. състоящ е от три стаи хол, кухня и сервизно помещение ведно с принадлежащо избено помещение № 24, ведно с 1,24 % ид.ч. от общите части на сградата и съответното отстъпено право на строеж върху държавно място, който имот е отчужден съгласно нот.акт № 153 т.ІІ рег.№ 1422 д.№ 116/2006г. за 14 298 лв.

Мотопед марка „Сузуки” модел 50 рег.№ СЛ 0380 М, рама № LAEAA5102XB00237 двигател № 9903007857 с дата на регистрация 17.09.1999г., като съгласно писмо рег.№ 6042/05.11.2008г. на сектор „ПП” при ОДП – Сливен договорът за придобиване на МПС не се съхранява поради изтекъл срок.;

Ремарке за л.а. „Загорка” с рег.№ СН 4313 ЕЕ, рама № 01090 с дата на регистрация 05.08.1991г. с дата на промяна 27.06.2006г. като съгласно писмо рег.№ 6042/05.11.2008г. на сектор „ПП” при ОДП – Сливен договорът за придобиване на ППС не се съхранява поради изтекъл срок.;

Товарен автомобил марка „Форд” модел Транзит 190 Л рег.№ СН 3738 НН, рама № WF0LXGPVLSJ72316, двигател № SJ72316 дата на регистрация 14.09.1995г., дата на внасяне в страната – 19.07.1999г. съгласно митническа декларация № 1000/4-4934 от 19.07.1999г. с цена на придобиване съгласно МД № 10000ДМ с левова равностойност 10000 лева;

Л.а. марка „Форд” модел „Фиеста” рег. № СН 4588 НН, рама № VSAXXWPFAPD09526, двигател № J6BPD09526, дата на първоначална регистрация 21.01.1994г., дата на закупуване 14.07.2006г. по договор за покупко-продажба за цена от 1650 лв.;

Мотопед „Балкан” модел 50 рег.№ СН 0158 С, рама № 308158 двигател № 214724 с дата на първоначална регистрация 23.07.1974г. закупен с договор за продажба от 15.09.2002г. за сумата от 40 лв.

Нито с декларациите по чл. 17 ал.1 от ЗОПДИППД, нито в хода на производството не се събраха доказателства за придобиването от ответниците  на имущество и извършване на сделки с него, а именно: на двор с къща в с. Черница, придобит лично от Д.М. по наследство без запазени документи и отчужден през 1983 г. за 8 500 лв., както и превозни средства „Москвич” от 1965 г. и отчужден през 1085 г.; „Трабант 601” отчужден през 1993 г., три автомобила „ВАЗ” модели съответно 21083; 2106 и 2101 – в част от показанията на разпитаните свидетели се твърди, че винаги ответниците са притежавали МПС, като съдът поради липсата на други доказателства приема, че ответниците са разполагали с МПС, но не е доказано придобиването им с тях, съответно отчуждаването им, респективно реализирането на приход от такива сделки;  УАЗ, придобит 1994 г.- отчужден 1996 г., „Мерцедес 190Д”, „Фолксваген голф”, „Опел” и мотопед „Симсон”.

Относно твърденията за закупуване на имущество със средства набирани във влогове, от изисканите справки се доказва закупуването чрез ЖСВ на имота по договор за покупко-продажба от 25.01.1981г. по реда на НДИ. За посочените в декларацията по чл. 17, ал. 1 от ЗОПДИППД други спестовни и или набирателни влогове по делото не се събраха доказателства.

По отношение на доходите на ответниците се установява следното: Д.М. ***М. през проверявания период са работили по трудово правоотношение, което се установява от представените с техния отговор писмени доказателства, а именно: Трудова книжка на Д. М. М., издадена от ВСО „Стройучастък” гр.Карнобат на 03.06.1968 г.,в която се съдържат данни отнасящи се за проверявания период, а именно трудово правоотношение в ОП „Булгарплод”-Сливен от 21.04.1978 г. до 24.08.1981 г. , СЗ „Васил Коларов” от 18.11.1982г. до 28.07.1984г, Фабрика за бутилиране на пиво гр.С. от 27.07.1984г. до 27.09.1084г. от 28.09.1984г. до 31.08.1987г. в ОП „Булгарплод” – гр.С., като е посочено от 01.08.1987г. работа в селското стопанство – гледач на овце до 01.08.1988г., отново в ОП „Булгарплод”-Сливен от 16.03.1989г. до 01.08.1989г. и след това от ЖФБ – с. Лозенец от 13.02.1990г. до 01.08.1991 г., от 01.01.1999г. до 01.01.2000г. при ЕТ „Ленакс – Г.В.”. По трудова книжка на М.Т.Л. се установява за проверявания период трудово правоотношение установено от 01.11.1979 г. ОП „Булгарплод”-Сливен на длъжност счетоводител до 05.08.1986 г., на такава длъжност М.М. е работила в ОК „Амбалаж” – Сливен от 06.08.1986 г. до 31.07.1987 г. след което от 01.08.1987г. е отразено постъпването на работа в селското стопанство като гледач на овце до 01.08.1988г., след това от 01.04.1989 г. до 21.08.1989 г. ППГО – Сливен след което е налице начало на писмено доказателство на стр. 26 от трудовата книжка в ЖФБ на с. Лозенец, но записванията  се преустановяват в тази книжна. За М.М. е представена трудова книжка № 661 от 13.02.1990 г., издадена като продължение от ТКЗС „Велика”, в което е посочено, че е работила от 13.02.1990 г. до 01.08.1991 г. в селското стопанство като гледач на овце майки.

Съгласно изисканата информация по реда на чл. 186 от ГПК, а и от показанията на сви. Н. ***. се потвърждава, че за посочения период обхващаш 1990 – 1991 г. ответниците са работили и по договор за „на акорд”, във връзка с което са реализирани допълнителни доходи. Документацията на ТКЗ с.Велика е изгоряла . В хода на съдебното дирене и след изтичане на срока по чл. 131 ал.1 от ГПК ответниците представят договори за акорд и план-сметка към тях. Представят също копие от искова молба от 07.10.1992 г., решение № 2356 по гр. № 2742/1992 г. на РС – гр. Бургас, съдебен протокол от 29.10.1992 г. по същото дело и служебна бележка издадена от ЛС на ТКЗС „Велика” с. Лозенец от 02.10.1992 г. за това че имат да получават 9 913,20 лв. за предадена вълна.

Допустимостта на тези писмени доказателства се определя от разпоредбата на чл. 147 ал. 1 т.1 от ГПК, предпоставките на която разпоредба съдът намира, че не се установиха по делото. Нито от самите писмени доказателства, нито от показанията на свид. Н. не може да се обоснове извод, че ответниците не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно. Поради това за същия период на работа по трудово правоотношение установен в трудовите книжки, съдът следва да приеме наличие на доход от такова трудово правоотношение, а с оглед данните от свидетелските показания на свидетеля, който е посочено своевременно, следва да се приеме, че успоредно с това за периода от 01.08.1990г. до 01.08.1991 г. са реализирали и доходи от предприемачество извън работа и селскостопанска дейност, но размерът на дохода следва да се определи съобразно справка на НСИ № 1484/13.11.2009 г., която е относима за определяне на доходите на ответниците  с такъв източник, а именно домашно стопанство и извънработна заплата и през останалия период посочен в показаният на друг исвидетели..

Така от показанията на свид. К., свид. Т. А., Е. Д. и В.Л., Х. се установява, че ответниците са работили и са реализирани доходи чрез отглеждането на стадо овце от приблизително 100 броя установено в кошара край с. Самуилово общ. Сливен през периода 1987 г. – 1992 г. Установява се, че са реализирали доходи чрез продажбата на мляко и агнешко месо, както и от продажбата на вълна. Поради установяването на такъв източник на доходи, но при липсата на доказателства относно точния размер на доходите съгласно чл. 162 от ГПК, съдът следва да приеме реализирането на доходи определени чрез заключение на вещо лице и съобразно статистически данни – представената от ответниците справка № 1484/13.11.2009г.

Пак от свидетелските показания, а така също и от справката за задграничните пътувания на ответниците следва да се приеме, че ответниците са реализирали доходи от сезонна работа в РГърция, където за работа са получавали визи с подкрепата на Федерацията на дружествата на каракачаните в България, в което са членували, съгласно представени с отговора писмени доказателства – членски карти. Свидетелите твърдят, че ответниците са работили като берачи на домати, маслини и памук, за което са реализирали надник, равняващ се за 2-3 месеца се на дохода получаван от тях по трудово правоотношение в България за цяла година. Твърдят, че по време на пребиваванията в Гърция с цел придобиване на доходи от работа в селско стопанство са нощували или в помещения - осигурени от работодателите или в палатки на открито или разположени на стадиони, като освен това с цел спестяване на средства са си осигурявали храна - сирене и саздърма от РБългария, както и други продукти като се е налагало да купуват от Гърция само хляб. Освен това свидетелите твърдят, че ответниците са реализирали доходи от продажбата на каракачански носии – 10 до 15 бр., каквито всяка жена според обичаите на  каракачанския етнос е имала, в това число и ответницата.

При доказан чрез свидетелски показания източник на доходи  относно техния размер съдът намира, че следва да вземе предвид само този посочен в митническите декларации – представени от ответниците.  Самите свидетели заявяват, че  са си осигурявали работа в Гърция с предимство и за всеки от получаваните доходи работодателите са им предоставяли служебни бележки, с които да удостоверят тези доходи при преминаването през граница. Съответно не са внасяли в България доходи, които да са имали причина или да е доказано, че не са декларирали и не са посочили в митническите декларации, поради което съдът приема, че техният размер, включително за продадените носии, следва да се установи изцяло в рамките на посочения в митническите декларации, които са приети по делото като безспорни доказателства.

Относно наличието на доходи, реализирани в Гърция от хотелиерска работа, ответниците представят с отговора по чл. 131 ал. 1 от ГПК писмени декларации на гръцки език с легализиран превод на български, които доказателства съдът прие, че са недопустими и изрично бяха изключени от доказателствата по делото с определение на съда. Същите декларации по естеството си представляват свидетелски показания в писмен вид, докато разпоредбата на чл. 163 ал.1 от ГПК постановява задължение за свидетеля да даде показания, явявайки се пред съда. По същите съображения съдът не прие като доказателство и други декларации от свидетели на български език, като данните приети за установени по делото се базират на показанията на разпитаните свидетели в с.з. на 14.10.2009 г., а именно Н. Х.Н. и С.Н., които нямат родство с ответниците, както и свид. К. ***. сестра на ответницата М. М. – свид. П. А.а.  Показания в тази насока се събраха и чрез разпита на свидетели проведен на 18.11.2009 г. – сви Х., свид. В. Л., свид. Г. Л.. Макар Свид. Г. Л., В. Л. и П. А.а да са   из между лицата, чиито показания следва да бъдат преценявани с презумпцията за заинтересованост съгласно чл. 172 от ГПК, съдът намира, че следва да ги кредитира изцяло показанията им относно условията на работа и условия на живот на ответниците при пребиваванията им в Гърция. Показанията в тази насока от една страна съответстват на данните от показанията на други свидетели, които нямат родство с ответниците, а освен това и с данни от представените писмени доказателства – митнически декларации и членски карти на ответниците. Същите свидетели наред с останалите, а именно К. и Д. свидетелстват безпротиворечиво и за полагания от ответниците труд в селското стопанство и реализиранетго на доходи чрез отглеждане на овце в РБългария, чийто размер съдът следва да приеме съобразно заключението на вещите лица и справка  1484 от 13.11.2009 г. 

Размерите на доходи от домашно стопанство, предприемачество  и извънработна заплата, посочени в тази справка, ищецът е поискал да бъдат съобразени само за периодите, през които няма писмени доказателства за трудова дейност на ответниците по трудово правоотношение и само за годините, през които доходите от животновъдство не са подлежали на деклариране. С оглед това становище съдът приема, че ищецът не оспорва посочените размери в справката, но искането за отнасяне на такива доходи по посочения от ищеца начин е неоснователно, тъй като получаването на доходи по трудово правоотношение само по себе си не изключва получаването на доходи и от селскостопанска дейност, в която насока са свидетелските показания. От събраните гласни доказателства следва да се приеме, че успоредно с възнаграждението по трудово правоотношение ответниците са реализирали доходи и от такава селскостопанска дейност, за което са били подпомагани от родителите на ответника Д. М. и каквато дейност са извършвали в извънработно време. Освен това липсата на деклариране на доходи от такава дейност, а същото се отнася и за доходите в митническите декларации, не сочат на липса на законен източник противно на становището на ищеца. Липсата на обявяване на такива доходи пред данъчните органи би могло да ангажира единствено административно-наказателната отговорност на ответниците. Такива доходи, обаче, както и естеството на източника на получаването им, могат и следва да бъдат установявани в съдебното производство с всички допустими по ГПК доказателствени средства, включително със свидетелски показания. При липса на доказателства за точния размер – съгласно чл. 162 от ГПК, чрез заключение на вещи лица.

В своите показания свидетелите Г.Л., В. Л. и П. А.а заявяват и потвърждават, че  припадащите им се компенсаторни записи като наследници на техния баща са дарили на своята сестра М. М.. Компенсаторните записи са предоставени на ответниците  като обезщетение по ЗОСОИ, съгласно Решение на Областния управител РД 07425/16.12.1999 г. , в която насока са събраните по делото и писмени доказателства съгласно писма на Областния управител – Сливен, писмо от Агенция за приватизация Вх. № 920081136/08.02.2010 г.  за издадени и продадени компенсаторни записи по партидите на  Г. Л., М. М., В. Л. и И.Л. с №№ съответно 4549, 4548, 4547, 4800 на стойност от по 4400 лв. или общо 17600 лв. са компенсаторните записи полагащи се на тези наследници на Т. Л., както и  за компенсаторни записи, полагащи на П. А.а, които обаче съдът намира, че нямат отношение за придобиване на процесното имущество до 2004г. вкл. Съгласно представено извлечение от Централен депозитар АД гр. София за описани компенсаторни записи на 28.12.2004 г. сделката по продажбата на компенсаторните записи на П. А.а е извършена на 27.12.2004 г., след която дата е придобит само л.а. „Форд Фиеста”.

Друг източник на доходи по делото съдът намира, че се установява по договори за наем  съгласно представения Договор за наем от 11.01.2000 г. на недвижим имот, а именно ап. № * на ет. *във вх. * на жил. Бл. № 23, сключен с наемател  Я.Л. и Договр за наем на недв имот от 07.10.2002 г., сключен с „Машининг Трейд” ООД  чрез управителя С.С. за същия имот ползван и от ЕТ „Жосин – С.С.” – съпруга на С.С.. Във връзка с така реализирания доход са представените 152 бр. разписки за заплащане на наем, по отношение на които съдът откри производство по оспорването им, но намира че следва да кредитира. Във връзка с това по делото бяха разпитани свид. С.С. и С.С., които потвърждават подписите си в представените разписки за изплащане на наемна цена. За единици от тези разписки свидетелите добросъвестно посочват, че подписите не са техни, но съдът намира, че следва да кредитира разписките във връзка с твърдението за реализиран доход от наем, тъй като показанията на двамата свидетели установяват типичен за осъществяването на правоотношението начин, а именно издаването на разписка чрез друг служител на съответния търговец и обстоятелството, че са заявени за целите на данъчното облагане.

По реда на чл. 147 ал. 1 т. 1 от ГПК по делото се събраха доказателства за реализирането на доход от страна на ответниците чрез продажба на валута въз основа на представените 3 бр. бордера, а именно № 41034/29.12.2000 г., № 46820/30.07.2002 г. и № 54094/25.06.2003 г. за продажбата на общо 5300 щатски долара съставени от обменно бюро „Хриси - ММ” чието надлежно и редовно издаване се установява в заключението на в. л. Р.Т.-Ч. представено на 04.05.2010 г., както и чрез разпита в с.з. на свид. М.. Относно предпоставките за допустимост на тези бордера в с.з. на 24.02.2010 г. бе разпитан свид. М.М.. Макар свидетелят да е син на ответниците съдът намира, че следва да кредитира показанията му относно обстоятелствата при които са намерени бордерата – измежду стари документи и по повод на допълнително извършена данъчна проверка, тъй като посочените от свидетеля обстоятелства, свързани с преместването на багаж за отремонтиране на течове нормално се случва в присъствието на лица от кръга на семейството, а извършването на данъчна проверка се установява от представените по делото протоколи. Тези протоколи както и заключенията в тях във връзка с тази проверка за съответствие на доходи с придобито имущество по посочените в с.з. съображения – удостоверяващ материално доказателствена стойност със задължителна сила единствено за извършените  в тях действия, но не и заключения, не могат да служат като доказателство относно  релевантни за настоящото дело обстоятелства. От друга страна реализираните доходи  от продажба на валута сами по себе си не увеличават  размера на доходите на ответниците от законен източник. Такъв законен източник относно наличието на валута съдът прие и се доказва с представените и неоспорени по делото митнически декларации в рамките на реализираната валута, от които следва да се приемат и съответните доходи. Представените бордера променят единствено изводите относно момента, в който така реализирания дохода в неговата левова равностойност е ползван за задоволяване различни разходи на ответниците за издръжка и за придобиване на процесното имущество и други.

Относно пазарната стойност на придобитото от ответниците имущество подлежащо на отнемане, а така също и на имуществото, за което е налице законен източник на доходи, но следва да се вземе предвид при определяне разходите на ответниците, по делото съдът назначи, съобразно исканията на страните и техните възражения, две строително-технически експертизи – основна и допълнителна, заключенията по които са изготвени от вещо лице Р.Ж. Х., както и еднолична и тройна авто-технически експертизи, изготвени от в.л. К.В., а в състава на тройната и вещите лица В. Б. и В. И..

Безпротиворечиво от двете строително-технически експертизи относно недвижимите имоти и техните пазарни цени се установява следното: имот планоснимачен № 3040 в землището на гр. С., в м. „Сефер бунар” по н.а. 118 от 1995 г. е придобит по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ с пазарна цена 25200 лв.  Цената е определена по НБПЦНИ и така както е посочена в н.а. 118/1995 г. не е оспорена и следва да се приеме като действителен разход, направен от ответниците за придобиването на този имот.  Това е така тъй като държавата е страна в правоотношението и участваща в процедурата по придобиването на този имот, поради което е обвързана от тази посочена цена, а оборването й е обусловено при изрично оспорване на материалната доказателствена стойност на документа, което не бе сторено в настоящото производство. Към настоящия момент пазарната оценка съгласно заключението на в.л. е 47000лв.

Ап. № * в жил.бл.*вх. *ет. *– кв. „С.К.” е придобит по н.а. № 153/1997 г.  за сумата от 282570 лв. като вещото лице установява, че справедливата пазарна стойност на недвижимия имот към момента на придобиването му е 5438500 неден.лв., а към настоящия момент 43600лв.

ап. № * във вх. * жил.бл. № 23 на ул. „Х. Д.” е придобит по н.а. № 13/1999 г. и неговата  справедлива пазарна стойност, потвърдена с допълнителното заключение на същото вещо лице, е 15150 ден.лв., а към настоящия момент – 87300лв.

Поземлен имот № 3353 К.Р. 283 м. „С.Ч.” с.о. „И.” в земл.на гр. С. е придобит по н.а. № 10/2004 г. , който заедно с основното и допълващо застрояване съгласно експертизата има справедлива пазарна стойност към датата на придобиване в размер на 21600 лв.

ПИ № 3354/ к.р. 283 в м. „С.Ч.” с.о. „И.” в земл. На гр. С. е придобит по н.а 176/2004 г., чиято пазарна стойност заедно с основното и допълващо застрояване вещото лице е определило в размер на 4200лв. Пазарната оценка на двата обединени имота към настоящия момент е 34700лв.

ПИ № 2923 к.р. 282 в м. „А.Ч.” с.о. „И.” в земл.на гр. С. е п идобит с н.а. № 164/2004 г. , чиято пазарна стойност заедно с основното и допълващо застрояване вещото лице е определило в размер на 15200лв., а към настоящия момент – 34700лв.

ПИ № 9510 в м. „С.Ч.” придобит с договор по н.а. № 17, т. І, д. № 17\04г. на 07.12.2004г. е със СПЦ към момента на придобиване 1900лв., а към настоящия момент – 5400лв.

При определянето на пазарните стойности вещото лице е съобразило тяхното местоположение, регулационния статут и благоустрояване, като е съобразило тяхното реално състояние и качество на вложените относно застрояването материали.  Освен това от подробните обяснения на вещото лице в с.з., а и данните посочени в констативно-съобразителната част на заключенията, се установява, че вещото лице е ползвало обективни критерии при реално осъществени сделки, съобразно методите на проучване.  При определяне на пазарната стойност вещото лице също така е използвало различни методи на оценяване, което в допълнителна степен обосновава обективността на критериите, обуславящи и кредитирането на заключението на вещото лице при определянето на пазарните стойности на имотите към момента на тяхното придобиване. Съобразно същите критерии и начини на оценяване вещото лице е определило пазарни стойности на имотите към настоящия момент, както следва: За ап. № 24 във вх. *на бл.*кв. „С.К.” в размер на 53 х.лв. Тази стойност обаче не следва да бъде съобразявана от съда, а следва да бъде съобразявана само стойността, определена от вещото лице към датата на придобиване в размер на 15798 лв. Относно стойността на отчуждаване на този имот – 14298 лв. към 2006 г. ответниците са обвързани като страна по договора за продажба № 153/2006 г.  и неговата материална доказателствена стойност, която нито е оспорена, нито е оборена в производството.

Пазарната стойност на ап. № * в бл. * вх. *кв. „С.К. към настоящия момент в заключението на в. л. е 43600 лв; на ап. № * в бл. № 23 вх. * на ул. „Х. Д.” е 87300 лв.; на ПИ № 3040, заедно с вилна и стопанска сгради – 47 х.лв.; ПИ № 3030 за дворно място и вилна сграда – 19400 лв.; поземлени имоти №3353 и № 3354, които са обединени в един имот, съгласно действащите кадастрални карти и кадастрални регистри е общо 45700лв. ; на ПИ № 2923 – 34700 лв. и на ПИ № 9501 с цена към момента на придобиването му  към 07.12.2004 г. в размер на 1900 лв., към настоящият момент е 5400 лв.

От назначените авто-технически експертизи – еднолична и тройна, съдът намира, че следва да определи пазарната стойност за придобиване на моторните превозни средства съобразно заключението на тройната авто-техническа експертиза. В същото заключение вещите лица обосновават пазарната стойност ползвайки  обективни критерии за оценяване и различни методики, съобразени с действителното състояние на МПС, установено чрез оглед, при което съдът приема следното: Мотопед „Сузуки 50” е с една и съща стойност на придобиване, както по документи така и според заключението на вещите лица, а именно 1352.60 лв., ремарке за л.а.”Загорка” – 500 лв.; т.а.”Форд Транзит” – 13161.33 лв.; л.а. „Форд Фиеста”  - 2436.46 лв. и мотопед „Балкан 50” – 75 лв.

За установяване съотношението между получените от ответниците доходи със законен източник и разходи, съдът назначи съдебно-икономическа експертиза, която с оглед различните методики, а така с оглед и на различните доказателства относно наличието на законен източник на доходи, представя по делото общо три заключения, съдържащи 8 варианта на рекапитулация на разходите на ответниците, включително за придобиване на недвижимото и движимото имущество. От тези заключения съдът намира, че следва да кредитира варианта по приложение № 3 - представен със заключението от 17.02.2010 г., който вариант следва  да бъде променен и преизчислен от съда, съобразно справедливата пазарна стойност на имуществото, определена от строително-техническите и авто-техническите експертизи, а така също и с допълнително установените по делото реални източници на доходи.

Във вариантите на рекапитулация съобразно първото заключение, вещото лице се е съобразявало с непълния обем от доказателствата по делото относно законните източници на доходи, а така също при определяне на разходите им за задгранични пътувания, определени по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина приета с ПМС № 40/02.07.1987 г. Разходите за пътувания в чужбина, определени по тази наредба съдът намира, че представляват обективен критерий само в случаите, в които се касае както следва и от самото наименование на наредбата, за служебни командировки и научни специализации, каквито обстоятелства категорично се изключват по отношение на ответниците от събраните доказателства по делото. По делото се събраха в достатъчна степен доказателства, от които съдът следва да възприеме като обективен критерий за определяне на разходите на ответниците по настоящото дело в чужбина базата на справките и данните от Националния статистически институт. Чрез гласните доказателства по делото се установиха конкретните условия на живот на ответниците по време на пребиваването им в Гърция, вследствие на което са реализирали и доходите по митнически декларации, а именно чрез набавяне на средства за прехрана предимно от Р България, спестяване на вещи за бита, съответно набавянето им също от България, като нощуванията са осъществявани било на открито без заплащане, било от работодателите като част от условията за полагане на труд.

Във вариантите по първата допълнителна експертиза вещото лице ползва същите критерии за определяне на разходи в чужбина; съобразява разходите за издръжка според броя на членовете на семейството на ответниците – с две деца, с едно дете и като пенсионери, но не държи сметка за реализираните доходи от ответниците от селско стопанство, домашно стопанство, предприемачество извън работа, какъвто източник на доходи безспорно е установен по делото, както свидетелските показания, така и от представените по делото трудови книжки, водещи до извод за достоверност на свидетелските показания. В последното заключение вещото лице е разработило 4 варианта, последният от които по приложение № 3, съдът намира, че според конкретните доказателства събрани в настоящото производство се доближава най-отпимално до обективните критерии за определяне разходите на ответниците за издръжка в България и в чужбина, за определяне на техните доходи извън тези съобразно писмените доказателства по трудови правоотношения и от пенсии; преразпределя и съобразява рекапитулацията с допълнително събраните писмени доказателства, който вариант съдът намира че следва да коригира съобразявайки като разход за придобиване на имуществото определените от вещите лица по СТЕ и АПЕ справедливи пазарни стойности, както и размера на компенсаторните записи установен от събраните чрез Агенция за приватизация и Централен депозитар гр. София писмени доказателства.  Съобразно всичко изложено по-горе относно доходите и разходите на ответниците и наличието на законен източник за придобиване на имущество, съдът приема следната рекапитулация: В периода от 1984 до 1986 г.  включително доходите на ответниците са само такива от трудово правоотношение и са съответно 3330 лв. за 1984 г. , 4043.86  лв. за 1985 г. и 5757.74 лв. за 1986 г. като съобразно разходите за издръжка  две деца се оказва, че е налице недостиг на средства. За този период обаче, както и за периода до 1990 г. няма придобито имущество, установено по делото.  Доходите за периода 1987  - 1990 г. на ответниците освен от трудово правоотношение са и от лично стопанство, въпреки което вещото лице установява отново, че е налице недостиг за всяка от годините в различен брой минимални работни заплати. С оглед обстоятелството, че се касае за разходи, направени през текущата година и по делото няма данни тези разходи да са покрити с парични средства, подлежащи на възстановяване през следващите периоди, съдът приема, че недостигът на средства обективно е необосновано и е нелогично да бъде натрупван – приспадан от приходите за следващата година. При тези обстоятелства през 1991 г., когато доходите на ответниците са от трудово правоотношение и от лично стопанство в размер на 7607 лв., а разходите са за издръжка на семейството с едно непълнолетно лице, но и за придобиването на ремарке с пазарна стойност 500 лв., е налице недостиг от 34,41 МРЗ, като стойността на  ремаркето представлява 0,95 МРЗ. През 1992г. доказаният доход на ответниците по делото е само от лично стопанство, като след  приспадане на разходите за издръжка на семейството с едно непълнолетно лице и след заплащането на местни данъци в минимален размер, е налице недостиг от 33,76 МРЗ. За първи път през 1993 г. когато ответниците реализират доход съобразно митническа декларация, при разход за издръжка и за заплащане на местни данъци се установява положителен остатък от доходите в размер на  296965.33лв., които пренесени като приход за следващата 1994г. надвишават с 219352.33лв. или 123.81 МРЗ разходите за издръжка през 1994г. Съответно този остатък от доходи е пренесен като приход за следващата 1995г., когато ответниците отново са реализирали и такива съобразно представената митническа декларация. През същата тази 1995г. след приспадане на разходите за издръжка на семейството за местни данъци и такси, а така също и за придобиването на имота по н.а. № 118 от 1995 г. по § 4 в м. „Сефер бунар” е налице положителен остатък в размер на 601347.34лв. Пренесен за 1997г. този остатък заедно с дохода, реализиран по митническа декларация сборът надвишава разходите на ответниците, включително за придобиването на ап.№ * по н.а. № 153/1997 г. в кв. „С.К.”. Дори след определяне на разхода за придобиването на този имот не по документи, а съобразно оценката определена от СТЕ в размер на 5 438 500 неден.лв. С оглед обстоятелството, че разходът за 1997г. по този вариант на вещото лице е определен с цена по документи, то остатъкът, който следва да се пренесе за следващата година – 1998 г. е 20103021,04 равняващ се на 529,83 МРЗ. В рамките на този остатък от доходи през 1997 г. ответниците са разчитали за издръжката си и за заплащане на дължимите местни данъци през 1998 г. Въпреки това и за 1998 г. е налице остатък, разбира се по-малък от този определен по заключението на вещото лице, който остатък съдът определи в размер на 17 261.14 лв.

През 1999 г. когато е придобит ап. № * на ул. „Х. Д.”***, т.а. „Форд Транзит” и мотопед „Сузуки” разходите на ответниците за придобиване на това имущество по пазарната му стойност, определена от техническите експертизи, заедно с разходите за издръжка и заплащане на местни данъци и такси надвишават приходите, формирани от трудови правоотношения, пенсия и остатък от 1998 г. с произход от митническа декларация, като е налице недостиг в разходите в размер на  14047.54 лв., което изразено в МРЗ представлява 226.78. При определяне на разходите за 1999 г. съдът прие стойност от 15150 деном.лв. за придобиването на недвижимия имот, 13161 лв. за т.а. „Форд Транзит” и мотопед „Сузуки” 1353.60 лв. При това положение за 2000 г. доходите на ответниците се формират само от пенсията на***М. и обмен на 2800 щатски долара. Разходите са  само за издръжка и местни данъци, при което отново е налице положителен остатък в размер на 3933.24 лв. Отнесен като приход за 2001 г. този остатък заедно с пенсията на ответницата М. е в размер на 4437.44 лв. като разходът за издръжка и местни данъци и такси през същата година е 2986.82 лв., при което отново е налице остатък в размер на 1450.62 лв. следващ да  се пренесе за 2002 г. Този остатък заедно с реализирания през 2002 г. доход от обмен на 800 щатски долара, пенсия на ответницата М. и деклариран доход по годишна данъчна декларация формира общо доход от 5658.50 лв., като след приспадане на разходите за издръжка и за местни данъци и такси , а така също и за придобиването на Мотопед „Балкан” на стойност 75 лв. определен от авто-техническата експертиза дава положителен остатък от 1911.45 лв. Този остатък пренесен като доход за 2003 г., заедно с дохода от пенсия, от обмен на 1700 щатски долара, както и по ГДД образува общ доход в размер на 10643.61 лв. като след приспадането  на разходите през 2003 г. за издръжка и местни данъци е налице остатък от 6149.84 лв. През 2002 г. обаче, съгласно представените по делото писмени доказателства, ответниците са реализирали и доход от предоставени компенсаторни записи в размер на 17600 лв. Този доход, заедно с дохода по разписки за наем формира общо за 2004 г. доход в размер на 25309.84 лв. След приспадане на разходите за издръжка, за данъци, такси, а и за придобиване на недвижимо имущество, за ответниците е налице недостиг на средства от законен източник в размер на 31 947.60 лв., който се равнява на 266.23 МРЗ. Стойността само за придобиване на имуществото определено по пазарни цени е 53161.99 лв., като за придобиването на имота по н.а. № 158/2004 г. съдът съобрази стойност в размер на 5800 лв.; по н.а. № 10/2004 г. в размер на 21600 лв.; за имота по н.а. № 164 /2004 г.в м. „А.Ч.” в размер на 15200 лв., за имота по н.а. 176/2004 г.  – в размер на 4200 лв. и на този по н.а. 17/2004 . в размер на 1900 лв. При съблюдаване принципа само за достатъчност на доходите в началото на годината и намаляването им в края на календарната година обаче, за съответните стойности при евентуално отнемане на имота по н.а. № 10  в м. „С.Ч.” заедно със сградите би се стигнало до принудително създаване на съсобственост, каквато е допустима посредством сделка, по наследяване, чрез административен акт или по закон, но е и посредством съдебно решение. Без недостигът на средства за 2004 г. да се рекапитулира в  изчисленията относно съотношението „приход-разход” на ответниците за 2005 г.  доходите на ответниците следва да се формират от получени пенсии и по разписки за наем, като тук следва да бъде добавен като доход и този от дарените средства от продажбата на  компенсаторните записи, полагащи се на П. ***М. в размер на 4400 лв., реализирани  към 27.12.2004 г. съгласно справката от Централен депозитар – София. При това положение доходът на ответниците за 2005 г. е в размер на 8037.67 лв., като след приспадането на разходите за издръжка и местни данъци е налице остатък от 3456.30 лв. Този остатък отнесен като приход за 2006 г. , заедно с доходите през 2006 г. от пенсия формира приход от общо 22293.64 лв., който е достатъчен да покрие разходите на ответниците за издръжка и данъци, както и за придобиването на л.а „Форд Фиеста” на стойност 2436 лв.

Вещото лице в този вариант на заключението е определило размера на приходите и на разходите и е извършил рекапитулация, което обаче съдът намира, че е без значение за делото, тъй като след придобиване на последното движимо имущество, претендирано за отнемане, изобщо за придобиване на имущество през проверявания период,  рекапитулацията е с положителен резултат.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът намира, че мотивираното искане на КУИППД по чл. 28 ал. 1 от ЗОПДИППД е частично основателно и следва да се уважи и в полза на държавата да се отнемат придобитият на 07.12.2004 г. ПИ № 9501 в м.”С.Ч.” по н.а. № 17, т. І , д. 17/2004 г. с идентификатор на имота 67338.415.168 с пазарна стойност към момента на придобиване в размер на 1900 лв. и стойност към настоящия момент в размер на 5400лв.; ПИ № 3353 по н.а. № 10 т. V, д. № 631/2004 г. и ПИ № 3354 придобит по н.а. № 176 т.VІ , д. № 971/2004 г. в м. „С.Ч.” на обща стойност към момента на придобиване в размер на 25800 лв. и пазарна стойност към настоящия момент в размер на 34700 лв., както и притежаваните от ответниците дялове в МД и МТ „Партнерс” с номинална стойност от 3334 лв. Това имущество и с тези стойности – общо 31034лв. към момента на придобиване, съответства на установеното и придобито през 2004 г. имущество, за което по делото не се установи законен източник на доходи, като до 31 947.60 лв. е налице недостиг за заплащането на нотариалните такси и местните данъци свързани със сделките.. Формалното съобразяване на принципа за отнемане на последно придобитите имущества по съображения, че по-голямата част от доходите са били налични в началото на 2004 г. би довело до принудително създаване на съсобственост, каквато е допустима само по силата на закона, чрез универсално или частно правоприемство, чрез дворищна-регулация, но не и принудително чрез съдебно решение. Стойността на това имущество е 31050 лв. и съответства на 258.61 МРЗ. Освен това имущество съобразно установените по делото обстоятелства съдът следва да приеме, че подлежи на отнемане имущество на стойност 14047,54 лв., придобито през 1999 г. равняващо се на 226.78 МРЗ.  И съответстващо на стойността на придобития през 1999 г. т.а. „Форд Транзит” и мотопед „Сузуки”. Съобразно определените от техническата експертиза стойности на това имущество е налице превишение на размера на имуществото, подлежащо на отнемане в сравнение с размера на  установения за 1999 г. недостиг на средства със законен източник на доходи в размер на  467.40 лв., който обаче компенсира по-малкият размер на имуществото, подлежащо на отнемане, придобито през 2004 г.

Безспорно е по делото и се установява от представените писмени доказателства придобиването на това имущество, което е включено и в декларацията на ответниците, представена в предварителното производство по чл. 17 ал. 1 от ЗОПДИППД. При своевременното представяне на  тази декларация доказателствената тежест в съдебното производство се разпределя по принципа установен в чл. 154 ал. 1 от ГПК, а при оспорване на доказателствата по чл. 153 от ГПК като всяка от страните дължи доказване на обстоятелствата, на които основава своето искане и възражение при разпределена от съда доказателствена тежест в доклада по чл. 146 ал. 1 от ГПК. Съгласно чл. 4 ал. 1 от ЗОПДИППД по реда на този закон се отнема имущество, придобито през проверявания период от лицата, за които е установено, че са налице основанията по чл. 3 и в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицата доколкото не е установен законен източник.

Вярно е, че от извършването на престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК, за което ответникът Д. М. е признат за виновен с присъда № *6/04.02.2008 г. по НОХД № 2087/2007 г. по описа на РС –Сливен, вл. В сила на 20.02.2008 г. пряко не се обосновава придобиването на посоченото по-горе имущество, подлежащо на отнемане. Не този принцип обаче е залегнал в разпоредбата на  чл. 4 ал. 1 от ЗОПДИППД. В същата разпоредба е установено право на държавата да отнеме имуществото, доколкото за придобиването му не е установен законен източник на доход, при наличието на предпоставките по чл. 3 от ЗОПДППД, като чрез израза ”от престъпна дейност” следва , че законодателят не е обвързал правото на държавата пряко с извършеното престъпление, за което е налице влязла в сила наказателна присъда, а от престъпна дейност изобщо. След като престъплението попада в приложното поле на  чл. 3 ал. 1 ЗОПДИППД наличието на тази присъда наред с липсата на доказателства относно законен източник на доходи за придобиване на имуществото, обуславя и правото на Държавата за отнемането му. Влязлата в сила  присъда е само предпоставка относно възникването на това право на държавата  да отнеме имуществото, щом за придобиването му не е установен законен източник на доходи и не е оборена презумпцията на чл. 4 ал. 1 ЗОПДИППД.

В случая следва да намери приложение и презумпцията на чл. 9 от ЗОПДИППД, а именно да се счита, че имуществото е придобито за сметка на проверяваното лице, включително за  тази  част от имуществото представляваща СИО, тъй като се установи, че неговата стойност надхвърля доходите на тези лица през проверявания период и не се установява друг източник на средства.

Приложението на презумпцията на чл. 10 от ЗОПДИППД е безпредметно, тъй като няма такова имущество, включено в СИО, за което да не е налице принос съобразно разпоредбите на чл. 19 ал. 1 и 3 от СК /отм./.

Друг критерий който определя правото на държавата за отнемане на имуществото е неговата значителна стойност, която се определя съобразно § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на ЗОПДИППД – над 60 х.лв., съответстващи на 400 МРЗ възприети в практиката като обективен критерий за определяне наличието на тази предпоставка. Значителната стойност на имуществото в случая, освен за имота придобит от ответниците по н.а. 118/1993 г. в м. „Сефер бунар” следва да се определи по пазарните стойности на същото, а не по конкретно посочената в документите пазарна цена. Последната е елемент на съглашение по сделка, в която държавата не е участник, докато участник е проверяваното лице или свързаните с него лица и съответно тази стойност – посочена в документите, не би могла да се противопостави на държавата. В конкретния случай държавата е страна и е обвързана в съглашението за придобиването на имота по н.а. 118/95 г. по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

При доказване наличието на законен източник на доходи в случаите когато са налице достатъчно доказателства относно определен законен начин или източник за придобиването им съответно изразходването им, но не са налице доказателства относно конкретните размери, намира приложение принципа по чл. 162 от ГПК – по преценка на съда, или предвид заключението на вещото лице.  Преценката на съда при липсата на специални знания се свежда  до определянето на конкретно установени по делото обстоятелства, които вещото лице следва да вземе предвид. Така в случая и по настоящото дело съдът не прие за обективни критерии за определяне разходите на ответниците за пребиваването им чужбина, като служебни лица, тъй като изобщо за тях не само, че не може да се определи, че имат качеството на такива, но са налице и конкретни данни, които приближават определянето на разходите към критериите, съгласно справките на НСИ за разходи в страната издръжка за храна предимно с продукти от България, цел на пътуванията, нощуване без заплащането на разходи за това и прочее. При всички случаи, както се посочи и по-горе в обстоятелствената част, имаща значение относно релевантните по делото факти, при определяне разходите на издръжка съдът се съобрази с данните на НСИ съобразно броя на членовете на семейството на ответниците и техния статут като пенсионери в края на проверявания период.

Неоснователно е твърдението в мотивираното искане, че доходите на ответниците се формират само с оглед справките по НОИ и в рамките на тези доходи, подлежащи на облагане. Евентуалната липса на подадени данни за осигуряване на първо място не може да ангажира във всички случаи отговорността на ответниците, що се отнася до трудовите правоотношения, а на следващо място нарушенията на осигурителното и данъчното законодателство ангажират административно-наказателната отговорност на лицата, но нито от формалната логика нито от закона следва, че липсва законен източник на подлежащите на деклариране, но не заявени пред данъчните органи доходи. Аргумент в подкрепа на това е и разпоредбата на чл. 31  от ЗОПДИППД. В същата разпоредба е предвидена възможност за комисията да сезира изпълнителния директор на НАП, в случай когато производството завърши без решение за отнемане на имущество.  Касае се както за съдебно решение, така и за случаите в които комисията въз основа на образуваното производство по чл. 13 ал. 1 т. 1 от ЗОПДИППД приеме, че не са налице предпоставки за приемане на решение по чл. 13 т. 3 от ЗОПДИППД - случаите когато изобщо не е придобито имущество подлежащо на отнемане, но са налице данни за доходи, за които няма законен източник, както и случаите когато не са налице останалите предпоставки на закона, а именно имуществото да не е на значителна стойност или в рамките на образувано производство се установи, че е налице законен източник, а имуществото, а имуществото, за което не се установява законен източник е под размера определен в § 1 т. 2 от ДР на ЗОПДИППД би могла да намери приложение разпоредбата на чл. 31 от ЗОПДИППД. Във всички тези случаи няма изискване в закона законния източник на доходи да е установен с декларациите и заявленията, които лицата са длъжни да подават пред органите на НАП. Законен източник на доходи следва да се приеме, че е налице дори в случаите когато не са представени и не са събрани такива доказателства, но са налице други доказателства, допустими по правилата на ГПК.

Така в настоящото производство, извън доходите, посочени от ищеца в мотивираното искане, съдът намери, че е налице законен източник на доходи относно имота по н.а. 118/95 г., имотът по н.а. № 153/97 г., а именно ап.8,бл.6, в кв. „С.К.”, имотът по н.а. № 13 на ул. „Х. Д.”***, тъй като за 1999 г.  се установиха достатъчно доходи за придобиването на този имот, като същият е придобит в началото на периода, като следва да се приеме, че е налице законен източник на доходи и не подлежат на отнемане също имотът по н.а. № 158 , имотът по .а. № 164 в м. „А.Ч.”. Първият от тези имоти в началото на периода, когато според посочения по-горе принцип са налице достатъчно  доходи и макар придобиването на имота по н.а. № 164/2004г. да е през втората половина на годината, респективно е налице извод, че за част от имота по н.а. 10/2004 г. е налице законен източник на доходи до 15  х.лв. и не са налице над тази част, както и за имота в м. „А.Ч.”, както се посочи и по- горе, следва да се отнемат имоти съответстващи на установените в чл. 4 ал. 1 от ЗОПДИППД предпоставки при съобразяване и на принципите установени в ЗС и забраната за принудително създаване на съсобственост чрез съдебно решение. За 2006 г. се установи, че ответниците са разполагали с достатъчни доходи със законен източник, позволяващи им придобиването на т.а. „Форд Фиеста”.

Разноските за държавна такса в настоящото производство  следва да бъдат понесени от ответниците съобразно пазарната стойност на имуществото, подлежащо на отнемане съгласно решението.

Водим от гореизложеното съдът

 

Р  Е   Ш  И   :

 

ОТНЕМА от Д.М.М. ЕГН ********** ***, м. „В.К.”, вила № * и от М.Т.М. ЕГН ********** *** *-*-* със съдебен адрес: гр. С., бул. „Ц. О.” № * чрез адв. М.С. В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА – РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ съгласно внесеното мотивирано искане по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППЗ на КОМИСИЯ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ИМУЩЕСТВО ПРИДОБИТО ОТ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ с Булстат 131463734 чрез председателя С. К. със съдебен адрес:*** следното имущество:

Придобития по нотариален акт № 17 т.І рег.№ 121 д.№ 17/2004г. с дата 07.12.2004г. с купувач Д.М. е поземлен имот 9501 кадастрален имот 283, находящ се в м.”С.Ч.” с.о. „И.” – Сливен с площ от 539 кв.м. ведно с построена в имота стопанска постройка със застроена площ от 22 кв.м., индивидуализиращ се съгласно одобрената със заповед № РД-18-31\19.04.2006г. на и.д. на АК и действаща КК и КР на гр.С. с и.д.№ 67338.415.168. предназначени урбанизирана територия и начин на трайно ползване – ниско застрояване със съседи и.д. № 67338.415.169; и.д.№ 67338.415.456, 67338.415.167 и и.д. № 67338.415.166 и идентификатор 67338.415.168.1. за сградата;

Придобития по н.а. № 10 т. V, рег. № 5709, д. № 631/2004 г. акт № 69 т. ХІ, д. № 2424/2004 г. от 07.06.2004 г. на СВ – Сливен с купувач Д.М. е поземлен имот № 3353, Кадастрален район 283 в м. „С.Ч.” сел.обр. „И.” гр. С., с площ по н.а. 2300 кв.м., а по скица – 2686 кв.м., ведно с построената в имота вилна сграда на 2 етажа с РЗП 148 кв.; и придобития по н.а. № 176 т.VІ., рег. № *174 д. № 971/2004 г. , акт № 186 т. ХV, д. № 3479/2004 г. с дата 05.08.2004 г. на СВ – Сливен с купувач Д. М. е поземлен имот с №  3354, кадастрален район  283 по плана на новообразуваните имоти в м. „С. ч.” селищно образувание „И.” в землището на гр. С., с площ 932 кв.м. , ведно с полумасивна жилищна сграда със ЗП от 45 кв. м. и навес, индивидуалиризарщи се съгласно КК и КР гр. С. като обединени в ПИ с общ идентификатор 67338.414.257 с площ от 3618 кв.м. с трайно предназначение урбанизирана територия и начин на трайно ползване – ниско застрояване със съседи: ИД № 67338.414.63; ИД 67338.414.6; ИД 67338.414.5; ИД 67338.414.4; ИД № 67338.414.21 с идентификатор за сградите, както следва: 67338.414.257.1; 67338.414.257.2; 67338.414.257.3; 67338.414.257.4; 67338.414.257.5.;

Товарен автомобил марка „Форд” модел Транзит 190 Л рег.№ СН 3738 НН, рама № WF0LXGPVLSJ72316, двигател № SJ72316 дата на регистрация 14.09.1995г., дата на внасяне в страната – 19.07.1999г.;

Мотопед марка „Сузуки” модел 50 рег.№ СЛ 0380 М, рама № LAEAA5102XB00237 двигател № 9903007857 с дата на регистрация 17.09.1999г.;

Ремарке за л.а. „Загорка” с рег.№ СН 4313 ЕЕ, рама № 01090 с дата на регистрация 05.08.1991г. с дата на промяна 27.06.2006г., което имущество е с обща пазарна стойност към настоящия момент: 67400лв. (шестдесет и седем хиляди и четиристотин лева), както и

От Д.М.М. 168 дяла с номинална стойност от капитала на ТД „ МД и МТ ПАРТНЪРС” ООД рег. По ф.д. № *78\2004г по описа на Окръжен съд – Сливен.-

 

ОТХВЪРЛЯ мотивирано искане по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППЗ на КОМИСИЯ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ИМУЩЕСТВО ПРИДОБИТО ОТ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ за отнемане от Д.М.М. И М.Т.М. относно следното имущество:

Мотопед „Балкан” модел 50 рег.№ СН 0158 С, рама № 308158 двигател № 214724 с дата на първоначална регистрация 23.07.1974г.;

Л.а. марка „Форд” модел „Фиеста” рег. № СН 4588 НН, рама № VSAXXWPFAPD09526, двигател № J6BPD09526, дата на първоначална регистрация 21.01.1994г.;

Придобития по н.а. № 164, т. ІІ, рег. № 2140, д. № 326/2004 г. акт № 180 т. ХІ, д. № 2553/2004 г. с дата от 15.06.2004 г. на  СВ – Сливен с купувач М.М. е придобит имот № 2923 кадастрален район 282, в м. „А.Ч.”  сел. обр.”И.” гр. С., с площ от 2989 кв.м., ведно с вилна сграда на един етаж с площ от 40 кв. м. за сумата от 3 х.лв., равняващи се на 25 МРЗ. Съгласно КК и КР на гр. С. имотът е с идентификатор 67338.415.75 с трайно предназначение урбанизирана територия и начин на трайно ползване – ниско застрояване при съседи: имоти с ИД № 67338.415.76; ИД 67338.413.74;  ид № 67338.415.62; ИД № 67338.415.61 и ИД № 67338.415.54 , като сградата е с идентификатор 67338.415.75.1 – еднофамилна вилна сграда на един етаж с площ от 32 кв.м. и стопанска сграда на 1 етаж с площ от 21 кв.м. с идентификатор 67338.415.75.2.;

Придобития н.а. № 158 т.ІV, рег. № 5271, д. № 586/2004 г. акт № 93, т.Х , д. № 2226/2004 г. на СВ – Сливен на 27.05.2004 г. Д. М. като купувач  придобива имот № 3030 в част 7 в м. „С.Ч.” във вилната зона на гр. С., с площ по н.а. в размер на 1200 кв.м. , а  съгласно скица – 1293 кв.м., ведно с построената в имота вилна сграда на  един етаж със ЗП  24 кв.м. за сумата от 2 х.лв. или 1667 МРЗ. Съгласно действащата КК и КР на гр. С. имотът е с идентификатор 67338.415.169 с трайно предназначение – урбанизирана територия и начин на трайно ползване – ниско застрояване със съседи: ИД № 67338.415.171; ИД № 67338.413.456; ИД № 67338.415.170; ИД № 67338.415.168; 67338.415.166 и ИД № 67338.415.172. Сградата е с идентификатор 67338.415.169.1.;

Придобития по н.а. № 13 т. 2, рег. № 2783 , в. № 527/21.06.1999 г., Акт № 60 т. 5 , д. № 998/99 г. , вх. Рег. № 1333/21.06.1999 г. на СВ гр. С. по Договор, по който М.М. е купувач ответниците придобили ап. № *, находящ се в гр. С. ул. Х. Д. бл. * вх. * ет. *със ЗП от 60.60 кв.м., състоящ се от 2 стаи, кухня, баня-клозет и коридор, ведно с принадлежащото избено помещение  и таванско помещение, ведно с отстъпеното право за строеж върху държавна земя, както и 2,26 % ид. От общите части на сградата за сумата 7294600 нднлв или 119.58 МРЗ. Съгласно  действащата КК и КР на гр. С. имотът е с идентификатор 67338.550.85.3.3 със съседи 67338.550.85.3.2 и 67338.550.85.3.6.;

Придобития по н.а. № 118 т. 4 дело № 1841/1995 г. с Договор от 13.06.1995 г. на Нотариус при РС – гр. С. Д. М. е признат за собственик на недвижим имот, придобит по реда на Параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно полски имот в м. „Сефер бунар”, състоящ се от 800 кв.м., представляващ имот с пл. №  3040 в землището на гр. С., в който  съгласно декларация по чл. 14 от ЗМДТ е декларирано жилище с РЗП 124 кв.м. и навес с РЗП 55.20 кв.м., чиято оценка, съгласно НБПЦНИ е 25200 неденоминирани лева. Съгласно влязлата в сила КК И КР , одобрени съсн Заповед № РД 1831/19.04.2006 г. на ИД на АК  имотът е с площ от 826 кв.м. и образува ПИ с идентификатор 67338.413.11 с трайно предназначение урбанизирана територия и начин на ползване ниско застрояване със съседни имоти: ИД № 67338.413.456; ИД № 67338.413.12 и ИД № 67338.413.10, като съществуващите в имота сгради са   с идентификатор 67338.413.11.1 и 67338.413.11.2. на обща стойност 124675лв. (сто двадесет и четири хиляди шестстотин седемдесет и пет лева) като НЕДОКАЗАНО И НЕОСНОВАТЕЛНО.

 

ОСЪЖДА Д.М.М. И М.Т.М.  да заплатят на КОМИСИЯ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ИМУЩЕСТВО ПРИДОБИТО ОТ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ деловодни разноски в размер на 1766,54лв.

 

ОСЪЖДА КОМИСИЯ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ИМУЩЕСТВО ПРИДОБИТО ОТ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ да заплати на Д.М.М. И М.Т.М. сумата 1640 лв., представляваща заплатени от тях пред настоящата инстанция деловодни разноски съобразно отхвърлената част от мотивираното искане по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Апелативен съд – гр. Бургас!

Окръжен съдия: