Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 153

 

гр. Сливен, 26.05.2009 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  тринадесети май две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ   Мартин Сандулов

ЧЛЕНОВЕ:  М.Д.

*** М.

                                                                                       

при участието на прокурора ………и при секретаря П.С., като разгледа докладваното от М. С. ***.  N 208 по описа за 2009   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по въззивна жалба против решение № 74/24.02.2009 г.по гр. д. № 3920/2008 г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен предявения от въззивника против въззиваемата  иск по мл. 422 ал.1 във вр. с чл. 124 ал.1 от ГПК за установяване съществуването и дължимостта на вземането за сумата от 5325 лв., представляваща задължение по Запис на заповед от 25.04.2006 г. Твърди се ,че решението е неправилно и незаконосъобразно и при постановяването му са били нарушени материалния и процесуален закон. Събраните доказателства са били преценени неправилно. Първоинстанционният съд е допуснал нарушение, тъй като е допуснал изслушването на свидетели и е пренебрегнал забраната на чл. 164 ал. 1 от ГПК.  Поради това се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъде признато съществуването на  вземането.

В с.з. е депозирана молба, с която се поддържа подадената въззивна жалба.

Въззиваемата лично и чрез представител по пълномощие изразява становище, че решението е правилно и законосъобразно и по делото безспорно е било установено, че паричната сума е била върната.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 25.04.2006 г. въззиваемата – ответница в първоинстанционното производство, е подписала Запис на заповед в полза на въззивника за сумата от 5325 лв., като е бил определен падеж на 30.09.2006 г.  на 28.05.2007 г. тя е подписала Декларация с нотариална заверка на подписа, с която е декларирала, че на 25.04.2006 г. е получила от въззивника сумата от 5325 лв., която била получила на 25.04.2006 г., както и сумата в размер на сумата 3100 лв., която била получила на  30.03.2006 г., като се е задължила да върне тези суми в срок до 01.08.2007 г. 

На 03.09.2008 г. въззивникът е подал в Сливенския районен съд заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, въз основа на Запис на заповед, издадена от 25.04.2006 г. за сумата от 5325 лв. , ведно със законната лихва , считано от  подаване на заявлението до изплащане на сумата. Била е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение против въззиваемата и изпълнителен лист за посочената сума. В двуседмичния срок от връчване на заповедта за изпълнение длъжникът е подал възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването  заявителят е предявил положителен – установителен иск за признаване съществуването на вземането.

По повод на тази искова молба се е развило първоинстанционното производство и с решение № 74/24.02.2009 г. Сливенският районен съд е отхвърлил предявения от Г.Р.П. против Я.И.М. иск по чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 124 ал.1 от ГПК за установяване съществуването и дължимостта на сумата от 5323 лв., представляваща задължение по Запис на заповед от 25.04.2006 г., издаден в гр. Сливен , ведно със законната лихва, като неоснователен. За да отхвърли предявеният положителен - установителен иск, съдът е приел че са налице всички изискуеми съгласно разпоредбата на  чл. 535 от ТЗ, реквизити на  Записа на заповед. Съдът е приел, че между страните е бил сключен договор за паричен заем, който е едностранен, неформален, безвъзмезден и реален договор.  Тъй като този договор е неформален, то не се изисква сключването му да е в специална форма за действителност. Поради това е приел, че се касае за договор за заем сключен в началото на 2006 г., в устна форма, като впоследствие е обективиран в писмена форма – под формата на Запис на заповед. От момента на сключването му – предаването на паричната сума,  за ответницата е било възникнало задължението за връщането.

Въз основа на разпитаните свидетели съдът е приел за установено по безспорен начин, че сумата е била върната изцяло на въззивника чрез баща му Р. П., който е присъствал при предаването в заем на средствата. Поради това съдът е приел, че исковата претенция е изцяло неоснователна. Именно това решение е предмет на въззивната жалба.

Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства,  взети в тяхната съвкупност и поотделно.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът  прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е и основателна. В случая е бил предявен положителен установителен иск за съществуване на вземане по запис на заповед от 25.04.2006 г. Няма спор, че този запис на заповед отговаря на изискванията на чл. 535 от ТЗ и освен това подписите са положени  от въззиваемата като длъжник.  Няма съмнение също, че тя е подписала и декларацията от 28.05.2007 г. за съществуването на това вземане. Съгласно разпоредбата на чл.164 ал. 1 т.4 от ГПК свидетелски показания са допустими във всички случаи, освен ако се отнася за погасяване на установени с писмен акт парични задължения. Забраната се разпростира и в случаите, когато следва да се установят договори на стойност по-голяма от 5000 лв. В случая такива показания са допустими при изричното  съгласие на  страните. В първоинстанционното производство районният съд е допуснал разпит на свидетели без съгласието  на другата страна. По този начин е било допуснато нарушение и в мотивите си за отхвърляне на иска той се е позовал на  тези свидетелски показания, без обаче да ги анализира задълбочено, с оглед на отношенията им с едната от страните.  Възраженията на  ответницата за това, че е изпълнила задълженията си по записа на заповед, безспорно е следвало да бъдат доказани чрез представяне на писмени доказателствени средства. Още повече, че не е бил установен идентитет между записа на заповед и договор за заем. При извършено плащане по запис на заповед е следвало да се иска той да бъде предаден на ответницата в производството или, ако се касае за частично плащане, това да бъде отбелязано върху самия запис и да бъде издадена разписка. В случая не са представени писмени доказателствени средства, които да установяват  извършено плащане по издадения запис на заповед, поради което следва да бъде признато съществуването на вземането по този запис.

Ето защо и тъй като изводите на двете инстанции се разминават, то първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което да бъде признато съществуването на вземането така както е претендирано.

В случая не са претендирани  разноски и такива не следва да се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

 

ОТМЕНЯ решение № 74 24.02.2009 г. по гр. д.№ 3920/2008 г.  на Сливенския районен съд ИЗЦЯЛО, като вместо това ПОСТАНТОВЯВА:

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Я.И.М. ЕГН ********** *** съществуването и дължимостта на вземането за сумата от 5325 /пет хиляди триста двадесет и пет / лева, представляваща задължение по Запис на заповед от 25.04.2006 г., издаден в гр. Сливен в полза на Г.Р.П. с ЕГН  ********** ***„Д. Г.” *-*-*, ведно със законната лихва за забава, считано от подаването на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК на 3.09.2008 г.  до окончателното й изплащане.

 

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

 

         ЧЛЕНОВЕ: