РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 28.05.2009 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми май 2009 г. в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.Я.

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: М.Д.

                                                                                                           М.М.

 

при участието на секретаря Р.Б. разгледа докладваното от младши съдия Мира Мирчева в.гр.д.. 213 по описа на съда за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е въззивно, по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „В. к.“ ООД – гр. С.срещу  решение № 26/28.01.2009 г. по гр. дело № 3668/2008 г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен искът на жалбоподателя за признаване за установено, че Й.И.К. *** му дължи сумите, за които срещу нея на основание чл. 410 от ГПК е издадена заповед № 797/25.07.2008 г. за изпълнение на парично задължение, а именно – начислена цена за питейна вода за периода 30.09.2006 г. – 31.10.2007 г. в размер 226,34 лв., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от 24.07.2008 г. до окончателното и изплащане, както и мораторна лихва върху посочената главница в размер 33,07 лв. и разноски по делото в размер 26,50 лв.

            В жалбата се твърди, че ответницата не е направила оспорване, което да е относимо към предмета на спора – не се спори относно доставянето, количеството и цената на питейната вода. След получаване на фактурите за доставената вода ответницата не е възразила и пред В и К оператора срещу определената дължима сума, както позволяват общите условия на дружеството. Възраженията и, направени по делото, са предмет на друг правен спор, за който е необходимо ответницата да инициира исков процес и да докаже твърденията си.

            Във възражението си срещу жалбата въззиваемата страна заявява, че като доставчик на питейна вода „В .” ООД е било некоректно, вследствие на неизпълнени техни задължения по нейната къща започнала да избива влага и мухъл, довели и до разрушаване на външни стени и големи разноски. Освен това въззиваемата страда от бъбпречни и други заболявания, причинени включително и от лошото качество на доставяната вода. Тя няма възможност да се издължи на ищеца, тъй като доходите и са ниски, а освен това е направила разноски по ремонта на къщата по вина на дружеството, но по нейни твърдения тя устно се е уговорила с предишния управител на „В .” ООД в замяна на разноските, за които причина е станало дружеството, тя да не плаща за доставена вода в течение на пет години.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от пълномощник и поддържа жалбата по посочените в нея съображения; претендира разноски, не представя списък. Въззиваемата се явява лично и моли решението на първата инстанция да бъде потвърдено.

            Жалбата е допустима – подадена в срока за обжалване от надлежна страна, която има интерес да обжалва.

            От фактическа страна по делото се установява следното:

            Ответницата Й.И.К. ***, в което се доставя питейна вода от „В. и к.” ООД.

На 24.07.2008 г. дружеството е подало до Сливенския районен съд заявление за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение – начислена цена за питейна вода за периода 30.09.2006 г. – 31.10.2007 г. в размер 226,34 лв., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от датата на подаването на заявлението, както и мораторна лихва върху посочената главница в размер 33,07 лв. за периода от 30.09.2006 г. до 31.10.2007 г. Заповед за изпълнение за посочените суми е издадена на 25.07.2008 г., като в двуседмичния срок длъжницата К. е възразила, а заявителят е предявил в срок настоящия иск.

Не се доказват съществуването и размерът на вземането на ищеца.

Като доказателство за тях са представени справка за задълженията на Й.К., издадена от ищеца, и заверено извлечение от карнет за отчет на водомера с подписи срещу показанията, за които не е означено от кого са поло­жени. В редовете срещу показанията и подписите са посочени дата и месец, но не и година.

Въз основа на установените факти съдът намира от правна страна следното.

По делото ищецът е следвало да установи основанието и размера на взема­нето си. Представените от него доказателства обаче не са достатъчни за това. Справката, изготвена от самия ищец, не следва да се цени като доказателство, тъй като представлява частен свидетелстващ документ, издаден от самото дружество ищец, съдържащ негови твърдения за изгодни за него факти. Що се отнася до карнета, от него не се вижда периодът (годината), за който се отнася записаното в него; не става ясно и дали положените подписи са на длъжницата, тъй като до тях не е посочено от кого са положени, а и отделните подписи очевидно се различават помежду си.

Не може да се приеме, че ищцата е признала размера и основанието на задължението си. Действително по-голямата част от нейните възражения са свързани с факти, неотносими сами по себе си към задължението, предмет на делото. Ищцата не оспорва фактите, определящи възник­ването и размера на задъл­жението и, но и не ги е признала изрично – тя само твърди, че не следва да плаща, независимо каква е стойността на консумираната от нея вода, тъй като е постигнала споразумение с предишния управител на дружеството ищец да не плаща сметки за период от пет години. Обстоятелствата, отнасящи се до вземането, не са били приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване – напротив, съдът е разпределил за тях доказателствената тежест с доклада си от 16.01.2009 г. Ищецът следва да докаже тези обстоятелства при условията на пълно и главно доказване, което той не е направил.

Без значение за доказването по делото на вземането на ищеца по основание и размер е фактът, че длъжницата не е направила възражение относно размера на сумите пред „В и К” ООД  в срока, определен от общите условия на дружеството.

След като не се установява дължимост на главницата, не се дължи и моратор­ната лихва върху нея до момента на подаване на заявлението, както и законната лихва за периода след това.

Ето защо исковете следва да бъдат отхвърлени, а решението на районния съд – да бъде оставено в сила поради съвпадане на крайните изводи на двата състава.

С оглед изхода на делото разноските, направени от въззивника, следва да се понесат от него. Въззиваемата не е направила разноски.

По изложените съображения и на основание чл. 271 от ГПК съдът

 

РЕШИ:

Потвърждава решение № 26/28.01.2009 г. по гр. дело № 3668/2008 г. на Сливен­ския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                               2.