Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 176

 

                                      гр.Сливен, 13.07.2009 г.

 

                     В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

        Сливенският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание проведено на първи юни, две хиляди и девета година в състав:

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Г.Д.

                                               ЧЛЕНОВЕ:   Х.М.

                                                                      М.Х.

при участието на секретаря П.С., като разгледа докладваното от мл.съдия  МАРИЯ ХРИСТОВА 218 по описа за 2009 г. на Сливенския окръжен съд, за да се произнесе съобрази следното:

Производството се движи на основание § 2 ал. 2 от ПЗР на ГПК в сила от 1 март 2008 г., по реда на чл. 196 и сл. от ГПК, обнародван  Изв.бр.12 от 8 февруари 1952 г.

Образувано е по въззивна жалба срещу решение на Котелски районен съд, с което е осъден въззиваемия G. К. да заплати на въззивницата П.К., по иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, сумата 2022.16 лв., на осн. чл. 59 от ЗЗД, с която неоснователно се е обогатил за нейна сметка, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.08.2007 г. до окончателното й изплащане. Искът до пълния размер от 8000 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски  на двете страни. Решението се обжалва само в частта с, която е отхвърлен предявеният иск над сумата 2022,16 лв. до размера на сумата 5560,94 лв., с обжалваем интерес от 3538,78 лв.

Въззивницата сочи основания за неправилност поради нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че като приложение към исковата молба били приложени 5 бр. нотариални актове, но към момента на постановяване на решението нотариалните актове били 4 бр. Липсвал приложения нот. акт № 15 от 1988 г., с който  родителите на въззиваемия му дарили ½ ид.ч. от процесния имот. Счита, че при  действителните права върху имота въззиваемият следва да отговаря пред възивницата за ½ ид. ч. от 11/12 ид.ч. от стойността на подобренията или за сумата 5560.94 лв. Сочи, че след като единият от приложените към исковата молба нотариални актове не се намирал по делото, съдът следвало да остави без движение исковата молба и да даде указания.  Като не сторил това, съдът станал причина за непълнота на доказателствата по делото. Моли да се постанови решение, с което да се отмени решението на Котелския районен съд в обжалваната му част и се осъди въззиваемият да заплати на въззивницата допълнително сумата 3538 лв., с която неоснователно се обогатил за нейна сметка. Представя нот. акт № 4 от 1973 г. и нот. акт № 15 от 1988 г. на Котелски районен съд. Моли да се издаде съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди от Община - Котел с удостоверение за наследниците  на Г. К..

По делото е постъпило възражение от въззиваемия  К., с което сочи, че съдът правилно е възприел представените по делото доказателства. Сoчи, че след като не са представени достатъчно доказателства не е можело съдът да уважи цялата претенция на ищцата. Счита, че подобренията са установени като време и като стойност. Помощта на ищцата била в периметъра на обикновената съпружеска общност, само с влаган символичен труд. Голяма част от подобренията били извършени с материали, оставени по наследство от бащата на ответника. В експертизата били включени цени само към 1998 г., когато било извършено част от преустройството и не можело да се изчисляват подобренията само към тази година. Счита, че е изтекъл срока за исковата претенция, поради просрочване на 5-годишния давностен срок. Моли да се отхвърли въззивната жалба като неоснователна и необоснована и да се остави в сила решението на Котелски районен съд, а ако се прецени че исковата претенция е погасена по давност – да се отмени решението на Котелски районен съд като незаконосъобразно.

В съдебно заседание за въззивницата П.К. се явява адв. Е.Х., която поддържа жалбата. Представя удостоверение за наследниците на наследодателя на въззиваемия, от което се установява ½ от 11/12 ид.ч.  придобита по наследство. За останалите прехвърлителни сделки, заявява, че е представила допълнително 2 нотариални акта. Няма искания за други доказателства. По същество моли да се уважи жалбата и се отмени решението на Котелски районен съд в обжалваната част, като се постанови друго, с което да се осъди  въззиваемия да заплати на П.К. допълнително сумата 3538 лв., с които неоснователно се обогатил за нейна сметка, поради извършени подобрения по време на брака им в личен негов имот. Счита, че от събраните пред настоящата инстанция допълнителни писмени доказателства се установява, че към момента на извършване на подобренията  въззиваемият е притежавал чрез две сделки и по наследяване от баща си 11/12 ид. ч. от описания недвижим имот. Първата сделка е от 1988 г. когато родителите му са дарили ½  от имота. Втората сделка  - майка му - преживяла съпруга на общия наследодател – Г. Н. К. му е дарила собствените си 4/6 ид. ч. от ½ останала от наследство. Тъй като наследството е представлявало  ½ ид.ч. от имота въззиваемият е притежавал 1/6 от 1/2 , т.е. 1/12 ид.ч. от целия имот. Неговата сестра също е притежавала 1/12 ид.ч. по наследството от баща си.  Неправилно в нотариалният акт от 2000 г., било записано 1/6 ид.ч. от имота. Към момента на извършване  на подобренията  въззиваемият бил собственик на 11/12 ид.ч. Счита, че като съпруга въззивницата има право да претендира ½ ид.ч. от тази част от имота, която е била придобит по време на брака. Всички възражения на въззиваемия счита за неоснователни. В останалата част сочи, че решението е правилно, обосновано и законосъобразно. Сочи, че искът не е погасен по давност, тъй като между съпрузи давността започва да тече от влизане в сила на решението за прекратяване на брака. Моли жалбата следва да бъде уважена изцяло със законните последици.

Въззиваемият С.К., редовно призован чрез адв. С., не се явява,  не изпраща представител.

Съдът намира, че жалбата е допустима. Подадена е в рамките на преклузивния 14 дневен срок за обжалване на първоинстанционното решение от надлежно легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от жалбата.

          На основание чл. 209 от ГПК съдът извърши преценка за валидност и допустимост на решението и намери, че същото не страда от пороци, обуславящи прогласяването на неговата нищожност или обезсилването му като недопустимо.

          На основание чл. 208 ал. 1 от ГПК съдът извърши проверка за законосъобразност и правилност на обжалваното решение, като въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено от фактическа страна  следното:

         Въззивницата и въззиваемия са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 15.09.1985 г., който е прекратен с решение № 72/16.07.2002 г., постановено по гр.д. № 125/2001 г. на РС Котел, в сила от 23.08.2002 г., съгласно удостоверение от 07.10.2002 г. на РСКотел.

Видно от представените по делото писмени доказателства: нотариален акт за дарение на недвижим  имот  № 15, т. І, дело № 50/1988 г. на Котелски районен съд, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 4, т. І , дело № 9/1973 г.  на Котелски районен съд,  нотариален акт за дарение № 63 том І дело № 109/1996 г. на Котелски районен съд,  както и представеното  удостоверение за наследници № 259/7.05.2009г. на Община – Котел, се установява, че към момента на извършване на подобренията  въззиваемият е притежавал чрез две сделки и по наследяване от баща си общо 11/12 ид. ч. от следния недвижим имот: УПИ № П-996 в кв.47 с площ на целия имот 460 кв.м., ведно с построената в имота масивна жилищна сграда на един и сутерен, преустроена в кафе - аперитив, със застроена площ на първия етаж 120 кв.м., състоящ се от зала, подготвителна, бар, склад и покрита тераса и сутерен със застроена площ 120 кв.м., състоящ се от мазе, склад и сервизни помещения, пристройка със застроена площ 15 кв.м. и масивна жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 35 кв.м. Първата сделка е от 1988 г., когато родителите му са дарили ½  от имота. Втората сделка е от 1996 г., когато майка му - преживяла съпруга на общия наследодател – Г.Н. К. му е дарила собствените си 4/6 ид. ч. от ½ ид.ч. останала от наследство. Тъй като наследството от баща му е представлявало  ½  ид.ч. въззиваемият е притежавал 1/12 ид.ч. от имота по наследство от баща си Г. С. К., поч. 07.03.96 г.

         Установи се от показанията на разпитаните по делото свидетели, че през 1998 - 1999 г., по време на брака им, въззивницата и въззиваемия са предприели преустойство на съществуващата в имота, тогава паятнова, жилищна сграда и са я преустроили в кафе - аперитив, за което на 19.07.1995 г. им е било издадено разрешение от Община Котел и скица за проектиране.

От показанията на всички разпитани по делото свидетели се установява, че по време на преустройството цялата конструкция на  сградата е била подновена, като между сутерена и първия етаж е била излята бетонна плоча. Бетонна заливка е била излята и на пода на сутерена, където са копали, за да разширят пространството и да увеличат височината. Първият етаж е бил преустроен в зала за клиенти, от където се излиза на тераса. Вляво от входа е разположен барплотът, вдясно от който се намира кухнята за приготвяне на храна.Разположението на помещенията е онагледено визуално в представените от въззиваемата архитектурни чертежи на сградата. Сутеренът е бил преустроен в игрална зала.

От показанията на свидетелките П. А. и В. Г. се установява, че на подовете на първия етаж и на сутерена е бил поставен гранитогрес, на първия етаж една от стените е била съборена, за да се разшири площта на залата за клиенти и на нейно място е поставена дървена колона.

Св. П. П. заявява, че преди ремонта бащата на ответника отсякъл дървен материал, който стоял в двора на къщата и който свидетелят предполага, че е бил използван при направата на кофража при заливането на бетонните плочи. Същият свидетел заявява, че на първия етаж са били поставени употребявани врати от фазер.

         Св. И. П. заявява, че преди ремонта в двора на къщата е имало струпани дървени греди и арматурно желязо, които били събирани от бащата на ответника, който споделял със свидетеля, че ще прави къщата и затова събирал материали. Свидетелят заявява, че когато започнало процесното преустройство, строителните материали в двора започнали да намаляват.

За да установи, дали са били извършени описаните в исковата молба строителни работи, какво е тяхното количество и каква е била тяхната стойност, съдът е приел като неоспорена от страните съдебно - строителна експертиза, от заключението на която се установява следното:

1.Били са направени 30 кв.м. кофраж при изграждане на стени по 6,08 лв./кв.м., общо на стойност 182,46 лева;  

2.Били са направени 7 куб.м. стени от бетон по 71,34 лв./куб. м., общо на стойност 499,39 лева;

3.Били са направени 70 кв.м. кофраж (греди и колони) при изливане на бетонна плоча по 8,83 лв./кв.м., общо на стойност 618,03 лева;

4.Било е използвано 845 кг. арматурно желязо при изливане на плочата по 1.06 лв./ кг., общо в размер на 897,39 лева;

 

5.Била е излята 9,50 куб.м. бетонна плоча по 83,05 лв./куб.м., общо на стойност 788,94 лева;

6.Били са изградени 12 кв.м. тухлена зидария по 15,33 лв./кв.м., общо на стойност 183,95 лева;

7.Били са измазани 134 кв.м. стени по 3,85 лв./кв.м., общо на стойност 516,30 лева;

8.Били са излети 64 кв.м. бетонна настилка по 7,29 лв./кв.м., общо на стойност 466,37 лева;

9.Били са поставени 137 кв.м. гранитогрес по 54,17 лв./кв.м., общо на стойност 7421,70 лева. Тъй като в исковата молба се претендира сумата 7000,00 лева, съдът приема, че стойността на гранитогреса е 7000,00лева.

        10.Били са шпакловани 195 кв.м. стени и тавани по 2,18 лв./кв.м., общо на стойност 424,51 лева. Тъй като в исковата молба се твърди, че са шпакловани 175 кв.м. и не е поискано съответно изменение на иска, съдът приема, че са били шпакловани 175 кв.м. по 2,18 лв./кв.м., общо на стойност 381,50 лева;

        11.Били са боядисани (постно боядисване) 195 кв.м. стени и тавани по 0,76 лв./кв.м., общо в размер на 148,59 лева;

        12.Били са доставени и монтирани три врати (едната с размери 90/200 см. и две с размери 70/200 см.) на стойност 497,02 лева и един прозорец, еднокатен с размери 120/120 см. на стойност 114,90 лева. Вещото лице поддържа, че вратите и прозорците към момента на ремонта са били нови, а не употребявани, както се твърди от ответника. Съдът приема, че стойността на вратите и прозореца е 400.00 лева, тъй като не е направено съответно увеличение на цената на иска по това перо.

Горните обстоятелства се потвърждават и от представената от въззивницата строителна документация, съхраняваща се в Община Котел.

Описаната фактическа обстановка съдът установи след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които обсъди, съобразно доказателствената сила, която им придава ГПК. Обстоятелството, че свидетелските показания са непълни и фрагментарни съдът обяснява с факта, че събитията, за които свидетелстват, са се случили отдавна назад във времето и се касае до многобройни по вид и изпълнение строителни работи, които външен наблюдател трудно би могъл да запомни, още по - малко да изчисли като размер. Към доказателствения материал съдът приобщи и приетата строително - техническа експертиза, след като прецени, че е компетентно изготвена и след като страните не изтъкнаха основателни съмнения в обективността и безпристрастността на вещото лице.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Правната квалификация на предявените обективно кумулативно обединени искове е чл. 59 от ЗЗД. Въззивният съд е сезиран само за частта над сумата 2022,16 лв. до размера на сумата 5560,94 лв., с обжалваем интерес на обща стойност 3538,78 лв., което очертава рамките на спора пред въззивната инстанция. В останалата част за сумата 2022,16 лв.  решението като необжалвано е влязло в сила.

Съгласно разпоредбата на чл.59 ал. от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. За успешно провеждане на иска за неоснователно обогатяване трябва да е налице обедняване на въззивницата и обогатяване на въззиваемия. При това, трябва взаимно да са обусловени обедняването и обогатяването, т, е. обогатяването на едното лице да става за сметка на другото. Трябва обедняването и обогатяването да са неразделен резултат на едно и също действие или събитие. Необходимото изискване за уважаване на иска по чл.59 ал.1 от ЗЗД е връзката между обедняването на въззивницата и обогатяването на въззиваемия да произтичат от един или от няколко общи факти. Правото на този иск възниква, само когато обеднелият няма друг иск, с който да се защити, съгласно чл. 59 ал. 2 от ЗЗД. Искът по чл. 59 ал. 1 от ЗЗД е субсидиарен - той е предоставен на разположение на неоснователно обеднелия във всички случаи, когато той не може да се защити нито с исковете по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, нито въобще с друг иск.

Предявеният иск е основателен. Установи се по делото, че по време на брака им въззивницата и въззиваемият са влагали общи семейни средства в ремонта на къщата, от която 11/12 идеални части са били изключителна собственост на ответника и 11/12 от всички подобрения по силата на приращението, съгласно чл. 92 от ЗС, също са станали негова изключителна негова собственост. Останалата 1/12 ид.ч. от имота към момента на извършване на подобренията е била собственост на сестра му. След прекратяване на брака и след трансформиране на бездяловата съпружеска имуществена общност от бездялова в съсобственост при равни дялове за въззивницата е възникнало правото да потърси от въззиваемия тази сума, с която той се е обогатил за сметка на нейното обедняване. Неоснователно е възражението на въззиваемия, че искът е погасен по давност. Съобразно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, давността започва да тече от такъв момент, към който е съществувала обективна възможност за въззивницата да предяви претенция за защита на своите права. По делото е установено, че всички подобрения са извършени по време на брака, който е прекратен с решение на РС Котел, влязло в сила на 23.08.2002 г. Тъй като не е предвидена специална давност, искът по чл. 59 от ЗЗД се погасява след изтичане на общата петгодишна давност. С оглед разпоредбата на чл.115, ал. 1, б."в" от ГПК, предвиждаща, че давност между съпрузи не тече, съдът приема, че началният момент, от който в случая е започнала да тече, е влизането на решението за прекратяване на брака в сила, при което възможността на ищцата да потърси защита на правата си по съдебен ред би се погасила на 23.08.2007 г., но давностният срок е бил прекъснат с подаването на исковата молба в РС Сливен на 22.08.2007 г.

Установи се по делото, че стойността на всички извършени строителни работи, описани по пера в дванадесет пункта, е 12 760 лева. но тъй като липсва надлежно изменение на предявения иск по пунктове 9,10 и 12 и съдът не може да се произнесе по повече от това, с което е бил сезиран, приема, че стойността на всички строителни работи е 12 132.92 лева. Установено е, че към момента на извършване на строително-ремонтните дейности въззиваемият е притежавал 11/12 идеални части от имота, придобити по силата на: нотариален акт за дарение на недвижим  имот  № 15, т. І, дело № 50/1988 г. на Котелски районен съд, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 4, т. І , дело № 9/1973 г. на Котелски районен съд,  нотариален акт за дарение № 63 том І дело № 109/1996 г. на Котелски районен съд,  както и по наследяване от баща си, съгласно  удостоверение за наследници № 259/7.05.2009г. на Община – Котел. Следователно при  действителните права върху имота въззиваемият следва да отговаря пред възивницата за ½ ид. ч. от 11/12 ид.ч. от стойността на подобренията или за ½ от сумата 11121,84 лв. Или към момента на завършване на строително - ремонтните работи въззиваемият се е обогатил със сумата 5560, 92 лева, съответна на половината от 11/12 ид.ч. от цялата сума на извършените СМР. Решението се обжалва само в частта с, която е отхвърлен предявеният иск над сумата 2022,16 лв. до размера на сумата 5560,94 лв. и се явява основателен и доказан за сумата от 3538,78 лв., съобразно квотите на собственост и действителните права върху имота на въззиваемия.

С оглед решаващите изводи на настоящата въззивна инстанция въззивната жалба се явява основателна, а решението на Районен съд Котел, като неправлно в обжалваната част, следва да се отмени за разликата над присъдените 2022,16 лв. до сумата 5560, 92 лева, като се уважи в претендирания размер за сумата от 3538,78 лв. В останалата част за разликата от 5560,92 лв. до предявените с исковата молба 8000 лв. решението като необжалвано в тази отхвърлителна част е влязло в сила.

Искът по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изпълнение на задължението, също е основателен и следва да бъде уважен.

На основание чл.64 ал.1 от ГПК съдът следва да присъди на въззиваемата направени по делото разноски, съобразно уважената част от иска, възлизащи общо в размер 70,78 лева, държавна такса.

 

По изложените съображения и на осн. чл. 208 от ГПК, съдът

 

                                           Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 22 от 04.03.2009 г. по гр.д.№ 58 по описа за 2008 г. на Районен съд Котел САМО В ЧАСТТА с, която е отхвърлен предявеният от П.А.К., ЕГН **********,***„Ж. В.” № *, иск по чл. 59 от ЗЗД против С.Г.К., ЕГН **********,***„П.. П.” № *, над сумата 2022,16 лв. до размера на сумата 5560,94 лв. и вместо него ПОСТАНОВИ

ОСЪЖДА С.Г.К., ЕГН **********,***„Проф. П.” № *, на основание чл. 59 от ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на П.А.К., ЕГН **********,***„Ж. В.” № *, сумата от 3538,78 лв. /три хиляди петстотин тридесет и осем лева и седемдесет и осем стотинки/, с която неоснователно се е обогатил за нейна сметка, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.08.2007 г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по делото в размер на 70,78 лв./седемдесет лева и седемдесет и осем стотинки/.

           Решението в останалата му част, като необжалвано е влязло в сила.

 

        Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.

 

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: