Р Е Ш Е Н И Е  № 94

 

Гр. Сливен,  08.02.2010 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното

заседание на седемнадесети декември през 2009 г.

                                                            Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                                                                                       

при секретаря ……………М.Т.………………….. и с участието на прокурора …………Димитър ДИМИТРОВ.………..…………………..като разгледа докладваното от ………Снежана Бакалова……….дело № 219 по описа за 2009 год. , за да се произнесе, съобрази:

          Ищецът твърди в исковата си молба, че се е регистрирал като земеделски производител през 2006г. На 10.11.2006г. кандидатствал по програма “САПАРД” като представил проект пред ДФ “Земеделие” за реконструкция на собствена ферма, закупуване на оборудване и на племенни животни кравеферма в с. К., общ. Сливен на стойност 1 575 770,56 лева. ДФ “Земеделие” одобрил безвъзмездна помощ в размер на 787 884,00 лева и на 13.08.2007г. сключил с него договор по програма “САПАРД” с цел финансиране на одобрения проект и изпълнение на договора. На 05.11.2007г. подал документи в “Стопанска инвестиционна банка” АД клон Сливен за отпускане на инвестиционен кредит в размер на 1 500 000 лева. На 14.12.2007г. срещу него било образувано досъдебно наказателно производство от общ характер по прокурорска преписка № 1636/2007г. по описа на РП – Сливен, дознание № 294 ИП/2007г. по описа на ОДП – Сливен по напълно неоснователно съмнение, че е извършил престъпление по чл.212 ал.3 предл.2 вр. с ал.1 вр. с чл.18 ал.1 от НК. Разследването продължило до 01.07.2008г. когато с надлежно постановление на РП – Сливен наказателното преследване било прекратено поради липса на престъпление. Твърди, че в резултат на водените процесуални действия не успял да изпълни условията по договора с ДФ “Земеделие” до 31.07.2008г. Отказано му било удължаване срока на договора поради обстоятелството, че срещу него се води посоченото по-горе наказателно производство. Действията на ответниците не му позволили да завърши в срок окомплектоването на необходимите документи по договора, както и да получи инвестиционен кредит за осигуряване на всички необходими средства. Твърди, че претърпял и значителни неимуществени вреди, тъй като за образуваното наказателно производство срещу него узнали всички негови близки и съселяни, търговските му партньори, имащи отношение към осъществяване на проекта и служителите от държавни и общински органи. Твърди, че рязко се влошило здравословното му състояние и психическото му здраве, както и това на съпругата му, което наложило консултации и прегледи при лекар и медиК.тозно лечение. Като пряка последица от образуването на цитираното дознание по описа на ОДП – Сливен била постановен а Заповед № з – 163/13.12.2007г. на Началника на РПУ – Сливен, с която му били отнети разрешенията за придобиване, носене и съхранение на късо нарезно и ловни огнестрелни оръжия и постановено тяхното изземване. С горната заповед бил лишен от възможността да ловува в разгара на ловния сезон и претърпял сериозни неимуществен вреди, изразяващи се в лишаване от конституционното му право на спорт и участие в юридическо лице с нестопанска цел – ЛРС. Претърпял сериозни душевни терзания и изпаднал в депресия от факта, че не може да участва в мероприятията на ловната дружинка всяка събота и неделя като виждал приятелите си да отиват на лов изпадал в отчаяние и по цели дни не бил в състояние да излезе от него.

          Моли съда да постанови решение, с което осъди ответниците солидарно да му заплатят следните обезщетения: 50 000 лева, представляващи обезщетение за направени разходи по изготвяне на проекта за ДФ “Земеделие”; 10 000 лева, представляващи обезщетение за направени разходи по изготвянето на комплекта с документи за кандидатстване и отпускане на инвестиционен кредит в размер на 1 500 000 лева от “Стопанска инвестиционна банка” АД клон Сливен; 40 000 лева, представляващи направени разходи за подобрения в недвижимия имот върху който трябва да се реализира проекта; 787 884 лева, представляващи одобрената и неполучена безвъзмездна финансова помощ 50 % от целия размер на одобрената инвестиция по договора, както и обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 80 000 лева, от които 30 000 лева за претърпените вреди вследствие на заповедта на Началника на РПУ – Сливен за отнемане на ловното му оръжие и 50 000 лева неимуществени вреди за злепоставянето му в обществото и нарушаване на здравословното му и психическо състояние. Претендира направените разноски.

          Ответниците в представените отговори оспорват изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърдят, че не е налице причинна връзка между твърдените увреждания и действията им като ответникът Окръжна прокуратура твърди, че не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск. Ответникът ОД на МВР – Сливен навежда възражение, че предявеният иск за неимуществени вреди в резултат на цитираната заповед не е подсъден на гражданския съд и производството следва да бъде прекратено.

          В съдебно заседание ищецът, чрез своя процесуален представител поддържа исковете, така както са предявени. Претендира разноски.

          Ответникът ОП – Сливен поддържа изложеното в отговора. Моли искът да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан или да бъде уважен в силно занижен размер.

          Ответникът ОД на МВР – Сливен, чрез процесуалния си представител моли да бъдат отхвърлени исковете, като недопустими, неоснователни и недоказани и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

          От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

          Ищецът С.Н.Н. е регистриран като земеделски производител през 2006г. и като такъв на 10.11.2006г. е кандидатствал по програма “САПАРД” като представил проект пред ДФ “Земеделие” за реконструкция на собствена ферма, закупуване на оборудване и на племенни животни в кравеферма в с.К., общ.Сливен. проектът бил на стойност 1 575 770,56 лева. ДФ “Земеделие” одобрил безвъзмездна финансова помощ в размер на 787 884,00 лева и на 13.08.2007г. сключил с него договор № 2909/10.08.2007г. по програма “САПАРД”. С цел финансиране на одобрения проект и изпълнение на договора на 05.11.2007г. ищецът подал документи в “Стопанска инвестиционна банка” АД клон Сливен за отпускане на инвестиционен кредит в размер на 1 500 000 лева.

          С постановление от 04.12.2007г. на прокурор при РП – Сливен е образувано досъдебно наказателно производство от общ характер срещу ищеца за извършено престъпление по чл.212 ал.3 предл.2 вр. с ал.1 вр. с чл.18 ал.1 от НК за това, че на 13.08.2007г. в гр.София, чрез използване на документ с невярно съдържание е направил опит да получи без правно основание имущество по програма “САПАРД”, предоставено на Българската държава от Европейския съюз. Производството е образувано по дознание № 294 ИП/2007г. по описа на ОДП – Сливен и прокурорска преписка № 1636/2007г. по описа на РП – Сливен. Разследването е продължило около шест и половина месеца и с постановление от 01.07.2008г. е прекратено поради липса на престъпление. По време на разследването ищецът е бил разпитван и не му е била вземана мярка за неотклонение.

          След изпратен сигнал за образуваното досъдебно наказателно производство от общ характер до Началника на РПУ – Сливен е била издадена Заповед № з – 163/13.12.2007г. на Началника на РПУ – Сливен, с която на основание чл.16 ал.1 т.1 вр. с чл.12 ал.1 т.1 от ЗКВВООБ е отнето притежаваното от ищеца разрешение за придобиване и носене на оръжие и са иззети притежаваните от него оръжия. Заповедта не е обжалвана и е била изпълнена. След прекратяване на наказателното производство същата е била отменена.

          Срокът за изпълнение на задълженията на ищеца за осигуряване на собствено финансиране по сключения между него и ДФ “Земеделие” договор изтекъл на 31.07.2008г., като до този момент ищецът не изпълнил задълженията си по него. Същият поискал удължаване на срока, но не получил отговор от ДФ “Земеделие”.

          Видно от показанията на разпитания свидетел М. Д. на клона на “Стопанска инвестиционна банка “ клон Сливен  ищецът е представил необходимия комплект документи за кандидатстване за кредит и е предложил като обезпечение притежаван от него имот в с.К. и два апартамента в гр.Сливен. била изготвена оценка от лицензиран оценител за сметка на кредитоискателя. Имало предварително становище документите да се разгледат от централата, но Н. изтеглил документите си за кредита като съобщил, че срещу него е образувано някакво производство. “Стопанска инвестиционна банка” АД не е отказвала на ищеца разрешаването на кредит, а той сам е изтеглил документите си за получаването на същия.

          По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице Г.К., която е установила, че ищецът не разполага с писмени доказателства за размера на разходите, извършени за изготвянето и одобряването на проекта по програма “САПАРД” пред ДФ “Земеделие” и по тази причина тя е изчислила тези разходи по методика и ценоразписи за минимални цени по проектирането през този период като разходите възлизат на 28 609,35 лева за проектиране и 39 000 лева за консултантски услуги и бизнес план. Размерът на разходите за изготвяне на комплекта документи за отпускане на инвестиционен кредит в размер на 1 500 000 лева от “Стопанска инвестиционна банка” АД за експертна оценка на пет недвижими имота възлиза на сумата 1600 лева.

          По делото е назначена и изслушана и съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице психиатър, което след запознаване с наличната медицинска документация по лечението на ищеца и след прегледа му констатира, че същия страда от паническо разстройство /епизодична пароксизмална тревожност/. Началото на заболяването датира от м.април 2005г. и е провеждано лечение. Състоянието на ищеца се е влошило през м.август 2007г., като се изразило в зачестяване на пристъпите на паника, нарушен сън, отпадналост и умора. Разпитана в съдебно заседание вещото лице твърди, че няма пряка връзка между заболяването на ищеца и воденото срещу него досъдебно производство, тъй като то е отключено значително по-рано, но в резултат на воденото досъдебно производство състоянието на ищеца се е влошило, тъй като всяко травмиращо събитие влияе върху заболяването.

          Видно от събраните гласни доказателства /показанията на свидетелите И., С. ***, където е живеел ищеца е било известно за образуваното срещу него досъдебно производство, а също така и бил разпространен и слуха, че той е задържан.

          Свидетелят П. твърди, че през това време не е имало промяна в държанието му, не знае да е било конфискувано оръжието му и е дочул, но не е сигурен, че ищецът е боледувал.

Свидетелката П. съпруга на ищеца, твърди в показанията си, че след образуването на досъдебното производство било оронено доброто име на ищеца и същия трябвало да обяснява на близките и приятелите си за какво е образуваното производство и че не може да отиде на лов, тъй като му е отнето оръжието.

Свидетелят З., служител на ДФ “Земеделие”, твърди, че в качеството си на ръководител на териториалното звено не получава обратна информация дали е одобрен проекта и не знае какво производство е водено срещу ищеца.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло заключенията на двете експертизи, тъй като те не  са оспорени от страните и няма основание да се съмнява в безпристрастността и обективността на вещите лица, които са ги изготвили. Показанията на разпитаните свидетели съдът кредитира в частите им, в които те са категорични и не противоречат на останалите събрани гласни и писмени доказателства. Свидетелските показания в техните части, които противоречат на другите събрани доказателства съдът изключва от доказателствата по делото.

На базата на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в чл.2 ал.1 т.2 предл. 2 от ЗОДОВ.

Искът е допустим. Неоснователно е възражението на представителя на ответника ОДП – Сливен, че производството, касаещо частта в която се претендира обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от цитираната заповед на Началника на РПУ – Сливен е недопустимо за разглеждане по общия ред и следва да бъде прекратено и изпратено по подсъдност на Административен съд, тъй като ищецът претендира вреди от административен акт. Това възражение е неоснователно, тъй като ищецът не твърди, че претендира вреди от незаконосъобразен административен акт по чл.1 от ЗОДОВ, а твърди че издадената заповед е правилно и законосъобразно издадена в условията на обвързана компетентност от съответния административен орган, но тя е пряка последица от образуваното срещу него досъдебно наказателно производство и в резултат на нея той е претърпял неимуществени вреди. По изложените съображения предявеният иск в тази му част е допустим.

Разгледан по съществото си предявеният иск е основателен и доказан, но е предявен в завишен размер. Налице са условията на чл.2 ал.1 т.2 предл.2 от ЗОДОВ, а именно ищецът е обвинен в извършване на престъпление и образуваното наказателно производство е прекратено поради това, че извършеното деяние не съставлява престъпление.

Ответникът Окръжна прокуратура – Сливен излага съображения, че след като ищецът е бил разпитан като свидетел и спрямо него не е било повдигнато обвинение не е осъществен фактическия състав на чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ.

Съдът намира направеното възражение за неоснователно, тъй като образуваното досъдебно наказателно производство е срещу ищеца Н. за конкретно извършено престъпление. При образувано полицейско производство по смисъла на чл. 409, ал. 1 НПК, което е прекратено, поради това, че деянието не съставлява престъпление е осъществена хипотеза за отговорност на държавата по чл. 2, т. 2, предл. 2 ЗОДОВ, макар че в това производство не се повдига обвинение по реда на чл. 207 НПК и уличеното лице не се привлича в качеството на обвиняем (Решение № 1200 от 2.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3517/2007 г., III г. о).

Основателно е и искането за солидарното осъжданане на двамата ответници, тъй като РП се е самосезирала като е образувала производството, а разследването е извършено от органите на ОД на МВР.

В исковата си молба ищецът претендира присъждането на обезщетение за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди.

По отношение на претенцията за присъждане на имуществени вреди:

Претенцията за присъждане на сумата 50 000 лева, представляваща направени разходи за изготвяне на проекта, който е одобрен от ДФ “Земеделие” е неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена. Ищецът твърди, че е налице пряка причинно следствена връзка между воденото срещу него досъдебно наказателно производство и факта, че не е бил удължен срока  на сключения между него и ДФ “Земеделие” договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, както и че поради воденето на това производство той не е бил в състояние да изпълни задълженията си по договора. Събраните по делото доказателства не установяват твърдяното от ищеца. Не са посочени и събрани доказателства, установяващи факта, че ДФ “Земеделие” е бил известен за воденото срещу ищеца досъдебно производство и по тази причина е прекратил или отказал да продължи срока на договора с ищеца. По делото не са представени доказателства за извършените от ищеца разходи за изготвяне на необходимите документи за кандидатстване за безвъзмездна финансова помощ, а заключението на вещото лице е изготвено на база на средни разходи, но не е доказан конкретния размер на разходите и дали те са извършени.

Ищецът претендира, че е претърпял имуществени вреди в размер на 10 000 лева, представляващи извършени разходи по изготвяне на документи за кандидатстване за отпускане на инвестиционен кредит и като последица от воденото срещу него досъдебно производство му е отказано отпускането на такъв кредит.

Видно от събраните гласни доказателства, “Стопанска инвестиционна банка” АД клон Сливен не е отказала на ищеца отпускането на кредит по причина, че срещу него е водено досъдебно производство, а същия сам е изтеглил документите за отпускане на кредит. Липсва пряка причинно-следствена връзка между обстоятелството, че ищеца не е получил кредита и воденото досъдебно производство, а и претенцията не е доказана по размер, тъй като не са представени писмени доказателства за извършените разходи.

Ищецът претендира, че е претърпял имуществени вреди в размер на 787 884,00 лева, представляващи одобрена и неполучена безвъзмездна финансова помощ по програма ”САПАРД”. Касае се за пропусната полза в резултат на воденото срещу него досъдебно наказателно производство. За да бъде уважен посочения иск ищецът следва да докаже с пълно и пряко доказване, че е налице причинно следствена връзка между факта, че срещу него е водено наказателно производство и факта, че не му е отпусната финансовата помощ. От събраните доказателства се установява, че финансовата помощ не е била отпусната, тъй като ищецът не е изпълнил в срок задълженията си по сключения с ДФ “Земеделие” договор. Същият твърди, че не е изпълнил тези задължения именно защото срещу него е водено досъдебно наказателно производство. Такива доказателства не са събрани по делото. Касае се за твърдения на ищеца и за предположения във връзка с получаването на безвъзмездната финансова помощ, а не за бъдещо сигурно събитие.

С оглед изложеното предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Ищецът претендира, че е претърпял имуществени вреди в размер на 40 000 лева, представляващи направени разходи за подобрения в недвижим имот върху който трябва да се реализира проекта. Искът е неоснователен и недоказан, тъй като не са представени доказателства, нито за наличието на причинно следствена връзка между воденото досъдебно производство и прекратяването на договора за безвъзмездна финансова помощ, нито доказателства за размера на претенцията. Извършените подобрения в имота на ищеца не могат да бъдат преценени като имуществена вреда, тъй като същите увеличават стойността на неговия имот и са в неговия патримониум.

Ищецът претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на общо 80 000 лева. От събраните доказателства се установи, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в злепоставянето на неговото добро име в обществото, след като между неговите съселяни е била разпространена информация, че срещу него се води наказателно производство. Същият е претърпял вреди и от влошаването на неговото здравословно състояние. От назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че същият страда от “паническо разстройство” и воденото досъдебно производство е влошило това му заболяване. Налице е причинно следствена връзка между търпените неимуществени вреди посочени по-горе и воденото срещу ищеца наказателно производство, поради което същите следва да бъдат обезщетени. Съдът намира, че справедливия размер, съобразно чл. 52 от ЗЗД, за обезщетение на тези неимуществени вреди с оглед интензитета на причинените вреди и времетраенето им е сумата 2000 лева. 

Ищецът не е претендирал присъждането на законната лихва от датата на увреждането, поради което такава не следва да му се присъжда ( нито е посочил че претендира сумата със законните последици).

Предявеният иск за неимуществени вреди до пълния му размер от 80 000 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Не се събраха доказателства, установяващи че ищецът е претърпял вреди от влошено здравословно състояние и уронване на доброто му име в обществото в посочения размер. Не се събраха доказателства, че ищецът е търпял неимуществени вреди в резултат на отнемането на ловното му оръжие въз основа на заповед на Началника на РПУ – Сливен. В тази насока са налице само твърдения от страна на ищеца в исковата молба, описващи неговите субективни преживявания по повод обстоятелството, че не е могъл да ловува, но не са събрани гласни или други доказателства, които да установяват такова състояние на ищеца. Не е доказано твърдението, че е било ограничено правото му на сдружаване в юридическо лице с нестопанска цел ЛРС, тъй като същият е продължил да бъде член на това юридическо лице, членството му не е било прекратявано и не е било на лице основание за това.

С оглед изхода на производството на ищеца се дължат направените разноски, изчислени съобразно разпоредбата на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ съразмерно на уважената част от исковете в размер на 396 лева и на ответника ОДП – Сливен за юрисконсултско възнаграждение (чл. 78 ал.8 от ГПК) в размер на 19 767 лева, съобразно отхвърлената част от исковете.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

          ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР - Сливен, ул. „Г.. С.” №* и ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с адрес за призоваване гр. С., бул.”В.” № * да заплатят солидарно на С.Н.Н. ЕГН ********** ***, сумата 2 000 лв. (две хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди по чл. 2 т.2 предл.2 от ЗОДОВ, както и сумата 396 лв. направени разноски.

          ОТХВЪРЛЯ предявените искове до пълния им размер като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

          ОСЪЖДА С.Н.Н. ЕГН ********** *** да заплати на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР гр. С., ул. „Г.. С.” №*, сумата 19 767 лв. разноски.

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд - Бургас.

 

                                                            

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: