Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 162

 

гр. Сливен, 10.06.2009 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесети май  две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ   Мартин Сандулов

ЧЛЕНОВЕ:Н.Я.

*** М.

                    

                                                                                      

при участието на прокурора ………и при секретаря К.И. , като разгледа докладваното от М. С. ***.  N 225 по описа за 2009   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по въззивна жалба срещу решение № 8/21.01.2009 г. по гр. д. № 201/2007 г. на Котелския районен съд, в частта  с което  е отхвърлен като неоснователен иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5000 лв., представляваща неустойка по  предварителен договор.

В жалбата се твърди, че съдът не е изяснил изразената в чл. 137 ал. 1 т. 7 от ТЗ законодателна воля,    поради което следва да се приеме, че предварителния договор сам по себе си е валиден и поражда задължение за сключване на окончателен договор. Ако пречките пред това са налице окончателен договор не може да бъде сключен, но е налице виновна невъзможност за това, а не нищожност на предварителния договор.Липсата на решение на Общото събраните на съдружниците означавало липса на елемент на фактическия състав на вещно прехвърлителната сделка – липсвала формирана воля по указания в закона начин, а не липса на представителна власт за управителя, както е приел районния съд. Поради това следвало да се приеме, че процесният предварителен договор е валиден, но тъй като липсва решение на компетентния орган за сключване на окончателен договор то е налице виновна невъзможност за изпълнение на облигационно задължение от страна на ответното дружество по причина за която той отговаря и следователно дължи обезщетение. В предварителния договор страните се договорили , че при неизпълнение на задължение за сключване на окончателен договор предварителният продавач ще дължи неустойка в размер на 10% от платената цена. Поради това предявеният иск за неустойка е основателен и се иска отмяна на решението на Котелския районен съд в частта му , с която предявеният иск за неустойка в размер на 5000 лв. е отхвърлен, като вместо него бъде постановено ново, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати исканата неустойка.

В с.з. въззивникът, редовно призован, не се явява и не е изпратил процесуален представител.

В с.з. чрез представител по пълномощие, въззиваемото дружество изразява становище, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, а подадената въззивна жалба е неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 31.05.1996 г. „Б.т.к.” ЕООД – гр. Б. закупува недвижим имот , находящ се в с. Жеравна и представляващ дворно място, цялото с площ 480 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда и лятна кухня. С предварителен договор от 12.08.2004 г. „Б.С.К.” ООД, в качеството на продавач и Т.И.А. в качеството на купувач се договорили продавачът да продаде, а купувачът да купи недвижимия имот, описан в нотариалния акт от 1996 г. за сумата от 50000 лв., която сума купувачът е следвало да плати изцяло при подписване на предварителния договор, а продавачът се е задължил да издаде документ.  Страните са се задължили да сключат окончателен договор не по-късно от 2 месеца от датата на сключване на предварителния договор. Подписите на управителя на „Б.С.К.” ООД К.С.С. и на купувача са нотариално заверени.  На 18.03.2005 г. същите страни са сключили предварителен договор със същия предмет като този от 12.08.2004 г., уговорили са същата цена и същият двумесечен срок. В този договор раздел 3 т. 2 страните се договорили продавачът да плати неустойка в размер на 10% от продажната цена в случай, че откаже да подпише окончателен договор.  Страните са се споразумели, че в деня на сключване на предварителния договор купувачът заплаща на продавача сумата в размер на 50000 лв. като задатък и капаро. На 13.10.2006 г. купувачът по предварителния договор е изпратил нотариална покана до дружеството, в която е заявил, че е изплатил цената по договора и кани длъжника да се яви, за да оформят сделката. Установено е, че имотът предмет на двата предварителни договора и описан в нот.акт № 66, т.1, дело № 131/1996 г. на Районен съд – Котел е идентичен с югоизточната част от ПИ с идентификатор № 29283.501.213 по кадастралната карта на с.Жеравна.

С искова молба до Бургаски окръжен съд от 23.07.2007 г. въззивникът в настоящото производство е предявил против „Б.С.К.” ООД  искове по  чл. 19 ал. 3 от ЗЗД за обявяване на сключените предварителни договори за окончателни, евентуално в случай че са налице пречки за това е направил искане дружеството да бъде осъдено да му заплати сума в размер на 50000 лв., представляваща платена по договора цена, както и да му заплати договорна неустойка в размер на 5000 лв.

С определение № 3/24.08.2007 г. Бургаският окръжен съд е разделил производството по гражданското дело относно исковите претенции за обявяване за окончателен на сключения между страните предварителен договор от 18.03.2005 г., както и за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 5 000 лв., представляваща договорна неустойка, като ги е изпратил за разглеждане по подсъдност на Районния съд – гр. Котел.

По повод на тази искова молба се е развило първоинстанционното производство пред районния съд и с атакуваното решение съдът е отхвърлил иска с правно основание чл. 19 ал.3 от ЗЗД да се обяви за окончателен сключения на 18.03.2005 г. между страните предварителен договор за покупко-продажба на дворно място в с. Ж., като неоснователен, както и е отхвърлил иска за заплащане на неустойка в размер на 5000 лв. Съдът е приел, че предварителният договор е нищожен, поради липса на валидно взето от Общото събрание на дружеството решение по реда на чл. 137 ал.1 т. 7 от ТЗ. Вземането на решение за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях е от изключителната компетентност на Общото събрание на дружеството. Липсват доказателства, че тези компетентности са предоставени на управителя К.С.. Поради това като е подписал предварителния договор, той е действал като мним представител и извършените от него действия нямат юридически действия за дружеството.  Липсата на представителна власт е липса на предпоставка за сключване на сделката, поради което съдът е приел, че сделката е нищожна.

По делото липсват доказателства, които да установяват евентуалното следващо потвърждаване на сделката чрез решение на Общото събрание. Поради това съдът е приел, че предварителният договор е нищожен, а нищожният договор не може да бъде обявен по реда на чл. 19 ал. 3 от ЗЗД за окончателен.

С оглед на тази своя теза съдът е приел също, че след като договорът е нищожен, то и клаузата за неустойка също е нищожна.

С въззивната жалба решението е атакувано единствено в частта му, с която е отхвърлен иска за неустойка, а в останалата част  по отношение на отхвърления иск с правно основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД решението е влязло в сила.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, които са безпротиворечиви , относими и допустими.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Молбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното решение съдът е признал предварителния договор за продажба на недвижимия имот за нищожен и  решението е влязло в сила. Следователно с влязло в сила решение е решен обуславящият въпрос, който  въззивникът иска да се разреши от тази инстанция. Вярно е, че искът по чл. 92 от ЗЗД  е самостоятелен иск, но в случая основанията, за да бъде претендирана неустойка, са свързани с наличието на валидно сключена сделка.  По своя характер неустойката е една специална престация, при която на страната ще се престира при поискване една парична сума или някаква друга имуществена ценност, наред или вместо първоначално дължимото, ако другата страна не изпълни никак или изпълни неточно задължението си.

В жалбата се застъпва тезата, че е налице виновна невъзможност от страна на дружеството да  изпълни поетото задължение, поради причина за която дружеството отговаря, тъй като неговото Общо събрание следва да вземе  решение, с което да  валидира сключения предварителен договор, както и да вземе решение за сключването на окончателния.

В случая обаче безспорно е установено, че управителят на дружеството не е бил овластен за сключването на договора, така както изисква Търговския закон.  Именно затова и районният съд правилно е приел, че  този предварителен договор  не може да породи целените с него правни последици. Нещо повече, съдът е приел, че договорът е нищожен, поради което  правилно е  отхвърлил и иска за неустойка, тъй като клаузата за неустойка, като част от договора, също е нищожна. Влязлото в сила решение не може да бъде ревизирано и поради това то и в обжалваната част се явява правилно и законосъобразно.

 

Ръководен от изложените съображения,съдът

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 8/21.01.2009г. по гр. д. № 201/2007 г. на Котелския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

 

         ЧЛЕНОВЕ: