Р Е Ш Е Н И Е   № 214

 

                                   гр. Сливен, 28.07.2009 г.

 

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение в публично съдебно заседание на  двадесет и девети юни 2009 г. в  състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Х.М.

                 ЧЛЕНОВЕ:    М.Б.                 

                                            М.Х.

при участието на секретаря М.Ж., като разгледа, докладваното от мл. съдия МАРИЯ ХРИСТОВА 226  по описа на Сливенския окръжен съд за 2009 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството се движи по реда на чл. 269 от ГПК в сила от 01.03.2008 г.        

         Образувано е по жалба на „В.К.” ООД гр. Сливен срещу решение по гр.д. № 3802/2008г. на СлРС, с което  е осъдено да заплати на О. И.  Д., на основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД сумата от 506.64 лв., с която неоснователно се е обогатило, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска 20.10.2008г. до окончателното изплащане, както и сумата 260 лв. разноски по делото. Във въззивната жалба се сочат основания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение. Сочат, се за неправилни изводите на съда, че въззивното дружество се е обогатило неоснователно като нереално е завишило поради повреден водомер изразходените количества вода по партидата й, както и че не е установено кой от всички водомери е бил повреден, в кой период и дали съвпада с исковия, кога е отстранена повредата, ако е имало такава. Оспорват се изцяло така направените констатации от съда. Сочи се, че представения карнет за отчитане на изразходваните количества е първичен счетоводен документ, съгласно който ставало фактурирането на сумите по партидата на абоната. Оспорват се присъдените на ищеца разноски и се моли да бъде допусната съдебно-техническа експертиза без да са уточнени за какви обстоятелства и по какви въпроси, както и не са посочени причините, поради които не е поискана същата в първоинстанционното производство. Моли да се отмени изцяло решението на РС като неправилно и незаконосъобразно. Претендира направените разноски за двете инстанции за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса.

         По делото не е постъпил отговор на въззивната жалба в указания срок.

         В съдебно заседание въззивникът „В.К.„ ООД, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.         

В съдебно заседание въззиваемата О. И. Д., редовно призована, не се явява и не изпраща представител. Представя писмена молба, чрез пълномощника си адв. М. Д., която моли да се даде ход на делото. Сочи, че няма искания за събиране на доказателства. Моли да не се уважава въззивната жалба и същата да се отхвърли като неоснователна. Моли да се постанови решение, с което да се остави в сила решението на СлРС като законосъобразно. Претендира направените разноски пред настоящата инстанция. 

Съдът намира, че жалбата е допустима. Подадена е в рамките на преклузивния двуседмичния срок за обжалване на първоинстанционното решение от надлежно легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от жалбата.

          На основание чл. 269 от ГПК съдът извърши преценка за валидност и допустимост на решението и намери, че същото не страда от пороци, обуславящи прогласяването на неговата нищожност или обезсилването му като недопустимо.

          На основание чл. 271 ал. 1 от ГПК съдът извърши проверка за законосъобразност и правилност на обжалваното решение, като въз основа на събраните пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства намира за установено от фактическа страна  следното:

Между страните не се спори и съдът приема за установено, че въззиваемата е собственик на апартамент, находящ се в гр.Сливен, кв."Д." бл. *, вх. „*” , ап. № *, като ползва услугите на „ВиК”ООД, което и доставяло питейна вода за абонат с № 25313. Не се спори, че въззиваемата е абонат и потребител на питейна вода. Спори се, че начислените количества вода не са изразходвани, а са нереално завишени поради повреден водомер в нейното жилище.

Видно от представената по делото фактура № 0001536058 от 31.10.2007 г. въззиваемата заплатила на 22.04.2008 г. на въззивното дружество сумата 244,32лв, от които 231,08 лв. за доставена питейна вода за м. Октомври 2007 г. за обект, находящ се в гр.Сливен, кв."Д." бл. *, вх. „*”, ап. № *, ведно със сумата от 13,24 лв., начислени лихви за забава.

По делото не е представена от въззиваемата втората упомената в исковата молба фактура, а именно: фактура № 21009512/31.08.2008 г. на стойност 262,32лв, за която липсват доказателства по делото, че е платена.

От представената по делото служебна бележка от 16.04.2006 г. от „ВиК”ООД гр. Сливен /без име и длъжност на издателя/ се установява, че за отстраняване неизправност на три водомера с пл. № 333119, № 333158 и № 0687556, въззиваемата е заплатила три такси от по 12,00 лв. за услугата по кв. № 4788, 4791 и 4790 от 18.04.2007 г. на ВиК служител, който се е подписал.

От представения по делото протокол за монтаж и демонтаж на водомер от 20.04.2007 г. се установява, че на тази дата в гр.Сливен, кв."Д." бл. *, вх. „*”, ап. № * е извършен демонтаж на водомер с показание 380 куб.м. и монтиран водомер с фабр. № 100882, с пломба № 076616, без посочени показания.

Видно от представения втори двустранен протокол за монтаж и демонтаж на водомер от 20.04.2007г, на същия адрес е демонтиран водомер с показание 294 куб.м. и монтиран водомер с фабр.№ 101069 и пломба № 076065, без посочени показания, на който е отбелязано-бокс.

Съгласно представения трети двустранен протокол за монтаж и демонтаж на водомер от 20.04.2007 г. се установява, че  на същия адрес е демонтиран водомер с показание № 676 и монтиран водомер с фабричен № 013458 и пломба № 076092, без посочени показания, на който е отбелязано-баня.

Видно от представената служебна бележка за отстраняване неизправност на водомер на 03.10.2008 г. отново е извършен ремонт на водомери в кухненски бокс на същия адрес, с пломби № 076016 и № 687544 и показания съответно 277 куб.м. и 750 куб.м., за което въззиваемата е заплатила две такси по 12 лв. с кв. № 15974 и № 15975 от 03.10.2008 г. на ВиК служител, който се е подписал.

От представения по делото протокол за монтаж и демонтаж на водомер от 10.10.2008 г. се установява, че на тази дата са демонтирани водомер № 35568 с показания 274 куб.м. и водомер с № 901904 с показания 750 куб.м. и са монтирани водомери съответно с № 53368 и № 53375, без посочени показания.

Видно от представените по делото копия от карнети за абонат № 25313 към м. 06, 07,08,09 и 10 на 2007 г. е отбелязано, че „не живеят-без разход до обаждане” и графата срещу подпис е празна.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства.

Така приетото за установено от фактическа страна, мотивира следните правни изводи:

Правната квалификация на предявените обективно кумулативно съединени искове е чл. 55 ал.1 предл, I от ЗЗД. В чл. 55, ал. 1 ЗЗД са уредени три фактически състава. Според първия подлежи на връщане полученото при начална липса на основание. Според втория подлежи на връщане даденото с оглед на бъдещо основание, което не е могло да бъде осъществено. Според третия подлежи на връщане даденото с основание, което е отпаднало с обратна сила. В случаите на чл. 55, ал. 1 ЗЗД се дължи всичко, което е получено без основание или при отпаднало или неосъществено основание. С оглед на това, че при първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието не е налице при самото извършване на престацията, следва да се приеме, че давностният срок започва да тече от деня на получаването й. Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а също така, при плащане на по-големи от нормираните цени за стоки, услуги или лихви. Не се дължи връщане на даденото при начална липса на основание, само когато законът не допуска да се иска обратно даденото - чл. 82, ал. 1, изр. 1 КТ , чл. 67 ЗИР, чл. 85, ал. 2 НПЗФК, чл. 23 ППЗП и др. съгласно постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС.

При иск с правно основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а в тежест на ответника е да установи, че е налице основание за получаване, респективно задържане на полученото.

Въззивното дружество оспорва изцяло предявените искове по основание и размер, както с отговора на исковата молба, така и с въззивната жалба. Въззивния съд не може да приеме за доказано обстоятелството, че е налице плащане на сумата посочена в исковата молба, а именно: фактура № 21009512/31.08.2008 г. на стойност 262,32лв., за която липсват всякакви доказателства по делото, че е платена и не се представиха такива и във въззивното производство, в подкрепа на твърдението на ищцата, на която в първоинстанционното производство е указано изрично, че носи доказателствена тежест за факта на плащането. Още в точка 1. от отговора си отвеникът по иска е заявил, че представените две фактури са еднакви и оспорва предявената искова претенция.

Въззивният съд намира претенцията на въззиваемата за връщане на сумата посочена в исковата молба, а именно на стойност 262,32 лв., за неоснователна, поради липса на доказателства и искът в тази част следва да бъде отхвърлен, а въззивната жалба, като основателна се уважи.

Въззиваемата безспорно доказа, видно от представената по делото фактура № 0001536058 от 31.10.2007 г., че е заплатила на 22.04.2008 г. на въззивното дружество сумата 244,32лв, от които 231,08 лв. за доставена питейна вода за м. Октомври 2007 г. за обект, находящ се в гр.Сливен, кв."Д." бл. *, вх. „*”, ап. № *, ведно със сумата от 13,24 лв., начислени лихви за забава. Установи се неправилното начисляване на сумите за този месец като видно от представените по делото копия от карнети за абонат № 25313 към м. 06, 07,08,09 и 10 на 2007 г. е отбелязано, че „не живеят-без разход до обаждане” и графата срещу подпис е празна. Установи се, от представената по делото служебна бележка от 16.04.2006 г. от „ВиК”ООД гр. Сливен, че за отстраняване неизправност на три водомера с пл. № 333119, № 333158 и № 0687556, въззиваемата е заплатила три такси от по 12,00 лв. за услугата по кв. № 4788, 4791 и 4790 от 18.04.2007 г. на ВиК служител, който се е подписал.

Съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, когато причинителят на повредата не се установи, отстраняването е за сметка на потребителя за частите от водоснабдителната система, намиращи се в имотите и за оператора за частите от водоснабдителната система, които са извън имотите. Видно от представените по делото писмени доказателства служебна бележка от 16.04.2006 г. от „ВиК”ООД гр. Сливен, че за отстраняване неизправност на три водомера въззиваемата е заплатила три такси от по 12,00 лв. за услугата по кв. № 4788, 4791 и 4790 от 18.04.2007 г. на ВиК служител, който се е подписал. Следователно въззиваемата е заплатила ремонтите предварително, не е ползвала ВиК, което в карнетите към м. 06, 07,08,09 и 10 на 2007 г. е отбелязано от инкасатора, че „не живеят” там и са „без разход до обаждане” при, което начислените суми се явяват неправилни и незаконосъобразни. Въззивникът следваше да докаже основанието да получи сумата от 244.42 лв. по представената фактура, за което не се събраха доказателства.

Съдът приема, че въззивното дружество е получило без основание сумата по фактура № 0001536058 от 31.10.2007 г. на стойност 244.42 лв. и искът в тази му част е основателен и следва да се уважи, ведно с акцесорната претенция за заплащане на законна лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба - 20.10.2008г до окончателното изплащане.

С оглед решаващите изводи на настоящата въззивна инстанция решението на районния съд в частта му относно исковата претенция за сумата от 244.42 лв. се явява правилно и законосъобразно и следва да се потвърди, ведно с претенцията за заплащане на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД.

С оглед изхода на спора и претенциите на двете страни за заплащане на разноски следва да се присъдят такива на въззиваемата от направените 260 лв., от които 210 лв. адвокатско възнаграждение и 50 лв. държавна такса, съобразно уважената част от иска - сумата от 124,80 лв., които въззивното дружество следва да й заплати, както и съразмерно с отхвърлената част от иска следва да се присъдят разноски на въззивното дружество от направените 125 лв., от които 100 лв. юрисконсултско възнаграждение /на осн. чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения/ и 25 лв. държавна такса, сумата в размер на 65 лв., които въззиваемата следва да му заплати.

По изложените съображения и на осн. чл. 271 от ГПК съдът

 

                                            РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 35 от 26.02.2009 г. по гр.д. № 3802/2008 г. на СлРС САМО В ЧАСТТА с която ОСЪЖДА "В* К*" ООД, със седалище и адрес на управление - гр.С*, ул. "6-ти с* "*, представлявано от управителя Н.Т. Т. да заплати на О. И. Д. ***, ЕГН- **********, на основание чл. 55 ал.1 ЗЗД сумата над 244,32 лв. /двеста четиридесет и четири лева и тридесет и две стотинки/ до пълния предявен размер от 506,64 лв. /петстотин и шест лева и шестдесет и четири лева/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 20.10.2008 г. до окончателното изплащане, както и над сумата 124,80 лв. /сто двадесет и четири лева и разноски по делото до пълния претендиран размер от 260 лв. /двеста и шестдесет лева/ като НЕОСНОВАТЕЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо него ПОСТАНОВИ

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от О. И. Д. ***, ЕГН********** против "В.К”ООД със седалище и адрес на управление - гр. С., ул. "* "*, представлявано от управителя Н. Т. Т. ДА Й ЗАПЛАТИ на основание чл. 55 ал.1 ЗЗД сумата 262,32 лв. /двеста шестдесет и два лева и тридесет и две стотинки/ ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 20.10.2008 г. до окончателното изплащане, както и разноски по делото в размер на 135,20 лв. /сто тридесет и пет лева и двадесет стотинки/ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА О. И. Д. ***, ЕГН- **********, да заплати на "В.    И К." ООД със седалище и адрес на управление - гр. Сливен, ул. "* "*, представлявано от управителя Н. Т. Т. сумата от 65 лв. /шестдесет и пет лева/ разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

 

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 280 ал. 2 от ГПК.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                              ЧЛЕНОВЕ: