Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр. Сливен, 02.06.2009 г.

 

    В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                Сливенският окръжен съд, гражданско отделение- първи състав в съдебно заседание на двадесет и седми май, през две хиляди и девета година,

 в състав:                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Н.Я.

               ЧЛЕНОВЕ:          М.Д.

                                                                           мл.с. М.М.          

При секретаря Р.Б. и в присъствието на Прокурора …………….…………… като разгледа докладваното от М. Д. ***  по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

          Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е Р № 80/23.02.2009 г. по гр.д. № 3847/ 2008 г. на Сливенски районен съд, с което е признато за установено по отношение на “В и К” ООД, Сливен, че Г.А.П. *** сумата 108.12 лв., представляващи ползвана, но незаплатена питейна вода за периода от 31.05.2001 г. до 31.08.2005 г., ведно с мораторната лихва върху тази сума в размер на 88.27 лв., поради погасяването по давност на правото на иск и правото на принудително изпълнение от ответното дружество и са присъдени разноски по делото в размер на 50 лв.

Въззивникът “В и К” ООД- Сливен, чрез пълномощникът си юрисконсулт М. В. моли решението да бъде отменено, като неправилно и въззивната инстанция да се произнесе по съществото на спора. Оспорва констатациите на съда, че от задължението на ищеца следва да се приспадне стойността на консумираната и незаплатена вода по приложената към исковата молба справка за периода 31.05.2001 г. до 31.08.2005 г., ведно с мораторната лихва върху задължението за този период, въпреки изричното възражение, че справката, въз основа на която е издаден изпълнителния лист е друга. В нея не били включени фактури по задължения към ВС “А.” ЕООД С.- с № от 800 до №815 включително. Настоява, че фактури за периода 31.05.2001 г. до 31.08.2005 г. не са визирани изобщо в ч.гр.д. № 3589/2008 г. на СлРС, по което против въззиваемата страна Г.П. има издадена Заповед  за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и която всъщност оспорва.

Оспорва и присъдените по делото разноски за адвокат, след като по делото липсват доказателства да са направени.

В с.з. ю.к. М. Велева поддържа жалбата и моли да бъде уважена, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноските по обжалването.

Въззиваемата страна не е изготвила отговор, но в писменото си становище оспорва въззивната жалба и моли да не се уважава. Счита, че дружеството не разполага с право на иск за посоченото вземане. Претендира присъждане на разноски в размера на внесената държавна такса.

Въззивната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна в производството в законния срок. Налице са реквизитите на чл. 260 от ГПК досежно съдържанието на жалбата.  Обжалваното решение е валидно и допустимо. Постановено е от компетентен съд, в законова форма и съдът се е произнесъл по предявени искови претенции.

Разгледана по същество, съдът констатира, че са предявени главен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за недължимост на сумата 108.12 лв. главница за доставена на ищеца Г.А.П. от “Водоснабдяване и канализация”  ООД, гр. Сливен и консумирана питейна вода за периода от 31.05.2001 г. до 31.08.2005 г. и акцесорен иск за сумата 88.27 лв., представляващ мораторната лихва върху главницата, за същия период, изтекла към 20.10.2008 г., тъй като правото на иск и правото на принудително изпълнение на ответното дружество е погасено по давност.

В исковата си молба ищецът Г. П. твърди, че против него е издадена заповед на основание чл. 410 от ГПК и е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3589/2008 г. на СлРС за сумата 108.12 лв. главница, за доставена и консумирана питейна вода за периода 31.05.2001 г. до 31.08.2005 г., ведно с 88.27 лв. мораторна лихва, изтекла към 31.10.2008 г. Твърди, че вземането на дружеството е погасено по давност за посочения период и иска да бъде признато по отношение на ответника, че не дължи тези суми.

За с.з. е получено писмено становище, с което се поддържа исковата молба.

Ответното дружество с отговора си- л. 12 посочва, че в исковата претенция са включени фактури с номера от 800 до 815, които са предмет на събиране на сумите от друго дружество- ВС “А.” ЕООД и не са включени като номера в ч.гр.д. 3589/2008 г. на СлРС по заповедното производство.

В с.з. представителят по пълномощие оспорва иска и моли да бъде отхвърлен.

От доказателствата поделото, съдът прие за установено:

Със заповед № 1078 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 03.10.2008 г. по ч.гр.д. № 3589/2008 г. е разпоредено длъжникът Г.А.П. *** да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ООД, Сливен сумата 177.29 лв. за доставена и консумирана питейна вода за периода от 31.05.2001 г. до 31.05.2008 г., ведно с мораторна лихва за забава, изтекла до 02.07.2008 г. в размер на 48.25 лв., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 30.09.2008 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 25.50 лв. разноски по делото. Видно от изисканото и приложено ч.гр.д. № 3589/2008 г., официалната справка за задължението включва  23 броя фактури, от които първите десет броя с номера: 66; 67; 200; 201; 202; 203; 204; 205; 206; 207 са с дати от 31.05.2001 г. до 31.01.2005 г. и сбор главница- 34.08 лв. и мораторна лихва 22.04 лв.- ОБЩО 56.12 лв. Останалите 13 броя фактури с номера от 208 до 220 са с дати от 31.03.2006 г. до 31.05.2008 г.

В този смисъл е и приетата от настоящата инстанция  справка за фактури с №№ 66 и 67 от 2001 г. и №№ 200 до 220/31.05.2008 г. вкл. за незаплатени главници за доставена, консумирана и незаплатена питейна вода и мораторни лихви върху тях.

Към исковата молба по гр.д. № 3847/2008 г., чийто съдебен акт се обжалва ищецът приложил незаверена и заверена справка /л.5 и л. 22/ в която са посочени задължения на длъжника за незаплатена консумирана питейна вода по 43 фактури за периода 31.05.2001 г. до 30.09.2008 г., като на пето място отзад напред е фактура № 220 от 31.05.2008 г. Общата сума на задължението за главница е 264.91 лв. и мораторна лихва 120.35 лв. – общо 385.26 лв.

Съпоставени двете справки, съдът констатира, че представената от ищеца включва фактури, които не са взети предвид при определяне на задължението в заповедното производство, а именно по фактури от номера от 800 до 815 и от 221 до 224 вкл. Ответното дружество “В и К” ООД, Сливен изрично заявява, че задължението по тези фактури не е към тях, а към друго юридическо лице. Не е имало претенции към ищеца.

Заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК, образувано в ч.гр.д. № 3589/2008 г. е входирано в СлРС на 30.09.2008 г. Исковата молба с предявен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК е входирана в СлРС на 23.10.2008 г.

Според официалната справка, издадена от “В и К” ООД- Сливен главници,  лихви и обща сума по отделните фактури за периода 31.05.2001 г. до 31.01.2005 г. с номера 66, 67, 200 до 207 включително /важи и до претендирания краен срок 31.08.2005 г., тъй като следващата фактура № 208 е от 31.03.2006 г./ са както следва- № 66- 6.48 лв.;6.01 лв.- 12.49 лв.; № 67- 6.48лв.; 5.93 лв.- 12.41 лв.; №200- 2.64 лв.; 1.38 лв.- 4.02 лв.; №201- 1.32 лв.; 0.68 лв.- 2.00 лв.; № 202- 2.64 лв.;1.33 лв.- 3.97 лв.; № 203-2.64лв; 1.30 лв.- 3.94 лв.; № 204-2.64лв.; 1.27 лв.- 3.91 лв.; № 205-1.32 лв.; 0.62 лв.- 1.94 лв.; № 206-3.96 лв.; 1.78 лв.- 5.74; № 207-3.96; 1.74 лв.- 5.70 лв. Общият размер на главницата е 34.08 лв. и мораторната лихва върху главницата- 22.04 лв.- ОБЩО 56.12 лв.

От приетото за установено, съдът направи следните правни изводи:  

Предявеният като главен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, за недължимост на сумата 108.12лв., за задължение за консумирана и незаплатена питейна вода на ответното дружество е частично основателен до размер на 34.08 лв. Установи се, че за претендирания период 31.05.2001 г. до 31.08.2005 г. от задължението на ищеца към ответното дружество стойността на консумираната питейна вода е 34.08 лв. Ответникът, взискател по заповедното производство не е претендирал суми по фактури, издадени от друг доставчик на вода- друго юридическо лице- ВС “А.” ЕООД, Сливен. Това дружество не е страна в настоящото производство.

Страните не спорят за приложението на разпоредбата на чл. 111, б. “в” от ЗЗД за погасяване на вземането в три годишен срок за периодичните платежи и за лихвите. Към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК са погасени по давност вземанията на дружеството спрямо длъжника- сега ищец за периода 31.05.2001 г. до 31.08.2005 г. Нито се доказа, нито се твърди спиране или прекъсване на давността. Искът се явява основателен до размер на 34.08 лв.

Искът за вземането за мораторната лихва, като акцесорен е обусловен от една страна от главния, от друга и на самостоятелно основание е погасен по давност до размер на 22.04 лв. Съдът ще уважи частично исковата претенция до този размер.

С оглед изложеното, съдът не споделя правните изводи на районния съд, направени съобразно приетата от него фактическа обстановка и ще отмени частично обжалваното решение- за главницата над 34.08 лв. до 108.12 лв. и за присъдената мораторна лихва над 22.04 лв. до 88.27 лв.

Ищецът направил разноски пред първата инстанция в размер на 50 лв. д.т. Претендира присъждането им. С оглед изхода на делото му се дължи сумата 14.29 лв. за нея инстанция. Други разноски няма доказани. Съдът ще отмени обжалваното решение над присъдените 14.29 лв. разноски до 50 лв.

Ответната страна претендира присъждане на разноски. За юрисконсултско възнаграждение при частично отхвърляне на иска  на основание чл. 78, ал.3 и 8 от ГПК, във връзка с чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 за размера на минималните размери на адвокатските възнаграждения и се дължат 28.57 лв.  /цял иск върху уважен = разноски / Х/.

С въззивната жалба е обжалвано изцяло първоинстанционното решение. При присъдени общо 196.39 лв. настоящата инстанция намира, че исковите претенции са основателни и доказани до размер общо на 56.12 лв. и жалбата ще бъде уважена до тези размери. Съдът не може да присъди цялото юрисконсултско възнаграждение от 40 лв. и заплатената д.т. от 25 лв., а само съразмерно с уважената част на жалбата-  18.57 лв.   

По тези съображения. съдът на основание чл. 271, ал.1, предложение трето от ГПК

         

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 80/23.02.2009 г. по гр.д. № 3847/ 2008 г. на Сливенски районен съд, с което е признато за установено по отношение на “В и К” ООД, Сливен, че Г.А.П. *** сумата 108.12 лв., представляващи ползвана, но незаплатена питейна вода за периода от 31.05.2001 г. до 31.08.2005 г., В ЧАСТТА НАД ПРИСЪДЕНИТЕ 34.08 /тридесет и четири лв. и 0.08/ лева до 108.12 лв., ведно с мораторната лихва върху тази сума в размер на 88.27 лв., В ЧАСТТА НАД 22.04 /двадесет и два лв. и 0.04/ лв. до 88.27 лв. /остават общо дължими 56.12лв./ и са присъдени разноски по делото в размер на 50 лв. В ЧАСТТА НАД 14.29 /четиринадесет лв. и 0.29/ лв. до 50 лв., като неправилно.

ОСЪЖДА Г.А.П., с ЕГН- ********** *** да заплати  на “В и К” ООД Сливен, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. “6- ти септември” № 27 разноски за първата инстанция в размер на 28.57 лв. и за въззивната инстанция в размер на 18.57 лв.- общо 47.14 лв. /четиридесет и седем лв. и 0.14/ лв., включващи и юрисконсултска защита.

В останалите части ПОТВЪРЖДАВА Р № 80/23.02.2009 г. по гр.д. № 3847/ 2008 г. на Сливенски районен съд, КАТО ПРАВИЛНО.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.                 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ :