Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен,13.07.2009 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на първи юни през две хиляди и девета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х.М.

ЧЛЕНОВЕ:  М.Б.

      М.Х.

 

 

При секретаря П.С., като разгледа докладваното от Мария Блецова 230 по описа за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.196 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на И.Г.З. в качеството му на Председател на Кооперация „ С.Ч.„гр. С., ул. „А.” № *, против Решение № 149 / 13.03.2009 г. по гр.д. № 967 / 2008 г. по описа на Сливенския районен съд, с което е било отменено като незаконосъобразно решението от проведеното на 12.02.2008 г. извънредно Общо събрание на кооперацията за изключване на П.Х.Г., ЕГН ********** ***-В-16 като член-кооператор.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Посочено е, че първоинстанционният съд е разглеждал и обсъждал основания за незаконосъобразност на обжалваното решение извън основанията посочени от ищеца в исковата молба. Сочи се, че не е имало законово изискване в съобщението за провеждане на Общо събрание към точката предвиждаща изключване на член-кооператора да се посочват имената на тези съкооператори, които ще бъдат изключени. На следващо място е посочено, че от представения по делото протокол от проведеното Общо събрание се установявало, че изключването на кооператорите е ставало последователно като вече изключените кооператори не са участвали в последващото гласуване. В протокола било отбелязано колко са гласували „за”, „против” и „въздържали се”.

В съдебно заседание, въззивникът се представлява от Председателя си И. З. и от адв. С., която поддържа жалбата и сочи, че предявеният иск е недопустим, тъй като същият е предявен след изтичане на 14 –дневния срок предвиден в Закон за кооперациите, в който решенията на общото събрание биха могли да бъдат обжалвани. Сочи, че в този смисъл е практиката на Върховния съд и по-конкретно тълкувателно решение № 4/05.04.2006 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. Моли се да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззиваемият П.Г. в съдебно заседание се представлява от адв. Б., която оспорва жалбата и сочи, че същата е неоснователна. Моли жалбата да не бъде уважавана и не е претендирала разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът установи следната фактическа обстановка:

С решение на УС на Кооперация „С. Ч.” от 16.01.2008 г. било свикано извънредно Общо събрание на 12.02.2008 г. при дневен ред: т.1. Изключване на член-кооператори и т.2. Приемане на резултатите от финансовата инспекция на Кооперацията от месеците ноември и декември 2007 г.  Поканата била изпратена на член-кооператорите като въззиваемият я получил на 25.01.2008 г., за което било съставено известие за доставяне.

По делото е представена покана до въззиваемия Г. , с която същият бил поканен в срок до 16.01.2008 г. да даде писмени обяснения или устни такива пред Управителния съвет на Кооперацията във връзка с допуснати нарушения. Поканата е подписана от членове на Кооперацията. В нея е отразено, че въззиваемият Г. е отказал да подпише, за което има положени подписи на свидетели.

На 12.02.2008г. било проведено Общо събрание на Кооперацията, в началото на което било предложено т.2 от дневния ред, а именно – „приемане резултатите от финансовата инспекция” да бъде разгледана като т.1, а 2-ра точка от дневния ред да бъде изключването на член-кооператора. Към 12.02.2008 г. членовете на Кооперация „С.Ч.” били 12 на брой  и всички те взели участие в проведеното Общо събрание. Сред тях бил и въззиваемият Г. . След приемане на резултатите от извършените ревизии общото събрание пристъпило към изключване последователно на член-кооператорите К., К. К. и въззиваемия Г.. След проведеното изключване на всеки един от тях, гласът му не се отчитал при вземане решение за изключването на следващия.  Решението за изключване общото събрание обосновало с резултатите от извършената финансова инспекция и установените системни неизпълнения и нарушаване изискванията на Закона за кооперацията и Устава, причинени вреди на кооперацията, злоупотреба с доверието и уронването доброто им име.

От представения по делото Предварителен доклад, вх. № 4/11.12.2007г., се установява, че за периода от 01.10.2005 г. до 30.09.2007 г. били констатирани редица нарушения в дейността на Кооперацията, изразяващи се в нередовно водене книги на Кооперацията, невписване на настъпили промени в органите на кооперацията в съда, продаване на недвижим имот в гр. Сливен на цена по-ниска от данъчната оценка, без да е налице решение на Управителния съвет и Общото събрание, нередовно водено счетоводство, в т.ч. неотчитане на наеми, плащане за два магазина, лично на Председателя на кооперацията Г., без сумите да са отчитани в кооперацията и др. В акта било посочено, че със стоково-материалните ценности и финансовите средства на кооперацията се е разпореждал единствено Председателят Г., без да е осигурявал възможност за контрол от другите органи на кооперацията, а именно Общо събрание, Управителен съвет и Контролен съвет. На основание предварителния доклад било съставено заключение от Националния съюз на ТПК „София” – Дирекция „Финансов контрол”, както и Акт за начет № 4/11.12.2007 г. Актът за начет бил съставен срещу бившия председател на кооперацията П.Х.Г.. В него било посочено, че Председателят наред с тази си длъжност в кооперацията, без да е налице заповед или длъжностна характеристика е изпълнявал и отчетнически функции- събирал е, съхранявал е и е отчитал паричните средства и стоково-материалните ценности на кооперацията. Общата сума на начета била в размер на 28 924 лв. Била извършена и втора проверка, обхващаща периода от 01.10.2007 г. до 31.12.2007 г., за която бил съставен акт за начет № 6/02.04.2008 г. за сумата от 35518.79 лв. Актът за начет бил съставен срещу въззиваемия П.Х.Г.. Налице са данни – свидетелските показания на св. К., от които е видно , че актовете за начет са били обжалвани от въззиваемия Г. , но не са налице доказателства , че същите са влезли в сила и са се породили последиците от това .

По делото са разпитани свидетелите Г., К. и К. . Техните свидетелски показания кореспондират с представените писмени доказателства и потвърждават, че преди провеждането на Общото събрание не е било ясно кои ще са членовете, които ще бъдат изключвани и че дневният ред е бил изменен като първо е била разгледана 2-рата точка от дневния ред за приемане на резултатите от извършената финансова ревизия, след което се е пристъпило към изключване на трима член-кооператори, бивши членове на Управителния съвет сред които и въззиваемият Г.. Установи се също така, че поканата за участие в провеждането на общо събрание била получена от някои от участниците около 4 – 5 дни преди самото заседание.

Горната обстановка съдът прие за безспорно установена от гласните и писмени доказателства по делото.

Решението на Районен съд – Сливен е било съобщено на жалбоподателя на 18.03.2009 г. , а въззивната жалба е била депозирана в 14-дневен срок на 30.03.2009 г.

Съдът намира въззивната жалба за процесуално допустима като подадена от заинтересовано лице, в законоустановения срок, но разгледана по същество същата е неоснователна.

На първо място, следва да се отбележи, че депозираната искова молба от въззиваемият Г. е допустима, тъй като са спазени изискванията на чл. 58 ал.3 от Закона за кооперациите, съгласно който членът на кооперацията може да предяви иск в двуседмичен срок от деня на решението, а ако не е присъствал при решаването - от деня на узнаването или уведомяването му. В настоящия случай решението на Общото събрание е от 12.02.2008 г., а исковата молба е депозирана от 26.02.2008 г. Както е посочено в Тълкувателно решение № 4/05.04.2006 г. по т.д. № 4/2005 г., двуседмичният срок тече от деня, в който е постановен актът, ако член-кооператорът е присъствал, какъвто е настоящият казус. В чл.33 ал.3 от ГПК /отм./ е посочен редът, по който се броят сроковете, когато те се състоят от дни, а именно – срокът, който се брои на дни се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът и изтича в края на последния ден.

В разпоредбата на чл.24 ал.1 от Закона за кооперациите е посочено, че членовете на Управителния съвет отговарят солидарно, ако виновно са причинили вреди на Кооперацията. Това предполага наличието на установено виновно поведение от страна на членовете на Управителния съвет, с което да са причинени вреди на кооперацията. По делото са налице данни, които сочат на евентуална възможност за установяване на виновно поведение от страна въззиваемия Г., но не са налице данни, че актовете за начет, с които са установени извършените от него неправомерни действия са влезли в сила и са ангажирали неговата виновна отговорност. Следва да се отчете обстоятелството, че фактическите констатации в акта за начет - непозволеното деяние, вредата и нейния размер, както и причинната връзка между деянието и вредата се считат за истински до доказване на противното, но това не се отнася до изложените в него правни изводи, включително за формата на вината на одитираното лице като в тази връзка следва да се отбележи, че при деликтната отговорност се предполага само небрежността, а не всяка вина.

На следващо място следва да се посочи, че разпоредбата на чл.13 ал.3 от Закона за кооперациите в сила от 25.05.2007 г. изисква Общото събрание да разглежда като първа точка от дневния ред решението на Управителния съвет за изключване на член-кооператор, след което да пристъпи към разглеждане на останалите точки от дневния ред. В настоящия случай, макар и да е бил правилно определен дневният ред, посочен в поканите за свикване на Общо събрание, самата процедура при провеждане на Общо събрание е била нарушена, тъй като изключването на член-кооператорите е било разгледано като 2-ра точка от дневния ред, което прави решението незаконосъобразно.

С оглед изложеното, правните изводи на въззивната инстанция съвпадат изцяло с мотивите изложени в първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане деловодни разноски, поради което такива въпреки изхода на делото не следва да бъдат присъждани.

 

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 149 / 13.03.2009 г. по гр.д. № 967 / 2008г. по описа на Сливенския районен съд.

 

 

         Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                  2.