РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 08.10.2009 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети септември 2009 г. в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

                                                                                                          МИРА МИРЧЕВА

при участието на секретаря К.И. разгледа докладваното от младши съдия Мирчева въззивно гр. дело № 235 по описа на съда за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е въззивно, по реда на глава глава ХVІІІ от отменения ГПК.

            Обжалвано е от ответниците В.М.Д. и Д.Й.Д. решение № 1186 от 18.02.2009 г. по гр.д. № 5287/2007 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което те на основание § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с чл. 72, ал. 1 от ЗС са осъдени да заплатят на ищеца М.Т.М. сумата от 1213,59 лв., представляваща стойността на извършени от М. подобрения (трайни насаждения) в част с площ 400 кв.м. от поземлен имот 67338.410.137 в землището на гр. Сливен, м. Р., ведно със законната лихва от предявяването на иска – 23.11.2007 г. В частта, в която искът е отхвърлен за разликата над 1213,59 лв. до пълния размер от 2565 лв., решението е влязло в сила.

            В жалбата се твърди, че решението е недопустимо като постановено по недопустим иск, тъй като съгласно §4л от ПЗРЗСПЗЗ оценките на подобренията се извършват със заповед на кмета на общината в 3-месечен срок от влизането в сила на плана на новообразуваните имоти. Според жалбоподателя този специален административен ред изключва възможността вземането да се предяви по общия исков ред и с изтичането на тримесечния срок подобрителите повече не могат да предявят правото си. Иска се обезсилване на обжалваното решение и прекратяване на делото. Евентуално, ако съдът приеме, че решението е допустимо, се иска неговата отмяна и отхвърляне на иска по следните съображения: имот 67338.410.137 никога не е бил предоставян за ползване на М., предоставеният му имот се е намирал източно от този; М. е знаел, че имотът е възстановен на собствениците си, когато е правил подобренията, като е узнал това още през февруари 1993 г., и не може да се ползва от правата на добросъвестен владелец; погасителната давност за вземането е изтекла, тъй като тя тече от извършването на подобренията, а е несъмнено, че през последните пет години в имота не са правени никакви  подобрения. Заявява се също, че при извършването на експертизите в първата инстанция са допуснати процесуални нарушения – експертизата на вещото лице Бобев е оспорена от ищеца не в заседанието, в което е изслушана и в което той е присъствал, а едва в следващото, а при оспорването на заключението на вещото лице Г. и назначаването на тройна експертиза съдът не е дал възможност на никоя от страните да посочи вещо лице.

            Постъпил е отговор на въззивната жалба, в който се изразява становище, че решението е допустимо и правилно, предвиденият административен ред за реализа­ция на правата на ползвателите не означава забрана за реализирането им по исков ред, а давността за вземането за подобренията тече най-рано от изпращането през 2006 г. на нотариална покана до ищеца (въззиваем в тази инстанция) за предаването на имота на ответниците, като преди одобряването на плана на новообразуваните имоти през 2005 г. за него изобщо не е имало правно основание да претендира подобрения. Заявява се, че преди получаването на нотариалната покана ищецът изобщо не е знаел за възстановяването на собствеността на ответниците, а всички подобрения са направени 10 и повече години преди предявяването на иска.

В съдебно заседание страните въззивниците поддържат жалбата си на изложените в нея основания, въззиваемият счита, че жалбата е неоснователна.

            Жалбата е допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна, която има интерес да обжалва.

Предявеният иск е с правно основание § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с чл. 72, ал. 1 от ЗС.

В исковата молба ищецът М.М. твърди, че по реда на постановление № 76 от 05.12.1977 г. на Министерския съвет му е бил предоставен имот от 1 дка в местността М.Д. в землището на гр. Сливен, част от който с площ 600 кв.м., представляваща имот със сегашен идентификатор 67338.410.138, той е закупил по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Останалата част от предоставения му имот според твърденията в исковата молба е възстановена на наследниците на бившите собстве­ници и представлява източната част от имот с идентификатор 67338.410.137. Иска се заплащането на обезщетение за извършените от ищеца в източната част от имот 67338.410.137 подобрения.

            От фактическа страна по делото се установи следното:

            През 1979 г. на ищеца М.Т.М. по реда на постановление № 76 от 05.12.1977 г. на Министерския съвет е предоставен имот от 1 дка в местността М.Д. в землището на гр. Сливен.

От нотариалния акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, с който ищецът се е снабдил на 06.02.1995 г., се вижда, че към този момент имотът, предоставен му за ползване, се е идентифи­цирал като застроен земеделски имот в м. М.Д., с пл. № 6213 в част ХІ по одобрения кадастрален план на вилна зона, целият от 1000 кв.м., при граници: път и имоти № 6214 и 6231 – П. Д. С.. От така определения имот ищецът е заплатил по реда на ПЗРЗСПЗЗ 600/1000 ид. части. През същата 1995 г. той и съпругата му са продали имота на сина си С. М..

По плана на новообразуваните имоти заплатената от ищеца част представлява имот пл. № 6213, със сегашен идент. № 67338.410.138.

Собствеността върху останалата част от предоставения през 1979 г. за полз­ване имот е възстановена със заповед на кмета на общината от 07.09.2005 г. при условията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ на ответниците – наследници на Е.М.Д., починала през 1951 г. Заповедта е издадена въз основа на решение № 1002/02.08.2005 г. на Общинска служба по земеделие и гори, с което е изменено („анулирано”) на основание чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ решение, взето с протокол № 18/23.02.1993 г. Тази част е включена в ноовообразуван имот № 9979, кадастрален район 285, местност Руините.

Към момента имот № 9979 представ­лява имот идент. № 67338.410.137, намиращ се западно от имот 67338.410.138.

През м. февруари 2003 г. ищецът се е снабдил със скица на имот № 9979 по тогавашния кадастрален план (настоящ имот № 67338.410.137), в която е отбеля­зано, че имотът е собственост на Е. Д..

От 1979 г. до 2007 г. непрекъснато ищецът е владял и площта, представлява­ща днешен имот 67338.410.137, като я е обработвал. С решение на Сливенския районен съд от 07.11.2007 г. между същите страни ответниците по настоящото дело са признати за собственици на този имот и М. е осъден да им го предаде.

По времето, когато е владеел и обработвал тази площ, ищецът е извършил върху нея подобрения – овощни дървета, които към 2008 г. са били на възраст от около пет до около 25 години и представляват увеличение на стойността на имота, изчислено на общо 1213,59 лв. от вещите лица, изготвили заключението по тройната съдебноагрономическа експертиза.

Горната фактическа обстановка се установява от писмените доказател­ства, показанията на свидетелите, отговорите на страните по реда на чл. 114 от ГПК (отм.), и заключенията на експертизите относно вида, възрастта и стойността на насажденията и относно идентичносттта на имот № 67338.410.137 с част от предоставеното през 1979 г. за ползване място.

От изслушаните в първата инстанция четири експертни заключения относно стойността на подобренията съдът намира, че следва да кредитира заключението на тричленната експертиза. Освен че е резултат на работата на трима експерти, то е и последно по време и поради това вещите лица са имали най-добра възможност да се съобразят със събраните междувременно по делото данни за местоположението на имота, времето на засаждане и т.н.

Въз основа на установените факти съдът намира следното:

Предявеният иск е допустим. Не може да се приеме, че възможността на бившите ползватели в определен срок да реализират правото си за заплащане на извършените подобрения по облекчен административен ред изключва възможността след изтичането на срока те да направят това по общия исков ред. Целта на § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ е да даде възможност на ползвателите и възстано­вените собственици да уредят по облекчен и бърз начин отношенията си, които в повечето случаи не пораждат спорове и не са свързани с други неясноти, освен размера на обезщетението, т.е. стойността на подобренията. Не може да се смята, че законода­телят е искал да лиши ползвателите, пропуснали един кратък срок, от възможността да се възползват от общия ред за реализиране на тяхното вземане, т.е. да ги постави в по-неблагоприятно положение от всички останали владелци, вклю­чително недобросъвестни, които имат възможност да търсят обезщетение за напра­вените от тях подобрения в чуждия имот по общия ред в общия давностен срок.

Решение № 4629/03.05.2006 г. на ІV отд. на ВАС не води до обратния извод. Това е така не само защото предмет на произнасяне на административния съд не е била допустимостта на исковете, подобни на настоящия, но и защото в него съдът не е изразил становище именно по този въпрос. Произнасяйки се дали 30-дневният срок по § 31, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е само инструктивен, или след изтичането му молителят губи правото да поиска оценка и кметът няма право да разгледа просрочено искане, съдът е обяснил, че срокът по § 31, ал. 1, също както и сроковете по § 4б и 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, са установени с цел процесуална дисцип­лина и неспазването им води до погасяване на права на ползвателя и придобиване на права от страна на собственика на земята. Не може да се твърди, че говорейки общо за погасяване и възникване на права от изтичането на всички тези срокове (пропус­кането на срока по § 4б например лишава ползвателя от възможността да придобие собствеността на земята), съдът е имал предвид, че се погасява и правото на бившия ползвател да търси обезщетение.

Погасителната давност за този вид вземания тече от прекъсването на владе­нието, от превръщането му в държане за собственика или от предявяването на иск за имота от собственика. Това се посочва и в Постановление № 6 от 1974 г. на пленума на ВС. Тъй като не е установено владението на М. да е било прекъсвано до 2007 г., следва да се счита, че давността за неговото вземане е започнала да тече на 19.07.2007 г. с предявяването на иск от собствениците за предаването на имота.

Макар правото на ползване на М. да се е прекратило по силата на закона (§ 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), на оценяване и обезщетяване подлежат всички подобрения, извършени от ползвателите – законът не поставя изискване те да са извършени преди прекратяването на това право, преди възстановяването на собствеността на бившите собственици или преди узнаването от страна на ползвателя за това възстановяване. В подобен смисъл е решение № 2182/17.02.2009 г. по адм. дело № 11393/2008 г. на ВАС, ІV отд., според което специално подобренията, извършени след прекратяването ex lege на правото на ползване, също подлежат на обезщетя­ване по реда на § 4л. По същия начин без значение би следвало да бъде и моментът, в който бившият ползвател е узнал за възстановяването на собствеността на бившите собственици, тъй като законът не поставя и такова ограничение. Но дори моментът на узнаване да би бил от значение, това узнаване може да е станало най-рано през 2005 г., защото самото възстановяване е извършено тогава. През 2003 г. (по-ранен момент на узнаване не се установява) от скицата, с която се е снабдил, ищецът за пръв път е могъл да научи, че бившите собственици са предприели действия за възстановя­ването на собствеността. В същото време от заключенията на експертизите става ясно, че всички насаждения в имота към 2008 г. са били на възраст 5 и повече години.

След като ищецът има правата на добросъвестен владелец за заплащането на извършените от него подобрения и се установява, че е извършил такива подобрения, които са увеличили стойността на имота, искът е основателен за тази стойност. Су­мата следва да се заплати от ответниците съразмерно на наследствените им дялове, които са равни.

При назначаването на тричленната съдебноагрономическа експертиза наисти­на, видно от протокола от заседанието от 31.10.2008 г., съдът е допуснал процесуал­но нарушение, като не е дал на страните възможност в срока по чл. 157, ал. 2 от ГПК (отм.) да посочат по едно вещо лице. Тази норма има за цел да гарантира безпри­страстността на вещите лица и оттам – правилността на решението. Настоящият състав обаче не счита, че това нарушение само по себе си е довело до неправилност на решението. Неспазването на чл. 157, ал. 2 от ГПК (отм.) не прави заключението на експертизата недопустимо като доказателство. От друга страна, няма и основание за съмнение в безпристрастността и компетентността на вещите лица; самите жалбоподатели не правят подобни твърдения, а и в първата инстанция не са възразили срещу приемането на заключението. Що се отнася до възражението, свързано с оспорването на заключението на вещото лице Б. не в същото заседание, в което то е изслушано, това обстоятелство също не опорочава обжалва­ното решение – по правилата на отменения ГПК няма пречка по всяко време страните да поискат или съдът по своя инициатива да назначи нова експертиза (вкл. по въпрос, по който вече е прието едно експертно заключение) и да ползва нейното заключение при постановяването на решението си.

Тъй като изводите на районния съд и на настоящата инстанция съвпадат, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, като разноските, напра­вени от въззивниците във втората инстанция, останат за тях. Въззиваемият е направил в тази инстанция разноски за извършване на експертиза, но не е поискал присъждането им.

С оглед изложеното и на основание чл. 208 от ГПК (отм.) съдът

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 1186 от 18.02.2009 г. по гр.д. № 5287/2007 г. на Районен съд – Сливен в обжалваната му част.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                               2.