Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 185

 

                                      гр.Сливен, 27.07.2009 г.

 

                     В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

        Сливенският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание проведено на осми юни, две хиляди и девета година в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Г.Д.

                                               ЧЛЕНОВЕ:   М.Б.

                                                                      М.Х.

 

при участието на секретаря К.И., като разгледа докладваното от мл.съдия  МАРИЯ ХРИСТОВА 236 по описа за 2009 г. на Сливенския окръжен съд, за да се произнесе съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 269 от ГПК в сила от 01.03.08 г.

Образувано е по жалба на „Т.-С.”ЕАД, чрез пълномощника й адв. П.Г., против решение № 1094/30.01.2009 г. по гр.д. № 2822/2008 г., с което е ОТХВЪРЛЕН предявеният от въззивното дружество иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК да се признае за установено, че въззиваемият В.А.Ц.,***, не дължи сумите, за които срещу него на осн. чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1976/2008 г. на СлРС е издадена заповед № 71/19.05.2008 г. за изпълнение на парично задължение, а именно: главница в размер на сумата 544,55 лв., представляваща начислена цена за доставена топлинна енергия за периода от 28.02.2005 г. до 31.08.2007 г., мораторна лихва в размер на 138,85 лв., начислена до 07.04.2008 г., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от 10.07.2008 г. до окончателното изплащане на сумата и разноски по делото в размер на 26,50 лв.

Решението е обжалвано частично само за периода от 30.06.2005 г. до 31.08.2007 г. за сумата 498 лв., представляваща начислена топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, сума мощност и ползвана битово-гореща вода.

В жалбата са наведени доводи сочещи неправилност и неосбоснованост на постановеното решение в обжалваната му част. Излагат се твърдения, че от приложените доказателства по делото се установило, че етажната собственост е избрала процента за топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, а именно 20 %. По отношение сума мощност се сочи, че е регламентирана с министерско постановление и контролирана от ДКЕВР цена и неоснователно Районният съд я счел за недължима. По същество моли да се отмени атакуваното решение в обжалваемата част и вместо него да се осъди В. Ц. да заплати сумата по издадената заповед за изпълнение на парично задължение.

По делото е постъпил отговор – възражение от адв. Е. П., пълномощник на въззиваемия, в който сочи, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно, обосновано и правилно. Счита, че е доказано, че на Общо събрание действително етажната обственост е определила 20% относителен дял за сградна инсталация, но от справката на фирмата за топлинно счетоводство, се установило че този процент бил двукратно завишен. Сочи, че от м. Ноември 2005 г. до м. Февруари 2008 г. въззиваемия не е ползвал услугите на ТЕЦ, както и за битова гореща вода. По същество моли съда да остави без уважение въззивната жалба и потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание въззивника „Т.-С.” ЕАД не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от адв. Г., в което поддържа въззивната жалба на посочените в жалбата основания и моли да се отмени постановеното решение в частта за периода от 30.06.2005 г. до 31.08.2007 г. за сумата 498 лв., представляваща начислена топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, сума мощност и ползвана битово-гореща вода.

В съдебно заседание въззиваемия В.А.Ц. се явява лично и с адв. Е.П., която оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира направени по делото разноски.

Съдът намира, че жалбата е допустима. Подадена е в рамките на преклузивния двуседмичния срок за обжалване на първоинстанционното решение от надлежно легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от жалбата.

          На основание чл. 269 от ГПК съдът извърши преценка за валидност и допустимост на решението и намери, че същото не страда от пороци, обуславящи прогласяването на неговата нищожност или обезсилването му като недопустимо.

          На основание чл. 271 ал. 1 от ГПК съдът извърши проверка за законосъобразност и правилност на обжалваното решение, като въз основа на събраните пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства намира за установено от фактическа страна  следното:

Между страните не се спори, че въззиваемият е собственик на жилище в гр. Сливен, кв.”С.К.” бл. ** вх. * ап. **.

 За този обект въззивното дружество доставяло топлинна енергия за периода от 30.06.2005 г. до 31.08.2007 г. Съгласно представените от въззивното дружество извлечение от сметка и задължение на абонат 5613 В. А. Ц. дължи сумата 498 лв., представляваща начислена топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, сума мощност и ползвана битово-гореща вода за процесния период.

        

Видно от представеното ч.гр.д. № 1976/2008 г. на СлРС на осн. чл. 410 от ГПК е издадена заповед № 71/19.05.2008 г. за изпълнение на парично задължение, срещу въззиваемия, а именно: главница в размер на сумата 544,55 лв., представляваща начислена цена за доставена топлинна енергия за периода от 28.02.2005 г. до 31.08.2007 г., мораторна лихва в размер на 138,85 лв., начислена до 07.04.2008 г., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от 10.07.2008 г. до окончателното изплащане на сумата и разноски по делото в размер на 26,50 лв. въз основа на извлечението от сметки на въззивното дружество.

Съгласно представения по делото протокол на 13.10.2001/2002 г. е проведено Общо събрани на етажните собственици в гр. Сливен, кв. „С.К.”, бл. **, вх. *, на което е взето решение в чл. 4 и е определен относителния дял на разхода за топлинна енергия свързан с топлоотдаване от главните линии на общите сградни инсталации /индиректно отопление/ в размер на 20% от количеството топлинна енергия за отопление. Към този протокол е приложен и списък с посочени имена, който е подписан от отделните съсобственици по повод на поставените им уреди за топлинно измерване, като в този списък фигурира и въззиваемия на лист пети.

 От представените по делото копия от страници извадка от карнети, касаещи отчитанията на въззиваемия за периода от юни 2005 г. до август 2007 г. се установява, че същият се е подписвал само за показанията на водомера за битова гореща вода, като след 30.07.2005 г. показанията на водомера на са се променяли от отчетените „390” и за 2006 г. изрично е записано – „не ползва парно и топла вода”. Като в останалите графи за кухня, спалня, хол, детска, всекидневна, трапезария и баня показанията за периода от 30.06.2005 г. до 31.08.2007 г. са посочени „0”-нула в графите отчитащи топлинна енергия отдадена от отоплителни тела, от сградна инсталация и сума мощност.

От представеното по делото удостоверение изх. № 143/10.11.2008 г. издадено от „Топлоинженеринг”ООД, което извършва дяловото разпределение на ползваната топлоенергия в бл. **, вх. „А”,”Б” и ”В” в кв. „С.К.” гр. Сливен, се установява, че начисляваната сградна инсталация е от 30% до 80%, което е четири пъти повече от приетото с решението на Общото събрание на етажната собственост, в т. 4 на което е определено, че начисляваната сградна инсталация следва да е 20%.    

Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена, въз основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като неоспорени от страните.

 Въз основа на така устаовеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Правната квалификация на предявеният иск е чл. 422 ал. вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 124 ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно право, когато има интерес от това. Съгласно нормата на чл. 422 ал. 1 от ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен едновесечният срок по чл. 415 ал. 1 от ГПК за предявяване на иска.

В настоящия случай въз основа на извлечението от сметки на въззивното дружество на осн. чл. 410 от ГПК е издадена заповед № 71/19.05.2008 г. за изпълнение на парично задължение, срещу въззиваемия, а именно: главница в размер на сумата 544,55 лв., представляваща начислена цена за доставена топлинна енергия за периода от 28.02.2005 г. до 31.08.2007 г., мораторна лихва в размер на 138,85 лв., начислена до 07.04.2008 г., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от 10.07.2008 г. до окончателното изплащане на сумата и разноски по делото в размер на 26,50 лв. въз основа на извлечението от сметки на въззивното дружество. След като е постъпило възражение от длъжника в срок, съдът е дал указания по чл. 415 ал. 1 от ГПК за предявяване на иска по чл. 422 ал.1.

Съдът е обвързан с предмета на въззивната жалба и дължи произнасяне само в тази част на иска, с която решението е обжалвано частично само за периода от 30.06.2005 г. до 31.08.2007 г. за сумата 498 лв., представляваща начислена топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, сума мощност и ползвана битово-гореща вода. В останалата част като необжалвано решението е влязло в сила.

Искът е неоснователен и недоказан. В настоящото производство въззивното дружество носи доказателствена тежест да установи наличието на твърдяните от него парични задължения за заплащане на потребена топлинна енергия, както и да докаже основателността и размера на претенцията си.

От събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства по безспорен начин се доказа, че за процесния период от от 30.06.2005 г. до 31.08.2007 г. въззиваемият не ползва услугите за топлоенергия и битова гореща вода. От представените по делото копия от страници извадка от карнети, касаещи отчитанията на въззиваемия за периода от юни 2005 г. до август 2007 г. се установява, че същият се е подписвал само за показанията на водомера за битова гореща вода, като след 30.07.2005 г. показанията на водомера на са се променяли и са фиксирани на отчетените „390”, а за 2006 г. изрично е записано – „не ползва парно и топла вода”. Като в останалите графи за кухня, спалня, хол, детска, всекидневна, трапезария и баня показанията за периода от 30.06.2005 г. до 31.08.2007 г. са посочени „0”-нула в графите отчитащи топлинна енергия отдадена от отоплителни тела, от сградна инсталация и сума мощност.

Доказа се, че доставената до абонатната станция топлинна енергия е разпределена неправилно, в нарушение на действащата към процесния период нормативна уредба. Неоснователно е възражението на въззивника и  относно начисляваната сума за сградна инсталация, която твърди, че е 20%, каквото е решението на общото събрание. От представеното по делото удостоверение изх. № 143/10.11.2008 г. издадено от „Т.”ООД, което извършва дяловото разпределение на ползваната топлоенергия в бл. **, вх. „А”,”Б” и ”В” в кв. „С.К.” гр. Сливен, се установи, че начисляваната сградна инсталация е от 30% до 80%, което е четири пъти повече от приетото с решението на Общото събрание на етажната собственост, в т. 4 на което е определено, че начисляваната сградна инсталация следва да е 20%. Този процент е завишен без да е взето решение на Общото събрание на етажната собственост при условията и реда на пурнес и разпоредбите на чл. 143 ал. 1 от ЗЕ за отопление на общите части на сградите, където задължително се изисква нотариално заверен протокол от Общото събрание на етажната собственост, съдържащ данните по ал. 2. В тази насока не бяха представени доказателства и съдът приема, че тази промяна не е в следствие на взето решение на етажните собственици.   

Доказа се от справките на топлинния счетоводител, че потреблението на топлинна енергия за процесния период на въззиваемия е паднало под 50% и съгласно разпоредбите на Наредба № 2 за топлоснабдяването  в тези случаи потребителите на топлинна енергия не заплащат сума мощност.

По делото липсват доказателства за реално консумирана от въззиваемия топлинна енергия и реално отчетена от въззивника такава, както и механизма за ценообразуване на загубите, които са за сметка на топлофикационното дружество.

При тези данни искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли. Въззивната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.

Предвид решаващите изводи на настоящата въззивна инстанция решението на районния съд се явява правилно и законосъобразно и следва да се потвърди със законните последици. 

С оглед изхода на спора и претенциите на двете страни за присъждане на разноски се явяват основателни тези направени от въззиваемия, като по делото са представени доказателства за заплатено възнаграждение за адвокатски хонорар в размер на 120 лв., които въззивното дружество следва да бъде осъдено да му заплати.

 

По изложените съображения и на осн. чл. 271 от ГПК, съдът

 

                                           Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1094/30.01.2009 г. по гр.д. № 2822/2008 г., с което е ОТХВЪРЛЕН предявеният от „Т.-С.”ЕАД гр. Сливен, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. „С. К.” *, представлявано от Р. К. А. иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК да се признае за установено, че В.А.Ц., ЕГН ********** ***„С.К.”**, вх. *, ап. **, дължи сумите, за които срещу него на осн. чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1976/2008 г. на СлРС е издадена заповед № 71/19.05.2008 г. за изпълнение на парично задължение, а именно: главница в размер на сумата 498,00 лв., представляваща начислена цена за доставена топлинна енергия за периода от 30.06.2005 г. до 31.08.2007 г., ведно със законната лихва за забава върху нея.

В остналата част решението като необжалвано е влязло в сила.

 

ОСЪЖДА „Т.-С.”ЕАД гр. Сливен, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. „С. К.” *, представлявано от Р. К. А. да заплати на В.А.Ц., ЕГН ********** ***„С.К.”**, вх. *, ап. **, сумата 120 лв. /сто и двадесет лева/, представляваща направени по делото разноски пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.

 

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 280 ал. 2 от ГПК.

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: