Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 161

 

гр. Сливен, 10.06.2009 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесети май две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ   Мартин Сандулов

ЧЛЕНОВЕ:  Н.Я.

*** М.

                    

                                                                                       

при участието на прокурора ………и при секретаря К.И., като разгледа докладваното от М. С. ***.  N 241  по описа за 2009   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Произдводството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба против решение  № 139/6.03.2009 г. по гр. д. № 3968/2008 г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от въззивника против въззиваемата иск с правно основание чл. 240 ал.1 от ЗЗД за връщане на дадена в заем на 9.11.2003 г. в гр. Сливен парична сума в размер на 1000 лв., като неоснователен и недоказан.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно необосновано и неправилно. Съдът неправилно е преценил достоверността на свидетелските показания, въз основа на които е обосновал своето решение  и не ги е съотнесъл към наличните писмени доказателства, в резултат на което е изградил необоснована фактическа обстановка. Твърди се, че безспорно е установено наличието на договор за заем и че паричната сума не е била върната.  Поради това се иска отмяна на решението  и постановяване на ново, с което да бъде уважена претенцията.

В с.з., чрез представител по пълномощие, жалбата се поддържа на изложените в нея основания.

 В законния срок е постъпил отговор към въззивната жалба, в който се изразява становище че тя е допустима ,но не е основателна. Съдът правилно е кредитирал показанията на част от свидетелите и обосновано е аргументирал защо не е кредитирал показанията на други. Поради това се  иска постановяване на решение, с което да бъде потвърдено първоинстанционното.

В с.з., чрез представител по пълномощие, се поддържа, че решението е правилно и законосъобразно. Ищецът не е успял да докаже по безспорен начин съществуването на неформалния договор за заем. Налице са противоречия в твърденията на ищеца, относно обстоятелствата, свързани с даването на паричната сума, поради което се иска решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

В края на м.Август 2003 г. въззивникът, въззиваемата и Н.В. отишли на работа в Г. и тримата се върнали на 9.11.2003 г. Спрели с буса пред супер, въззиваемата – ответница влязла вътре, за да напазарува за в къщи, а третият човек, който бил с нея и с въззивника останал в буса. Суперът се намирал в близост до ж.п. гара –Сливен.  Там свидетелите Д. Д. и Н. Д. чакали въззивника, за да говорят с него да ги уреди на работа в Г.. Двамата видели той да дава на въззиваемата пари, но не видели на каква стойност. По-късно въззивникът казал на единия от свидетелите, че дал на жената 500 евро за операция на детето, а свид. Д. твърди, че въззивникът Я. е дал на жената 600 евро за някаква операция. Установено е, че въззиваемата се прибрала от Г. със 600 евро и че действително през м. Декември 2003 г. е била извършена операция на окото на сина й. Установено е , че през двата месеца, през които тя е работела в Г., не е изпращала парични суми в дома си.

На 3.01.2007 г. Я. изпратил до  въззиваемата Ш. нотариална покана, с която я канел в 7-дневен срок да му върне сумата от 1000 лева, дадени й в заем за подготовката й за заминаване на работа в чужбина.

На 4.11.2008г. в районния съд Я. е депозирал искова молба, с която претендирал въззиваемата да му заплати сумата  от 1000 лв., с която тя се е обогатила за негова сметка.

С допълнителна искова молба от13.11.2008 г. ищецът е уточнил, че предявеният от него иск следва да се счита за такъв по чл. 240 от ЗЗД, тъй като е предал в собственост на ответницата парична сума, която последната се е задължила да върне. По повод на тази искова молба се е развило първоинстанционното производство и с атакуваното решение районният съд е отхвърлил предявения иск.

Съдът е приел, че  за да бъде уважен иска е необходимо по безспорен начин да бъде установено, че между страните е възникнало твърдяното заемно правоотношение, че е налице сключен договор за паричен заем, който е едностранен, неформален, реален  и безвъзмеден договор и който се сключва със самото предаване на паричната сума. В конкретния случай обаче ищецът  не е ангажирал доказателства, от които да е видно, че е дал на ответницата претендираната парична сума от 1000 лв. Съдът е приел, че свидетелите са видели пред супера ищецът да дава на ответницата някакви пари,  като твърдят обаче, че се касае за евро и освен това не поддържат твърдение, че те са били дадени в заем. Поради това съдът е приел, че не са налице основанията за уважаване на претенцията.

Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото относими и допустими доказателства, взети в тяхната съвкупност.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи  следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Основното оплакване с жалбата е свързано с обстоятелството, че съдът не е кредитирал показанията на свидетелите Д. и Д., което обаче е неоснователно. Първоинстанционният съд е направил подробен разбор на доказателствата и е изградил фактическа обстановка, основаваща се на безспорно установените относими факти.Действително договорът за заем е неформален, реален договор, който се счита за сключен със самото предаване на паричната сума. В случая обаче не е установено ищецът да е предавал на ответницата парична сума, като заем срещу нейното задължение тя да я върне. Няма категорични доказателства за наличието на възникнало между страните  такова правоотношение. Пред двете инстанции ищецът се позовава на изпратената на 3.01.2007г. до ответницата нотариална покана. Тя обаче съдържа негово изявление и не може да се приеме за писмен документ, който да докаже съществуването на паричното задължение от страна на ответницата. След като не са налице предпоставките, визирани в закона, които обуславят уважаването на иска, то правилно, обосновано и законосъобразно районният съд го е отхвърлил. Изводите на двете инстанции съвпадат, поради което и решението  на районния съд следва да бъде потвърдено.

Ръководен от изложените съображения, съдът

Р     Е     Ш     И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 139/6.03.2009 г. по гр. д. №  3968/2008 г. на Сливенски районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ: