Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е

 

  Гр. Сливен, 09.06.2009 г.

 

В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                Сливенският окръжен съд, гражданско отделение- първи състав, в открито заседание на  двадесет и седми май, през две хиляди и девета година,

в състав :                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Н.Я.

ЧЛЕНОВЕ:           М.Д.

                                                                       Мл. с. М.М.

При секретаря  Р.Б. и в присъствието на Прокурора Х. К., като разгледа докладваното от                Маргарита  Друмева  242  по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Частично е обжалвано Решение № 1110/06.03.2009 г. по гр.д. № 2483/2008 г. на Сливенски районен съд в осъдителната част и присъдените разноски, с искането да се отмени в тези части и предявеният иск бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Въззиваемата да бъде осъдена да заплати направените такси и разноски. Ако се приеме, че искът е основателен, молбата е да се уважи до размер 1000 лв.

Във въззивната си жалба въззивникът Прокуратурата на РБ, София посочва, че в тежест на ищцата било да докаже, че в резултат на повдигнатото обвинение е претърпяла неимуществени вреди, както и че същите се намират в причинно следствена връзка с повдигнатото обвинение, за да са налице предпоставките на чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ. Твърди, че от момента на привличането на ищцата като обвиняема по чл. 283а, ал.1 във вр. с чл. 282, ал. 2, вр. ал.1 от НК до приключване на съдебното производство и оправдаването й е минал кратък срок. Недоказано останало твърдението й за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат на обвинението й. Липсвала пряка причинно следствена връзка с повдигнатото обвинение. Влошеното й психично състояние, посочено от свидетелите, липсата на работа, ако съдът все пак намери, че са налице предпоставките за търсене на отговорност, моли да се приеме, че размерът на обезщетението, определен от СлРС е изключително завишен и не съответства на принципа за справедливост, регламентиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.

В с.з. представителят на въззивника- прокурор от ОП Сливен С.Г. поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

В законния срок не е постъпил отговор. Не са направени своервременно процесуални и доказателствени искания. 

Въззиваемата страна Д. Д. Ч., представлявана от пълномощника си- адв. Ю. К. от АК Сливен оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно и съобразено с принципа на справедливостта при определяне обезщетението за неимуществени вреди и със съдебната практика за размера на обезщетението. Общоизвестен бил фактът, че при повдигнато обвинение лицето търпи неимуществени вреди. Чрез свидетелите си доказала как се чувствала, какво е преживяла, какъв дисконфорт е преживяла по време на повдигнатото обвинение и след това. Самият факт, че 157 свидетели са разпитани говори за това каква “популярност” е добила в града и самото дело, като такова. Решението не следвало да търпи корекции в нито една насока.

Представителят на ОП Сливен прокурор Хр. К. намира решението необосновано и незаконосъобразно. Липсвали доказателства за незаконни действия на Прокуратурата по повод повдигнатото обвинение. Щели да бъдат незаконосъобразни, ако при наличните доказателства не беше внесен обвинителен акт. Макар да имало оправдателна присъда в материалите на делото се виждало, че имало поредица от незаконосъобразни действия от страна на ищцата. Държавата носи отговорност при оправдателна присъда, но при доказани причинени вреди. По делото липсвали такива. Ако се приеме, че все пак има, налице били предпоставките решението да бъде изменено, като уваженият иск бъде намален до 1000 лв.

Съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо, постановено от компетентен районен съд, в законова писмена форма, като е отговорено в рамките на предявения иск.

Въззивната инстанция констатира:

Предявен е иск за заплащане на неимуществени вреди от дейност на правозащитни органи, с правна квалификация чл. 2, ал.2 от ЗОДОВ и  с цена 20000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от  деня на повдигане на обвинението до окончателното й изплащане, с присъждане на направените по делото разноски.

Ищцата в исковата си молба твърди, че с присъда № 23/11.07.2007 г. по нохд № 168/2007 г. на СлОС била призната за невиновна и оправдана по повдигнатото обвинение по чл. чл. 283а, ал.1 във вр. с чл. 282, ал. 2, вр. ал.1 от НК, за това че през м. септември 2004 г., в качеството си на регионален координатор в гр. Сливен не изпълнила служебните си задължения, като не съхранила документите от масовата приватизация, не изпълнила нареждането да ги транспортира до архива в гр. София и превишила правата си, като унищожила тези документи и по- специално – нарежданията за прехвърляне на инвестиционните бонове, с цел да набави за себе си и за неизвестни лица облага и да причини вреда на 157 граждани, като от това са настъпили значителни вредни последици в размер на 74 000 лв. и престъплението е свързано с приватизацията. Присъдата била потвърдена от Апелативен съд Бургас и от ВКС. Цялото наказателно преследване й причинило на нея и на близките й множество вреди. В хода на разследването били разпитани повече от 160 свидетели, на които била сочена, като лицето “откраднало” техните инвестиционни бонове. Тези хора я спирали по улиците на града, ругаели я, обиждали я и я сочели на техни близки. Заплашвали нея и семейството й със саморазправа. В местните вестници и във в-к “Стандарт” се появили съобщения за повдигнатото срещу нея обвинение. В резултат на обвинението за нея станало трудно да се движи по улиците на града без някой да я унизи чрез описаните по- горе действия. Чувствала се безсилна, а и след оправдателната присъда много хора не вярвали в невинността й. Изпитвала силен страх от евентуални посегателства спрямо нея и близките й. Накърнени били честта и достойнството й. Влошило се здравословното й състояние  и психиката й се разстроила. Не могла да си намери работа, съответна на квалификацията й и до момента се препитава като чистачка  на различни обекти, тъй като никой работодател не я приема на работа по специалността й. Тези обстоятелства представлявали вредоносният резултат от повдигнатото срещу нея неоснователно обвинение. Причинените й неимуществени вреди следвало да бъдат обезщетени по реда, предвиден в ЗОДОВ.

В отговора на исковата молба ответникът намира искът за допустим, но недоказан по основание и размер. Твърди, че  независимо, че ищцата е оправдана с влязла на 28.02.2008 г. в сила присъда, нито една от твърдените вредоносни последици не е настъпила вследствие повдигнатото от ОП- Сливен обвинение. ПРБ не можела да носи отговорност за незаконните действия на лицата, разпитани като свидетели, които я ругаели и обиждали по улиците и срещу всяко едно от тях можела да води ЧНД за нанесените й обиди и заплахи. За публикацията във в-к “Стандарт” прокуратурата не носела отговорност, тъй като не е подавала информация към пресата. Пазарът на труда в РБ бил свободен и ПРБ не можела да носи отговорност за липсата на адекватна работа на ищцата, което я принудило да работи като чистачка. Искът бил неоснователен и завишен по размер. Неоснователна била и претенцията за присъждане на законни лихви. Такива се дължат при основателност на иска от влизане в сила на оправдателната присъда.

В с.з. лично и чрез упълномощения си процесуален представител адв. Ю. К. поддържа иска и моли да бъде уважен.

Ответникът, редовно призован, представляван по пълномощие от прокурор при РП- Сливен оспорва иска по основание и размер. Намира, че ищцата не е доказала претърпени неимуществени вреди. Моли ако съдът приеме иска за доказан по основание да определи по- нисък от претендирания размер, тъй като е многократно завишен по размер.  Вредите не съответствали на повдигнатото обвинение. Следвало да се държи сметка за установената обща практика за обезщетяване на неимуществени вреди за средна телесна повреда, която варира между 2000 лв. до 4000 лв. Настоява, че ищцата със сигурност не е претърпяла вреди по- големи от средна телесна повреда.

От събраните по делото доказателствата, съдът прие за установено:

С присъда № 23/11.07.2007 г. по нохд № 168/2007 г. на СлОС , приложено към делото, като доказателство, ведно с приложенията му била призната за невиновна и оправдана на основание чл. 304 от НПК по повдигнатото обвинение по чл. чл. 283а, ал.1 във вр. с чл. 282, ал. 2, вр. ал.1 от НК, за това че през м. септември 2004 г., в качеството си на регионален координатор в гр. Сливен и експерт към ”Ц.за и. т. и а. с.” ЕООД гр. С. не изпълнила служебните си задължения, като не съхранила документите от масовата приватизация в регионален център Сливен, не изпълнила нареждането на управителя на “Ц.” ЕООД, дадено й с писмо № 363/20.09.2004 г. за подготвяне, предаване за транспортиране на документите по масовата приватизация в архив в гр. София и превишила правата си, като унищожила тези документи и по- специално – нарежданията за прехвърляне на инвестиционните бонове образец Д-31, с цел да набави за себе си и за неизвестни лица облага и да причини вреда на 157 граждани, като от това са настъпили значителни вредни последици в размер на 74 000 лв. и престъплението е свързано с приватизацията.

Присъдата е потвърдена с Р № 194/06.11.2007 г. по внохд 169/2007 г. на БАС и Р № 36/28.02.2008 г. по касационно нохд № 729/2007 г. на ВКС НК- І отделение. Оправдателната присъда влязла в сила на 28.02.2008 г.

Съдът изслуша свидетелите А. Д.- колежка и С. Ч.- дъщеря на ищцата, които установиха, че от момента в който срещу ищцата Ч. е образувано наказателно производство и повдигнато обвинение по повод работата й в Регионалния център за масова приватизация в гр. Сливен психическото й състояние се променило. Станала нервна, избухлива, в стресово състояние. Разстройвала се много бързо. При разговор за обвинението избухвала в плач. Когато се движила из града била спирана от случайни минувачи и наричана “крадла” и “мошеник”, кога ще им върне парите и че ще си ги търсят. Непознати са я търсили по телефона и са я обиждали и заплашвали, което се отразило на психиката й.  Затваряла се в къщи и не искала да вижда никого. Дори пред съдебната палата хора са я нападали- дърпали и викали да им върне парите В местния и централния печат било писано за нея- за извършени проверки за унищожаване на документи с невярно съдържание, с цел прикриване на липсата на инвестиционни бонове, като се цитира окръжна следствена служба, Сливен.

Ищцата и дъщеря й са й търсили работа, но й било отказвано, поради факта на водено срещу нея наказателно преследване, което също я стресира. Едва след приключването му започнала да работи като чистачка в Държавно Горското стопанство- не по специалността си- има завършено средно специално образование- Механотехникум.  

От Прокурорското Постановление за образуване на предварително производство е от 28.01.2005 г., образуване на  Следствено дело № 64-в през 2006 г., до  влизане в сила на оправдателната присъда на 28.02.2008 г. са минали години, през които ищцата търпяла стрес, обиди, заплахи.

Така установената фактическа обстановка съдът прие въз основа на посочените по горе писмени доказателства и свидетелските показания.  Съдът отчита като годно доказателство намиращия се по делото печатен материал, съгласно чл. 187 от ГПК, който съответства и на свидетелските показания.

От приетото за установено, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.2, т.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Той е допустим. Търси се отговорност за дейност на правозащитен орган. Предявен е от лице, срещу което е водено наказателно производство, оправдано с влязъл в сила съдебен акт. Налице е активната легитимация. Налице е и пасивната процесуална легитимация. Заведен е против Прокуратурата на РБ, гр. София, представлявана от структурно звено- РП- ТР № 3/22.04.2005 г. по т.гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС- т. 5.   

ПО ОСНОВАНИЕ: Съдът намира иска по основание за основателен и доказан. 

В хипотезата на чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ се ангажира отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани от дейността на правозащитни органи- съд, прокуратура, следствие, дознание от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. 

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностно лице.

Не се спори и е установен факта на влязъл в сила съдебен акт на СлОС- оправдателна присъда по повдигнато срещу нея обвинение от Окръжна прокуратура.  

В тежест на ищцата е да докаже- 1. настъпили неимуществени вреди и 2. наличие на причинна връзка между настъпването им и водения срещу нея наказателен процес- незаконно обвинение, по което е оправдана.

Установи се от разпита на свидетелите А. Д.- колежка и С. Ч.- дъщеря на ищцата наличието на претърпени неимуществени вреди. Настъпили са от момента в който е започнало наказателното преследване по повод работата й в Регионалния център за масова приватизация в гр. Сливен.  Променило се психическото й състояние. Станала нервна, избухлива, в стресово състояние. Разстройвала се много бързо. При разговор за обвинението избухвала в плач. Случайни минувачи я спирали и наричали “крадла” и “мошеник” и кога ще им върне парите. Била обиждана и заплашвали по телефона от непознати,   което се отразило на психиката й.  Затваряла се в къщи и не искала да вижда никого. В местния и централния печат било писано за нея- за извършени проверки за унищожаване на документи с невярно съдържание, с цел прикриване на липсата на инвестиционни бонове, като се цитира окръжна следствена служба, Сливен.

Отказвана и е работа, поради факта на водено срещу нея наказателно преследване, което също я стресира. Ищцата не търси имуществени, а само неимуществени вреди. Фактът, че не я приемат на работа по причина наказателно преследване я стресира.

Съдът приема, че настъпилите неимуществени вреди са в причинна връзка с предявеното и обвинение.

ПО РАЗМЕР: Причинените неимуществени вреди от психическият стрес, обидите и заплахите спрямо ищцата и неудобството от воденото срещу нея наказателно преследване през периода м. януари 2005 г. до 28.02.2008 г. следва да бъдат обезщетени. С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД съдът намира, че обезщетението следва да бъде определено в размер на 4000 лв. Споделя правните изводи в тази част на СлРС.

Следва да  уважи и акцесорната претенция за присъждане на законни лихви върху главницата от 4000 лв.  Законната лихва се дължи от момента на влизане в сила на оправдателната присъда- 28.02.2008 г., съгласно  т. 4 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. по Т.ГР.Д. № 3/2004 г. ОСГК на ВКС.

Съдът намира въззивната жалба за неоснователна. Настоящата инстанция, като споделя правни изводи на СлРС  ще потвърди обжалваното решение.  

Въз основа на изложеното,  съдът

                                                         

Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1110/06.03.2009 г. по гр.д. № 2483/2008 г. на Сливенски районен съд в осъдителната част и присъдените разноски, като правилно.  

В останалата част решението влязло в сила, поради необжалването му.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщението му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    

 

ЧЛЕНОВЕ: