Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Сливен,  01.07.2009год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното заседание на  двадесет и втори юни през  две хиляди и девета година в състав:

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Д.

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: Х.М. 

                                                                                                                   М.Б.

при секретаря М.Л. и с участието на прокурора ………………..…… като разгледа докладваното от  ГИНКА ДРАГАНОВА  въззивно гражданско дело №  243.по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на  С.Г.  П. с ЕГН ********** лично и като пълномощник на С.  Д. Слалов с ЕГН **********, С.С.Г. с ЕГН **********, Р.Д.И. с ЕГН **********, Д. Д.С. с ЕГН ********** и П.С.И. с ЕГН **********, депозирана чрез процесуалния им представител адв. Д.Д. *** против Решение № 118/05.03.2009.год., постановено по гр. дело № 3732/2008год. на районен съд гр.Сливен.

С това решение е отхвърлен предявения от жалбоподателите срещу ЗКПУ”Н.К.” – в ликвидация ЕИК **********, иск с правно основание чл. 19 ал.3 от ЗЗД за обявяване сключения на 16.05.2008г. в писмена форма между ЗКПУ „Н.К.” в ликвидация като продавач и С. Г.П., действащ лични и като пълномощник на останалите пет ищци като КУПУВАЧИ, предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, по силата на който продавача се задължава да прехвърли на купувачите правото на собственост върху недвижими имоти, представляващи „склад за зърно” и „навес с кантар”, по описа на Инвентарна книга № 1 и № 2 / 11.11.1994г. срещу  заплащане на продажна цена в размер на 11 000 лв. за окончателен, като неоснователен.

В жалбата са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, както и за допуснати процесуални нарушения от страна на съда, който не им оказал в доклада да сочат доказателства, че Д.И.Г. е имал качеството на ликвидатор към момента на подписване на предварителния договор. Неправилно съдът приел, че няма представени годни доказателства за собствеността на имотите. Твърди, че имотите били закупени от ТКЗС „ЛЪЧ” – в ликвидация и копията от книгите й, били заверени от Държавен архив. Тези имоти били заведени като дълготрайни  материални активи и от 1994 г. тя ги стопанисва и владее. Не бил верен извода, че имотите описани в инвентарната книга не са идентични с тези по предварителния договор.

Жалбоподателят моли да се отмени първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно  и да се обяви за окончателен сключения между страните предварителен договор с рег. № 2776/16.05.2008г. за продажба на посочените два имота.

Въззиваемата страна ЗКПУ” Н.К.” в ликвидация, със седалище и адрес на управление: с. Камен общ. Сливен, представлявана от ликвидатор Д.И.Г. с ЕГН **********, не оспорва изложените в жалбата обстоятелства. Счита безспорно, че кооперацията е собственик на имотите, предмет на предварителния договор и неговото представителство към датата на сключването било също безспорно, както и представителната власт на пълномощника адв. С.С.. Затова нямало пречка да се обяви  предварителния договор за окончателен.

 

Жалбата е депозирана в законния срок, от надлежна страна, против подлежащ на въззивно обжалване, валидно постановен, в писмена форма и от надлежен състав на компетентен съд   съдебен акт  и е допустима, по смисъла на чл. 258 от ГПК.

Пред въззивната инстанция, заедно със жалбата жалбоподателите са представили Решение № 1777/07.11.2007г. по ф.д. № 2896/1992 г. на фирмено отделение при ОС – Сливен, с което е била прекратена дейността и обявена в ликвидация  ЗКПУ „Н.К.” и като Председател на ликвидационна комисия е  вписан Д.И.Г. и членове С.К. и П. П.. Представено е и удостоверение на ТД „НАП” – Сливен, че ЗКПУ”Н.К.” няма задължения към тази агенция и се представлява от Д.И.Г.. С определение на 19.05.2009г. съдът  не е приел по делото тези две писмени доказателства и е отхвърлил искането на жалбоподателите за събиране на гласни доказателства за установяване „собственост на продавача на процесните имоти” и кой ги е стопанисвал и владял,  като несвоевременно заявено.

Като съобрази доводите в жалбата, становището на въззиваемата страна и анализира събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема  за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че  на 16.05.2008 г. в гр.Сливен между Председателя на ликвидационната комисия на ЗКПУ „Н.К.” Д.Г. – като продавач  и жалбоподателите като купувачи, е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти. Като предмет на договора се посочват  „имоти, находящи се в стопанския двор на с. К.: 1. Склад за зърно и 2. Навес с кантар по описа на Инвентарна книга № 1 и № 2 /11.11.1994г.”. Към момента на сключване на предварителния договор е била платена сумата от 5 500 лв.  от цялата стойност на тези имоти – 11 000 лв. / арг. З от Договора/. Окончателният договор е следвало да се сключи на 20.06.2008г. По този договор са заверени на 16.05.2008 г. пред Нотариус К. Т. *** само подписите на страните. В посочения срок окончателен договор не е бил подписан. Сумата 5 500 лв. е била внесена на 23.05.2008 г. от С.П. / арг. квит. № 16 към приходен ордер № 16 от същата дата / лист 14 /

Окончателен договор не е сключен и след изпратената от жалбоподателите - купувачи  нотариална покана № 92/30.09.2008 г. на Нотариус К. Т..

От представените писмени  доказателства за установяване собствеността на продавача – ответната кооперация е видно, че с протокол № З/18.11.1994г. тя е закупила  Хамбар” без да е посочено, къде се намира или други индивидуализиращи белези на този имот  / лист З0 /. С протокол № 8/11.11.1994г. от ЛС на ТКЗС – К., продавача е закупил „Стар кантар”.Не е вписано, че кантара е недвижим или че се намира под „навес”. Няма други индивидуализиращи белези на тези два имота. В справката, която се представя за „Хамбар” и „Стар кантар” по посочените протоколи, също няма индивидуализиращи белези, установяващи, конкретно къде в стопанския двор, са се намирал, с каква площ са и    какви са границите на  тези: - „Хамбар” и - „Стар кантар”. За последния не е отразено, че е „Навес с кантар”. Не са посочени и граници на имотите, в които се твърди, че се намират те. Няма посочени и отразени идентификационни номера, както има отразени такива в представените „Скици №\ ф03042/03.09.2008г. и № Ф026205/27.03.2008г. на ОС ЗГ Сливен./Виж л.10 и 11, от гр.д. № 3732/2008г. на РС Сливен/.

Районния съд Сливен изрично е указал на страните доказателствената тежест, която се носи от тях с определение   от 06.02.2009г. И двете страни не са възразили против доклада и дадените указания.

Други доказателства установяващи, че продавача по сключения предварителен договор е собственик на имоти: „Хамбар” и „Навес с кантар” по делото няма  представени. Няма доказателства, установяващи къде са били разположени,  тези така посочени имоти, нито къде се намират  към момента на започване на съдебното производство.

По делото има представени две скици:- 1. №Ф03042/03.09.2008г. за имот с № 026217 и – 2. Скица № Ф02947/27.03.2008г. от 2.550 дка  в землището на с. К.н, посочен като държавен поземлен фонд – частна държавна собственост в м. „Мандрата”, ползвана като Стопански двор в с.К.   с посочени граници. / арг. лист 10 и 11 /. В първия  имот е посочено,  че има „ сграда с друго предназначение с площ 540 кв.м.”, а във втория, че се намира „ склад за зърнени храни” с площ 378 кв.м., собственост на С.Г.С. и „ сграда с друго предназначение” с площ 22 кв.м. В тези скици никъде не е отразено, че в този стопански двор има и  „Навес с кантар” или „Хамбар”, които да са били или   сега да са  собственост на Кооперацията – продавач.

Тези констатации мотивират следните  правни изводи:

Претенцията е предявена с правно основание чл. 19 ал.3 от ЗЗД за обявяване сключен предварителен договор за прехвърляне на недвижими имоти за окончателен  и е допустима на посоченото основание.

В конкретния случай  представения от ищците предварителен договор не може да послужи като основание за сключване на окончателен договор за прехвърляне на недвижими имоти.

Предварителният договор е сключен в писмена форма, но в него няма вписан годен предмет за продажба, не са  конкретизирани имотите, предмет на договора. Посочено е само, че са склад за зърно и навес с кантар, намиращи се в Стопанския двор на с. Камен, без други индивидуализиращи белези, установяващи местоположение, размери и граници. Няма и идентификационни номера по Закона за кадастъра, нито граници и размер на площта им.

Заедно с това в представените протоколи, с които продавача е искал да удостовери, че е притежател на такива имоти, са вписани други – „Хамбар” и „ Стар кантар”. Никъде не е отразено, каква е площта на хамбара, къде се намира, граници и други индивидуализиращи го белези, а за кантара не е вписано, че е в навес, т.е., че се намира в недвижим имот – навес, както и къде точно  в стопанския двор са разположени този хамбар и този стар кантар.

Законодателят е приел, че при иск с посочено правно основание чл. 19 ал.3 от ЗЗД, съдът следва да извърши проверка на собствеността и да провери дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, дали отчуждителят е собственик на имота. В конкретния случай има писмен предварителен договор, подписан от купувач и продавач, но в него не са вписани индивидуализиращите белези на имотите, предмет на сделката. Няма посочено местонахождение, площ и граници на тези имоти.

Твърденията на жалбоподателите, че било установено безспорно, че продавачът е бил собственик на процесните недвижими имоти е голословно, не се подкрепя от доказателствата по делото и не може да бъде споделено.

Продавачът не е установил и страните не са вписали в предварителния договор всички елементи, които индивидуализират неговия предмет – за двата посочени недвижими имоти.

Районният съд  Сливен изрично е указал на страните доказателствената тежест, която всяка една от тях носи, но въпреки това делото не е попълнено с конкретни доказателства, установяващи, че продавача по предварителния договор е собственик на имотите, както към датата на подписването на този договор, така и  до приключване на устните прения в РС – Сливен. Не може да се приеме, че след като продавача е закупил „Стар кантар”, за който не е установено, че е в  недвижим имот, че той е собственик на недвижим имот „навес с кантар”, без отразена площ, граници  и  местонахождение.

Даже и след безспорно установения факт, че към момента на подписване на договора представителя на продавача  е бил Председател на ликвидационния съвет на кооперацията, той не е установил правото си на собственост върху имотите, предмет на сключения предварителен договор.

Доводът на жалбоподателите, че в обжалваното решение неправилно съда е приел, че няма  годни доказателства за собственост на имотите, е несъстоятелен и не се подкрепя от доказателствата по делото. Тези имоти не са описани в Инвентарната книга също с някакви индивидуализиращи белези, а в нея е вписана само стойността им като ДМА. Няма доказателства, установяващи индивидуализация на имоти, предмет на предварителния договор, за да може да се сключи окончателен такъв и се издаде нотариален акт за същия, съгласно изискванията на законодателството в Р България.

Настоящата инстанция споделя правните изводи отразени от РС – Сливен в обжалваното решение изцяло. Категорично по делото липсват доказателства, мотивиращи извода, че ответникът – продавач по предварителния договор е собственик на имотите описани в него, както и че не са установени всички законни предпоставки, необходими за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот.

Двете страни не са претендирали разноски пред тази инстанция.

            Мотивиран от изложените съображения, съдът

                                     

 

Р    Е    Ш    И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 118/05.03.2009г., постановено по гр.д. № 3732/2008г. на РС – Сливен, с което е отхвърлен предявения от  С.Г.  П. с ЕГН ********** - лично и като пълномощник на С.  Д. Слалов с ЕГН **********, С.С.Г. с ЕГН **********, Р.Д.И. с ЕГН **********, Д. Д.С. с ЕГН ********** и П.С.И. с ЕГН **********, депозирана чрез процесуалния им представител адв. Д.Д. ***, срещу ЗКПУ”Н.К.” – в ликвидация ЕИК **********, иск с правно основание чл. 19 ал.3 от ЗЗД за обявяване сключения на 16.05.2008г. в писмена форма между ЗКПУ „Н.К.” в ликвидация като продавач и С. Г.П., действащ лични и като пълномощник на останалите пет ищци като купувачи, предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, по силата на който продавача се задължава да прехвърли на купувачите правото на собственост върху недвижими имоти, представляващи склад за зърно и навес с кантар по описа на Инвентарна книга № 1 и № 2 / 11.11.1994г. срещу  заплащане на продажна цена в размер на 11 000 лв. за окончателен, като неоснователен.

 

Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от съобщаването му на страните, пред ВКС на Република България.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: