РЕШЕНИЕ №                                         

гр. Сливен, 22.12.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и девета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА

 

при секретаря М.Л., като разгледа докладваното от Хр. Марева гр.д. № 248 по описа на съда за 2009г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от адв. Й. Цв. Й. ***. Търново в качеството му  на пълномощник съгласно пълномощни от 15.05.2009г. на М.И.Й., Р.А.И. – лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетните деца Я.А.Й., П.А.Й., Д.А.Й., Д.Р.А. и К.Р.А., с която са предявени в условията на обективно и кумулативно съединяване искове против Ф.Б.А. за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. за всеки от ищците или общо 420 000 лв., произтичащи от непозволено увреждане – причиняването на смъртта на А. Й. И. при ПТП на 17.06.2007г. в г. Сливен, като се претендира и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху обезщетенията, считано от датата на увреждането – 17.06.2007г. до окончателното изплащане.

В случай, че предявените искове не бъдат разгледани или бъдат отхвърлени в условията на субективно евентуално съединяване предявяват искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, произтичащи от непозволеното увреждане в същите размери, заедно с обезщетение за забава за изплащан на обезщетенията в размер на законната лихва, считано от 17.06.2007г. до окончателното изплащане,  спрямо ЗК „Лев Инс” АД – гр. София като застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” сключен за МПС управлявано от Ф.Б.А. при възникването на ПТП на 17.06.2007г., в следствие на което е настъпила смъртта на А. Й. И..

С протоколно определение от 21.10.2009г. на основание чл. 232 от ГПК съдът прекрати производството в частта относно предявените искове спрямо Ф.Б.А., поради оттеглянето им. Определението не е обжалвано и след влизането му в сила предмет на настоящото производство са предявените в условията на активно субективно съединяване искове спрямо ЗК „Лев Инс” АД – гр. София с правно основание по чл. 226, ал.1 от КЗ и цена на всеки от тях по 60 000 лв. или общо 420000 лв., както и за заплащането на обезщетение за забава по чл. 223, ал. 2 от КД в размер на законната лихва върху претендираните обезщетения, считано от датата на увреждането – 17.06.2007г., до окончателното изплащане.

Обстоятелствата, на които са основани така предявените искове са, че: На 17.06.2007г. в гр. Сливен на кръстовището между ул. „Г.С.Р.” и ул. „Д.Б.” водачът на МПС с марка „Ланчия Делта” с рег. № СН 0712СА – собственост на Ц.Д.К., Ф. Б. А. блъска пресичащия пътното платно велосипедист – А. Й. ***, като при възникналото ПТП е причинена смъртта на последния, за което ответникът е бил признат за виновен с присъда по НОХД № 575\07г. на ОС – гр. Сливен потвърдена с решения по ВНОХД № 129\08г. на АпС – гр. Бургас и НД № 696\08г. на ВКС на РБ. Ищците са съответно майка, фактически съжителстваща като съпруга, деца на А. Й. И. и деца, чийто баща е неизвестен, но са били отглеждани и възпитавани от починалия. В посочените си качества твърдят, че търпят неимуществени вреди - мъка и страдания в следствие загубата на близък човек, който е бил за тях морална и материална опора. Това наред с обстоятелството, че към 17.06.2007г. е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” № 22307-7312035 за посоченото МПС със ЗК „Лев Инс” АД – гр. София, твърдят че ангажира ЗК „Лев Инс” АД – гр. София да заплати претендираните обезщетения.

Иска се съдът да постанови решение, с което ответникът ЗК „Лев Инс” АД – гр. София да бъде осъден да заплати обезщетения за всеки един от ищците в размер на по 60000лв. – посочени по-горе, както и лихва за забава върху тях, считано от датата на увреждането – 17.06.2007г. до окончателното изплащане на сумите.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът по тези искове – ЗК „Лев Инс” АД – гр. София е депозирал отговор на исковата молба, с който е въведено възражение по чл. 119, ал.3 от ГПК за неподсъдност на делото пред ОС – гр. Сливен, по което, както и при допълнително направеното с допълнителна молба в първото с.з. възражение за неподсъдност на делото пред ОС – гр. Сливен поради оттеглянето на исковете спрямо причинителя на вредите – Ф.. Б. А., съдът се е произнесъл с определения, който не са обжалвани. Без уважение е оставено и искането за прекратяване на делото в хипотезата на чл. 126, ал.1 от ГПК. Освен във връзка с допустимостта на исковете се оспорва надлежната активна процесуална легитимация на Р.А.И., Д.Р.А., К.Р.А. посочени като лица съжителстващи фактически с А. Й. И., както и за М.И.Й. – майка на пострадалия, които не са посочени в удостоверението за наследници. Същото възражение съдът намери за неоснователно, като относимо не към процесуалната, а спрямо материално правната легитимация на посочените ищци, имаща значение за основателността на предявените искове.

По основателността на предявените искове на основание чл. 226, ал.2 от КЗ са въведени възражения, че собственикът на МПС „Ланчия Делта” с рег. № СН0712” – Ц.Д.К. не е упълномощавала Ф. Б. А. да управлява МПС, като съгласие за това е дадено от нейния син, което обстоятелство освобождава застрахователя от задължението по чл. 226, ал.1 от КЗ; като спорен в отговора е поставен въпроса относно наличието на получени от ищците обезщетения за претърпените от тях вреди.

Във връзка с размера на  предявените искове се оспорва справедливостта на посочените размери на основание чл. 52 от ЗЗД като прекомерни предвид липсата на утвърдена съдебната практика по този въпрос, несъобразяването им с реалните икономически условия в страната и размера на застрахователната премия в сравнение с установените за този тип застраховки в рамките на ЕС; във връзка с чл. 51, ал.2 от ЗЗД поддържат, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, за когото липсват данни за предпазна каска, светлоотразители на велосипеда и неправомерно движение на пътното платно

Оспорва се и претендираната лихва за забава с аргумент, че отговорността на застрахователя е договорна, поради което лихва за забава се дължи не от деня на увреждането – 17.06.2007г, а от завеждане на исковата молба.

Като намери, че предявените искове са допустими, въз основа на  анализа насъбраните по делото доказателства в съответствие с разпределената от съда доказателствена тежест, от фактическа страна се установяват следните обстоятелства:

С присъда № 10 от 09.05.2008г. по НОХД № 575\07г. на ОС – гр. Сливен потвърдена с решения по ВНОХД № 129/08г. на АпС – гр. Бургас и НД № 696/08г. на ВКС на РБ, наличието на която се установява от приложените наказателни дела, Ф.Б.А. е признат за виновен в това, че на 17.06.2007г.- в гр. Сливен при управление на МПС – л.а. „Ланчия” с рег. № СН0712СА, след употреба на наркотични вещества е нарушил правилата на чл. 6, ал.1 от ЗДВП, като се е движил с превишена скорост от 92, 15 км/ч при максимална разрешена скорост от 40 км/ч и нарушавайки правилата по чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП по непредпазливост е причинил смъртта на А. Й. ***, като след извършване на деянието е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 3 пр. 2 и пр. последно, б. „б”, пр. 1 във вр. с чл. 343, ал.1 и чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години.

Видно от посочената присъда и материалите по наказателните дела образувани при осъществения инстанционен контрол в наказателното производство не са предявени и не са били уважавани граждански искове от ищците по настоящото дело и по делото не са представени доказателства за изплащането на такива било от деликвента, било от застрахователя – ответник в настоящото производство. В тази насока са обясненията на първите две ищци дадени по реда на чл. 176 от ГПК и показанията на св. Заридзе – сестра на Ф.А.. Последната обяснява, че брат й, както и тя се страхували да посетят близките на загиналия в ПТП на 17.06.2007г. А. Й., който изпратил свой приятел, когото свидетелката заявява, че не познава и не може да посочи имена. Косвено чрез него разбрала, че близките на А. Й. отказали с мотиви, които не се изясняват в показанията на свидетелката, която не посочва и какво предложение е било отправено към близките на загиналия в ПТП. В останалата част показанията на свидетелката се отнасят до здравословното състояние на родителите на Ф.А. и полаганите от него за тях грижи, които показания при оттеглянето на исковете спрямо Ф. А. са неотносими към предмета на делото.

Безспорно е и се установява от представеното удостоверение за родствени връзки, че първата ищца – М.И.Й. е майка на А. Й. И..

Втората ищца – Р.А.И., съгласно представените удостоверения за раждане, е майка на Я.А.И., род. на ***г., П.А.Й., род. на ***г., Д.А.Й., род. на ***г., Д.Р.А., род. на ***г. и К. Р. А., род. на ***г. Баща на децата Я., П. и Д. е починалия при ПТП на 17.06.2007г. А. Й. И., които са и негови законни наследници. В удостоверенията за раждане на децата К. и Д. в данни за баща е посочено „неизвестен”.

От показанията на разпитаните в с.з. свидетели И. И. – брат на ищцата Р.И. и св. Д. И. – брат на загиналия в ПТП А. И. безпротиворечиво се установява, че А. Й. и Р.И. са живели съпружески заедно в продължение на 13 години. Не са сключвали граждански брак, но съжителството им е скрепено фактически със сватба – проведена по обичаите на ромската общност, от която са ищците и свидетелите. Живели са заедно и в разбирателство в дома на първата ищца, като по време на съжителството им са родени шест деца – посочените пет като ищци и едно дете, което е родено след смъртта на А. Й.. Всички деца А. Й. е отглеждал и възпитавал заедно с тяхната майка – Р. И. без разграничаване в зависимост от това дали са били припознати от него. Всяко от децата след раждането и при изписването им от родилния дом е било посрещано с радост от А. Й., с обичайните за това празненства. В показанията и на двамата свидетели А. Й. е охарактеризиран като добър човек, който отдавал обичта и вниманието си на всяко едно от децата. Поради това и след неговата смърт, както неговата майка и майката на децата Р. И., така и децата изпитват емоционално страдание, поради липсата му в живота си и мъка от неговата загуба. Особено е страданието на по-големите деца, които с оглед възрастта си са съзнавали, какво се е случило с техния баща и факта, че вече няма да присъства в живота им. Малките деца Д. и К. - съответно на 2г. и на 1г., поради характерната за възрастта им към момента на смъртта на А. Й. интелектуално и волево съзряване първоначално не са разбирали значението на случилото си и не са съзнавали тежките последици от това, но с израстването и съзряването им във времето са осъзнали необратимостта на случилото се с А. Й. и страдат от липсата му, тъй като въпреки краткото време, през което е присъствал в живота им, между тях са били създадени типични родителски и синовни отношения. Свидетелство за разбирателството, в което е протичал съвместния живот на първите две ищци с починалия е обстоятелството, че и понастоящем след неговата смърт продължават да живеят заедно, в старание да компенсират загубата на близкия си и съвместно да се грижат за децата.

Въпреки родствената връзка между свидетелите и първите две ищци, съдът кредитира техните показания като безпротиворечиви както вътрешно, така и помежду си. Показанията им се базират на преки впечатления, от които се обосновава достоверността им досежно съвместния живот на ищците с А. Й. до неговата смърт и създадените през време на това съжителство лични отношения между тях, които обуславят и високата степен на страдание и мъка в емоционален и душевен аспект.

Във връзка с възраженията на ответника за наличието на съпричиняване съдът назначи съдебно-медицинска и съдебно-техническа експертизи.

От заключението на в.л. д-р Т. Ч. се установява, че в следствие на ПТП на 17.06.2007г. на А. Й. са причинени несъвместими с живота черепномозъчна травма, изразяваща се в наличието на разкъсно-контузни рани в областта на меките черепни покривки на лицевия и мозъчен череп, натрошаващи счупвания на всички кости на лицевия череп, челюстите, зъбите и носните кости, както и костите на мозъчния черет, които се намират в областта на предната част на главата, с разкъсвания и размачквания на мозъка с дефицит на предните части на двете големи хемисфери. Пострадалият е получил и тежка гръдна травма с масивни кръвонасядания в областта на меките тъкани на гръдния кош отпред и множество счупвания на предните части на ребрата. Белите дробове са били с обширни повърхностни и по-дълбоки натъртвания и кръвоизливи. Установена е и тежка коремна травма с масивна разкъсно-контузна рана в лявата хълбочна област, с дефицит на тъкани на мястото на нараняванията, разкъсвания на слезката и наличие на около 1 л. кръв в коремната кухина. Пострадалият е получил и тежки травми на крайниците с многофрагментни счупвания на костите на лявата предмишница, както и на лявата подбедрица. Левите крайници са били с тежки деформации и кръвоизлив в областта на меките тъкани около счупванията.

Причината за смъртта е настъпилото остро тежко шоково състояние, в което А. Й. е изпаднал вследствие на посочените травми. Най-голямо значение за настъпването на смъртта  е имало тежката несъвместима с живота травма на главата с разкъсвания на меките тъкани, натрошаващи счупвания на черепните кости  и разкъсванията и размачкванията на предните части на двете мозъчни хемисфери. Настъпването на смъртта е било неминуемо, но не и мигновено.

В третата част от заключението вещото лице изяснява механизма и възможността за причиняване на посочените травми – всички в следствие на ПТП на 17.06.2007г., за което Ф.А. е бил признат за виновен с влязлата в сила присъда по НОХД № 575\07г. на РС – гр. Сливен. В заключение вещото лице, както и при разпита в с.з. потвърждава категорично, че смъртта на А. Й. е била неминуема от причинените увреждания и би настъпила независимо от това дали е бил с предпазна велосипедна каска или – не.

От заключението на в.л. Хр. У. и изготвената мащабна скица във връзка с възраженията на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия във вредоносния резултат се установява, че скоростта на лекия автомобил управляван от Ф. А. е била около 91 км/ч с опасна зона за спиране от 76 м. Мястото на удара е в левия край на лявата лента по посока на движение на лекия автомобил, където велосипедистът е предприел пресичане на платното косо на разделителната линия в зоната на кръстовището на ул. „Д.Б.” и ул. „Г.СV Р.”. В момента на навлизане на велосипедиста на платното лекият автомобил се е намирал на около 68 м. и е имал техническа възможност да възприеме велосипедиста в същия момент. Допълнително в с.з. и от представената мащабна скица се установява, че преди да навлезе в кръстовището велосипедистът се е движил по ул. „Дж. Б.” в дясната лента по посока на движението си в близост до тротоара. В часа на настъпване на ПТП (сутринта около 5,30 ч.) е имало видимост, при която лекият автомобил е следвало да се движи на къси светлини, която обаче е превишавала осветения участък пред автомобила, като водачът е имал възможност да възприеме велосипедиста и в по-голяма зона от осветения участък. При употребата на светлини и частично намалена видимост светлоотразителите биха допринесли за по-добрата възможност за възприятие, но липсата им в случая не е повлияла условията, при които е било възможно да се избегне удара.

Водачът на МПС е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП при установената скорост на движение, при положение, че се е движил в дясната лента на платното по посока на своето движение, при което двата обекта биха се разминали, като за велосипедиста би било възможно да пресече платното, както и, ако МПС се е движило в рамките на разрешената за участъка максимална скорост от 40 км/ч. При движение с такава скорост велосипедистът би могъл да пресече пътното платно, без да се налага да изчаква преминаването на МПС. ПТП би се  предотвратило включително, ако водачът на МПС е задействал спирачната система на автомобила в момента на навлизане на велосипедиста на пътното платно, в който момент МПС се е намирало на 68 м. и при намаляване на скоростта, велосипедистът би преминал мястото на удара и цялата ширина на пътното платно. Водачът на МПС обаче е реагирал на 30 м. от мястото на удара, в който момент велосипедистът се е намирал на 3,6 м. от същото място.

Единствената възможност според заключението на вещото лице и обясненията в с.з. с поведението си велосипедистът да предотврати удара при установената скорост на движение на МПС – около 91 км/ч, в лявата лента по посока на движение на пътното платно е, ако е могъл да прецени правилно скоростта на движение на МПС и да предвиди, че при тази скорост няма да може да пресече безпрепятствено пътното платно и бе спрял, за да изчака, преди да предприеме пресичане на пътното платно в зоната на кръстовището.

Безспорно е и се установява от представеното по делото заверено копие на полица № 07-7312035, че за МПС л.а. „Ланчия” с рег. № СН0712СА собственост на Ц.Д.К. с ответното дружество е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за периода от 27.03.2007г. до 26.03.2008г.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага правния извод, че предявените искове са частично основателни.

Правното основание на предявените искове е по чл. 226, ал. 1 от КЗ, която разпоредба предвижда възможност за увредените спрямо които застрахования е отговорен, да иска заплащане на обезщетение пряко от застрахователя. Претендираните обезщетения в размер на по 60000 лв. за всеки от ищците са за претърпените от ищците неимуществени вреди – мъки и страдания от загубата на близък човек и родственик, като се претендира и законната лихва върху обезщетенията, считано от момента на увреждането до окончателното изплащане на сумите, която претенция намира своето основание в чл. 223, ал.2 от КЗ.

От доказателствата по делото се установява категорично, че смъртта на А. Й. И. е настъпила в следствие на ПТП на 17.06.2007г. в гр. Сливен в зоната на кръстовище на ул. „Г.С. Р.” и ул. „Дж. Б.”, причинено от Ф.Б.А. при управляването на МПС л.а. „Ланчия” с рег. № СН0712СА собственост на Ц.Д.К., за което водачът е бил признат за виновен с влязла в сила присъда № 10 от 09.05.2008г. по НОХД № 575\07г. на ОС – гр. Сливен потвърдена с решения по ВНОХД № 129/08г. на АпС – гр. Бургас и НД № 696/08г. на ВКС на РБ, в това, че на 17.06.2007г.- в гр. Сливен при управление на МПС – л.а. „Ланчия” с рег. № СН0712СА, след употреба на наркотични вещества е нарушил правилата на чл. 6, ал.1 от ЗДВП, като се е движил с превишена скорост от 92, 15 км/ч при максимална разрешена скорост от 40 км/ч и нарушавайки правилата по чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП по непредпазливост е причинил смъртта на А. Й. ***, като след извършване на деянието е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 3 пр. 2 и пр. последно, б. „б”, пр. 1 във вр. с чл. 343, ал.1 и чл. 342, ал. 1 от НК.

Чрез представените писмени доказателства се установява безспорно, че първата ищца М.И.Й. е майка на загиналия в ПТП, а Я. Анг. Й., П. Анг. Й. и Д. Анг. Й. са негови деца. От гласните доказателства се установи също, че първата ищца Р. Анг. И. фактически е съжителствала в продължение на 13 години с починалия като негова съпруга, като в семейството са били отглеждани и възпитавани децата на И. – Д. и К. А.ови. Посочените качества на ищците ги определят в кръга на лицата, които съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г., Пленум на ВС допълнено с Постановление № 5 от 24.XI.1969 г., Пленум на ВС, докладчик Сава Манчев притежават материално-правна легитимация да претендират обезщетение за неимуществени вреди, когато такива са претърпени. Според очертания кръг от лица с посочените постановления, имащи задължителен характер, възражението на ответника, че липсва активна легитимация за първите две ищци и двете малолетни деца – Д. и К., които не са наследници по закона на починалия, е неоснователно.

За МПС, при управлението на което Ф. Б. А. е причинил ПТП в резултат на което е настъпила и смъртта на  А. Й. И. с ответното дружество е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за периода от 27.03.2007г. до 26.03.2008г., обхващащ момента на настъпване на ПТП на 17.06.2007г., при което е причинена смъртта на А. И..

Влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд при разглеждане на последиците от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновност на дееца съгласно чл. 300 от ГПК.

По делото е спорен въпроса за това, дали следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя, при положение, че виновният за настъпването на ПТП съгласно влязлата в сила присъда, не е собственик на автомобила и няма данни собственикът на застрахованото при ответното дружество МПС да е упълномощавала водача Ф. А.. Възражението на ответника, че отговорността му се изключва, т.к. съгласие е дал сина на Ц. И., а не самата тя, е неоснователно съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 2 от КЗ, според която застраховани лица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” са собственикът на автомобила и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание, т.е. всяко лице във фактическа власт на което се намира автомобила, която власт не е установена противоправно. В производството в установените срокове ответникът не е посочил и съответно не е доказал обстоятелства, от които да се направи извод, че Ф. А. е установил фактическа власт върху МПС противоправно. Напротив, включително от твърдението, че ползването на автомобила е предоставено от сина на собственика, което лице според обстоятелствата се явява надлежно упълномощен да го управлява, се налага извода, че е налице предвиденото от разпоредбата на чл. 257, ал. 2 от КЗ законно основание, от което и съгласно чл. 226, ал.1 от КЗ по предявените искове следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя – ответник по делото.

Обема на отговорността на застрахователя определен в разпоредбата на чл. 223, ал.1 от КЗ по сключения договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” обхваща всички преки и непосредствени вреди, за които отговаря застрахования, които увредените са претърпели, търпят и предстои да търпят в следствие на непозволеното увреждане. Съгласно чл. 223, ал. 2 от КЗ застрахователят отговаря и за дължимите лихви, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увредените лица. Лихвите, които Ф. А., като застрахован по смисъла на чл. 257, ал. 2 от КЗ, дължи на ищците като пострадали от ПТП съгласно разпоредбата на чл. 45 и чл. 84 от ЗЗД, следва да се определят от датата на увреждането, от който момент възниква и задължението му за заплащане на обезщетение за претърпените вреди – в случая неимуществени. Възражението на ответника, че с оглед договорната отговорност дължи лихви от момента, в който е поканен да ги заплати е неоснователно по посочените съображения, т.к. самите пострадали не са страна в застрахователното правоотношение и за тях законът не предвижда по никакъв начин задължение за уведомяване на застрахователя.

Освен обсъдените по-горе възражения на ответника по основателността на предявените искове, основните възражения и аргументи на ответника са във връзка с размера, в който се претендират обезщетенията съгласно принципа за справедливост установен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

Изтъкнатите от застрахователя аргументи се основават на неадекватност на икономическите условия в страната в съпоставимост с размера на събираните от застрахователите премии, в който смисъл счита, че съдебната практика е противоречива.

Съдебната практика в посочените от ответника аспекти не е противоречива, като при всички случаи се базира на еквивалентност на обезщетението с действително претърпените вреди. Изтъкнатата неадекватност на обезщетенията спрямо застрахователните премии, които събират застрахователите не само, че няма отношение към преценката за справедливия размер на обезщетенията, които се дължат заради увреждането, но и противоречи на смисъла на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, която във връзка с обхвата на задължението по чл. 45 от ЗЗД цели адекватност на обезщетението с действително претърпените от увредения неимуществени вреди, а не с възможността на деликвента и икономическите и финансови показатели на застрахователя да извърши реално плащане. Последният, сключвайки договора за застраховка е поел независимо от икономическите си показатели задължение да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. В този смисъл единственото възражение, което застрахователят може да направи предвид договорния характер на отговорността си е, че обезщетенията в техния справедлив размер надхвърлят границите на определената в договора отговорност, каквото възражение в случая не е налице и би било неоснователно.

Предвид гореизложеното и с оглед на доказателствата по делото, установяващи претърпените от ищците вреди съдът намира, че справедливият размер на обезщетението, което следва да получи майката на пострадалия А. И. е 40000 лв. Този размер съдът определи, съобразявайки както момента на смъртта на сина й, така и обстоятелството, че до неговата смърт е живяла заедно с неговото семейство в разбирателство, подкрепяли са се взаимно и са разчитали един на друг не само в отделни моменти, но и в ежедневието. Поради така установените и продължили във времето близки отношения, мъката на ищцата от загубата на сина й е значителна в сравнение при обичайното фактическо и емоционално отделяне след навършване на пълнолетие.

Справедливият размер на обезщетението, което втората ищца – Р.И., като фактически съжителстваща със загиналия в ПТП на 17.06.2007г. А.И., както и трите деца – Я., П. и Д. следва да получат е по 50000 лв. Този размер е обусловен от продължилото дълготрайно семейно съжителство в разбирателство, обич и взаимна подкрепа, при които загубата на близкия им и баща на децата се е отразила негативно в значителна степен. Отношенията между А. И. и Р.И., макар да не са сключили граждански брак не се различават от типичните съпружески отношения. Още повече, че по делото се установи, че макар съжителството им да не е скрепено официално с граждански брак, то е било скрепено в достатъчна степен чрез сватба според обичаите в ромската общност, от която произхождат. Освен материална подкрепа, в негово лице Р.И. и трите деца Я., П. и Д. са загубили обичта и вниманието, което са получавали приживе от починалия, която загуба преживяват трудно както към настоящия момент, така и в бъдеще. Въпреки, че паричното обезщетение не би могло да замести присъствието му в техния живот, в този размер съдът намира, че ще бъдат компенсирани оптимално за причинената мъка, съизмерима с установените по делото близки и силни в положителна насока емоционални отношения.

При същите съображения следва да бъде определен и размерът на обезщетенията, дължими на децата Д. и К., които макар и да не са осиновени или припознати от загиналия А. И. приживе, са били отглеждани и възпитавани от него с радост и обич като свои деца. В установените от показанията на свидетелите отношения между починалия и тези две деца, не би могло да се направи разлика с тези, спрямо деца които приживе А. И. е припознал официално като свои. При определяне на обезщетенията за тези две деца съдът намира, че следва да отчете обстоятелството, че обективно поради ниската си възраст към момента, в който е загинал А. И. не са могли да осъзнаят реално случилото се с човека, когото са възприемали за свой баща. В последствие обаче с израстването си във времето и към настоящия момент са на възраст, в която липсата в ежедневието им и загубата му е осезаема и им причинява мъка и страдания от нормално необходимото за всяко дете присъствие на баща в живота им, от което са лишени в следствие на причиненото от Ф. А. ПТП. При тези съображения съдът намира, че справедливия размер на обезщетението за децата Д. и К. е 40 000 лв.

Предявените искове за обезщетения за претърпените от ищците неимуществени вреди следва да бъдат уважен в посочените по-горе размери, заедно с лихвата върху тях, считано от датата на увреждането 17.06.2007г. до окончателното изплащане.

Възражението на ответника, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и размерът на обезщетенията да бъде намален, поради съпричиняване от страна на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат, е неоснователно.

Категорично от заключението на в.л. д-р Т. Ч. се установи, че липсата на предпазна велосипедна каска не е допринесла в никаква степен да настъпването на смъртта на пострадалия, която е била неминуема с оглед вида и характера на установените черепно-мозъчни травми в предната част на главата, която, както и останалите твравматични увреждания не биха могли да бъдат предотвратени от такава каска. Още повече, че, за да е налице съпричиняване посоченото обстоятелство следва да представлява противоправно поведение от страна на пострадалия, докато в разпоредбите на ЗДвП и Правилника за приложението му липсва изискване към велосипедистите за носене на предпазна каска.

Неоснователно е и възражението, че е налице съпричиняване поради липсата на светлоотразители, каквито са изискуеми от закона като задължително оборудване за велосипедите, както и поради неправилното движение на велосипедиста на пътното платно.

От подробното заключение на в.л. Хр. У. по назначената техническа експертиза, както и от разясненията в с.з. се установи, че с оглед момента от денонощието на настъпване на ПТП и пътната обстановка, липсата на светлоотразители не е попречила по никакъв начин за водача на МПС да възприеме навлизането му на пътното платно и своевременно да задейства спирачната система на автомобила,  при което единствено и само от неговото поведение, включително при управление на автомобила в рамките на максимално позволената за участъка скорост от 40 км/ч и при правилно движение в дясната лента на пътното платно, е било възможно да се предотврати настъпилото ПТП.

Единствената хипотеза, в която с поведението си велосипедистът би могъл да предотврати настъпилото ПТП, е да съобрази действителната скорост на движение на МПС и да спре, за да изчака преминаването му. Подобно поведение от страна на велосипедиста обаче е изключено обективно според нормалните човешки способности и обстоятелството, че зоната, в която е настъпило ПТП е обозначена с максимално разрешена скорост на движение от 40 км\ч.

На основание чл. 38, ал.2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Й. възнаграждение в размер на 6850 лв., както и държавната такса дължима за частта от уважените искове в размер на 12800 лв.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” със седалище и адрес на управление гр. С. 1612, бул. „Ц. Б. .” № . с ЕИК***** да заплати на М.И.Й. ЕГН **********, на Д.Р.А. ЕГН ********** И К.Р.А. ЕГН ********** чрез тяхната майка и законен представител Р.А.И. ЕГН ********** обезщетения в размер на по 40000 лв. (по четиридесет хиляди лева) за всеки, а на Р.А.И. лично, а чрез нея като майка и законен представител на децата Я.А.Й. ЕГН **********, П.А.Й. ЕГН ********** И Д.А.Й. ЕГН **********  по 50000 лв. (по петдесет хиляди лева) – всички от гр. Сливен със съдебен адрес – този на пълномощника им адв. Й.Ц.Й. ***. Т., адвокатска кантора: гр. П., пл. „С.” № *, ет. *, офис *, които суми представляват обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на А. Й. *** причинена в следствие на ПТП на 17.06.2007г. в гр. Сливен, предизвикано от Ф.Б.А. при управлението на МПС л.а. „Ланчия” с рег. № СН0712СА собственост на Ц.Д.К., за което към 17.06.2007г. е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, заедно със законната лихва върху размера на обезщетенията, считано от 17.06.2007г. до окончателното им изплащане.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от М.И.Й., Р.А.И. лично и в качеството и на майка и законен представител на малолетните деца Д.Р.А., К.Р.А., Я.А.Й., П.А.Й. И Д.А.Й. искове спрямо ЗК „ЛЕВ ИНС” – гр. София за изплащане на обезщетения до пълния претендиран размер от по 60000 лв. за всеки от ищците, както и за законната лихва върху обезщетенията над присъдените размери до пълния размер от 60000 лв., като НЕДОКАЗАНИ И НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” със седалище и адрес на управление гр. С* 1612, бул. „Ц* Б* ІІІ” № * с ЕИК**** да заплати на адв. адв. Й.Ц.Й. ***. Т., адвокатска кантора: гр. П., пл. „С.а” № *, ет. *, офис *, възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. В размер на 6850 лв. (шест хиляди осемстотин и петдесет лева)

 

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” със седалище и адрес на управление гр. С.1612, бул. „Ц. Б.ІІІ” № * с ЕИК**** в полза на държавния бюджет по сметка на ОС – гр. Сливен д.т. в размер на 12800 лв. (дванадесет хиляди и осемстотин лева)

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: