Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 14.07.2009 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на първи юни през две хиляди и девета година в състав:

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х.М.

                                                        ЧЛЕНОВЕ: М.Б.

                    М.Х.

 

 

При секретаря П.С. като разгледа докладваното от Мария Блецова 249 по описа за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.258 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по въззивна жалба на адв. А. в качеството и на процесуален представител на Г.С.Я. ЕГН ********** ***„К.Б.І” №* - *-*  против Решение № 43/16.02.2009г. постановено по гр.д. № 3101 по описа за 2008 година на Сливенския районен съд, с което е била допусната съдебна делба на недвижим имот, представляващ дворно място с пл. №822 площ от 1006 кв.м., находяща се в гр. Т. за който са определени парцели ХVІ – 822 и ХІХ – 822 кв. 36 по плана на гр. Т., ведно със застроените парцел ХVІ – 822, паянтова жилищна сграда от 39 кв.м. и стопанска постройка от 80 куб.м. при квоти от правото на собственост по 1/6 ид.ч. за въззивницата Я. и въззиваемата М. С.Х. и 4/6 ид.ч. за въззиваемата К. Н. С.. В жалбата са направени оплаквания единствено по отношение на определените квоти на собственост като се твърди, че така определени те са незаконосъобразни и са резултат на неправилно тълкуване на събраните по делото доказателства, което прави решението необосновано и незаконосъобразно. Твърди се, че от всички събрани по делото доказателства се установило, че общият наследодател на страните – С. Ч. е владял единствено и само за себе си процесния недвижим имот, поради което макар и придобивната давност да е изтекла по време на брака му с въззиваемата С. процесният имот следва да бъде приет като негова лична собственост и квотите на съделителите да бъдат определени по 1/3 за всеки. Моли се обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и да се постанови друго, с което допуснатата делба по отношение процесния недвижим имот да бъде при дялове от по 1/3 ид.ч. за всяка от страните.

         В с.з. въззивницата се представлява от адв. А., която поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

         Въззиваемите К.С. и М. Х. в съдебно заседание се представляват от адв. Х., която оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. В хода на съдебните прения излага становище, че в хода на съдебното дирене е представен нотариален акт от 1995 г., който сочил на едно продължено владение от С. и въззиваемата С. за още десет годишен период, който приключвал през 2005 г. - преди смъртта на С. и с който се изпълвало изискването на ЗЗД за десет годишна придобивна давност по отношение на придобиване правото на собственост за недвижим имот. Твърди, че тъй като давността е изтекла по време на брака между С. и С. процесният недвижим имот е бил придобит в режим на СИО, което обосновавало законосъобразността на определените от Районен съд – Сливен квоти на съсобственост.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

         От събраните доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът установи следната фактическа обстановка:

         Страните са наследници на С. И. С. бивш жител ***, починал на 08.10.2006 г. От представеното по делото удостоверение за наследници №002233 от 09.04.2008 г. на Община Твърдица се установява, че въззивницата Г.Я. е дъщеря на С. С.. Негова дъщеря е и въззиваемата М. Х., а въззиваемата К.С. е преживяла съпруга.

         От представеното по делото удостоверение за идентичност на лице с различни имена №002309 от 11.04. 2008 г. и на Община – Твърдица се установи, че наследодателят на страните С. И. С. е бил записан в скица №83 от 09.04. 2008 г. и нот. акт №114/1995 г. с името С. И. Ч. и че тези имена са на едно и също лице.

         По делото е представено удостоверение за наследници №004865 от 01.08. 2008 г. на Община Твърдица от което е видно, че след смъртта на И. Й. Ч. - бивш жител ***, починал на 21.06.1954 г., същият е оставил за свои законни наследници сина си С. И. С. и съпругата си М. Д. Ч., която е починала на 08.08.1980 г. и е оставила за свои законни наследници сестрите си П., И. и Д., както и братята си Й. и И..

         От представеното по делото брачно свидетелство №3948 от 01.02.1947 г. се установи, че на тази дата С. С. и К.С. са сключили брак.

         По делото е представено удостоверение №7806 от 10.12. 2008 г. от което е видно, че наследодателят на страните С. Ч. е подал данъчни декларации за данък сгради в Община Твърдица под №619 от 04.06.1963 г. за две дворни места и къща в гр. Т.. От удостоверение №7807 от 10.12. 2008 г. на Община Твърдица се установи, че М. И. Ч.а и била подала данъчна декларация за данък сгради под №359 от 27.05.1963 г. за дворно място ½ ид. част и къща ½ ид.част, както и двор, находящи се в гр. Т..

         В разписния лист към проекта за дворищна регулация на гр. Т. е посочено, че за имот №822, като собственици са били посочени първоначално М. И. Ч.а на основание нот. акт №19/66 г. , а по-късно като собственик са били посочени наследниците на С. И. Ч. на основание нот. акт №144/1995 г.

         През 1995 г. бил съставен нот. акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност №144 от 25.07.1995 г., с който Нотариус К.Т. признала С. И.Ч. за собственик на недвижим имот придобит чрез давностно владение, а именно дворно място в гр.Т. състоящо се от 1006 кв.м., образуващо имот №822, за който били отредени парцели ХІХ и ХVІ в кв. 36 ведно с построената в парцел ХVІ паянтова жилищна сграда от 39 кв.м. и стопанска сграда от 80 кв.м.

         На 07.04.1956 г. бил съставен протокол по гр.д. №716 от 1955 г. на СлРС, с който била извършена делба между С. Ч. и М. Ч.а за останалите от наследство от И. Ч. недвижими имоти, като по отношение на дворно място, представляващо парцел ІІІ – 250, парцел ІV – 251, парцел V  и парцел ХІ в кв. 19, цялото състоящо се от 2657 кв.м. била приета делба по следния начин: М. Ч.а получила дял постройката в която живеела ½ ид.ч. от ползваната сграда, която се помещавала пощата, а С. Ч. получил сградата в която живеел, плевника и ½ ид.ч. от сградата в която се помещавала пощата.

         С нот. акт №9 от 1966 г. М. Ч.а била призната за собственик по наследяване и отреждане в неин дял със съдебно решение на ½ ид.ч. от дворно място образуваща имот пл. №380, както и жилищна сграда построена в парцел ХІV – 380 и правото на ползване върху ½ ид.ч. от сградата в която се намирала пощата на гр. Твърдица.

         През 1979 г. М. Ч.а прехвърлила на въззивницата Я. и съпруга й Й. Я. собствения си недвижим имот от ½ ид.ч. от имот пл. №380 кв. 32 заедно с ½ ид.ч. от правото да се ползва сградата, намираща се в парцел ІІ и ½ ид.ч. от имот пл. №562 в кв. 55 срещу задължението им да я издържат и гледат. За прехвърляне правото на собственост бил съставен нот.акт №157 от 1979 г.

         Със съдебно решение №789 от 02.11.89 г. по гр.д. №876 от 1989 г. по описа на СлРС С. Ч. бил признат за собственик на имот пл. № 821 в кв. 36 по плана на гр. Твърдица.  С решението въззивницата Я. и съпругът й били осъдени да му предадат владението на ½ ид.ч. от имота и били обезсилени нот. акт№9 от 1966 г. на СлРС в частта, с която М. Ч.а била призната за собственик на ½ ид.ч. от имот пл. №380 поради липса на основание за издаването му, бил обезсилен нот. акт №157 от 1973 г. на СлРС, с който М. Ч.а продала на въззивницата Я. и съпруга й срещу задължението за издръжка и гледане ½ ид.ч. от имот пл. №380 кв. 32 по плана на гр. Твърдица поради основание за издаването му.

         Имот  с пл. №822 кв. 36 парцели ХVІ – 822 и ХІХ – 822 по плана на гр. Твърдица е идентичен с имот 380 кв. 32 по плана на гр. Твърдица.

         По делото са разпитани свидетелите Б., К. и Х. от показанията на които се установи, че процесният имот е бил владян от баба М., която е била съпруга на наследодателя на С. С. – И. Ч.. Същата владяла имота до смъртта си, след което имотът бил обработван и владян безпрепятствено от С. С. и съпругата му въззиваемата К.С.. Въззивницата Г.Я. заедно със съпруга си Й. и баща си С. отглеждали прасета и крави в постройка, която направили с бай С. в западната част на имота. През това време въззивницата била в добри отношения с наследодателя С. и въззиваемите. След 1991 – 1992 година отношенията между въззивницата и С. се влошили и тя заживяла на друго място в гр.Т.. От свидетелските показания на свидетеля Х. се установи, че до 1985 г. дворното място било обработвано от всички – наследодателя С., съпругата му, дъщерите им и техните съпрузи, а след това било обработвано единствено и само от наследодателя С. и съпругата му при помощта на свидетеля Х. и въззиваемата Х..

         Съдът цени свидетелските показания, като безпротиворечиви и допълващи се с останалите данни по делото.

         Обжалваното решение било съобщено на въззивницата на 25.02.2009 г., а въззивната жалба е била депозирана на 11.03. 2009 г. в рамките на законоустановения двуседмичен срок.

         От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

         Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна , имаща правен интерес от обжалване на валиден съдебен акт.

         Разгледана по същество е неоснователна .

         Предмет на делото е допускането на делба между страните по делото по отношение на недвижим имот пл.№ 822 по плана на гр. Твърдица . Предмет на въззивната жалба е квотите на съсобственост , които са били определени на съделителите от съда .

От данните по делото категорично е установено, че по отношение на процесния недвижим имот с пл. № 822  е налице съсобственост между страните. Имотът не е бил придобит от общия наследодател на страните - С. С. на основание наследяване, тъй като същият не е бил син на М. Ч.а, починала на 08.08.1980 г., а единствено на съпруга й И.Ч.. М. Ч.а е била получила процесния имот на основание наследяване от И. Ч. и делба извършена между нея и наследодателя на страните С. С.. С оглед на това обстоятелство не може да се приеме, че наследодателят на страните С. С. е бил придобил собственост на процесния имот на основание наследяване. Той е придобил правото на собственост на основание давностно владение чрез осъществяване на фактическа власт над имота с намерение да я свои . Давностното владение е било осъществявано от С. С. от датата на смъртта на М. Ч.а 08.08.1980 г. до датата на собствената му смърт 08.10.2006 г. Че е своил имота като свой се установява и от представения по делото нот. акт №144 от 1995 г., с който С. е бил признат за собственик на имота на основание давностно владение. От датата на съставяне на нотариалния акт през 25.07.1995 г. до смъртта му през 2006 г. са били изминали повече от десет години през които С. безпрепятствено е осъществявал владение над процесния имот. От събраните по делото доказателства се установява, че въззиваемата С. също е осъществявала владение над имота и го е своила като свой от 1980 г. до сега. Въпреки че констативният нот. акт, с който С. е бил признат за собственик на имота на основание давностно владение е бил съставен, като за собственик на имота е бил посочен само единствено той , въззиваемата С. също е придобила правото на собственост над имота на основание давностно владение, тъй като придобивната давност е започнала и е изтекла по време на съществуващата между нея и С. съпружеска имуществена общност, по време на техния брак. Съществува законова призумция изразена в разпоредбата на чл. 19 ал. 1 от СК съгласно която вещите и правата върху вещите придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това на чие име са придобити. По делото не са направени твърдения за това, че въззиваемата С. не е допринесла за придобиването на процесния недвижим имот от С. и тъй като нейният принос към придобиването на имота в режим на сила не е оборен, то следва да се приеме за доказано, че процесният недвижим имот е бил придобит в режим на СИО.

         От изложеното следва да се приеме, че процесният недвижим имот е бил придобит от С. С. и К.С. в режим на СИО, която общност е била прекратена със смъртта на С. и е била трансформирана в обикновена дялова съсобственост между страните. Въззиваемата С. е придобила ½ ид.ч от процесния имот с прекратяването на СИО, а като наследница на С. е придобила и 1/3 ид.ч. от неговото право на собственост, като по 1/3 ид.ч. са придобили и въззивницата Я. и въззиваемата Х.. По този начин дяловете на страните следва да бъдат определени по 4/6 ид.ч. от правото на собственост за К.С. и по 1/6 ид.ч. от правото на собственост за Г.Я. и М. Х..

         Тъй като изводите на настоящата инстанция изцяло съвпадат с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвръдено.

         По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 43 / 16.02.2009г. постановено по гр.д. № 3101 по описа за 2008 година на Сливенския  районен съд

 

         Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.