РЕШЕНИЕ№                       

Гр. Сливен, 11.05.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гр.отд., в закрито заседание на единадесети май през две хиляди и девета година в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христина Марева,

           ЧЛЕНОВЕ: М.Б.,

М.Х.

 

като се разгледа докладваното  от Х.М. *** писа на съда за 2009г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по жалба срещу действията на съдия – изпълнител на основание чл. 435 ал.1 от ГПК и се движи по реда на чл. 436 и чл. 437 от ГПК.

Жалбоподателят – Д.И.Х. обжалва отказ на държавния съдебен изпълнител Ст. С.при РС – гр. Сливен постановен по и.д. № 2098\08г. за насрочване на втора публична продан на недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. „Й. Щ.” № *, вх. „*”, ап. № *. Мотивите за постановения отказ се основават на представени доказателства – четири броя нотариални актове от трето за изпълнителното производство лице – И. Г. М., за това, че имотът е нейна собственост, а не на длъжник по изпълнителното дело. Счита, че мотивите са неправилни и отказът е незаконосъобразен, т.к. в мотивите на решение по ч.гр.д. № 114\09г. на ОС – Сливен постановено по жалба на длъжника Д.А.Г. е прието, че възражението за това, че имотът не й принадлежи, е неоснователно съгласно справка то служба по вписванията към 13.01.2009г.

Иска се отмяна на обжалвания отказ с указания към ДСИ да продължи принудителното изпълнение чрез насрочването на втора публична продан.

Препис от жалбата е бил връчен на длъжниците, които в срока по чл. 436 ал.3 от ГПК не са представили писмени възражения.

В мотивите на ДСИ представени съгласно чл. 436 ал.3 от ГПК се посочва, че въз основа на представените нотариални актове и извършената справка в служба по вписванията се установява, че в периода 1998г. – 2005г. са извършени четири разпоредителни сделки с имота.

Въз основа на данните от представеното копие от и.д. № 2098\08г. на СИС при РС – гр. Сливен се установява следното от фактическа страна:

Изпълнителното производство е образувано първоначално с № 103\07г. пред ЧСИ Н. В. Г. – гр. В. с № 802 при КЧСИ по молба на „П.Б. (Б.” АД) – гл. С. срещу „Р. Н.” ЕООД – гр. Б., Д.И.Г., Д.А.Г. и Д.И.Х. *** и представения с нея изпълнителен лист за осъждането на „Р. Н.” ЕООД – гр. Б. като кредитополучател и посочените три физически лица като солидарни длъжници да заплатят на взискателя сумата от 12151, 06 лв. – просрочена главница по договор за кредит от 25.10.2005г. ведно със законната лихва върху главницата считано от 13.07.2007г. до окончателното изплащане, сумата от 454, 51 лв. – лихва за периода от 02.04.2007г. до 11.07.2007г., сумата от 228, 66 лв. – наказателна лихва върху просрочената главница за периода от 02.03.2007г. до 11.07.2007г., както и деловодни разноски в размер на 256, 68 лв.

При извършеното проучване на имуществото на длъжниците в писмо Дирекция „МТД” при Община Сливен е посочено, че длъжниците нямат, в т.ч. и Д.А.Г. към 12.10.2007г. нямат декларирано движимо и недвижимо имущество на територията на Община Сливен.

От АВ, СВ – гр. Сливен по изпълнителното дело е постъпило писмо от 24.10.2007г. към което е била приложена разпечатка по партидата на Д.И.Г., от която е видно, че на 12.01.1994г. в двойно входящ регистър 42, оп.к. 99 е вписана договорна ипотека. Видно от представения в последствие по и.д. нотариален акт № 6, т. І, д. № 99\94г. на Нотариус Ел. Ш., съответстващ на данните от разпечатката приложена от СВ, вписването се отнася за договорна ипотека, която А. А. А. и Р. С. А. са учредили в полза на ТБ „Б.” АД – клон С. върху собствения си имот: апартамент № *, находящ се в гр. С., ул. „Д.” № * (сега ул. „Й. Щ.” за задължение на Д.И.Г. към банката по договор за кредит със срок на погасяване от 20.01.1994г. – 29.09.1994г.

При тези данни ЧСИ Н. Г. е поискал вписването на възбрана върху собствеността на Д.А.Г. придобита по наследство, представляваща 1\6 ид.ч. от апартамент № *, находящ се в гр. С., ул. „Д.” (Й. Щ.”) № *, вх. „*” върху който с н.а. №6, т. І, д. № 99\94г. на Нотариус Ел. Ш. е вписан акт за учредяване на договорна ипотека. По искането за вписване на възбрана върху имота съдия по вписванията при СВ – Сливен с определение от 20.03.2008г. е постановил отказ със съображения, че имотът не описан в искането съобразно изискванията на ЗКИР.

С постановление (протокол) от 01.02.2008г. въз основа на постъпилата на същата дата молба от солидарния длъжник Д.И.Х. и представените с нея доказателства изпълнителното производство е прекратено по отношение на взискателя „П.К. Б. (Б.)” АД и Д.И.Х. като солидарен длъжник, като с оглед извършения от последния плащане на задълженията по изпълнителното дело е конституиран като суброгиран кредитор спрямо останалите длъжници.

Изпълнителните действия са продължили с така конституираните страни като при липсата на други доказателства ЧСИ Н. Георгиев е издавал поредни постановления за налагането на възбрана върху 1\6 ид.ч. от апартамент № 11, находящ се в гр. С., ул. „Д.” (Й. Щ.”) № *, вх. „*” върху който с н.а. №6, т. І, д. № 99\94г. на Нотариус Ел. Ш. е вписан акт за учредяване на договорна ипотека.

По молба от 12.05.2008г. на Д. Ив. Х. като взискател изпълнителното производство е преобразувано под № 20\08г. по описа на ЧСИ Т. М. – гр. Бургас с № 707 при КЧСИ, като по молба от 08.05.2008г. е извършено присъединяване на още две изпълнителни дела. Действията за проучване имуществото на длъжниците и за принудително изпълнение са продължили по това изпълнително дело, като в рамките на същото няма такива насочени спрямо недвижимия имот – предмет на обжалвания по настоящото дело отказ на ДСИ за извършване на действия на принудително изпълнение.

По молба на взискателя от 20.12.2008г. изпълнителното производство е прекратено пред ЧСИ Т. М. – гр. Б.и е преобразувано за продължаване на изпълнението по и.д. № 2098\08г. по описа на ДСИ при РС – гр. Сливен с размер на вземанията само по и.д. № 20\08г. на ЧСИ Т. М., по което е длъжник Д. Г. към 14.10.2008г. в размер на 15 639, 66 лв. – главница,1 668, 95 лв. – лихви и 502, 04 лв. – разноски.

На 13.01.2009г. ДСИ е извършил опис на недвижимия имот- 1\6 ид.ч. от апартамент 11, находящ се в гр. Сливен, на ул. „Й. Щ.” № *, вх. „*” и друг недвижим имот в с. С., определена е пазарната цена въз основа на заключение на вещо лице по външен оглед и е насрочена публична продан, която с протокол от 27.02.2009г. е обявена за нестанала, поради не явяването наддавачи.

Пристъпвайки към извършването на публичната продан ДСИ е изискал справка от СВ и такава е приложена относно вписванията на името на Д.А.Г. към 13.02.2009г., като от извлечението по партидата на нейно име е видно, че за 1\6 ид.ч. от имота, находящ се в гр. Сливен, ул. „Й. Щ.” № *, вх. „*”, ап. *на 15.04.2008г. е вписана само наложената по-рано в рамките на същото изпълнително производство провеждано пред ЧСИ Н. Г. – гр. Варна възбрана. В приложената справка липсват данни за вписването на актове за придобиването от Д. А.. Г.на идеална част от този недвижим имот.

Междувременно на 28.02.2008г. е постъпило възражение от Д.А.Г. чрез неин пълномощник – адв. П. Н. против обявената публична продан на недвижимия имот в гр. Сливен с твърдение, че не притежава право на собственост върху този имот.

С решение № 68\20.02.2009г. по ч.гр.д. № 114\09г. на ОС – Сливен по жалба на длъжника Д.А.Г. са отменени действията по принудителното изпълнение спрямо 1\6 ид.ч. от недвижим имот в с. С., общ. С., като жалбата е отхвърлена като неоснователна и са потвърдени действията спрямо 1\6 ид.ч. от недвижимия имот в гр. С.. В мотивите на решението съдът е намерил за неоснователно възражението, че длъжницата не е собственик на идеална част от този имот, като се е позовал на цитираната по-горе справка от СВ, приемайки въз основа на нея и при липсата на доказателства за извършени прехвърляния, че по наследство е собственик на 1\6 ид.ч. от имота в гр. Сливен. Във връзка с това жалбоподателят и взискател – Д. Ив. Х. се е позовал и на договор за баонамент от 2005г. с телекомуникационно дружество на името на А. А. А., в който адресът на недвижимият имот е посочен като негов постоянен адрес.

На 19.03.2009г. по изпълнителното дело е постъпила молба от трето лице – И. Г. М. чрез пълномощник – адв. Мл. Д. от АК – Сливен, в която се поддържа, че е собственик на недвижимият имот, находящ се в гр. „Сливен”, ул. „Й. Щ.” *, вх. „*”, ап. *. Към молбата е приложен н.а. №190, т. І, рег. № 1469, д. № 160\31.05.2005г. – вписан съгласно извършеното отбелязване с вх. № 4572\31.05.2005г. акт № 158, т. ХІІ, д. № 2883\05г. на СВ – Сливен партидна книга: том 64991, 75560, от който е видно, че И.. Г. М. е закупила същия имот от Р. К. Ф.. Освен това в последствие към изпълнителното дело са приложени нотариални актове, от които е видно, че с н.а. Р. и А. А.са прехвърлили на 15 юни 1998г. правото на собственост на С.Д. Т., последният от своя страна и съпругата му са сключили с нотариален акт договор на 22.10.2002г. за прехвърляне правото на собственост върху същия имот на Г. Д. К., който с договор от 11.03.2005г. сключен в нотариална форма е прехвърли имота на Р. К. Ф., а последния чрез посочения по-горе нотариален акт от 31.05.2005г. – на И. Г. М.. Във всеки един от представените преписи на нотариалните актове, с които е извършена поредицата от сделки за прехвърляне правото на собственост върху недвижимия имот е отбелязано надлежното им вписване при СВ – Сливен в деня на изповядване на сделките по нотариален ред.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът намира, че жалбата е допустима – подадена е в срока по чл. 436 ал.1 от ГПК от надлежно легитимирана страна – взискател в изпълнителното производство, за която съгласно разпоредбата на чл. 435 ал.1 от ГПК е налице правен интерес и е предвидено основание за допустимост на жалбата – отказ на съдебния изпълнител за извършване на изпълнително действие.

Разгледана по същество си е неоснователна по следните съображения:

Основният аргумент на жалбоподателя е, че в мотивите на решението постановено по ч.гр.д. № 114\09г. на ОС – Сливен по жалбата на длъжницата Д. А.. Г., съдът е приел, че правото на собственост върху 1\6 ид.ч. от имотът в гр. Сливен й принадлежи. Съображенията са били, че е налице вписване на нейно име за такава част, (но не е коментирано, че вписването касае наложената възбрана), а защитата на правата на трети лица върху същият имот подлежат на защита или по жалба срещу действията на съдебния изпълнител съгласно чл. 435 ал.4 от ГПК от това лице или в исково производство съгласно чл. 440 от ГПК.

Позоваването от жалбоподателя на мотивите на съда към решение, издадено по повод обжалването на други действия на съдебния изпълнител е неоснователно. Макар и постановено по жалба срещу принудителното изпълнение по отношение на същия недвижим имот и по същото изпълнително дело, формираният в мотивите на съдебното решение извод за неоснователност на жалбата - основана на възражение на длъжника относно принадлежността на правото на собственост, няма обвързващ характер. Правото на собственост върху имота не е предмет на това производство и по този въпрос няма сила на присъдено нещо включително самото решение издадено в производството по реда на гл. ХХХХІІІ от ГПК. Същото касае и препятства повторното разрешаване на въпроса единствено за законосъобразността на разгледаните с него действия на съдебния изпълнител действия, които не са предмет на настоящото производство. В производството по жалба срещу последващи действия на съдебния изпълнител за съда съществува задължение да извърши отново и самостоятелно преценка за тяхната законосъобразност, включително въз основа на допълнително изяснените по изпълнителното дело данни.

Предмет на настоящото производство е отказът на съдебният изпълнител да извърши поисканите изпълнителни действия – насрочване на втора публична продан на основание чл. 494 ал.1 от ГПК, към законосъобразността на която съгласно чл. 494 ал.2 от ГПК са относими същите правила, както за първата продан.

Съгласно чл. 483 от ГПК (чл. 373 от ГПК отм.) съдебният изпълнител извършва опис само след като се увери, че имотът е бил собственост на длъжника към деня на вписване на възбраната. За тази цел в случая съдебният изпълнител е извършил справка при СВ – гр. Сливен, данните по която не обосновават положителен извод относно предпоставките за пристъпване към принудително изпълнение. От справката към 13.01.2009г. е видно единствено, че е била вписана възбрана, което вписване само по себе си не води до извода, че имотът принадлежи на длъжника или, че е принадлежал към момента на вписването на възбраната. Подобен извод не следва по никакъв начин и от извършените към момента на налагането на възбраната справки – от Дирекция „МТД” при Община Сливен и от АВ, СВ – гр. Сливен с писмо от 24.10.2007г. към което е била приложена разпечатка по партидата на Д.И.Г.. Предоверявайки се на факта на вписаната възбрана и без да извърши проверка на данните по данъчните или нотариалните книги, съдебният изпълнител е пристъпил към принудително изпълнение, извършвайки опис на имота в нарушение на разпоредбата на чл. 483 от ГПК.

От данните по делото установени чрез приложените нотариални актове за извършените сделки с имота в периода от 1998г. до 2005г. е видно, че недвижимият имот, за който съдебният изпълнител е преустановил извършването на изпълнителни действия, постановявайки отказ за насрочване на втора публична продан, не принадлежи на никой от солидарните длъжници към момента на извършването на опис – 13.01.2009г. и не е принадлежал нито към момента, в който е вписана възбраната – 15.04.2008г., нито към момента на издаване на постановленията по и.д. № 103\07г. на ЧСИ Н. В. Г. – гр. В. с район на действие ОС – гр. Бургас за налагане на възбрана върху имота. Предполагаемо, т.к. в копието на изпълнителното дело липсват удостоверения за родствени връзки и наследство, собственици на имота към 1998г. са били родители на длъжницата Д.А.Г., които обаче са сключили договор през 1998г. за продажба на правото на собственост върху него. Както този договор, така и договорите по нотариалните актове за последващи сделки предхождат значително във времето възникването на вземанията, за които е образувано изпълнителното производство и издаването на изпълнителния лист за същите вземания. Така извършените прехвърляния са надлежно вписани и по аргумент от противното съгласно разпоредбата на чл. 453 от ГПК са противопоставими на взискателя по и.д. № 2098\08г. на ДСИ при РС – гр. Сливен.

При налагането на възбраната в постановлението си ЧСИ Н. В. Г.се е позовал на вписаната с нотариален акт № 6, т. І, д. № 99\94г. на Нотариус Ел. Ш. ипотека. Както от приложената справка по партидата на името на Д. Ив. Г., така и от приложения нотариален акт, с който е учредена договорната ипотека, е видно, че липсва тъждество между обезпеченото с нея вземане и вземанията, за събирането на което е било образувано изпълнителното производство по издадения на 01.10.2007г. изпълнителен лист в полза на „П. Б.(Б.)” АД. Обезпеченото с договорната ипотека вземане е в полза на друга банка – ТБ „Б.” АД, а не „П. Б. (Б.) АД, чието вземане е по договор за кредит от 25.10.2005г., докато обезпеченото с ипотеката вземане е възникнало по договор от 1994г. Следователно и извършената суброгация в лицето на изплатилия дълга солидарен длъжник Д. Ив. Х. не включва правата на обезпечения с тази ипотека кредитор.

При липсата на данни, че имотът принадлежи на някой от солидарните длъжници и при липсата на данни, че вземанията по изпълнителният лист - послужил като основание за образуване на изпълнителното производство, са обезпечени чрез ипотека върху процесният имот, за съдебният изпълнител не е било налице основание да пристъпил към опис и осъществяване на публична продан. Липсата на основание за пристъпване към принудително изпълнение спрямо същият имот е налице и по повод на поисканата от взискателя втора публична продан, поради което отказът на съдебният изпълнител да пристъпи към такава съгласно чл. 494 ал. и ал.2 от ГПК е законосъобразен и жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.И.Х. ЕГН********** *** против ОТКАЗА от 23.03.2009г. на ДСИ по и.д. № 2098\08г. по описа на СИС при РС – гр. Сливен за извършването на втора публична продан по отношение на 1\6 ид.ч. от правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. Сливен, ул. „Й. Щ.” № *, вх. „*”, ап. *, ид. № 67338.531.73.2.11 по КК на гр. Сливен като НЕОСНОВАТЕЛНА

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                          2.