1. 

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Сливен,  25.06.2009год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното заседание на  петнадесети юни през две хиляди и девета година в състав:

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Д.

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: Х.М. 

                                                                                     М.Х.

при секретаря при секретаря М.Т. и с участието на прокурора ………………..…… като разгледа докладваното от  ГИНКА ДРАГАНОВА въззивно гражданско дело № 251 по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по §2 ал.1 от ГПК ДВ бр. № 59/2007г. и ДВ бр. №  50/2008г.

 

Делото е образувано по въззивна жалба на ЕТ” Г-1-Д.Г.”, депозирана чрез процесуалният му представител адв. Е.П.  приета по делото като пълномощник от РС – Сливен.

Жалбата е против решение № 1122/23.02.2009 г., постановено  по гр. д. №  561/2008 г. на РС – Сливен, в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан, предявения от жалбоподателя против „Т-С.” ЕАД иск с правно основание чл. 254 от ГПК /отм./, за установяване, че не дължи сумата 1234.81 лв., представляваща начислена цена за ползвана, но неплатена топлинна енергия за собствения му обект, находящ се в гр. С., бул. „Ц.О.” 47 на партерния етаж, за периода 31.12.2004 г. до 31.03.2007 г., ведно с мораторна лихва за забава изтекла върху тази сума към 6.11.2007 г. в размер на 286.04 лв., дължими по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. 5706/07 по описа на РС – Сливен.

В жалбата се твърди, че решението в тази част е незаконосъобразно, неправилно и напълно необосновано. Наведени са доводи, че ЕТ „Г-1-Д.Г.” не е собственик на посочения имот и няма качество на потребител на топлинна енергия. Начислените суми били нереални и не отговаряли на нормативната уредба, действала през този период. Счита, че ЕТ „Г.-1-Д.Г.” не е пасивно легитимиран да отговаря за претендираните от  „Т.-С.„ ЕАД  суми, защото нямало доказателства, че този търговец е собственик на имота и не е доказано, че е ползвал услуги на ТЕЦ. Партидата за този имот била открита на физическото лице Г.,  в качеството му на собственик на имота  и неправилно изп. лист бил издаден срещу ЕТ „Г.-1-Д.Г.”. Следвало да се откаже издаването на  изп. лист срещу този ЕТ. Заедно с това посочва, че има нарушение на Закона за Енергетиката от 2005 г. и следвало да се заплаща само действително полученото количество топлина, което от въззиваемия – ответник не било установено . Намира, че представеното в РС по делото  заключение на едноличната съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна такава са установили, че жалбоподателя не дължи посочените суми. Моли да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното решение в отхвърлителната част като незаконосъобразно и неправилно и се признае за установено, че жалбоподателят не дължи останалата част от сумата, със законните последици, за която иска му бил отхвърлен. Претендира разноски за д. такси и адв. възнаграждение за отхвърлената пред първата инстанция част от иска и разноските за втората инстанция.

Отговор по жалбата е постъпил от „Т.С.” ЕАД, представлявано от Р. К. А., депозирана чрез процесуален представител адв. Ю. Я.от АК  - С., ул. „Макгахан” № 4.

В отговора се твърди, че жалбата е неоснователна, а обжалваното с нея решение е правилно, законосъобразно и мотивирано. Посочва, че   сумата по издадения изпълнителен лист се дължи и в тази насока РС – С. е изложил мотиви, които са съобразени и с параграф 19 ал. 2 от Закона за Енергетиката.  Физическото лице Д.Г. бил собственик на процесния имот, но не го ползвал като жилище, а за стопанска дейност, включително и като го отдавал под наем на други фирми. Жалбоподателят и след като е откачил радиаторите в обекта е продължил да ползва топла вода, която е била отчитана през съответния период, за което имало и подпис на  документа, по който се отчита консумацията на топла вода. Правилно бил отчетен и  процента на топлоотдаване в сградата – етажна  собственост. Намира, че всички представени по делото доказателства, включително и заключението на тройна съдебно-техническа експертиза не са били оспорени от страните и правилно са кредитирани от РС – Сливен. Моли да се остави въззивната жалба без  уважение като неоснователна. Претендира разноските за тази инстанция и  представя справка за същите.

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна по спора, в законния срок, против подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт .

Като съобрази становищата на страните, отразени в жалбата и отговора и доказателствата по делото съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По гр.д. № 5706/2007г. образувано по молба на „Т. - С.” ЕАД, представлявано от изпълнителен директор Р.К.А.със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”С.К.№ *, депозирана чрез процесуалния представител адв.Ю.Я.АК – Сливен, ул.”Макгахан” № 4 на основание чл.237 б.”к” от ГПК, с определение № 10/02.01.2008г. е бил осъден ЕТ „Г-1-Д.Г.”, представлявано от Д.Н.Г.с ЕГН ********** *** да заплати за обект: гр.С., бул.”Ц.О.” № 47 на „Т-С.” сумата 2926,88 лева, представляваща цена на ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 31.05.2002г. до 31.03.2007г. заедно с мораторната лихва за забава върху тази сума, изтекла към 06.11.2007г. в размер на сумата 871,52 лева, заедно със законната лихва върху главницата считано от 21.12.2007г. до окончателното изплащане на сумите, както и разноски в размер на 78,97 лева.

Ищецът Д. Г. е предявил иск с правно основание чл.254 от ГПК и цена 3877,37 лева /абсолютния размер на сбора на сумите по издадения против него изпълнителен лист/. Оспорил е изцяло задължението за тази стойност по съображения, че не е ползвал  имота; извършил е бил ремонт в същия и нямал отоплителни тела на „Т-С.” ЕАД; - за периода 31.05.2002г. до 30.11.2004г. вземането било погасено по давност, съгласно разпоредбата на чл.111 б.”в” от ЗЗД – на обща стойност 2277,55 лева, както и мораторна лихва за тази сума в размер на 585,48 лева, която също не се дължала; за периода от 31.12.2004г. до 31.03.2007г. не дължал сумата 1234,81 лева главница и мораторна лихва върху нея – 286,04 лева защото тази сума начислена в нарушение на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяване, които били действащи в този период, тъй като нямало проведено Общо събрание на етажната собственост и нямало определен процент и за сума мощност. Счита, че не е дължал сумата 2926,88 лева и лихва 871,52 лева както и разноски 78,92 лева.

Установено е по делото, че с нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1 т.ІІ рег.№ 2321 д.№ 180/2000г. сключен на 23.05.2000г. пред Нотариуса на РС – Сливен ищецът Д.Н.Г.е закупил от „Аптечно – С.” АД, представлявано от изп.директор С. Д. „източната част от бивша аптека № 1, находяща се на партерен етаж в жилищен блок на бул. „Ц.О.” бл.47, за която е бил одобрен архитектурен проект за преустройство и строителство в търговски обектмагазин за нехранителни стоки като са посочени съответните параметри на застроената площ и помещенията, както и индивидуализацията им /арг.цитирания нот.акт лист 7 от гр.д. № 561/2008г. на РС – Сливен/.

Този имот жалбоподателят е предоставил за ползване на други фирми за стопанска дейност на основание сключен с него договор за наем. /арг. и допълнителна искова молба вх.№ 9475/16.06.2008г. лист 45 и договор за наем на имот от 27.03.2005г., сключен с „П.” ЕООД – Карнобат и Д.Г.за наем на „собствен недвижим имот, намиращ се в източния партерен етаж на жилищен блок на бул.”Ц.О.” № 47 за срок от десет години, нотариално заверен на 19.11.2005г. лист 66/.

Д.Г.е сключил договор № 1132-а-1/20.03.2002г. с Топлоснабдителна агенция, съгласно който в жилищна и нежилищна площ на етажна собственост по възлагане на Д. Г., изпълнителя е приел да извърши „монтаж на индивидуални топлинни разпределители и инкасиране на топлинната енергия по тях” по показания, монтирани на всеки радиатор и водомерите за топла вода и показанията на главния водомер, монтиран в абонатната станция на сградата /арг.цитирания договор лист 68 от гр.д./

За същата сграда Д.Г.е сключил договор с топлоснабдителна агенция и енергиен сервиз „Н.И.” Булстат ********* Ю гр.С., ул.”Х.Д.” № *, като    е възложил на този  изпълнител да извърши „монтаж на индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградата, етажна  собственост, съгласно изискванията на Закона за енергетиката и енергийната ефективност чл.112 ал.1 т.2 и т.3 и ал.2. По този договор количеството топлинна енергия, отдадена на сградната инсталация въз основа на решението от протокола на Общото събрание на етажната собственост, ако не е определен процент „то се приема минималния – 10 % съгласно ЗЕЕЕ”. Протокол от проведено преди тази дата общо събрание на собствениците в етажната собственост, за одобряване на такава уговорка и предоставени на жалбоподателя правомощия да сключва такъв договор, по делото няма представени.

Доказано е по делото, че е проведено на 24.11.2000г. Общо събрание на етажната собственост и наематели в жилищен блок № 47 на бул.”Ц.О.” в гр.С., на който е определен „30 % от енергията за отопление да се разпределя пропорционално на отопляемия обем съгласно чл.113 от ЗЕЕЕ”. /арг. е представен протокол лист 70 и 71 от гр.д.  на РС – Сливен/.

„Т-С.” ЕАД е представила   препис извлечение от сметката от задължението на абонат 4415 Д.Г.за имота му, находящ се на адрес бул.”Ц.О.” № 47./ на лист 72 и 73 от гр.д. № 561/08г./.

Безспорно е установено по делото, че жалбоподателят е получил покана от „Т-С.” ЕАД за доброволно изпълнение на задължението му за процесния имот, „Получих покана, на която отговорих, че не смятам за необходимо да плащам нещо, което не съм консумирал” . /арг. отговора на жалбоподателя по реда на чл.114 от ГПК,  в с.з., проведено на 10.10.2008г./

Няма доказателства по делото, жалбоподателят – собственик на процесния имот, да е обявил десет годишния си договор за наем на този обект в ТД на НАП – Сливен от момента на сключването му, нито да е уведомил Т. С., че в  имота му има наемател, който по договора за наем има задължение да  заплаща „разходите свързани с ползването на имота”, които очевадно включват и разходите за ползвана топлоенергия и топла вода. В този договор за наем няма посочена площ, която се отдава под наем, нито е конкретизирана по  граници и размер, съобразно архитектурния проект, за да се установи, за кои от помещенията, предназначени за „Търговски обект” по нотариалния акт, се отнася. /арг. Виж предмета в чл.1 и задължението на наемателя по чл.6 от Договор за наем, сключен на 27.03.2005г., л.66 от гр.д. № 561/08г./.   Даже и не се твърдят такива  обстоятелства. Жалбоподателят не е посочил и установил по делото, за кои от помещенията, отразени в нотариалния му акт №1/23.05.2000г., за покупка на имота: ”Източната част на бивша аптека № 1, находяща се в партерен етаж в жилищен блок на бул. „Ц.О.” № 47, които са: два търговски обекта- № 2 / с площ70,70кв.м./и №3, / с площ 97,70кв.м./ „състоящи се от търговска зала, склад и санитарен възел” и „сутерен-склад с площ 26,”кв.м.”, т.е. -  с обща площ 194,40 кв.м.  /70,70+97,70+26,00= 194,40 кв.м. площ/, е сключил договор за наем, на кои помещения „щранговете са по средата и са изолирани”,  както и за кои помещения са доказателствата, които сам – в качеството си на собственик на едноличния търговец си създава и е приложил по делото. / Удостоверение на л. 74, с изх. № 1/11.09.2008г./ В представената Декларация от 10.10.-2008г.,  с печат от   „Мобилтел” София, няма данни, от кога този магазин е в  процесия имот и от кога Мобилтел Магазин- Сливен2, намиращ на адреса „гр. С., бул. „Ц.О.” №47, не ползва и никога не е ползвал отопление на Т. ЕАД С../Такова доказателство „ писмена декларация” по ГПК няма предвидено/.

В този аспект и заключенията на едноличната съдебно техническа експертиза, също няма конкретни дати, от кога няма радиатори, за кой период и за кои помещения, се отнася. В това заключение се посочва само „обекта” и процесния период. Този  експерт е отразил становище по основателността на иска, което не е в неговите правомощия и правилно РС Сливен не го е възприел. По този причина не се приема и от тази инстанция.

  Настоящият състав на ОС Сливен намира, че не са категорично  установени по делото, нито са представени конкретни доказателства от жалбоподателя, установяващи, кога са премахнати радиаторите и в кои помещения е станало това. Правилно е установено от РС Сливен, че   Анекс № 108, с посочена дата 10.01.-е без вписана година, е отразено, че е  към договор от  03.07.2003г., но този договор не е представен, за да се види кога е сключен и с какъв предмет е бил, а представеното копие от фактура с №0000002527/06.02.2006г. за заплащане на извършеното, е съгласно този анекс и след „констативен протокол от 06.02.06г./арг. л.91,92и93/. По делото е представен и друг Анекс, от 10.02.06г. изпълнителят е приел да извърши „изграждане на допълнителни климатици и отоплителни инсталации”, за които е представено и копие от „фактура №0000002545/13.02.06г.”  , на процесния адрес, като е посочено, че се отнася „за допълнително помещение”./ Виж л.94, 95 и 96 по гр.д. № 561/2008г. на РС Сливен./. Тези копия от Анекси и фактури, не са надлежно заверени от издателя им, което подкрепя фактическия извод, че няма доказателства,  от коя дата и за кои помещения се отнасят твърденията на жалбоподателя, че не ползва топлоенергия в процесия имот,   защото е монтирал климатици. Липсват доказателства, кога   са свалени радиаторите, от кои помещения и от кога се ползват климатици и за кои помещения от целия имот на жалбоподателя и уведомление до Т. С. ЕАД.

Очевадно имотът на жалбоподателя на посочения адрес,  не се състои само от един магазин, след като има договор за наем на магазин с фирма „Пенелопа” и за магазин с  „Мобилтел”, към които магазини има и други помещения. / арг. цит. нот. акт/. Даже и да има преустройства в целия му имот,  не е установено,  кога, какво, как е извършено и какво е действителното положение на имота му през процесния период.

Няма доказателства, че жалбоподателят не като ЕТ, а като физическо лице е декларирал доходите си от процесния имот пред ТД на НАП Сливен, за да се  установи, че това е осъществено от физическото лице.

 След като няма  доказателства за всяко помещение в този  обект, собственост на жалбоподателя, съдът приема, че  заключението на тройната съдебно техническа експертиза, /което не е оспорено/, която  е посочила за жалбоподателя    че „му е начислявана ТЕ за отдадена от сградната инсталация в съответствие с методиката за дялово разпределение”, „пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект”, установява правилно по размер конкретното задължение за процесния имот и период./ арг.Раздел ІV, т. 2. от закл.– стр.5 и л.106  до л.112, по гр.д. № 561/08г. на РС Сливен/. 

Така установеното от фактическа страна, мотивира следните правни изводи:

Безспорно положение в правната теория и съдебната практика е, че в гражданския процес всяка страна е длъжна да установи  обстоятелствата и фактите, на които основава своите искания или възражения./арг. и чл.127 от ГПК/отм./.

При предявен отрицателен установителен иск,  с който се твърди, че вземането на взискателя по изпълнителното делото не съществува, ищецът  следва да установи, че не дължи сумата, предмет на иска по чл.254от ГПК/отм./.

В настоящия случай жалбоподателят – ищец не е установил по  категоричен начин, че за периода, след 31.12.2004г- до 31..03.2007г., не е бил потребител на топлинната енергия и не дължи, начислената му по представената от ответника /взискател/ сума 1234,81лв и с лихва за забавеното й плащане – 286,04лв.

 РС Сливен правилно е установил фактическата обстановка, на чието основание е извел правните си изводи.

Твърдението, че решението противоречи на материални закон, доколкото друго не е установено, следва да се приеме за неоснователено. Изводите на РС Сливен  са в съответствие, както с установеното от фактическа страна, така и с материално правните разпоредби, регламентиращи взаимоотношенията на страните по спора през посочения период. / ЗЕЕЕ , ЗЕ,   и ЗЗД/.

Правилно е прието, че давността по чл.111,б.”в” от ЗЗД, в настоящия случай е изтекла за сумите, дължими през периода 31.05.2002г.до 30.11.2004 г. и сумата 1692,07лв. и лихва за забавеното й плащане, не са дължими от жалбоподателя, но общата сума – предмет на жалбата, е дължима. В тази насока е и трайната практика на ВКС.

Доводът на жалбоподателя, че той като физическо лице има задължение, но не и като едноличен търговец, е несъстоятелен. Този довод е коментиран в обжалваното решение. Становището, че доколкото друго не е установено по делото, този довод следва да се приеме за неоснователен, се споделя от   настоящата инстанция. Заедно с това, законодателя е приел в ТЗ, Дял първи, Глава осма, че едноличния търговец е „Търговец – физическо лице”, което е дееспособно и е с местожителство в страната. Затова за едно лице може да бъде регистрирана само една фирма, като едноличен търговец. / арг.чл.56 и  чл.58, ал.4 от ТЗ/.  

С регистрирането си като едноличен търговец физическото лице не придобива правосубектност, различна от тази, която притежава като физическо лице. И това е така, защото българското право не познава други субекти на частното право”, освен физическо или юридическо лице. Затова законодателят  е приел, че ”Регистрацията на едно лице като ЕТ му дава права на търговец, но тя не раздвоява физическото лице в две различни негови качества, дори имуществото на предприятието на ЕТ да може да се отграничи от неговото лично имущество.  Затова след прекратяване дейността на физическото лице като търговец, респ. заличаването му от търговския регистър, отговорността за задълженията, сключени от него, когато е било вписано като ЕТ продължава да се носи от лицето, макар и вече то да няма качество на търговец.”

Едноличният търговец е физическо лице, като регистрацията му по ТЗ няма за правна последица възникването на нов  правен субект. Неговото имущество не е самостоятелно и обособено извън това на физическото лице.” /арг. и Р№202/19.03.2007г. по гр.д. №3154/2005г., ІV г. о.  и определение.. №389/97г. по ч.гр.д. №269/96г.,V г.о.на ВКС/.

Затова ирелевантни за крайния извод по основателността на предявения от жалбоподателя иск са и обстоятелствата, дали договорите за наем на процесния имот са сключени от собственика –физическо лице или фирмата му- ЕТ и   дали имота се е ползвал за стопанска дейност, след като   това  е установено категорично по делото и не се спори.  Физическото лице - собственик също е имало законодателно вменено му задължение, да предприеме своевременно  всички действия, с които да  уведоми „Т. С.” ЕАД,  за сключените договори за наем от този имот, за  да се установи квадратура и кубатурата на всички помещения по архитектурен проект и реалното им съществуване на място, както и другите обстоятелства, за които твърди, че са настъпили в този имот, след като го е купил. В тази насока няма представени конкретни доказателства, а представените – не го установяват по категоричен начин.

Безспорно положение в правната теория и съдебната практика е, че  жалбоподателят не може да черпи права от виновното си поведение.    След като сам не е предприел действия, с които да установи, да докаже действителното, фактическото състояние на имота си и да уреди по предвидения от законодателя ред, взаимоотношенията по повод ползване  или – не, на топлинна енергия и топла вода, не е плащал редовно сметките си, не е уведомил, че имота се ползва за стопански нужди, че има договор за наем и наемателя е поел задължение за заплащане на консумативите на всеки обект от имота му, а не установил, че  не ги е платил на него, нито на Т., жалбоподателят сам се е поставил в положение, да бъде осъден да заплати нормативно определената сума за процесния имот. 

В този аспект и твърдението му, че след като няма писмен договор  между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия за  стопански нужди, размера на задължението му следва да се отчита по друг ред, е несъстоятелно и не може да бъде споделено. Становището, че „всички, действащи нормативни документи през процесния период, установяват „принцип на заплащане само на действително консумирано количество топлина”, по принцип е правилно, но е относимо към настоящия случай. Категорично е установено по делото, че той като собственик на процесния имот с обща площ 194,40 кв.м.,  не е изпълнил задълженията си по  тези „нормативни документи”, точно  да се установи „действително консумираната топлоенергия” за процесния период и не може да черпи права от това си виновно поведение.

По тези съображения се приема, че жалбата   е неоснователна и не следва да бъде уважена.

 Настоящата инстанция споделя правните изводи, отразени в мотивите на обжалваното решение. Не се установи, при разглеждане на делото и постановяване на обжалваното решение, да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводството, водещи до отмяна на решението и то следва да бъде потвърдено .

При този изход на спора, разноски на жалбоподателя за тази инстанция не се дължат

Разноски са претендирани от въззиваемата страна и са доказани в размер на сумата 500,00лв., по договор за правна защита и съдействие от 22.05.2009г.        Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

                                               Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение   № 1122/23.02.2009 г., постановено  по гр. д. №  561/2008 г. на РС – Сливен, в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан, предявения от жалбоподателя против „Т-С.” ЕАД иск, с правно основание чл. 254 от ГПК /отм./, за установяване, че не дължи сумата 1234.81 лв./хиляда двеста тридесет и четири лева и осемдесет и една стотинки, представляваща начислена цена за ползвана, но неплатена топлинна енергия за собствения му обект, находящ се в гр. С., бул. „Ц.О.” 47 на партерния етаж, за периода 31.12.2004 г. до 31.03.2007 г., ведно с мораторна лихва за забава, изтекла върху тази сума към 6.11.2007 г. в размер на 286.04 лв., дължими по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. 5706/07 по описа на РС – Сливен, както и в частта, с която ЕТ” Г-1-Д.Г.” Д.Н. Г., е осъден да заплати разноски  на „Т-С.” ЕАД в размер на сумата 94,82лв./деветдесет и четири лева и осемдесет и две стотинки./.

ОСЪЖДА     ЕТ” Г-1-Д.Г.” Д. Н. Г., ЕГН **********,***, „В”,-3,   да заплати на  „Т-С.” ЕАД, бул. „С. К.” № *, представлявано от Р. К. А., чрез процесуален представител адв. Ю.Я.от АК  - Сливен, ул. „М.” № *, сумата 500,00лв./петстотин/ лева разноски за тази инстанция.

 

Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от съобщаването му на страните, пред ВКС на Република България.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

..........