Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  169

 

гр. Сливен, 12.06.2009 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на двадесет и седми май през двехиляди и девета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                Н.Я. ЧЛЕНОВЕ:                                                          М.Д.

                                                                               мл. с. М.М.

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Р.Б., като разгледа докладваното от Надежда Янакиева. ***.  N 252 по описа за 2009  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е изцяло първоинстанционно решение № 103/27.02.2009г. по гр. д. № 3320/08г. на СлРС, с което е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен предявения от въззивника против въззиваемия иск по чл. 49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 402 лв., за претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от 02.09.08г. до окончателното изплащане и са присъдени разноски по делото.

Въззивникът твърди в жалбата си, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като били събрани всички необходими доказателства за установяване на претенцията. Заявява и, че ответникът бил заявил първоначално, че ще плати ремонта на вещта, което доказвало, че не отричал, че е станал причина за повредата на климатика. Твърди и, че единствено кабелите на телевизията на ответната фирма били с кабел, който има метални  водачи. Поради изложеното моли атакуваният акт да бъде отменен и вместо него въззивният съд да постанови ново решение, с което уважи иска. Претендира разноски.

Във въззивната жалба не е направил доказателствени искания за събиране на нови доказателствени средства във въззивното производство.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК , поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи.

В с.з. за въззиваемото дружество, редовно призовано, се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба, моли съда да я отхвърли като неоснователна и потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно. Не претендира разноски за тази инстанция.

След докладване на жалбата, страните не са направили възражения, няма подадени по реда на чл. 149 ал. 3 от ГПК писмени бележки.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Във въззивната жалба не е изложен нито един основателен или имащ правно значение за спора аргумент. Твърдението, че само кабелите на ответника са били със стоманена обвивка, противоречи на доказателствата, а също недоказаното твърдение, че първоначално ответникът е изразил съгласие да плати, нито има значението, придадено му от въззивника, нито само поражда отговорност за въззиваемия. Така, въпреки, че въззивникът не изтъква састоятелни и годни възражения, и не посочва конкретно в какво се състои порочността на обжалваното решение, след като се касае за неговата правилност въобще, въззивният съд е обвързан със служебното начало, залегнало в ГПК, налагащо той да преразгледа изцяло спорното правоотношение и да съпостави резултата с този на първоинстанционния съд.

При служебната проверка въззивнвата инстанция съобрази следното:

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Изградените въз основа на нея правни изводи, обаче, не кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд не ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до незаконосъобразни правни изводи, наложили неправилното отхвърляне на исковете.

По начало, за да се ангажира гражданската недоговорна отговорност за непозволено увреждане, следва да се установи едновременното наличие на всички обективни и субективни елементи на сложния фактически състав на деликта, въведени в императивната норма на чл. 45 от ЗЗД, а именно –  деяние – действие или бездействие, вреда, причинна връзка между тях, противоправност на деянието и вина на автора, която по начало се предполага до оборване на презумпцията. С оглед правната характеристика на понятието “вина”, което не може да се приложи към други субекти, освен физически лица, от общата хипотеза е изведена специалната норма на чл. 49 от ЗЗД, която урежда отговорността на юридическите лица. Фактическият й състав е идентичен с общия, като отклонението е само относно опосредяването на отговорността на носителя й, чрез пораждането й заради действия на други, физически лица, на които е било възложено от отговарящия субект, извършването на определена работа, при и по повод на която са причинени вредите. Така тя има характер на обективна, безвиновна и гаранционно-обезпечителна – субектът й отговаря за виновно поведение на друго лице, без самият той да е носител на вина в юридическия смисъл. Спрямо увредения възложителят и изпълнителят на работата отговарят солидарно, а отношенията между тях се уреждат на полето на друг правен институт.

От  очертаното фактическо положение е безспорно на първо място наличието на имуществената вреда – повредена част от климатичната система, доказана собственост на ищеца. Също безспорен е и нейният размер, представляващ паричната равностойност на топлообменника и монтажа му – 402 лв. На трето място, извън съмнение е и пряката причина за настъпването на конкретната повреда – попадане на парче кабел във вентилатора на климатика, което при движението си е удряло охладителното тяло, пробило го е и го е направило негодно. По сменения топлообменник личат голям брой следи от удари на кабел, които са с характерен вид, такива има и по предпазната решетка и периферната на вентилаторната перка вътрешна повърхност – тоест липсва колебание относно самия произход и механизма на причиняване на повредата. Категорично е доказан видът на конкретното парче кабел, извадено от тялото на климатика –  черен стоманен кабел водач, около 30 см.

От друга страна се констатира първо, че непосредствено преди настъпване на повредата /около два дена/, работници /кабелни техници/ на ответното дружество, са извършвали работа, свързана с предмета на дейност на ответника – опъвали кабел от покрива на клиниката на ищеца към отсрещен, значително по-висок, блок, като първо поставили  метален шкаф в края на покрива, близо до външното тяло на процесния климатик. Второ, установено е без съмнение, че ползвания от работниците на ответника кабел водач е от същия вид, като парчето, открито в тялото на климатичната инсталация. На трето място категорично е доказано, че както по време на извършване на работата, така и след приключването й, многобройни парчета от кабелите, с които са работели техниците, са били нахвърляни по покрива. Към моментите на възникване и констатиране на повредата, както и към момента на извършване на съдебно-техническата експертиза, са се намирали неприбрани парчета кабели, включително от описания по-горе вид.

Не се спори, че по покрива на ищцовата клиника към релевантния момент – настъпването на вредата, са минавали и други кабели /два от които бели, коаксиални/, включително подобен на откритото в климатика парче, и те не са били собственост на ответното дружество.

Същевременно не може да се оспори, обаче, и фактът, че точно в значимия за спора период никаква друга дейност, свързан с боравене с каквито и да било кабели, не е била извършвана от друго лице или лица, освен от работниците на ответника.

Съдът приема и безпрекословно констатацията на експерта, че самото попадане на парчето от кабел в тялото на климатика не е предизвикано от случайно събитие, а е резултат на човешко усилие – при умишлено или непредпазливо действие.

Всички посочени по-горе факти, съдът намира за непререкаемо доказани чрез гласните доказателствени средства – свидетелски показания, събрани в първата инстанция. Всичките четирима свидетели – по двама, посочени от страна, в действителност очертават една и съща фактическа обстановка, макар отчасти – от различна гледна точка. Показанията им са пълни и изчерпателни, по същество безпротиворечиви, тъй като всеки от тях възпроизвежда тази част от събитията в тяхната последователна динамика, на които е бил очевидец и изложенията им не само, че не си противоречат, но и взаимно се допълват. Съдът дава вяра на всички свидетели – никой от тях не се намира в такава близост или зависимост от страна по делото, че това да постави под съмнение безпристрастността или незаинтересуваността му. Двама от тях са служители на всяко от спорещите дружества, което ги поставя в равностойно положение, а първият свидетел – Г., е и първото лице /без отношения с никоя от страните/, което лично, непосредствено и професионално е възприело и идентифицирало вредата и начина на причиняването й, както и е разполагало с необходимите специални знания да различи, запомни и опише парчето кабел, както и наличието на  идентични парчета по покрива на клиниката. Всички показания са преки, макар да се отнасят до косвени доказателствени факти, но тяхната многобройност и еднопосочност водят към едни и същи изводи.  Заключението на експертизата, изготвено от компетентно вещо лице, в чиято добросъвестност също няма причини да се съмнява, съдът също изцяло възприема – то кореспондира напълно с останалите доказателства, включително с наличието на парчета кабел от описани вид върху покрива на клиниката.

Мотивът на районния съд, за да отхвърли иска е, че не може да се установи по несъмнен начин, че повредата на ищцовия климатик се дължи на поведение на служители на ответника. Не бил запазен кабелът, причинил повредата, а по покрива на ищеца преминавала и друга, чужда кабелна линия с идентичен кабел.

Така РС приема липсата на причинна връзка между вредата и действието и дисквалифицира  правоотношението като непозволено увреждане.

Настоящата инстанция не споделя този правен извод.

Вярно е, че действията, извършени от техниците на ответника не са причинили директно вредата – но и не се твърди, че някой от тях е поставил парчето кабел в тялото на климатичната инсталация. С оглед дейността на дружеството-ответник, обаче, по повод която е извършена конкретната работа, тя се състои от комплекс от действия, в случая – свързани с опъването на кабел между две сгради. След физическото й приключване, несъмнено е задължение на екипа от работници, да почистят “работното си място”, тоест – да го приведат в положението, в което е било при започването на работата, или най-малкото – да премахнат всички веществени остатъци от инструменти, части, материали, и други подобни, с които са си служили, и които не са елемент от трудовия резултат. Неизпълнението на това задължение е вид деяние – под формата на бездействие, за което се доказа категорично, че е обективирано от работниците на ответника. За противоправния му характер също не може да се спори – нарушава се общия принцип да не се пречи на друг да осъществява субективните си права. Немарливото и небрежно поведение на лицата, на които ответникът е възложил изпълнението на определената работа е единствената причина именно кабел, оставен от тях, да попадне в тялото на климатика и да причини повредата му. Без значение е дали някой, кой точно, по какъв начин и по какви причини, е поставил парчето вътре. Възможността това да бъде сторено точно чрез тази вещ е предопределена и пряка последица от неправомерното бездействие на работниците на ответника. Всякакви други хипотетични възмжности на трето лице да въздейства по някакъв начин върху климатика, са неотносими, тъй като спорът е конкретен, обективен и породен от реално осъществени, а не предполагаеми факти, и следва да бъде разрешен такъв, какъвто е.

Изложеното несъмнено създава необходимата причинно-следствена връзка между противоправното действие /в случая – бездействието/ на ответника и вредата.

По отношение на липсата на процесното парче кабел въззивният съд счита, че тя е пренебрежима, тъй като разполага с убедителни и достоверни показания от компетентни лица – очевидци, които го описват и идентифицират с ползваните от ответника кабели.

Що се отнася до наличието на друга линия със сходен кабел – това обстоятелство, само по себе си, не може да разколебае горните изводи. Ищецът твърди, че не е извършвана друга дейност в този период на покрива, така че тежестта на доказване на положителния факт – друго лице да е боравило със същия вид кабели, на същото място, в същия период – от съществуването на който страната би извлякла благоприятни за себе си правни последици, лежи върху ответника. Той не е анагажирал някакви годни и убедителни доказателствени средства, които да подкрепят тази теза, поради което тя почива единствено на хипотетични предположения. Само теоретичната възможност да е осъществено друго въздействие не е достатъчна да се приеме това за факт, така че РС, като го е ползвал за контра аргумент, все едно го е счел за осъществен, без да е проведено надлежно доказване по правилата на ГПК. Това представлява нарушение на процесуалните норми, довело до неправилно приложение на материалния закон.

Така се установи едновременното наличие на всички обективни и субективни елементи на сложния фактически състав на деликта, заложени в нормата на чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД. Следователно са налице предпоставките за ангажиране отговорността за обезвреда на ответника, който е възложил извършването на конкретната работа на определени, избрани от него, физически лица и носи отговорност за причиняването на вреди в резултат на лошото й изпълнение, независимо дали го е неглижирал по принцип, или зле е подбрал лицата, на които го е възложил.

Размерът на вредата е безспорно установен и доказан и е равен на стойността за отстраняване на повредата чрез закупуване и монтаж на увредената част – общо 402 лв. В този размер е предявен искът, и като изцяло основателен, следва да се уважи за него.

Поради основателността на главния иск, основателна се явява и обусловената допълнителна претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на законовата лихва, която е претендирана от датата на завеждане на исковата молба, която се счита за покана – 02.09.08г., до окончателното изплащане, и също следва да се уважи.

Така, след като правните изводи на двете инстанции напълно се разминават, първоинстанционното решение следва да бъде изцяло отменено и вместо това да се постанови ново решение, с което главният и допълнителният иск бъдат изцяло уважени.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски следва да бъде възложена на въззиваемия и той следва да понесе своите и заплати на въззивната страна такива за двете инстанции в размер общо на 276 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                               

 

                                       Р     Е     Ш     И  :

                      

 

 

ОТМЕНЯ  първоинстанционно решение № 103/27.02.2009г. по гр. д. № 3320/08г. на СлРС, с което е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен предявения от “П.” ЕООД – С., със седалище и адрес на управление на дейността гр. С., кв. “С. к.” * – * – *, против “Н. К.” ООД – С., със седалище и адрес на управление на дейността гр. С., ул. “П. К.” * – * – *, иск по чл. 49 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение в размер на 402 лв., за претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от 02.09.08г. до окончателното изплащане и са присъдени на ответника разноски по делото в размер на 350 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, като вместо това

 

ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД “Н. К.” ООД – С., със седалище и адрес на управление на дейността гр. С., ул. “П. К.” * – * – * да  заплати на “П.” ЕООД – С., със седалище и адрес на управление на дейността гр. С., кв. “С. к.” * – *– *,  сумата 402, 00 лв. /четиристотин и два лева/, обезщетение за претърпени имуществени вреди, от непозволено увреждане, причинени при извършване на възложена от първото дружество на негови работници работа, равняващо се на стойността на нов топлообменник за климатична инсталация тип “Сплит система” – Самсунг-АКВ-18ФА Р410 и монтажа й,  заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от завеждането на исковата молба на 02.09.2008г. до окончателното изплащане.

 

ОСЪЖДА “Н. К.” ООД – С. да  заплати на “П.” ЕООД – С.направените разноски по делото за двете инстанции  в размер на 276 лв.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване

 

                                                         

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: