РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 01.07.2009 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на десети юни 2009 г. в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.С.

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: М.Д.

                                                                                                          М.М.

 

 

при участието на секретаря М.Ж. разгледа докладваното от младши съдия МИРА МИРЧЕВА  *** 253 по описа на съда за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е въззивно, по реда на глава ХХ от ГПК.

            Образувано е по две въззивни жалби срещу решение № 1157 от 04.02.2009 г. по гр.д. № 3189/2008 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което на основание чл. 21, ал. 2 от СК е признато за установено, че 135 663/160 000 ид. части от спорния имот – апартамент в гр. Сливен – са лична собственост на ищеца Д.Х.Г., като за останалата част от имота е прието, че е бивша съпружеска иму­щест­вена общност, и е отхвърлен искът му с правно основание чл. 21, ал. 1 от СК. В мотивите си съдът е приел за установено, че, от една страна, признатите за лична собственост на ищеца идеални части са придобити със сумата 135 663 лв., изплатена като индексация на жилищноспестовен влог отпреди брака, а от друга страна, че за покупката на имота е била заплатена цена от 160 хиляди лв., като не е било доказано твърдението на ищеца, че в действителност волята на страните е била разликата над изплатената като индексация сума да не бъде заплащана.

Ищецът Д.Х.Г. *** е обжалвал решението в частта, с която искът му е отхвърлен. В жалбата се заявява, че неправилно и поради предполагаемата незаинтересованост съдът не е дал вяра на показанията на брата на ищеца, разпитан като свидетел; неправилно е изключил от кръга на годните доказа­телства представената декларация от бащата на ищеца; разместил е доказателстве­ната тежест, като не е съобразил, че в тежест на ответницата е да обори презумп­цията, че даденото от родителите на единия съпруг до доказване на обратното представлява дарение за другия съпруг и не е необходимо ищецът да доказва по несъмнен начин, че за разликата от продажната цена е извършено дарение в негова полза. Претендира разноските за двете инстанции.

Ответницата Е.И.П. *** е обжалвала решението в частта, с която на основание чл. 21, ал. 2 от СК искът е уважен, като в жалбата си твърди, че не е проведено пълно и пряко доказване на факта, че имотът е придобит с лични средства на ищеца. Според отбелязаното в нотариалния акт за покупката сумата от 160 000 лв. е заплатена на продавачите в брой към деня на покупката, докато индексираната сума е изплатена след това. Ищецът не е представил никакви доказателства, че сумата в действителност е била вложена за закупуването на имота, дори не е поискал по делото да се приложи документацията, намираща се в местната комисия по ЗУЖВГМЗСВ или в ДСК. Претендира разноските за двете инстанции.

Ищецът е подал и отговор на възззивната жалба на ответницата, в който се заявява, че от съдържанието на писмото на местната комисия до ДСК за изплащане на левовата индексация на влога изрично се установявва, че сумата е била използвана за закупуването на този имот. Законът не е давал възможност сумата да се изплати преди покупката на жилището – изплащането е ставало след представяне на нотариален акт.

В съдебно заседание двамата въззивници се представляват от пълномощници и поддържат жалбите си, като молят жалбите на насрещната страна да бъдат оставени без уважение.

            Жалбите са подадени в срока за обжалване и са допустими.

            От доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:

Относно качеството на страните – бивши съпрузи, датата на сключване на брака им и на прекратяването му, индивидуализа­цията на процесното жилище, датата на покупката му (27.06.1995 г.), както и относно обстоятелството, че сред­ствата по индексирания жилищноспестовен влог са принадлежали на ищеца и са набрани преди сключването на брака, съдът препраща на основание чл. 272 от ГПК към мотивите на първоинстанционния съд. Тези факти не само са установени правилно от него, но и не са спорни между страните. Между тях се спори само дали жилището е закупено именно със средствата по влога и дали за някаква част от посочената в нотариалния акт цена е имало съгласие между страните (ищецът като купувач и неговите родители като продавачи) тя да не бъде заплащана.

В т. 2 от нотариалния акт за покупката на имота е посочено, че купувачът е изплатил цената от 160 000 лв. напълно и в брой на продавачите. В т. 3 от него се посочва, че сделката се извършва при условията и по реда на ЗУЖВГМЗСВ.

С писмо изх. № 30-00-884/08.09.1995 г. председателят на местната комисия по ЗУЖВГМЗСВ към Общински съвет – Сливен е наредил на Държавна спестовна каса – клон Сливен да изплати на ищеца левовата индексация на влога му в размер 135 663 лв. при закупуване на избраното от него жилище.

Въз основа на изложените факти съдът намира, че жалбите са неоснователни.

Съдът намира за установено преди всичко, че сумата от 135 663 лв., изплатена по нареждане на местната комисия с дата 08.09.1995 г., е използвана действително за покупката на процесното жилище. Вярно е, че в нотариалния акт е отбелязано, че още към датата на съставянето му тя е била напълно и в брой изплатена на продавачите. В него обаче е отбелязано още и че сделката се извършва при условията на ЗУЖВГМЗСВ, а това може да означава само едно – че нотариалният акт за покупката ще бъде представен за изплащане на левовата индексация на жилищноспестовния влог, тъй като съгласно чл. 7, ал. 4 от Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове – сега със заглавие Закон за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове – тя се изплаща само след придобиване на жилището. Явно е, че клаузата, според която уговорената цена от 160 000 лв. е била изплатена към датата на съставяне на нотариалния акт, представлява една типична, включена за удобство в текста на нотариалния акт формулировка, верността на която се опровергава от доказателствата по делото. При съставянето на нотариалния акт страните с оглед близкото си родство с купувача не са имали причина за притесне­ние, че няма да получат сумата, която в нотариалния акт е посочена като вече получена, но която в действителност към онзи момент не е била получена от тях. Съществуват и други възможности да бъде обяснена разликата от три месеца – например цената на жилището да е била заплатена от купувача със заем, който да е бил върнат с изплатените като индексация средства, но по делото такива данни и твърдения няма.

Възражението на ответницата, направено в съдебно заседание пред втората инстанция, че не е изключено ищецът да е купил и други жилища и сумата от жилищноспестовния влог да му е изплатена за тяхната покупка, а не за покупката на процесното жилище, съдът намира за неоснователно. По делото няма никакви данни да е налице положителният факт на покупката на други жилища от ищеца в същия период.

Тъй като средствата от жилищноспестовния влог са изцяло лични на ищеца, частта от придобитото жилище, съответстваща на сумата по влога, е също негова лична собственост – налице е трансформация на лично имущество, която се урежда от чл. 21, ал. 2 от СК.

Поради всичко гореизложено жалбата на ответницата е неоснователна, а в тази част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Твърдението на ищеца, че не е имало плащане на цената за разликата над 135 663 лв. до 160 000 лв. и че в тази част волята на страните е била той да бъде надарен от родителите си, също не се доказва. За установяването на този факт са недопустими свидетелски показания на основание чл. 169, ал. 1, т. 2 от ГПК – стра­ната цели да опровергае съдържанието на собственото си изявление (като твърди неговата час­тична симулативност), отразено в официален документ – нотариален акт. По тази причина показанията на С. С. и Н. Г. не могат да се вземат под внимание. Деклара­цията от Х. К. Г., баща на ищеца, има характер на свидетелски показа­ния и представлява недопустимо доказателство както поради вече изложеното за показанията на двамата свидетели, така и защото е изготвена не по реда за събиране на свидетелски показания.

Неоснователно е възражението, че съдът е разместил доказателствената тежест, като е приел, че ищецът следва да докаже твърдението си, вместо ответницата да опровергава презумпцията за това, че дарението, извършено от родители на единия съпруг е дарение лично за този съпруг. За да може изобщо да се поставя въпросът за кого от двамата съпрузи се предполага, че е предназначено едно дарение, следва преди всичко да се установи, че е налице дарение (т.е. това е предпоставката на презумпцията), а извършването на сделка с характер на дарение по делото не се устано­вява – било за цялото спорно жилище или за част от него.

Следва да се приеме, че волята на страните при сключването на сделката действително е била имотът да бъде продаден за цена от 160 000 лв. и доколкото произходът на средствата за разликата не се установява, следва да се приеме, че то е станало с общи на семейството средства. Ето защо частта от жилището, съответст­ваща на сумата 24 337 лв., е придобита от купувача и неговата съпруга в режим на съпружеска имуществена общност, която след прекратяването на брака им се е превърнала в обикновена съсобственост.

Изложеното означава, че и в тази част на спора крайният извод на въззивния съд съвпада с този на първоинстанционния и жалбата на ищеца също следва да се остави без уважение, като решението се потвърди и в обжалваната от него част.

Разноските следва да останат за страните така, както са ги направили.

По тези съображения и на основание чл. 272 от ГПК съдът

 

РЕШИ:

Потвърждава решение № 1157/04.02.2009 г. по гр. дело № 3189/2008 г. на Сливенския районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                               2.