Р Е Ш Е Н И Е 

 

Гр. Сливен, 15.02.2010 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти Ноември през две хиляди и девета година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МАРЕВА

                                                                             М. ХРИСТОВА

 

          при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от мл.съдия М. *** по описа на съда за 2009 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

          Производството е въззивно. Образувано е по жалба срещу решение – постановено по искова молба, подадена преди 01.03.2008 г., поради което и съгласно § 2, ал.2 от ГПК се движи по реда на отменения ГПК.

          Въззивникът ПК „Балкан” гр. Т., представляван от М.Й.Ю., чрез адв. Л. Д. ***, обжалва решение № 1252/20.02.2009 г., постановено по гр.д. № 421/2008 г. на РС – Сливен, с което е отхвърлен предявеният от въззивника иск срещу Министерството на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/ на Република България за признаване за установено по отношение на МРРБ гр. София, че ПК „Балкан” гр. Т. е собственик на недвижим имот, представляващ: бивш магазин за детски играчки, със застроена площ от 75 кв.м., разположен на първия етаж от 5-етажен жилищен блок 23-1, находящ се в гр. Т., обл. Сливен, на ул. „К.Б.” № 52, съставляващ част от имот с пл.№ 127, кв. 34 по действащия ПУП на гр. Т. от 1983 г. при граници: Изток – стълбище; Запад – закусвалня; Север – ограден зид и Юг – ограден зид, заедно с право на строеж върху държавна земя и съответните идеални части от общите части на сградата, ведно с акцесорната претенция за разноски по делото и е осъден да заплати 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. В исковата молба се поддържа, че е налице отчуждаване на процесния имот за кооперацията и изграждане със средства на кооперацията. В жалбата се сочи, че съдът не е обосновал решението си в достатъчна степен и не е изложил съображения относно съставянето на акт за държавна собственост, не е обсъдил протокола по образец 16 за приемане на обекта. В жалбата се поддържа, че е включен председателя на кооперацията, тогава Ч., в качеството му на инвеститор за обекта. Посочва се, че не е обсъждано като релевантно за спора обстоятелството, че по искане на кооперацията, със заповед № РД-11-139/15.01.1999 г. на Областния управител – Бургас, е деактуван обособения в същата сграда обект – закусвалня и е отписан от областната администрация по друг АДС, като основанието за отписването е, че имотът е включен в баланса на ПК „Т.”. Сочи се, че инвестиционното участие на кооперацията е за двата обекта, изградени в сградата. Поддържа се, че не е установено построяването на имота с държавни средства и е оборена удостоверяващата сила на АДС. Наведени са и доводи, че са представени доказателства и се установява правоприемство между кооперацията, за която е извършено отчуждаването и която е вложила средства за построяването и ищцовата кооперация – въззивник в настоящото производство. Към жалбата е приложено и е поискано събирането му като доказателство на „Опис за преписките и делата, образувани в СлРС за регистрация на юридически лица в периода 1956-1989 г.”. Моли се да бъде отменено обжалваното решение и да се уважи предявения иск.

          Въззиваемата страна не е подала възражение по чл. 201 от ГПК /отм./ и не е поискала събиране на доказателства.

          В съдебно заседание за въззивната кооперация се явява адв. Д., която поддържа жалбата и моли да се приемат представените доказателства, както и два протокола, наименовани разпределителен протокол № 1 от 1972 г. и разделителен протокол от 1972 г. относно обект: жилищен блок в кв. 23, гр. Т., в които като инвеститор под № 4 е посочен ОКС – Сливен, където сочи, че е членувала ПК „Балкан”. Заявява, че няма искания за събиране на доказателства. По същество моли решението да бъде отменено изцяло и да се уважи предявения иск от ПК „Балкан”, гр. Т.. Счита, че безспорно е доказан, макар и не с всички доказателства, за участието в инвестиционния процес на конкретните обекти, вложените средства на кооперацията, за която няма данни обекта да е предоставен за оперативно управление. Счита, че от доказателствата, събрани по делото, се налага извода, че не са налице основания за актуване на имота като държавна собственост. Същият от построяването му е във владение на кооперацията, която го включва и в баланса си. Изтъква факта за отмяна на актуването по отношение на закусвалнята, с която процесния имот е включен в един и същ строеж, с едни и същи инвестирани средства. Представя писмена защита в този смисъл.

          В съдебно заседание за въззиваемата страна се явява юриск. Валя Радева, която оспорва предявената жалба, като счита същата за неоснователна. Няма искания за събиране на нови доказателства. Счита, че представените доказателства са неотносими и не доказват факти, релевантни за спора, не оспорва истинността им. По същество моли да се постанови решение, с което да се отхвърли въззивната жалба като необоснована и се остави в сила първоинстанционното решение. Счита, че РС вярно и точно е определил фактическата обстановка и взел законосъобразни изводи. Представя писмена защита с подробни съображения в този смисъл.

          С определение от 27.07.2009 г. СлОС е възобновил производството по делото и назначил съдебно-счетоводна експертиза за изясняване на въпроса на какво основание е включен в баланса на кооперацията процесния имот, установяване размера на средствата, вложени за построяването му и от кого са вложени тези средства. По делото е изслушана и приета назначената съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице, разпитано допълнително в съдебно заседание, заявява, че не е запазена инвентарната книга на основните средства върху обектите закусвалня и магазин и не може да каже имало ли е разделяне за двата обекта в тази книга, тъй като съгласно ЗС тя се пазела за срок от 5 години, който е изтекъл.

          Жалбата е допустима, подадена от надлежна страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и е спазен преклузивния 14-дневен срок.

          На основание чл. 209 от ГПК /отм./ съдът извърши проверка за валидност и допустимост на решението и намира, че същото не страда от пороци, обуславящи прогласяването му като нищожно.

          Разглеждайки жалбата съгласно чл. 208 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства и техния анализ, се установява следното от фактическа страна:

          Видно от представеното удостоверение за актуално състояние от 12.02.2008 г., с решение № 310/31.08.1989 г. по ф.д. № 310/1989 г. на СлОС е вписана в Регистъра кооперация с наименование ПК „Балкан” със седалище и адрес на управление гр. Т..

          Съгласно АДС № 423/10.01.1981 г. е актуван като държавна собственост имот – ново строителство, представляващ 5-етажен жилищен блок № 23/1, находящ се в кв. 23 по плана на гр. Т.. В акта е записано, че на първия етаж на този блок са разположени закусвалня, магазин, книжарница, аптека, фотоателие. В графа „21” на АДС № 423/81 г. е посочено, че имотите са предоставени за оперативно управление на държавна организация ОбНС гр. Т., ДФ „Аглика”, Горско стопанство, Завод „Победа”, РПК, фото, аптека, книгоразпространение. В АДС № 423/1981 г. в графа „4” е посочено кои лица са бивши собственици на терена, върху който е построен жилищния блок.

          С АДС № 1135/27.10.1995 г. на основание чл. 77 ал.2 от НДИ, е актуван като държавна собственост 5-етажен жилищен блок с 43 апартамента, находящ се в гр. Т. на ул. „г.д.” № 23/1, кв. 34 по плана на града. В акта е отразено, че на първия жилищен етаж са разположени закусвалня, магазин, аптека, фото, трафопост, котел. На стр. 2 от същия АДС е посочена стойността на закусвалнята и магазина – 128 402.01 лв. В графа „21” е записано, че имотът е предоставен за оперативно управление на: ДФ „Аглика”, Общината, Завод „Победа”, ЕВЗ, ГС.

          Съгласно удостоверение от 29.10.2007 г., издадено от кмета на Община Т., магазин, находящ се първия етаж от 5-етажен жилищен блок № 23/1 в кв. 23 по плана на гр. Т. от 1965 г. е идентичен с имот в кв. 34 по ПУП от 1983 г. Видно от представената по делото молба от 19.06.2007 г. до Областния управител на област Сливен председателят на кооперацията – въззивник М. Ю. моли за деактуване на процесния имот на основание § 26 от ПЗР на ЗК. С молба от 03.10.2007 г. прилага заверено извлечение от счетоводните книги за ДМА по сметка *** /сгради/, ценообразуване, протокол – образец 16, скица и удостоверение за идентичност на имота.

          Със заповед № РД-11-13-01/09.01.2008 г. Областния управител на област Сливен отказва да отпише от актовите книги АДС № 1135/27.10.1995 г. в частта за имот, представляващ бивш магазин за детски играчки, находящ се на първи етаж от 5-етажен жилищен блок № 23/1, съставляващ част от имот пл.№ 127 в кв. 34 по ПУП на гр. Т., със застроена площ 75 кв.м. при граници: Север – външен зид; Изток – вход на жилищния блок; Юг – външен зид; Запад – закусвалня.

          В мотивите за отказа е изтъкната като причина липсата на доказателства за право на собственост – нотариални актове, протоколи, балансови отчети, разписки за платени данъци, липса на счетоводни книги за ДМА по сметка *** /сгради/ към датата на придобиване на имота, липса на строителна документация за приемане на жилищния блок /протокол образец 16/, както и на документация за финансиране строежа на сградата. По тези съображения Областният управител приема, че кооперацията-въззивник не отговаря на условията на § 26 от ПЗР на ЗК.

          Съгласно заповед № 95/15.09.1972 г. на председателя на ГНС гр. Т. е назначена комисия по § 85 от ППЗПИНМ, която с протокол от 29.09.1972 г. извършва оценка на имотите, отредени за комплексно жилищно строителство със заповед № 2512/07.08.1965 г. В протокола са описани имотите, собственост на същите частни лица, упоменати в АДС № 423/1981 г., а именно имоти с пл.№ 309, 310, 311, 312, попадащи в кв. 23 по ПУП на гр. Т. от 1965 г. В протокола е записано, че тези имоти се отчуждават за нуждите на СП „Жилстрой” гр. Сливен.

          Видно от представения по делото протокол образец 16 жилищен блок № 23/1 е въведен в експлоатация от приемателна комисия на 30.09.1980 г. С протокола е констатирано, че началната дата на започване на строителството е 05.07.1973 г., а обектът е завършен в срок на 30.09.1980 г. В пункт 2 е посочено, че съгласно представената справка от инвеститора за строителството на обекта са използвани средства в размер на 770 178 лв. Като инвеститор на обекта е посочен СД „ИСС” гр. Сливен, главен изпълнител СМК – гр. Нова Загора и подизпълнители СМК – Сливен и СП „БКС” гр. Т.. На стр. 2 е записано, че апартаментите от жилищния блок са предназначени за задоволяване нуждите на специалисти от Твърдишка селищна система, като поддръжката се поема от ОбНС – Т.. На стр. 3 в протокола е отразено, че в ниското тяло на блока са поместени закусвалня със складова база и сервизни помещения, трафопост и котелно помещение, а на първия етаж магазини за хляб и мляко, аптека, книжарница и фото, като експлоатацията на магазина за хляб и мляко се поема от РПК „Балкан”.

          От приетата по делото в първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице Р.Х., се установява, че в „Инвест комплекс” ЕООД не се съхраняват отчуждителни преписки и ценообразуване относно жилищен блок № 23/1 гр. Т.. След извършено проучване вещото лице установява, че няма запазени писмени данни, от които да е видно с какви средства е финансирано строителството на жилищния блок и съответно обектите, разположени в ниското тяло на първия етаж на същия блок, а представеното по делото ценообразуване е без подпис на главен счетоводител и директор, каквито са изискванията при изготвяне на ценообразуване за даден обект.

          От изслушаната втора съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице И.Х. се установява, че по сега действащия ПУП на гр. Т., одобрен със заповед № 300/01.06.1983 г. процесният имот се намира на първия етаж от 5-етажна масивна стоманено бетонова жилищна сграда с пл.№ 127 в кв. 34. След направено проучване в Община Т., Община Сливен, Държавен архив – Сливен и „Инвест комплекс” ЕООД гр. Сливен, вещото лице установява, че не се съхраняват отчуждителни преписки за имотите, отчуждени за строителството на жилищен блок № 23/1 гр. Т., вкл. и за имотите, предмет на АДС № 210/17.03.1972 г., № 211/17.03.1972 г., № 263/10.12.1974 г. и № 276/10.12.1974 г. Според вещото лице цитираната в протокола на комисията по § 85 от ППЗПИНМ заповед № 2512/07.08.1965 г. е заповедта, с която е одобрен строително регулационния план на гр. Т., действал към момента на отчуждаването на имотите. В заключението се пояснява, че недвижимите имоти, отчуждени за строителството на жил.блок № 23/1, в който се намира процесния имот, попадат в кв. 26 от действащия план на града от 1965 г. Вещото лице установява, че в Община Сливен няма запазено копие от плана на града, одобрен със заповед № 2512/07.08.1965 г., по който план е станало отчуждаването на имотите за строителството на жилищен блок № 23/1. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че планът от 1965 г. е изпокъсан и няма годно копие, от което да се извлекат данни.

          От приетата пред въззивната инстанция съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Р.Ч., се установи, че с оглед големия период от време, изтекъл от строителството, са съхранени само отделни документи от счетоводството на ПК „Балкан” и експертизата не може да даде заключение дали, кога и на какво основание е включен в баланса на кооперацията процесния имот, представляващ магазин за детски играчки с площ 75 кв.м. на първия етаж на жилищен блок № 23/1 и не е възможно да се направи извод какъв е размера на средствата, вложени за построяването й и кой от посочените в протоколите от 1972 г. и в протокол образец 16 за приемане на обекта инвеститори са предоставили средствата за изграждането им.

          В съдебно заседание вещото лице уточнява, че не може да се установи дали е имало разделение в инвентарната книга на основните средства върху обектите закусвалня и магазин, тъй като същата не се пази и е изтекъл срока за съхранение – 5 години.

          От представените по делото пред въззивната инстанция разпределителен и разделителен протоколи относно обект жилищен блок кв. 23 гр. Т., които са без дата, а е посочена само годината 1972 г. се установява, че като участващи инвеститори на обекта са посочени ДТП „Фотография”, ОТП „Печ.производство”, Аптечно управление, ОКС – Сливен, СП „Жилстрой” – Сливен, ОНС – Сливен и ДСО „Текстил”.

          Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото писмени доказателства и експертизи, които съдът кредитира изцяло.

          От приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

          Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 97, ал.1 от ГПК /отм./, във вр. с § 26 от ДР на ЗК е допустим, предявен е от ПК „Балкан” – гр. Т., която има правен интерес да иска установяването на правото на собственост по отношение на държавата, представлявана от МРРБ.

          Разгледан по същество същият е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли. Съображенията за това са следните:

          Съгласно § 26 от ДР на ЗК кооперациите и кооперативните съюзи, изградили сгради и постройки със свои средства до 13.07.1991 г. имат право да предявят искане за деактуване на сградите и прилежащите към тях терени пред държавата или общината. Искането се предявява пред съответния областен управител и кмет на община в срок до 31.12.2007 г. При наличие на посочените обстоятелства имотът се деактува и се предава във владение на кооперацията или на кооперативния съюз. Разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ЗДС предвижда недвижимите имоти държавна собственост, неправилно актувани като такива и тези, основанието за актуване на които е отпаднало, се отписват от актовите книги и се връщат на собственика със заповед на областния управител Съгласно чл. 79, ал.3 от ЗДС споровете за материално право се решават по съдебен ред.

          Процесният имот, предмет на спора, е бивш магазин за детски играчки, находящ се в кв. 34, УПИ № 127 по действащия ПУП на гр. Т., застроен на партерния етаж на жилищен блок № 23/1 на ул. „К.Б. І” № 32, със застроена площ от 75 кв.м., при граници: Север – външен зид; Изток – вход на жилищния блок; Юг – външен зид; Запад – закусвалня, ведно със съответните части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя. Имотът е бил актуван за частна държавна собственост с АДС № 423/1981 г. и АДС № 1135/27.10.1995 г. Със заповед № РД-11-13-01/09.01.2008 г. Областния управител на област Сливен отказва да отпише имота от актовите книги. Защитата срещу отказа заинтересуваното лице може да осъществи по общия исков ред чрез предявяване на иск по чл. 97, ал.1 от ГПК /отм./

          Съгласно разпоредбата на § 26 от ДР на ЗК тежестта на доказване, че кооперацията е изградила със свои средства процесната сграда до 13.07.1991г. е върху въззивната кооперация ПК „Балкан” гр.Т..

          От заключенията на трите изслушани съдебно-технически и счетоводна експертизи се установи, че към момента няма запазени данни, от които да е видно с какви средства е финансирано строителството на жилищен блок № 23/1, в който попада процесната сграда. Установено е единствено кой е инвеститора, изпълнителя и подизпълнителя, както и че сградата е въведена в експлоатация с протокол Образец № 16. Приложеното по делото ценообразуване на жилищен блок № 23/1 е без подпис на съставител, главен счетоводител и директор и не доказва произхода на вложените средства за построяването на сградата. Такъв извод не може да се направи и от представените пред въззивната инстанция протоколи без дата, разпределителен и разделителен от 1972г., в които като един от инвеститорите е посочен ОКС – Сливен без конкретно да се сочи въззивната кооперация или неин праводател.

          Съгласно чл.127, ал.1 от ГПК /отм./ всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. След като няма писмени доказателства, установяващи че кооперацията е финансирала със свои средства строежа на спорния имот, то тя не би могла да добие собствеността върху него на основание § 26 от ДР на ЗК. Обстоятелството, че имотът е предоставен за оперативно управление на ПК „Балкан” не установява прехвърлянето или учредяването на право на собственост каквото се претендира от въззивната кооперация.

          Неоснователно е възражението на въззивника, че не е обсъдена като релевантна за спора Заповед № РД - 11 - 139/15.01.1991г. на Областния управител на гр.Бургас, по която искането на кооперацията за деактуване на обособения в същата сграда обект закусвалня е отписано от областната администрация по друг АДС. Настоящата съдебна инстанция изслуша и прие допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, която да установи именно дали и кога и на какво основание имотът е включен в баланса на ПК „Балкан” гр.Т.. Такива данни и доказателства не бяха събрани и не се установи в производството по делото с надлежни доказателства за процесния обект да са инвестирани средства на кооперацията.

          Дори да се приеме, че е налице правоприемство между РПК „Балкан” гр.Т. и ПК „Балкан” гр.Т. след като няма данни за произхода на вложените средства в процесния имот искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

          Не може да бъдат споделени твърденията, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, а и не се установи по делото при разглеждането му и постановяване на това решение, да са допуснати съществени нарушения, водещи до неговата отмяна или изменение.

          По изложените съображения съдът приема, че атакуваното с жалбата решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

          При този изход на спора разноски на жалбоподателя не се дължат. Такива следва да се присъдят на въззиваемата страна за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.

          Мотивиран от изложените съображения съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

          ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1252/20.02.2009г. по гр.д. № 421/2008г. на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          ОСЪЖДА ПК „Балкан” със седалище и адрес на управление гр.Т., обл.С., ул.”К.Б. І” № 52, представлявана от председател на управителния съвет М.Й.Ю. да заплати на МРРБ на РБългария, представлявано от областния управител на област Сливен сумата от 100,00 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.

          Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБългария при условията на чл.280 ал.1 от ГПК в сила от 01.03.2008г.

 

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: