Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 188

 

гр. Сливен, 16.06.2009 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на десети юни две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ   Мартин Сандулов

           ЧЛЕНОВЕ:  М.Д.

*** М.

 

                                                                                       

при участието на прокурора ………и при секретаря М.Ж. , като разгледа докладваното от М. С. ***.  N 260 по описа за 2008   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

        Производството е по частични въззивни жалби срещу решение № 135/09.03.2009 г. по гр.д. № 3955 на Сливенския районен съд, с което съдът е осъдил „М.-99” АД, представлявано от изпълнителния директор Ж.М.Ж. да заплати на Е.И.К. чрез адв. П.Н. сумата от 25 000 лв. обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на настъпилата на 03.11.2004 г. в гр. Сливен трудова злополука, в резултат на която е причинена смъртта на неговия баща И.Е.К. по време и във връзка с извършваната от него работа, възложена му от търговското дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 03.11.2004 г. до окончателното изплащане на сумата като иска в останалата му част, за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 85 000 лв. е отхвърлен като неоснователен.  Със същото решение търговското дружество е осъдено да заплати и на Р.И.К. обезщетение в същия размер като предходния.

        Във въззивната жалба, подадена от ответника в първоинстанционното производство – „М.-99” АД се твърди, че постановеното решение в частта, с която исковете за непозволено увреждане са уважени в размер над 10 000 лв. за всеки от ищците е неправилно поради допуснати нарушения на материално правни норми и съществени нарушения на процесуалните правила, което го прави и необосновано. Твърди се, че претендирания размер на обезщетение на претърпените на всеки от наследниците неимуществени вреди е прекомерно завишен и при прилагане разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД съдът не е изложил кои конкретни обстоятелства са относими към критерия справедливост. Не са били отчетени обстоятелствата, че ищците са пълнолетни. Създали са свои семейства и в период повече от 7-8 години не са живели в едно домакинство със своите родители. Към момента на злополуката техният баща е бил пенсионер и е приел да работи, за да си осигури средства за отопление през зимния сезон, което водило до извода, че ищците не са проявявали в необходимата степен загриженост и съпричастност за битието на наследодателя им. Навеждат се доводи за съпричиняване, тъй като пострадалият бил слязъл в изкопа, въпреки липсата на поставени подпорни елементи и въпреки, че бетоновите тръби, които е следвало да подмаже все още не са били монтирани в канала. Поради това, тези действия сочат на съпричиняване, но не са били обсъдени от първоинстанционния съд, поради което решението му е необосновано.

        Срещу решението на Районен съд е подадена въззивна жалба и от ищците в първоинстанционното производство, които го обжалват в частта, в която предявените искове са отхвърлени за разликата над уважения до пълния размер от 85 000 лв. Твърди се, че съдът е дал детайлен отговор на възраженията, които са били наведени от ответната страна, но присъденото на основание на чл.52 от ЗЗД обезщетение е значително подценено. В случая няма съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като не е налице груба небрежност. Сочи се, че формираната съдебна практика през последните години гарантира размери на присъдените обезщетения за причинена смърт от порядъка на 50 до 90 000 лв., поради което определените от Сливенския районен съд са значително занижени. Поради това се иска отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.

        В съдебно заседание, чрез представител по пълномощие, първата въззивна жалба се поддържа на основанията изложени в нея. Допълнително се твърди, че се касае за събитие от трудова злополука, настъпила 5 год. преди постановяване на решението, поради което определеното обезщетение не е в подценен размер.

        В съдебно заседание, чрез представител по пълномощие и втората възивна жалба се поддържа на основанията изложени в нея. Допълнително се сочи, че не е налице съпричиняване. Без значение е в случая е кога е станало събитието, тъй като лихвата има мораторен, а не компенсаторен характер. Поради това обезщетението не следва да се определя към момента, когато е настъпило съответното събитие. Сочи се, че безспорно е установено, че са били налице близки отношения между ищците и починалия.

        Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

        С решение № 135/09.03.2009г. по гр.д. № 3955/2008 г., Сливенският районен съд е осъдил „М.-99” АД, представлявано от изпълнителния директор Ж.М.Ж. да заплати на Е.И.К. чрез адв. П.Н. сумата от 25 000 лв. обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на настъпилата на 03.11.2004 г. в гр. Сливен трудова злополука, в резултат на която е причинена смъртта на неговия баща И.Е.К. по време и във връзка с извършваната от него работа, възложена му от търговското дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 03.11.2004 г. до окончателното изплащане на сумата като иска в останалата му част, за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 85 000 лв. е отхвърлен като неоснователен.  Със същото решение търговското дружество е осъдено да заплати и на Р.И.К. обезщетение в същия размер като предходния. В мотивите си съдът е приел, че безспорно е налице трудова злополука, поради което са налице условията за ангажиране на безвиновната отговорност по чл.200 от КТ за ответното дружество за репарация на настъпилите вреди от трудова злополука вследствие на което е настъпила смъртта на наследодателя на ищците. Приел е също, че починалия е бил мъж в пенсионна възраст със семейство и две деца. Смъртта му е представлявала сериозен стрес в живота на семейството му. Събрани са категорично доказателства относно характера, измеренията и продължителността на този стрес, сочещи, че ищците са претърпели голяма болка и мъка, което е една нормална човешка реакция при нещастие с близък човек. Ищците са загубили преждевременно своя баща, който е бил тяхна опора в живота. Установено е било, че те са разчитали на безрезервната подкрепа, съдействие и помощ на своите родители, поверявали са им своите деца на техните грижи. Съдът е преценил, че справедливото обезщетение за всеки един от двамата ищци представлява сумата от 25 000 лв. Приел е, че критерият справедливост с оглед паричния характер на обезщетението е детерминиран от съществуващите инфлационни процеси в страната и има различни и специфично проявление на различни етапи от развитието на обществото. Съдът е посочил също, че в случая не е налице съпричиняване, тъй като такова би имало само при груба небрежност от страна на пострадалия. В случая не са били установени обстоятелства, които да дават основание да се приеме, че наследодателят на ищците при настъпването на злополуката е действал при условията на груба небрежност. Поради това съдът е отхвърлил този довод на ответната страна.

        При тази несъмнена фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, съдът прави следните правни изводи:

        И двете въззивни жалби са допустими, но неоснователни.

        Безспорно е установено, че фактическото положение се вписва изцяло в хипотезата на правната норма на чл.200 от КТ и осъществените обективни елементи в своята съвкупност активират гражданската безвиновна, гаранционно-обезпечителна отговорност на работодателя за обезщетяване на вреди, причинени от трудова злополука – смърт, настъпила по време и във връзка с извършваната от работника работа по трудово правоотношение, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от датата на увреждането. Несъмнено е , че ищците попадат в кръга от лица, разполагащи с активната легитимация да поставят в действие тази отговорност.

        Единственият спорен факт в това производство, е размерът на присъденото обезщетение, остойностяващо вредите, които са неимуществени и поставя оценката им в пари в зависимост от моралната категория справедливост. Възраженията, които се съдържат в жалбите, касаят единствено справедливостта на присъденото обезщетение като в първата от тях се поддържа тезата, че то е завишено, а във втората, че е занижено. Правилно и законосъобразно районният съд е преценил, че прилагането на критерия справедливост изисква да се преценят съществуващите в страната инфлационни процеси и тяхното различно и специфично проявление от различните етапи на развитие на обществото. Съдът е преценил, че справедливото обезщетение към момента на претърпяната трудова злополука би следвало да бъде в размер на сумата от 25 000 лв. за всеки от двамата ищци. В първата жалба се твърди, че този размер е завишен, тъй като не е било отчетено, че ищците са имали свои семейства и са живеели в отделни домакинства с родителите си. Безспорно е обаче, че не са били прекъсвани емоционалните връзки между родителите и техните деца. Били са установени близки отношения, сочещи на привързаност и обич. Поради това, тези твърдения, съдържащи се в жалбата са неоснователни. Неоснователно е и второто възражение за съпричиняване. Първоинстанционният съд подробно е изследвал този въпрос и е дал логичен отговор, че в случая не е налице груба небрежност, която да води до намаляване размера на присъденото обезщетение. Дори някое действие да е било израз на „лично невнимание”, то не може да се квалифицира като проява на груба небрежност, тъй като от него не може да се презумира съзнание у работника за настъпване на вредите. Докато обратно – за намаляване отговорността на работодателя, е необходимо наличието именно на такова съзнание, тоест работникът да е извършил определени действия в нарушение на установеното от работодателя правила за безопасност на труда, като е предвиждал възможността от настъпването на вредоносния резултат, обаче лекомислено се надявал да го предотврати, разчитайки на знанията и уменията си. Възприетата от КТ форма на вина по чл.201 ал.2 е дефинирана като „груба небрежност”, а тя, освен описаното по-горе понятие в общата наказателноправна доктрина, като фигура в гражданското право, е модел на поведение, свързан с неполагането на дължимата грижа – тоест работникът действа при груба небрежност тогава, когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил за себе си в подобни условия. За такова поведение от страна на пострадалия не са събрани доказателства.

        Във втората въззивна жалба се поддържа становището, че присъденото обезщетение е занижено по своя характер, тъй като към настоящия момент съдебната практика рамкира размери на присъжданите от съдилищата обезщетение от 50 до 90 000 лв. Не се държи сметка обаче, че трудовата злополука е настъпила преди около пет години и към този момент така присъденото обезщетение е справедливо като размер. Първоинстанционният съд правилно е съобразил всички обстоятелства, свързани с понятието  справедливост и като е определил то да е в размер на 25 000 лв. е постановил законосъобразен и обоснован съдебен акт. Тъй като изводите на двете инстанции съвпадат, то първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

        Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА № 135/09.03.2009г. по гр.д. № 3955/2008 г., Сливенският районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

 

         ЧЛЕНОВЕ: