Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е

 

  Гр. Сливен, 22.06.2009 г.

 

В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                Сливенският окръжен съд, гражданско отделение- първи състав, в открито заседание на  трети юни  през две хиляди и девета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    М.С.

ЧЛЕНОВЕ:            Н.Я.

 М.Д.  

При секретаря    Е.Х.                   и в присъствието на

прокурора С. Г., като разгледа докладваното от                Маргарита Друмева 261  по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 196 и сл. от ГПК /отм./.

Обжалвано е Решение № 79/27.02.2009 г. по гр.д.№ 924/2008 г. на Районен съд гр.Сливен, с което е отхвърлен, като неоснователен и недоказан предявеният от М.Ц.П., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Й.Р. Р., р. на 06.11.1998 г.- двамата от гр. Сливен иск за лишаване от родителските права по чл. 75, ал.1, т2 от СК на бащата Р.А.Р. *** спрямо малолетното дете Й.Р. Р. и акцесорната претенция за заплащане на разноски по делото. 

Въззивницата, чрез пълномощникът си адв. Е.П. *** във въззивната си жалба моли решението да бъде отменено, като неправилно и съдът да постанови друго, с което иска бъде уважен. Установено било, че ответникът трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка. С поведението си родителят създавал риск за отглеждането и възпитанието на детето. Докато то живяло в България от 2000г. до 2007 г. не се е интересувал от него, а след заминаването му в И. през 2007 г. окончателно останало да живее с майка си. Поддържало връзка с дядо си- бащата на въззиваемия. Няма контакти с баща си, който не работи и редовно употребява алкохол. Претендира присъждане на разноски по делото- заплатената държавна такса и адвокатски хонорар пред двете инстанции.

В с.з. чрез пълномощника си- адв. К., от АК Сливен,  преупълномощен от адв. Е. П. поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована не е взела становище по жалбата и не се явява в с.з.

Представителят на окръжна прокуратура Сливен изрази становище, че не са налице основанията за уважаване на жалбата и исковата молба. Нямало безспорни доказателства обосноваващи иска за лишаване бащата от родителски права.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в законния срок за обжалване. Въззивницата  има правен интерес да  обжалва решението, поради отхвърляне на предявения от нея иск.

От доказателствата по делото съдът констатира: ищцата М.Ц.П., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Й.Р. Р., р. на 06.11.1998 г. завела иск с правно основание чл. 75, ал.1, т2 от СК за лишаване от родителските права Р.А.Р. *** баща на малолетното дете Й.Р. Р. и претендира присъждане на разноски по делото.  Позовава се на това, че последният трайно не полага грижи за детето и не заплаща издръжка. Собственият му баща се възмущавал от поведението му и незаинтересуваността и безгрижието по отношение на детето си. В репликата си изтъква редовно срещаните трудности, когато детето се върне от И. и трябва да бъде търсен бащата за даване на съгласие за напускането на страната. Последният бил алкохолик и не се интересува от нищо и от никой. Парите за издръжката можел да оставя на родителите си, след като връзката между детето и майката с родителите на ответника не е прекъсната. 

В с.з. пълномощникът на ищцата поддържа иска.

Ответникът, редовно призован не се явява и не взема становище.

Прокурорът от РП Д. М. намира иска за неоснователен и недоказан. Тъй като детето пребивавало в И., това поставяло бащата в обективна невъзможност да знае къде е, да се грижи за него и каква е банковата му сметка. Предлага като компромисен вариант ограничаване на родителските права на бащата, изразяващи се в това единствено майката да взема решение за местопребиваване на детето и то да може да напуска страната, без съгласието на бащата, без да се взема крайната мярка- пълно лишаване от родителски права. 

От доказателствата по делото, съдът прие за установено:

Бракът на страните по делото е прекратен с влязло в сила Р. № 107 А/07.05.2002 г. без произнасяне по въпроса за вината и съдът одобрил постигнатото им споразумение, според което родителските права спрямо малолетното дете Й. се предоставят за упражняване на майката,  определен е режим на лични отношения между бащата и детето- всяка първа и трета неделя от месеца от 9.00ч. до 19.00 ч. и през лятото да го взема при себе си за един месец, по време, несъвпадащо с отпуска на майката. Определена е издръжка в размер на 70 лв. месечно, считано от 10.04.2000 г. Семейното жилище в гр. С. е предоставено за ползване от съпруга Р.Р.,  /негова лична собственост/.

От 2002 г. до 2007 г. детето живяло в гр. Сливен при майка си и нейните родители. От м. април 2003 г. ищцата се установила на работа в И., като детето пътувало няколко пъти до там, като от м. септември 2007 г. същото постоянно пребивава при майка си в И., където е записано като редовен ученик в І.- клас в детско начално училище в гр. М..

По молба на ищцата против ответника е образувано дознание № 790/2008 г. на ОД на МВР, Сливен, като с постановление № 22.10.2008 г. е привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 183, ал.1 от НК за това, че съзнателно не изпълнил задължение в размер на две или повече вноски-в случая 101 месечни вноски от по 70 лв., дължими за неговия син Й.. Поради неоткриването му на постоянния му адрес е разпоредено принудителното му довеждане. Обявен е за общодържавно издирване. Досъдебното производство било спряно до осигуряване присъствието му.

Съдът назначил изслушване на социалните работници, но последните не открили ответника, ищцата и детето живеят в Испания и не изготвили социален доклад. В хода на процеса детето навършило 10 години, не е изслушано, поради отсъствието му от страната.

Свидетелите разпитани пред двете съдебни инстанции установиха, че грижата по отглеждането на детето Й. е поета от ищцата и нейните родители при ниската му възраст, а от м. септември 2007 г. единствено от ищцата, която живее и работи в И.. Взела го е при себе си и вече е учил две години в испанско училище- ІV и V клас. Според бащата на ответника- св. А. говори перфектен испански и английски и се развива много добре. Свидетелите твърдят, че бащата никога не е давал издръжка за детето. Заявил баща си- св. А., че не трябва да му се отнемат родителските права. Инцидентно виждал сина си в гр. София, когато през летните ваканции детето се връща в България и гостува на дядо си. Свидетелят твърди, че ответникът обича сина си и плаче, когато го види. Поради употребата на алкохол увредил здравето си и не иска да си прави изследвания. Миналото лято получил гърч. Употребата на алкохол му пречила да изпълнява задълженията си. Като пример посочва, че през лятото на 2008 г. изтекъл срока на паспорта на детето и за да се върне в И. следвало да бъде подновен. Доста време и усилия му коствало да накара ответника да отиде при нотариус, за да даде съгласие за напускане на страната. Веднъж поел ангажимента да го уреди, но загубил акта за раждане на Й..

Ответникът притежава апартамент в гр. С., но не живее в него, а го дава под наем. Поддържа инцидентни връзки с родителите си, включително по телефона - св. А..

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена, като съобрази безпротиворечивите писмени и гласни доказателства.

От приетата за установена фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е процесуално допустим, а преценен по същество е основателен и доказан.

За да се уважи иск с правно основание чл. 75, ал.1, т.2 от СК- лишаване от родителски права, следва да се установи, че родителят без основателна причина трайно не полага грижа за детето и не дава издръжка.  Двете предпоставки следва да са в кумулативно наличие. Ако липсва една от тях искът се явява неоснователен.

Установи се, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен през 2002 г., като роденото от брака дете Й. от м. септември 2007 г. живее и учи в испанско училище - обучение- ІV и V клас при майка си в И..

Според свидетелските показания ответникът трайно не полага грижи за детето от 2000 г., от когато последното заживяло в гр. С., а от 2007 г. в И.. Ходило на гости в гр. С. при дядо си- баща на ответника през ваканциите, но и тогава грижата била от дядото, а не от бащата, с когото инцидентно се срещало и който живее на адрес различен от адреса на родителите си. Злоупотребата с алкохол влошила здравословното му състояние и го направила неспособен да се грижи за себе си, камо ли за детето си.  Липсват основателни причини за неполагане на грижи от страна на бащата.

Установи се, че ответникът не дава издръжка за детето Й.. Собственият му баща- св. А. ***., че “Не е плащал и стотинка за издръжката на детето откакто са се развели.”

Не възприема становището на прокуратурата, че тъй като детето пребивавало в И., това поставяло бащата в обективна невъзможност да знае къде е, да се грижи за него и каква е банковата му сметка. Установи се, че от 2002 г. до този момент ответникът никога не е давал и изпращал издръжка, а когато от 2007 г. детето е в И. не е необходимо да търси банкова сметка, след като знае постоянния му адрес в гр. С.. Следва, че са налице двете предпоставки, в тяхното кумулативно наличие, което прави иска  основателен и доказан.

Настоящата инстанция също като предходната намира, че лишаването от родителски права е крайна мярка за защита на децата, която следва да се прилага при доказана нужда, когато с поведението си родителят създава риск за тяхното отглеждане и възпитание.

Водят ли конкретните обстоятелства до наличието на такава нужда ?

Самият факт, че ответникът се дезинтересирал от детето си и трайно не полага грижи за него и не осигурява издръжка посочва, че е налице риск за отглеждането и възпитанието му.

Настоящата инстанция не споделя фактическата констатация на СлРС, че останало недоказано твърдението за недаване на издръжка. СлРС приема за заинтересовани свидетелските показания на майката на ищцата и нейната приятелка. Позовава се на липсата на осъдителна присъда за недаване на издръжка. Макар субективно право на решаващият съд е да приеме или не за достоверни твърденията на свидетелите, съдът намира, че е било достатъчно  от разпита на свидетелите пред първата инстанция да се приеме факта, че ответникът не е давал издръжка, но този извод се потвърждава и от показанията на бащата на ответника, разпитан пред въззивната инстанция.

Съдът намира решението за неправилно и ще го отмени, като постанови ново, с което ще уважи иска и съгласно разпоредбата на чл. 76 от СК ще определи мерки относно личните отношения между родител и дете.

Претендирани са разноски по делото. Ищцата направила такива в размер на 210 лв. пред първата инстанция и 5 лв. пред въззивната- общо 215 лв. Съдът следва да ги присъди на основание чл. 64, ал.1 от ГПК /отм./.

По тези съображения, съдът

                                               

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 79/27.02.2009 г. по гр.д.№ 924/2008 г. на Районен съд гр.Сливен, като неправилно. Вместо него:

ЛИШАВА ОТ РОДИТЕЛСКИ ПРАВА бащата Р.А.Р., с ЕГН- ********** ***, със съдебен адрес гр. С., ж.к. “ М.” , бл. *, вх. *, ап. *, чрез А.Р.А. спрямо малолетното дете Й.Р. Р., р. на 06.11.1998 г., представлявано от майка му и законен представител М.Ц.П., с ЕГН- ********** *** *-*-*, чрез адв. Е.П. ***, поради това, че без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка. 

ОПРЕДЕЛЯ мерки относно личните отношения между бащата Р.А.Р. и детето Й.Р. Р. както следва: бащата да го взема при себе си десет календарни дни през лятото, които да не съвпадат с отпуската на майката.

ОСЪЖДА Р.А.Р., с ЕГН- ********** ***, със съдебен адрес гр. С., ж.к. “ М.” , бл. *, вх. *, ап. *, чрез А.Р.А. ДА ЗАПЛАТИ на М.Ц.П., с ЕГН- **********, като майка и законен представител на малолетното си дете Й.Р. Р., р. на 06.11.1998 г., двамата от гр. С., ж.к. “С. к.” *-*-*, чрез адв. Е.П. *** на разноски по делото за двете инстанции в размер на 215 /двеста и петнадесет/ лв. 

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщението му на страните.

 

                                               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: