РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 23.06.2009 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на десети юни 2009 г. в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.С.

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: М.Д.

                                                                                                          М.М.

при участието на секретаря М.Ж. разгледа докладваното от младши съдия Мира Мирчева  266 по описа на съда за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е въззивно, по реда на чл. 258 – 272 и 310 – 317 от ГПК.

            Обжалвано е от ответника „М.-***” ЕООД – гр. В. решение № 188 от 09.03.2009 г. по гр.д. № 3345/2008 г. по описа на Районен съд – Сливен, допълнено с решение от 08.04.2009 г. С обжалваното решение на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда е признато за незаконно уволнението на ищцата С.М.Б., тя е възстановена на длъжност „продавач нехранителни стоки” при „М.-***” ЕООД с месторабота гр. Сливен и дружеството е осъдено да и заплати сумата 3108,22 лв., представляваща обезщетение за оставането и без работа в периода 02.09.2008 г. – 23.02.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 02.09.2008 г.,  като за разликата до 3215,40 лв. искът е отхвърлен. С допълнителното решение ответникът е осъден да заплати на Б. и сумата 417,58 лв., представ­ляваща незаплатено трудово възнаграждение, ведно със законната лихва, считано от 02.09.2008 г.

Ответникът обжалва решението в частта му, с която предявените искове се уважават, като в частта, с която искът за присъждане на обезщетение за оставане без работа е частично отхвърлен, то е влязло в сила.

            В жалбата се твърди, че решението е неправилно и постановено в нарушение на закона, като първоинстанционният съд е приел като доказателства документи, представянето на които е станало извън посочените в ГПК срокове, а отделно от това констатациите на първата инстанция на основата на събраните доказателства са неверни. Не е уточнено кои доказателства са представени след изтичането на сроковете и кои констатации на районния съд са неправилни. Не е направено искане за присъждане на разноски.

            Отговор на въззивната жалба не е постъпил (препис от нея е връчен на въззиваемата на 10.06.2009 г.).

В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител. Въззиваемата се представлява от пълномощник и не възразява срещу даването на ход на делото въпреки неизтеклия срок за отговор. Претендира разноски.

            Жалбата е допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна, която има интерес да обжалва.

            От фактическа страна по делото се установи следното:

            От 18.09.2006 г. ищцата С.Б. е работила по трудово правоотно­шение с ответното дружество на длъжност „продавач нехранителни стоки” в мага­зин за дрехи, намиращ се в гр. Сливен.

На 18.08.2008 г. комисия, определена от работодателя, е извършила проверка на стоковите наличности в магазина и констатирала липси. Работодателят възложил на служителката си Д.Б.да установи причината за липсите и на 22.08.2008 г. Балчева докладвала писмено на работодателя, че след разговори със служителите в магазина е установила системни злоупотреби, извършвани от четири­ма от тях, между които ищцата С.Б..

На 22.08.2008 г. в 17,23 ч. на Б. е връчена писмена покана да даде в рамките на работния ден обяснения относно извършени злоупотреби в магазина. На 25.08.2008 г. и е връчена заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволне­ние, с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ се прекратява трудовото и правоотношение, считано от 25.08.2008 г. В заповедта е посочено, че наказанието и се налага на основание чл.188, т. 3 във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 от КТ и чл. 187, т. 7, 8, 9 и 10 от КТ за това, че е  извършила следните нарушения на трудовата дисциплина: „злоупотреба с доверието на работодателя; не е спазила вътрешните разпоредби и увредила имуществото на работодателя; не е спазила законните разпореждания на работодателя”.

Брутното трудово възнаграждение на ищцата за месеца (юли 2008 г.), предхождащ месеца на уволнението, е 535,90 лв. Размерът на дължимото и неизплатено трудово възнаграждение за м. август 2008 г. е 417,58 лв.

На 02.09.2008 г. ищцата е регистрирана в Дирекция „Бюро по труда” като лице, търсещо работа, като към 23.02.2009 г. регистрацията и все още не е била прекратена.

Описаната фактическа обстановка се установява въз основа на писмените доказателства и на заключението на назначената по делото експертиза.

От правна страна съдът намира, че установяването на горните факти е достатъчно за уважаването на исковете и е без значение за изхода на делото извършени ли са в действителност от ищцата нарушения на трудовата дисциплина и доколко те могат да се квалифицират като тежки, поради което е излишно да излага фактически изводи относно тях или да препраща към тези на първоинстанционния съд.

Обжалваното решение е валидно и допустимо и във въззивната жалба не са посочени пороци, водещи до неговата неправилност. Неоснователно е възражението в нея, че въз основа на събраните доказателства първата инстанция е стигнала до неверни констатации. Установените от настоящата инстанция фактически обстоя­телства от значение за решението напълно съвпадат с установеното от първоинстан­ционния съд.

За да бъде обявено за незаконно всяко уволнение на работник, е достатъчно в заповедта за извършването му да не са посочени фактическите основания за него. Същото се отнася за отмяната на всяко дисциплинарно наказание – то подлежи на отмяна от съда, ако в заповедта за налагането му не са описани нарушенията, извършени от работника.

В заповедта, с която е прекратено трудовото правоотно­шение на С.Б., са възпроизведени единствено текстовете на т. 7 – 10 на чл. 187 от КТ, т.е. словесно е посочена само правната квалификация на нарушенията според работода­теля, но без да са описани конкретните нарушения, извършени от Б.. В това отношение правните изводи на настоящата инстанция напълно съвпадат с тези на първоинстанционния съд.

В поканата за даване на писмени обяснения нарушенията, за които се иска обяснението, също не са конкретно посочени. Не се събраха и доказателства кога приключва работният ден, до края на който следва да се дадат обясненията, а един нереално кратък срок би довел до липса на практическа възможност за даване на обяснения. Изводите на настоящата инстанция и тук съвпадат с изводите на районния съд.

Неоснователно е и второто възражение на въззивника, че по делото са приети като доказателства документи, представени извън сроковете по ГПК. Всички писмени доказателства (заповед за уволнение, трудов договор, покана за даване на писмени обяснения и пр.), установяващи факти от значение за изхода на делото, са представени с исковата молба или с отговора на ответника. Единственото изключе­ние е служебната бележка, издадена от Дирекция „Бюро по труда” на 23.02.2009 г., която установява, че от 02.09.2008 г. до 23.02.2009 г. ищцата е била без работа. Тази служебна бележка е представена в съдебното заседание от 24.02.2009 г. и удостове­рява новонастъпил към този момент факт – изтичането на срок от 6 месеца след уволнението, без ищцата да е започнала работа.

Уважаването на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за обявяване на уволнението за незаконно води до уважаване и на исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на заеманата длъжност и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за присъждане на обезщетение за оставане без работа, доколкото се установява, че в периода от 25.08.2008 г. до 23.02.2009 г. ищцата наистина е била без работа. Обезщетение е поискано и се дължи, считано от 25.08.2008 г. Съдът обаче е изчислил размера му от 02.09.2008 г. до 23.02.2009 г., който се равнява на 3108,22 лв., и е отхвърлил иска за разликата над този размер и тъй като жалба срещу решението в отхвърлителната му част няма, присъдената сума не може да бъде увеличена.

Искът за присъждане на незаплатено трудово възнаграждение за м. август 2008 г. намира правното си основание в чл. 124, чл. 128, т. 2 и чл. 242 от КТ. Не се установява на ищцата да е било заплатено трудово възнаграждение за отработеното време през август, а и не се оспорва от ответника, че то не е било заплатено. Установи се, че неговият размер е 417,58 лв. Искът е основателен за този размер и също следва да бъде уважен.

Върху присъдените суми на основание чл. 86 от ЗЗД се дължи и законната лихва от предявяването на иска, който има действие и на покана за плащане.

Поради съвпадането на крайните изводи на двете инстанции обжалваното ре­шение следва да бъде потвърдено, а направените от въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение във втората инстанция – да се възложат на въззивника.

С оглед изложеното и на основание чл. 272 от ГПК съдът

 

РЕШИ:

Потвърждава в обжалваната му част решение № 188 от 19.03.2009 г. и допъл­нително решение от 08.04.2009 г. по гр.д. № 3345/2008 г. на Районен съд – Сливен.

Осъжда „М.-***” ЕООД – гр. В., ул. „Б.” *-*-*, да заплати на С.М.Б. ***, ЕГН **********, сумата от 150 лв., представляваща направени от нея разноски във въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от обявяването му.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                               2.