Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Сливен,  15.07.2009год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното заседание на  двадесет и втори юни през две хиляди и девета година в състав:

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Д.

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: Х.М. 

                                                                                                              М. ***Л. и с участието на прокурора ………………..…… като разгледа докладваното от  ГИНА ДРАГАНОВА въззивно гражданско дело № 267 по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.258 и следващите от ГПК.

 Образувано е по въззивната жалбата на „Т.-С.” ЕАД, ЕИК *****, гр. Сливен, бул. „Ст. К.” №* представлявано от Р.К.А., депозирана чрез процесуалния му представител адв. Ю. Я. от АК- Сливен, ул. „М.” №*, против Решение № 243/27.03.2009 год., постановено по гр. дело № 43/2009 год. на Районен съд гр.Сливен.

С това решение е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от жалбоподателя срещу Ц.А.М. ЕГН ********** ***„Б.” **-*-* , иск за заплащане на сумата 762.65 лв. , представляващ стойността на доставена топлинна енергия за периода 31.01.05 г. – 30.09.07 г. , мораторна лихва в размер на 188.57 лв. начислена към 13.05.08 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба 07.01.09 г. до окончателното изплащане, както и акцесорната претенция за разноски по делото.

В жалбата се твърди, че това решение е неправилно. Съдът не е обсъдил факта, че по делото има издадено от жалбоподателя – ищец  препис-извлечение от партидата на длъжника, по която се виждало размера на неплатената топлинна енергия и законната лихва за забава. Счита, че ако е имало промяна на титуляра на правото на собственост или вещно право на ползване на процесния имот,  то ответникът е следвало да направи промяната. Неправилно не била приета като доказателство представената от жалбоподателя справка, която счита, че е официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му и е доказателство за посочените в нея суми, за които било изписано и основанието за заплащането им.

Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното решение и се постанови ново по съществото на спора, като се уважи изцяло предявения от него положителен установителен иск и се признае за установено, че ответникът Ц. М. дължи сумите, предмет на този иск.  Претендира направените пред тази инстанция разноски.

Въззиваемата страна оспорва жалбата. Посочва, че от 1991-1992 г. му са запечатани радиаторите и не ползва парно. Не е поставил топломери на същите. До 2006 г. не е живял в апартамента, а е живяла бившата му съпруга. Децата му били в Испания. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение.

Жалбата е депозирана в законния срок, от надлежна страна, против подлежащ на въззивно обжалване, валидно постановен съдебен акт  и е допустима, по смисъла на чл. 196 от ГПК.

Пред въззивната инстанция жалбоподателят е искал допускането на съдебно-техническа експертиза, която да установи дали за посочения период месечните суми са реални, ползвал ли е услугите на ТЕЦ, правилно ли са начислени месечните вноски, съгласно действащите нормативни актове.

Искането за събиране на такива доказателства е преклудирано поради факта, че не са предприети действия за събиране на всички, относими към спора писмени доказателства в срока и по предвидения в  ГПК ред. Настоящата инстанция с определение, държано в закрито съдебно заседание 15.05.09 г., е отхвърлил искането за допускане на съдебно-техническа експертиза със задача отразена в четири пункта в жалбата и поради факта, че това доказателство не е за обстоятелства и факти, които да са нови и нововъзникнали по смисъла на чл. 266 от ГПК.  

Като съобрази доводите в жалбата, становището на въззиваемата страна и анализира събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема  за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят е депозирал пред РС- Сливен заявление за издаване заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Районният съд – Сливен е издал заповед №1259 от 10.11.2008 г. против въззиваемияСлед получаването на препис от тази заповед длъжникът е депозирал възражение в законния срок. В него е посочил, че до 2006 г. не е живял в това жилище, а там е живяла бившата му съпруга Д.В.. Посочил е, че след като е започнал да живее си е плащал сумите, които е дължал за топла вода, за което е приложил касови бележки. След възражението Районният съд е указал на заявителя да предяви иск и да установи вземането си по предвидения в ГПК ред. ./ арг.Заявление от 10.11.2008г., заповед за изпълнение №1259/10.11.2008г., издадена на основание  чл.410 от ГПК и Възражение, вхх. № 18120/            24.11.2008г. по ч.гр. д. № 4008/2008г. на рС Сливен/.

Жалбоподателят е предявил в срока по ГПК, положителен установителен иск против въззиваемия за заплащане на сумата 762.65 лв. главница за ползвана топлинна енергия през периода 31.01.05 до 30.09.07 г. на обект: гр. Сливен , кв. „Б.” бл. * вх* ап. * мораторна  лихва върху тази сума изчислена към 13.05.08 г. – 188.57 лв. Претендирал е и начислявана на законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба, заедно с разноските по делото.

За установяване вземането си ищецът е депозирал пред РС- Сливен единствено препис-извлечение „за топлинна енергия само” за посочения период.

            Районен съд – Сливен е допуснал това извлечение като доказателство по делото с определение от 12.02.09 г. С доклада си по делото е квалифицирал иска и изрично е разпределил доказателствената тежест. Указал е на ищеца, че в негова тежест е да установи фактите, пораждащи претендираното и вече оспорено право, като установи доставката на топлинна енергия за исковия период и нейната стойност. Жалбоподателят-ищец не е представител по делото други доказателства, нито е поискал от съда своевременно събирането на такива./арг. виж протокола от с.з. проводено на 11.03.09 г. по гр.д. 43/09г. на РС – Сливен/ 

Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Производството се е развило по реда предвиден в чл. 124, във вр. с чл. 422  от ГПК

Установителният иск по чл. 124, ал.1 от ГПК е средство за защита на оспорени права при наличие на правен интерес, като самото извънсъдебно оспорване легитимира процесуално надлежната страна.

В конкретния случай, след като е било издадена, по заявление на жалбоподателя, заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК длъжникът е оспорил вземането, както по основание, така и по размер. Посочил е, че живее от 2006 г. в жилището, което е обект за който се твърди, че е използвана топлинната енергия с посочена стойност 762.65 лв. консумирана за периода от 31.01.05 до 30.09.2007 г.  и мораторна лихва в размер на 188.57 лв. , начислена към 13.05.08 г. Заедно с възражението си е представил и разписки от които е видно, че е заплащал суми за ползване на БГВ /битово-гореща вода/.

След като претендираното от ищеца вземане за посочения размер е било оспорено по основание и по размер, ищецът не е установил  в срока по ГПК процесното вземане, както по основание така и по размер. Няма представени по делото пред РС- Сливен доказателства, установяващи, какви услуги ищецът по положителния установителен иск е предоставил на ответника, установяващи по категоричен начин вземането му по основание и размер. Представена е една справка изготвена от жалбоподателя, още с исковата молба.

Настоящият състав на ОС Сливен намира, че в случая жалбата е неоснователна. Жалбоподателят-ищец не е установил безспорно, както основанието, така и размера на иска си срещу ответника – длъжник. Няма доказателства за вида, доставено количество и стойност на топлинна енергия, както и такива установяващи, че въззиваемият – ответник не е изпълнявал задължението си да плаща цената на ползваната от него топлинна енергия. В с.з. ищецът е признал, че „е настъпило частично плащане” от длъжника, но не е установил размера на оставащата неплатена енергия. / Виж протокола от с.з., проведено на11.03.2009г. по гр.д. № 43/2009г. на РС Сливен/.

При тези обстоятелства законосъобразно РС- Сливен е извел правния извод, че предявеният от жалбоподателя положителен установителен иск за посоченото вземане е изцяло неоснователен и недоказан.

Твърденията на жалбоподателя, че неговото вземане било установено с писмен документ, издаден от негов служител в предвидената от закона писмена форма и съдържал реквизити, установяващи размер и вид на ползвана топлинна енергия и нейната стойност е несъстоятелно. Той е следвало да установи вземането си в предвидения срок и с допустими доказателства, съгласно действащия ГПК. В случая вземането му не е безспорно установено, както по основание, така и по размер. То е оспорено от въззиваемия- ответник, който е представил и доказателства за частично заплащане на претендираната сума, които ищецът не е оспорил.  /виж протокола от с.з. проведено на 11.03.09 г. по гр. №43/09 г./

Твърдението, че обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния закон е голословно и не се подкрепя от доказателствата по делото.

Настоящата инстанция не установи при разглеждане на делото и постановяване на обжалваното решение да са допуснати от РС- Сливен съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на обжалваното решение.

По тези съображения се приема, че въззивната жалба е неоснователна и не следва да бъде уважена. Атакуваното с нея решение на РС – Сливен е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Жалбоподателят е претендирал разноски, но при този изход на спора такива не следва да му бъдат присъдени.

В съответствие с разпоредбата на чл. 280 ал. 2 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от изложените съображения, съдът

                                    

 

Р    Е    Ш    И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 243/27.03.2009г., постановено по гр.д. № 43/2009г. на РС – Сливен.

 

Решението не може да бъде обжалвано.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                           

 

 

ЧЛЕНОВЕ: