Р Е Ш Е Н И Е №

                                  

                                     гр. Сливен, 22.10.2009 год.


                                      В ИМЕТО НА НАРОДА



        Сливенският окръжен съд, гражданско отделение в открито съдебно заседание на двадесет и девети Септември 2009 год., в състав:


                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА
                                                                 ЧЛЕНОВЕ: М. БЛЕЦОВА
                                                                                          М. ХРИСТОВА

        при участието на секретар М.Т., като разгледа докладваното от мл. съдия М. Христова в.гр.д. № 268 по описа на съда за 2009 г., за да се произнесе, съобрази следното:

       Производството се движи по реда на чл. 269 и сл. от ГПК /в сила от 01.03.2008 г./

       Образувано е по въззивна жалба от В.К.С., чрез адв. А., против решение № 182/17.03.2009 г. по гр.д. № 4033/2008 г. по описа на СлРС, с което са отхвърлени предявените от въззивника искове с правна квалификация чл.79 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 280 и сл. от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД против ЗКПУ „Н.-К.” с. К., общ. Сливен, обл. Сливен, за присъждане на сумата 10 800 лв., представляваща възнаграждение за периода от 01.01.2003 г. до 26.11.2007 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от завеждане на исковата молба на 12.11.2008 г. до окончателното й изплащане, както и за присъждане на сумата 3920 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, изтекла до завеждане на исковата молба, като неоснователно и са присъдени в тежест на ищеца направени от ответника разноски в размер на 650 лв.

       В жалбата се сочат основания за процесуална и материална незаконосъобразност на решението и се иска неговата отмяна, тъй като искът бил за заплащане на трудово възнаграждение и квалификацията му по чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 280 и сл. от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД, била неправилна. Счита, че съдът неправилно приел за установено твърдението на пълномощника на ответника, че в приетата и налична в кооперацията документация липсвал трудов договор на ищеца. Не били разгледани възраженията за изтекла давност и представени по делото доказателства за спиране на давностния срок, поради налагане на възбрани и запори върху цялото имущество на кооперацията на 28.04.2004 г. и до отмяната им на 16.11.2007 г. Между страните бил сключен трудов договор от 01.04.2007 г. с основна заплата 278,90 лв., а от 01.04.2007 г. до 26.11.2007 г. с основна заплата 205 лв., което било начислявано в разплащателна ведомост, вписано в трудовата книжка като трудово възнаграждение и трудовия договор бил регистриран в НОИ ТД – Сливен.

         В отговора на въззивната жалба от ЗКПУ „Н.-К.” /в ликвидация/, представлявана от Д.И.Г., се сочи, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, а въззивната жалба неоснователна. По делото не било установено съществуването на трудов договор в писмена форма между страните, поради което съдът правилно приел в решението си, че между тях не съществувало трудово правоотношение. Като председател на кооперацията правомощията на въззивника се определяли от ЗК и съдът правилно квалифицирал исковете по ЗЗД. Неоснователни били твърденията за неправилно установяване на фактическата обстановка и допуснати нарушения на процесуалните правила, понеже въззивникът е бил избран на общо събрание на кооперацията за председател, но не е желаел възнаграждение и не му е обсъждано или гласувано такова от общото събрание или от друг орган на кооперацията. Правилно съдът не  кредитирал представената трудова книжка, тъй като същата била изготвена от него и не е било установено дали записванията в нея са въз основа на трудов договор, заповеди за промяна на трудовото правоотношение или допълнително споразумение, за което липсвали основания. Правилно съдът не разгледал възражението на кооперацията за изтекла давност. Било налице противоречие в твърденията на жалбоподателя относно уговореното възнаграждение, посочено в исковата молба – две минимални работни заплати, в отговора си по чл. 153, ал.3 от ГПК посочил 75 лв., а във въззивната жалба 278,90 лв. от 2000 г. до 01.04.2007 г., а от 01.04.2007 г. до 26.11.2007 г. с основна заплата 205 лв. Иска се потвърждаване изцяло на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
          С разпореждане от 15.05.2009 г. въззивният съд извърши проверка на основание чл. 267 ал. 1 от ГПК, като определи квалификацията на предявените искове с правно основание чл. 245 ал.1 във връзка с чл. 128 от.2 във връзка с чл. 1 ал.2 от КТ обективно кумулативно съединен с иск по чл. 245 ал.2 от КТ. В тази връзка е изготвен нов доклад по делото и разпределена доказателствената тежест.

         По повод доклада е постъпила молба от ЗКПУ „Н.К.” /в ликв./, за издаване на удостоверение от ОСЗГ – Сливен, от което да е видно има ли данни за извършена стопанска дейност и декларирана селскостопанска продукция във ЗКПУ”Н.К.” – с. К.. Исканото удостоверение е издадено и удостоверението от ОСЗГ – Сливен е представено като доказателство по делото.

       По повод доклада е постъпила и молба от въззивника за изискване на папка 1 с трудовите договори от кооперацията, извършване на съдебно-икономическа експертиза със същите задачи както пред първоинстанционния съд и допускане на четирима свидетели.
С определение от 26 май 2009 г. съдът е задължил въззиваемата страна да представи папка 1 с трудови договори на кооперацията и същата е представена по делото. Допуснати са до разпит свидетелите Т. К.П. и М.Н.М., като е оставено без уважение искането за извършване на нова съдебно-икономическа експертиза със същите задачи.
          В съдебно заседание въззивникът се явява лично и с адв.А., която заявява, че са получили предварителния доклад по делото и са се възползвали от дадената възможност за посочване на свидетели, които водят в съдебно заседание, като вместо М.М.водят Г. Т. Д.. Заявява, че желае да се запознае с писмените доказателства представени в съдебно заседание от въззиваемата страна. Моли да се даде възможност да сочи доказателства. Относно поисканите свидетели от въззиваемата страна счита, че са недопустими за установяване съдържанието на решението на общото събрание, което следва да се докаже с писмен документ. Счита, че трудовите договори са относими и действителни. Не оспорва, че Устава на кооперацията е от 2000 г. Желае да се ползва от трудовия договор и допълнителните споразумения към него. Поддържа искането си за разпит на двама свидетели. Заявява, че други доказателствени искания няма. По същество моли да се уважи жалбата на основанията посочени в нея. Претендира за разноски. Представя писмена защита.

         Във връзка с оспорване на трудовия договор и допълнителните споразумения към него, въззивникът заявява, че подписът му е истински.
         За въззиваемата кооперация в ликвидация се явява в съдебно заседание председателя на ликвидационната комисия Д.Г., представляван от адв.С., която заявява, че са получили доклада, както и определението, с което са задължени да представят папка № 1 с трудови договори на кооперацията и представя същите. Във връзка с доклада и опредлената й доказателствена тежест моли да се приемат: протокол № 8 от 11.06.1996 г. за избор на председател на кооперацията, заявление от В.К.С. от 31.3.1997 г. за вписването му като председател, решение № 491/31.3.1997 г. по ф.д. № 2896/1992 г. на Сливенския окръжен съд за вписване промяната в търговския регистър и решение № 2291/14.1.2000 г. по същото фирмено дело, с което е вписана промяна в партидата на кооперацията, удостоверение за актуално състояние от 6.6.2005 г.на ЗКПУ, решение № 1777/07.11.2007 г. по цитираното фирмено дело, с което се прекратява дейността на кооперацията. Представя и моли да се приеме Устава на кооперацията, удостоверение изх. № 684/01.06.2009 г. от Общинска служба „Земеделие” Сливен, съгласно което от 1.09.2005 г. досега кооперацията не е имала регистрация като земеделски производител. Представя протокол от Общо събрание на кооперацията от 03.05.2008 г.с решение да не се освобождава от отговорност председателя и за внасяне на документите за нарушение в Районна прокуратура – Сливен. Представя уведомление от РП Сливен пор. № 1012/08 от 29.05.2009 г., от което е видно, че е образувано досъдебно производство № 172 „ИП” – 08 на ОД на МВР – Сливен. Представя постановление за спиране на наказателно производство от 15.01.2009 г., от което е видно за какво престъпление е образувано и се води наказателно производство, а именно, че председателя като длъжностно лице е присвоил чужди пари в размер на 127 661,90 лв. собственост на кооперацията. Представя решение по НАХД № 1729/2008 г. на СлРС, с което е освободен от наказателна отговорност В.К.С. по реда на чл. 78 А от НК за това, че съзнателно се е ползвал от неистински частни документи с издател кооперацията, като е осчетоводил документи в счетоводството на кооперацията и ги е представил пред ТД на НАП – Сливен в ЗДДС и дневник за продажбите за м.октомври 2005 г. Моли да се допуснат до разпит двама свидетели за обстоятелството, че трудовия договор не е сключен съгласно закона. Заявява, че подписалият договора С.С.не е подписвал такъв документ. Сочи, че трудовия договор е подписан като договор с неопределен срок макар, че е избран за председател през 1996 г. с мандат три години съгласно Устава. Сочи, че трудовия договор е сключен през 2000 г. без да е провеждано общо събрание. Сочи, че няма решение за работата си председателя на кооперацията да получава възнаграждение, но и няма решение на кооперацията при избор на председател длъжностните задължения на лицето упражняващо тази длъжност да се изпълняват без възнаграждение. Заявява, че е изпълнявал тази длъжност според Закона за кооперациите до 1.09.2005 г., защото след това не е упражнявала стопанска дейност. Оспорва автентичността на подписа на С.С.положен на трудовия договор и допълнителното споразумение към него. Представя писмена защита с подробни съображения.

           По делото е изслушана и приета графологична експертиза, изготвена от вещото лице Ю.Г., за подписите на С.С.П. за ръководител в трудов договор № 1 от 03.01.2000 г. и допълнителното споразумение към него с дати: 01.02.2000 г. и 01.10.2000 г., която съдът е приел като неоспорена от страните.

          По делото са събрани и гласни доказателства на свидетелите Т. К.П. и Г. Т. Д., които съдът преценява с оглед останалите доказателства по делото.

         Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна в процеса имаща правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и е спазен преклузивния двуседмичен срок за обжалване на решението.
          На основание чл. 269 от ГПК съдът извърши проверка за валидност и допустимост на решението и намира, че същото не страда от пороци, обуславящи прогласяването му като нищожно.

         Разглеждайки жалбата въз основа на събраните по делото доказателства и техния анализ, се установява следното от фактическа страна:
        Видно от представения трудов договор № 1 от 3.01.2000 г., между ЗК „Н.К.” с.К., Община Сливен, представлявано от С.С.П., като член на управителния съвет и от друга страна В.К.С. е било налице трудово правоотношение, като въззивника е приел да изпълнява длъжността председател на кооперацията за неопределено време с трудово възнаграждение 236,62 лв. Съгласно представено допълнително споразумение от 01.02.2000 г. към трудовия договор е увеличено основното трудово възнаграждение на председателя на 264,87 лв. Съгласно допълнително споразумение към трудовия договор от 01.10.2000 г. е увеличено основното му трудово възнаграждение на 278,90 лв.

          Съгласно изслушаната и приета по делото графологична експертиза подписите, положени под трудовия договор и допълнителното споразумение към него, са на лицето, което е посочено в тях, като член на управителния съвет на кооперацията - С.С.П..
Видно от представените по делото писмени доказателства – заявление от В.К.С. *** за вписване промяна в регистъра, както и Решение № 491 от 31.3.1997 г. по ф.д. № 2896/1992 г. на СлОС е вписана в търговския регистър промяна, като за председател на кооперация „Н.К.” е посочено името на В.К.С. ***. Съгласно удостоверение за актуално състояние от 06.6.2005 г. на Земеделска кооперация за производство и услуги „Н.К.” и съгласно Решение № 2291 от 14.11.2000 г. В.К.С. е член на Управителния съвет и председател на кооперацията.
          Съгласно Удостоверение изх. № 684/01.06.2009 г. на Общинска служба по земеделие гр.Сливен, ЗКПУ „Н.-к.” с.К. няма регистрация като земеделски производител, юридическо лице по Наредба № 3 от 09.01.1999 г. на МЗХ за периода от 01.09.2005 г. до настоящия момент /на издаването/.

           Съгласно Решение № 1777/07.11.2007 г. по ф.д. № 2896 по описа на СлОС за 1992 г., се прекратява дейността и се обявява в л.З.”Н. кооп” и се прекратяват правомощията на Управителния съвет, Контролния съвет и председателя на кооперацията, като кооперацията се представлява от председателя на ликвидационната комисия Д.И.Г..

          Съгласно представената трудова книжка № 1, В.К.С. е работил като председател на кооперацията от 1.01.2000 г. до 04.04.2007 г. с трудови възнаграждения, съответно посочените в трудовия договор 236,62 лв. до 1.02.2000 г., 264,87 лв. до 1.10.2000 г. и 278,90 лв. до 4.04.2007 г., като от 05.04.2007 г. до 26.11.2007 г. е отразено, че същия заемал длъжността пазач, с основно трудово възнаграждение в размер на 205 лв.
По делото са представени 2 бр. уведомления по чл. 62 ал. 4 от КТ на НАП, както и справка от НОИ Сливен, от които е видно, че трудовия договор е регистриран и са правени осигурителни вноски.

           Съгласно заповед № 5, В.К.С. е ползвал платен отпуск 20 дни от 1.09.2005 г. до 30.09.2005 г. Съгласно заповед № 6, В.К.С. е ползвал неплатен отпуск 21 дни от 01.10.2005 г. до 31.10.2005 г. Със заповед № 7 му е разрешен неплатен отпуск 22 дни от 1.03.2007 г. до 31.3.2007 г. а със заповед № 9 му е разрешен неплатен отпуск 3 дни от 2.04.2007 г. до 4.04.2007 г.

          Съгласно Заповед № 06/26.11.2007 г. за прекратяване на трудов договор на основание чл. 325 ал.1 от КТ е посочено, че същия е прекратен с В.К.С. по взаимно съгласие на страните.
С протокол № 1 на 18.12.2007 г. В. К.С. предал документацията на кооперацията на председателя на ликвидационната комисия Д. Г.и двама членове на комисията.

        Съгласно представения по делото Устав на кооперацията, председателят на Управителния съвет има правомощия и на изпълнителен директор, ако няма назначен. Правомощията на председателя съгласно чл.35 от Устава са: 1. Да участва в работата на Управителния съвет със съвещателен глас /само за изпълнителния директор/; 2. Да представлява кооперацията; 3. Да организира изпълнението на решенията на Общото събрание на Управителния съвет; 4. Да ръководи текущата дейност на кооперацията; 5. Да извършва сделки на разпореждане с имущество на кооперацията въз основа на предварително решение на Управителния съвет, а в случаите с разпореждане с недвижими имоти на кооперацията - въз основа на предварително решение на Общото събрание.
       Съгласно Протокол от 03.05.2008 г. от събрание на ЗК „Н.К.” в ликвидация е видно, че са констатирани нарушения от направените сделки от председателя В.К.С., който без решение на Общото събрание и Управителния съвет на кооперацията е продал основни средства - техника, продукция и други без търг и участие на комисия от член-кооператори, като взел парите без касиер, без счетоводител, без кантарджия и в касата няма никаква наличност. Събранието е взело решение да не се освобождава председателя на кооперацията В.К.С. от имуществена отговорност, като направените констатации да бъдат внесени до 20 май в Районна прокуратура.

          Видно от удостоверение от РП – Сливен № пор.1012/08 от 29.05.2009 г. срещу В.К.С. като председател на ЗКПУ „Н.К.” е образувано досъдебно производство № 172 „ИП”-08 г. на ОД на МВР –Сливен, пор. № 1012/08 г. на РП – Сливен.

        Съгласно постановление на РП – Сливен пор. № 1012/08 г.от 15.01.2009 г. за спиране на наказателно производство се установява, че е образувано дознание срещу В.К.С. за това, че за периода от 2001-2007 г. в с. К., Община-Сливен, като длъжностно лице -председател на ЗК” Н.К.” с. К. присвоил чужди пари - 127661,90 лв. собственост на кооперацията, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява - престъпление по чл. 201 от НК. Производството е спряно за издирване на свид. Т. К.П. – работила като счетоводител на кооперацията.

         Съгласно Решение № 863/6.11.2008 г. постановено по НАХД № 1729/2008 г. на СлРС обвиняемият В.К.С. е освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78А от НК за това, че за времето от м.Октомври 2005 г. до 10.11.2005 г. в с.К., Община – Сливен, в условията на продължавано престъпление съзнателно се ползвал от неистински частни документи като осчетоводил документите в счетоводството на ЗКПУ „Н.К.” и ги представил пред ТД на НАП – Сливен в СД по ЗДДС и дневник за продажбите за м.октомври 2005 г. - престъпление по чл. 316 във връзка с чл. 309 ал.1 във връзка с чл. 26 ал.1 от НК, като му е наложена глоба в размер на 500 лв. в полза на държавата към бюджета на съдебната власт.

         Съгласно заключението на изслушаната и приета от първоинстанционния съд съдебно-икономическа експертиза /оспорено от пълномощника на кооперацията адв. С. изцяло по отношение на главница и на мораторна лихва/, за периода от 01.01.2003 г. до 26.11.2007 г. на ищеца по разплащателна ведомост му е начислено брутно възнаграждение в размер на 16 832,72 лв., като след спадане на задължителните удръжки /соц. осигуровки и ДОД/ чистата сума посочена за получаване е в размер на 13 742,04 лв. През процесния период ищецът с РКО е получавал аванс на стойност 3 852,55 лв., след приспадане на който остава чиста сума за получаване от 9 889,49 лв. Мораторната лихва върху тази сума, считано от изискуемостта на всеки падеж до на завеждане на исковата молба е посочена в размер на 3 920,43 лв.

        По делото, като доказателства за прекъсване на давностния срок за претендираното трудово възнаграждение преди м. 10 2005 г., са представени: писмо № 7676/16.01.2009г. на АДВ – РД Бургас – клон Сливен, с приложени три броя постановления № 2/28.04.2004г. за възбрана върху недвижими имоти на кооперацията, запорно съобщение № 3-А/28.04.2004 г. за налагане запор върху движимо имущество на кооперацията, постановление № 7676/16.11.2007г., с което са отменени въпросните запорни съобщения и постановление № 7676/16.11.2007г., с което са отменени наложените запори върху имуществото на кооперацията.
         По делото пред Районния съд са разпитани свидетелите П.Т. М., М.Г. С., С.Д.С.и П.Г.П..

          От показанията на свид.П.М. се установява, че е работила в кооперацията от 01.04.1998 г. до 31.08.2003 г. като касиер-домакин. Същата посочва, че през този период от време председател на кооперацията бил В.С., като на всички работници са давали авансово плащания. Имали разплащателни ведомости, от които се виждало каква заплата е начислена, какви удръжки са направени и колко остава да получава. Имало и случаи, когато не е получавал заплатата си, защото парите не достигали. Неговата заплата се променяла в проценти въз основа движението на минималната работна заплата, което процентно изменение се определяло от счетоводителя.

        От показанията на свид. М. С. се установява, че същата не е работила в кооперацията, а имала изнесено счетоводство и в тази връзка извършвала обслужване през периода от 2005 г. - 2008 г., като задачата й била да направи начисление на осигуровките във ведомостта. Не може да каже дали е имало изплащане, тъй като не е боравила с каса. През този период ежемесечно е начислявала заплата на председателя, която е била над минималната работна заплата. През 2007 г. председателят поискал да мине на минимален осигурителен праг. Базата, която взела от самото начало й била дадена от предходната колежка.

         От показанията на свид. П.П.се установява, че същият присъствал на събранието, когато избрали въззивника за председател. На това събрание не станало въпрос за заплатата му. Познавал членовете на Управителния съвет и на събранието не са гласували да им се плаща. Двама от членовете на Управителния съвет тогава са починали, но С.С.тогава е бил член на Управителния съвет и като такъв не е получавал възнаграждение. Свидетелят заявява, че кооперацията не упражнява дейност от м.Септември 2005 г. и тогава спрели да сеят.

         От показанията на свид. С.С.се установява, че избрали въззивника за председател на кооперацията през м. Юни 1997 г. на общо събрание на кооперацията и той приел. Тогава той работил в КАТ като старшина и им казал, че има още няколко месеца до пенсиониране и тогава ще поиска заплата. Но нито на Общо събрание, нито на събранието на УС е поискал определяне на възнаграждение за председател. Никой не е получавал заплата, нито му е определяна. Свидетелят заявява, че от 01.09.2005 г. кооперацията не упражнява никаква дейност. Той бил пазач от 2001 г. до м.март 2004 г. и когато напуснал, председателят сложил една жена на 70 години за пазач Г. Т. - за през деня и М.Н.- за през нощта. Не е чувал въззивникът да е бил пазач. До смяната му като председател, Г. и М. са били пазачи. През м.март 2004 г. свидетелят напуснал кооперацията, като пазач, но си останал член-кооператор и такъв бил и по настоящем.

      От обясненията на ищеца по поставените от пълномощника на ответника въпроси по реда на чл. 176 от ГПК се установява, че като председател му било определено възнаграждение от м. Март до м. Септември 1997 г. и по негово желание получавал само необлагаемия минимум от 75 лв. месечно. След м. Септември 1997 г. получавал определено от Общото събрание възнаграждение, което било описано в трудовия му договор. Уточнява, че до 01.01.2000 г. нямали трудови договори а били с осигурителни книжки. След 01.01.2000 г. по нареждане на РУСО били подновени всички трудови договори на работещите в кооперацията и неговите били под № 1. В трудовата му книжка било описано и възнаграждението, което се коригирало в зависимост от минималната работна заплата. Възнаграждението му било определено от Общото събрание на кооперацията. Тъй като не можел да бъде работодател на себе си, като работодател по трудов договор № 1, бил посочен членът на УС - С.С.П..

         Пред въззивния съд са разпитани свидетелките Т. К.П. и Г. Т. Д..

        От показанията на свид. Т. П. се установява, че същата работила заедно с въззивника от 1996 г.- 1997 г. до 2003 г., където тя била счетоводител, а той бил председател на кооперацията. Неговата работа била да организира цялостното производство. От 01.01.2000 г. имали трудови договори, а преди това били с осигурителни книжки. Председателят се избирал на Общо събрание и бил член на Управителния съвет. Той организирал цялата производствена дейност на кооперацията и по реализиране на продукцията.

        От показанията на свид. Г. Д. се установява, че била пазачка и обща работничка на площадката в Стопанския двор на кооперацията. Посочва, че след 2003 г. въззивникът работил като председател, а после, като напуснал пазача И.В., тя работила само дневна смяна, а въззивникът я сменял вечер с М.. Освен като пазач, той работел и като председател „да види кое накъде е ако има нещо да каже какво да се прави или ако нещо липсва”. След септември 2005 г. до 2006 г. кооперацията обработвала земеделски земи, а после хората си взели земята. През 2007 г. вече били продадени тракторите и всичко, и вече не са работили.

       Представените по делото писмени доказателства съдът възприе изцяло като допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства. Изслушаните по делото съдебно-икономическа и графологическа експертизи, съдът кредитира напълно. Гласните свидетелски показания съдът цени, съобразно останалите доказателства по делото.

      Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

      Предявените искове с правна квалификация чл. 245 ал.1 във вр. чл. 128 т.2 във вр. чл. 1 ал.2 от КТ, обективно кумулативно съединен с иск по чл. 245 ал. 2 от КТ са допустими, а разгледани по същество са неоснователни по следните съображения:

      Съгласно нормата на чл. 245 ал.1 от КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Съгласно ал. 2 разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва.

      Предпоставка за прилагане на гаранционната норма на ал.1 на чл. 245 от КТ е добросъвестното изпълнение на трудовите задължения. Добросъвестното изпълнение в случая означава, че през съответния, предшестващ изплащането период работникът или служителят е изпълнявал точно задължението си да престира работната си сила. Нарушението на трудовата дисциплина само по себе си не е основание за лишаване на работника или служителя от гаранцията на ал.1, освен в една хипотеза - когато нарушението съставлява такава степен на неизпълнение, че дължимото от работодателя възнаграждение поради това е спаднало под гарантирания от закона минимум – каквито доказателства се събраха и в настоящия случай.

      Съгласно чл. 8 от КТ добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното. Законът предполага добросъвестността на страните при упражняване на правата и изпълнението на задълженията им по трудовото правоотношение, но тази законова презумция е оборима. Тя може да бъде опровергана, когато се установи противното, т.е. че работникът или служителят или работодателят преднамерено използват правата си не в смисъла и насоката определени в закона, или не ги осъществяват добронамерено и с дължимото поведение.

      Добросъвестността /известна още от римското право като bona fides - вярност, почтеност, честност/ при осъществяването на трудовите права и задължения означава почтеното осъществяване, тяхното реализиране и добра воля, добронамерено и с желание на страните да ги осъществят в техния обем и съдържание с обичайната грижа на добрия работник или служител и коректния и доброжелателен работодател. Тя е мярката за точно, почтено и съвестно изпълнение на задълженията според обичаите, грижата на добрия стопанин, в случая на добрия работник или служител и добрия работодател, и изискванията на законите.

       По делото са представени изобилни и неоспорени от въззивника доказателства за недобросъвестно поведение от негова страна по време на изпълнение на трудовите му задължения като председател на ЗКПУ „Н.К.”, претендиращ трудово възнаграждение на основание чл. 245 ал.1 от КТ.

        Съгласно т. 5 от чл. 35 от представения по делото Устав на кооперацията, правомощията на председателя включват правото „да извършва сделки на разпореждане с имущество на кооперацията въз основа на предварително решение на Управителния съвет, а в случаите с разпореждане с недвижими имоти на кооперацията - въз основа на предварително решение на Общото събрание”. Видно от протокол от 03.05.2008 г. от събрание на ЗК „Н.К.” в ликвидация, са констатирани нарушения от направените сделки от председателя В.К.С., който без решение на Общото събрание и Управителния съвет на кооперацията е продал основни средства - техника, продукция и други без търг и участие на комисия от член-кооператори, като взел парите без касиер, без счетоводител, без кантарджия и в касата няма никаква наличност. С тези си действия председателя на кооперацията е проявил недобросъвестност като безспорно е увредил имуществото на кооперацията, извършвайки нарушения, които съставляват до такава степен неизпълнение, че дължимото от работодателя възнаграждение поради това е спаднало под гарантирания от закона минимум. Събранието е взело решение да не се освобождава председателя на кооперацията В.К.С. от имуществена отговорност като направените констатации да бъдат внесени до 20 май в Районна прокуратура. Видно от удостоверение от РП – Сливен № пор.1012/08 от 29.05.2009 г. срещу В.К.С. като председател на ЗКПУ „Н.К.” е образувано досъдебно производство № 172 „ИП”-08 г. на ОД на МВР –Сливен, пор. № 1012/08 г. на РП – Сливен.

       Съгласно постановление на РП – Сливен пор. № 1012/08 г.от 15.01.2009 г. за спиране на наказателно производство, се установява, че дознанието е образувано срещу В.К.С. за това, че за периода от 2001 -2007 г. в с.К., Община – Сливен, като длъжностно лице – председател на ЗК” Н.К.” с. К. присвоил чужди пари – 127 661,90 лв. собственост на кооперацията, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява - престъпление по чл. 201 от НК. Производството е спряно за издирване на свид. Т. К.П. – работила като счетоводител на кооперацията.

      Съгласно решение № 863/6.11.2008 г. постановено по НАХД № 1729/2008 г. на СлРС обвиняемият В.К.С. е освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78А от НК за това, че за времето от м.Октомври 2005 г. до 10.11.2005 г. в с.К., Община – Сливен, в условията на продължавано престъпление съзнателно се ползвал от неистински частни документи като осчетоводил документите в счетоводството на ЗКПУ „Н.К.” и ги представил пред ТД на НАП – Сливен в СД по ЗДДС и дневник за продажбите за м.Октомври 2005 г. - престъпление по чл. 316 във връзка с чл. 309 ал.1 във връзка с чл. 26 ал.1 от НК, като му налага глоба в размер на 500 лв. в полза на държавата към бюджета на съдебната власт.

         По отношение на периода от 12.11.2005 г. до 26.11.2007 г. съдът намира, че исковата претенция е неоснователна, поради липсата на престиран труд и поради наличните данни за извършени нарушения от въззивника спрямо имуществото на кооперацията. Точно затова „касата е останала без пари” - нарушения, които съставляват до такава степен неизпълнение, че дължимото от работодателя възнаграждение поради това е спаднало под гарантирания от закона минимум.

        Съгласно удостоверение изх. № 684/01.06.2009 г. на Общинска служба по земеделие гр. Сливен, ЗКПУ „Надежда-кооп” село К., няма регистрация като земеделски производител, юридическо лице по Наредба № 3 от 09.01.1999 г. на Министерство на земеделието и храните, за периода от 01.09.2005 г. до момента на издаване на удостоверението 01.06.2009 г.

      От показанията на свид. П.П.се установява, че кооперацията не упражнява дейност от м. Септември 2005 г. и от тогава спрели да сеят.

      От показанията на свид. С.С.се установява, че от 01.09.2005 г. кооперацията не упражнява никаква дейност. Той е бил пазач от 2001 г. до м.март 2004г. и когато напуснал председателя сложил една жена на 70 години за пазач Г. Т. за през деня и М.Н.за през нощта. Не е чувал въззивникът да е бил пазач. Докато сменили В. като председател, Г. и М. са били пазачи. През м.март 2004 г. свидетелят напуснал кооперацията като пазач, но си останал член-кооператор и такъв бил и по настоящем.

      Съдът не кредитира показанията на свидетелката Г. Т., поради противоречие с всички останали доказателства по делото - в частта, в която заявява, че кооперацията прекратила дейността си едва през 2007 г. и до тогава въззивникът работел с М. като пазач през нощта, но и като председател през деня. Самата тя казва, че „мисли”, но не е сигурна, кога е прекратила дейността кооперацията, а после „хората си взели земята”. „През 2007 г. вече били продадени тракторите и всичко, и вече не са работили.”

      Съдът намира за неоснователно твърдението на въззивника, че изплащал на останалите работници трудово възнаграждение и поради това не оставало за него. Като председател на кооперацията именно той носи отговорността да осигурява минималните заплати на работещите в дружеството в т.ч. и на изпълняващия длъжността „председател”.
      В отговора на исковата молба пред първата инстанция ответното дружество е направило възражение за изтекла давност, покриващо правото на иск за вземането от трудово възнаграждение за периода от 01.01.2003 г. до м.октомври 2005 г. Съгласно чл. 358 ал.1 т.3 от КТ исковете по тези трудови спорове се предявяват в три годишен срок. По парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред.

        Ето защо, по аргумента на чл. 120, във вр. чл. 111 б.”а” от ЗЗД, съдът намира възражението за основателно, тъй като искът е предявен на 12.11.2008 г. Предвид това всички парични задължения до дата 12.11.2005 г. са погасени поради изтекла давност и искът за заплащане на трудово възнаграждение за този период следва да се отхвърли.

        Съдът намира за неотносими по отношение прекъсване на давността представените доказателства за наложени запори и възбрани върху имуществото на кооперацията, което принудително изпълнение не е предприето от въззивника и не е по повод процесното трудовото възнаграждение, изпълнителният процес не е относно същото вземане и не е било признато за основателно такова вземане с решение на съд или друг надлежен орган.

         С оглед недължимостта на главното вземане /за трудово възнаграждение/ следва и недължимостта на обезщетението за забава в размер на законната лихва /чл. 245 ал. 2 от КТ/. Поради това предявеният иск и в тази му част е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли за сумите: главница в размер на 10 800 лв., представляваща възнаграждение за периода от 01.01.2003 г. до 26.11.2007 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от завеждане на исковата молба на 12.11.2008 г., както и за сумата 3920 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, изтекла до завеждане на исковата молба.

        Предвид решаващите изводи на настоящата въззивна инстанция изложени по-горе, макар и при правна квалификация и съображения, различни от тези на първоинстанционния съд, като краен резултат първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

         Съобразно изхода на спора претенцията на пълномощника на въззиваемата кооперация за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява основателна и следва да се уважи в посочения в договора за правна защита и съдействие размер от 650 лв., както и направените разноски от 100 лв. за извършване на съдебната експертиза.

        Съдът констатира, че на вещото лице са изплатени само 100 лв., а по сметка за направените разходи по експертизата № 257 от 12.06.2009 г. са посочени 120 лв., поради което въззивникът следва да бъде осъден да заплати допълнително 20 лв. по набирателната сметка на съда – довнасяне на депозита за вещо лице.

         По изложените съображения и на осн. чл. 272 от ГПК, съдът

 

                                                     Р Е Ш И:



        ПОТВЪРЖДАВА решение № 182/17.03.2009 г. по гр.д. № 4033/2008 г. по описа на СлРС, с което са отхвърлени, като неоснователни, предявените от В.К.С., ЕГН **********,***, против ЗКПУ „Н.-К.” с. К., Общ. Сливен, Обл. Сливен, искове за присъждане на сумата 10 800 /десет хиляди и осемстотин/ лева, представляваща възнаграждение за периода от 01.01.2003 г. до 26.11.2007 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от завеждане на исковата молба на 12.11.2008 г. до окончателното й изплащане, както и за присъждане на сумата 3920 /три хиляди деветстотин и двадесет/ лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, изтекла до завеждане на исковата молба и са присъдени направени от ответника разноски в размер на 650 /шестстотин и петдесет/ лева.

       ОСЪЖДА В.К.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗКПУ „Н.-К.” с. К., Общ. Сливен, Обл. Сливен сумата 750 /седемстотин и петдесет/ лева разноски по делото пред въззивната инстанция.

       ОСЪЖДА В.К.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ сумата 20 /двадесет/ лева по набирателната сметка на Окръжен съд Сливен – довнасяне на депозита за вещо лице.

 
      Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.




                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: