РЕШЕНИЕ №______________

гр. Сливен, 21.07.2009г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети юли през две хиляди и девета  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. Д.,

ЧЛЕНОВЕ:Х.М.,*** Х.,

 

при секретаря Р.Б. и с участието на прокурора Ст. Г., като разгледа докладваното от Христина Марева 269 по описа на съда за 2009г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно, образувано е по жалба подадена на основание чл. 546, ал.2 от ГПК и се движи по реда на гл. ХV „Бързо производство” по ГПК.

С решение № 33\03.04.2009г. постановено по гр.д. № 14\09г. по описа на РС – гр. Котел е отхвърлена молбата на А.А.К. за промяна на имената му, съответно на А. М.А.. Решението е обжалвано от адв. М. Г. *** в качеството й на пълномощник на А.К.. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно с оглед субективното право на молителя на име, чиято промяна е допустима съгласно чл. 19 от ЗГР при съответните предпоставки. Наведените от доверителя й предпоставки са известност в обществото с турско-арабските му имена, каквото звучене имат и имената, с които са известни неговите съпруга и деца. Друго важно обстоятелство е, че различието в звученето на имената при един и същи етнос на членовете на семейството е осмиващо и подиграващо. Изхождайки от принципите на гражданския и обществен морал посочените причини са важни по смисъла на чл. 19 от ЗГР и са основание за уважаване на молбата за промяна на имената на доверителя й.

Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което молбата да бъде уважена.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК, участващите в охранителното производство като заинтересовани страни не са депозирали отговор.

На основание чл. 267 от ГПК с определение от 12.06.2009г. съдът прие, че жалбата е допустима, като със същото определение на основание чл. 140, ал.3 от ГПК съдът предяви проект за доклад по делото, който при липсата на възражения бе обявен за окончателен в проведеното с.з.

В с.з. въззивникът – редовно призован не се явява. За него се явява пълномощника му – адв. М. Г., която поддържа жалбата на посочените в нея основания и аргументи.

Заинтересованата страна – Община Котел не изпраща  представител в с.з.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Сливен поддържа становище за неоснователност на молбата за промяна на имената и на жалбата против решението, с което е отхвърлена, поради което счита, че същото следва да се потвърди.

На основание чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, при което намери, че същото не страда от пороци обуславящи постановяване на решение от въззивния съд на основание чл. 270 ал.1 и ал.3 от ГПК.

Съдът пристъпи към разглеждане на спора по същество в рамките на предмета – лимитиран с подадената жалба, при което, извършвайки анализ на събраните доказателства по отделно и в съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Въззивникът е роден на 27.08.1969г. в с. Т., общ. Котел от родители З. Х. К. и баща М. А. М.. Имената му са били сменени принудително с българските А.А.К., поради което по молба от 02.11.1990г. на основание §2, ал.1 от ПЗР на ЗИБГ (отм.) е възстановил турско-арабските си имена А.М. М. – видно от удостоверение № 8104 издадено от РС – гр. Котел.

Девет години по-късно по съдебен ред и на основание чл. 15, ал.1 от ЗИБГ (отм.), поради наличието на важни обстоятелства  - придобиване на известност в обществото с българските имена, имената му отново са променени от турско арабските А. М. М. на А.А.К. с решение № 56\28.04.1999г. по гр.д. № 33\99г. на РС – гр. Котел, видно от самото решение, което е приложено като доказателство по делото.

Междувременно през 1993г. и през 1995г. са родени децата на молителя съответно Е..А. М. и Х.А. М., чиято майка – С.З. А. е съпруга на молителя.

Пред районния съд са разпитани свидетелите Ш. М. и И.. К. и двамата от с. О., които в показанията си поддържат, че в селото молителят е известен с турско-арабските си имена.

Съдът намира, че не следва да кредитира показанията на свидетелите в тази им част, т.к. са в противоречие с обстоятелството, че именно поради известността на молителя с българските му, а не с турско-арабските имена – приета като важно обстоятелство по смисъла на чл. 15, ал. 1 от ЗИБГ (отм.), е допусната промяната с решение № 56\28.04.1999г. по гр.д. № 33\99г. на РС – гр. Котел.

Извън това и двамата свидетели посочват, че към настоящия момент молителят работи в Германия. Там според показанията на св. К. има богати кюрди, които са работодатели, от което произтичат и проблемите на молителя във връзка с българските му имена. Освен това, според показанията на свидетелите, молбата за промяна на имената на молителя от български на турско-арабски е инспирирана и настояванията на неговата майка и неговите дъщери.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага извода, че въззивната жалба е неоснователна.

Обстоятелствата, от които произтича претендираното от молителя право за промяна на имената му са, че работи в чужбина, неговата известност в обществото с турско-арабските имена А. М. А., а не с имената А.А.К., при което са налице и неудобства и противоречия свързани с това, че децата му и съпругата му са с турско-арабски имена. Така посочените в молбата обстоятелства определят правното основание по чл. 19, ал.1 от ЗГР в хипотезата на важни обстоятелства, които да налагат исканата промяна.

От установените по делото данни не може да се приеме, че са налице важни обстоятелства, които да налагат промяната на имената на молителя от А.А.К. на А. М. А..

На първо място от съвкупните данни по делото не може да се приеме за доказана известността на молителя  с имената А. М. А. като важно обстоятелство, налагащо промяната на неговите имена. Показанията на свидетелите за това са в пълно противоречие с установения в обратен смил факт по гр.д. №33\99г. на РС – гр. Котел, послужил като основание за промяна на имената на молителя от турско-арабски на български. Освен това, няма никакви данни по делото, молителят да е носил фамилното име А., като както при раждането му, така и през 1990г. на основание §2, ал.1 от ПЗР на ЗИБГ (отм.) е имал фамилно име М..

На следващо място самите свидетелите изтъкват известността на молителя с турско-арабските му имена в селото, в което живеят, но посочват, че към настоящия момент молителят работи и живее трайно в Германия. Във връзка с последното обстоятелство по делото е налице само предположение за наличието на неудобства за започване и установяване на работа в чужбина. Обстоятелството, че българските имена представляват пречки за установяването му на работа в Германия следва да е доказано безспорно по делото и не може да се основава само на субективната преценка на молителя, или на предположението на разпитаните по делото свидетели за това, че в Германия евентуални негови работодатели могат да са богати кюрди. Респективно, че турско-арабските имена ще са благоприятстваща предпоставка за това.

Друго важно обстоятелство, което се изтъква за исканата промяна на имената е, че децата и съпругата на молителя, за разлика от него са с турско-арабски имена. Разминаването в тази насока само по себе си не представлява важно обстоятелство, налагащо промяната на имената, не може да се дефинира като осмиващо и опозоряващо обстоятелство, нито се характеризира като обществено неудобно. Обществено неудобните имена, както и техния осмиващи и\или опозоряващ характер междувпрочем са отделни и самостоятелни основания по чл. 19, ал. 1 от ЗГР за промяна и е недопустимо извън хипотезите на чл. 266, ал. 2 от ГПК да бъдат навеждани за първи път с въззивната жалба. Разминаването в имената на молителя с тези на останалите членове на неговото семейство като резултат е в следствие именно на неговата молба – уважена по гр.д. № 33\99г. на РС – гр. Котел. По делото нито са наведени, нито са доказани обективни данни и факти, от които да се приеме, че поради това различите от тогава насам в личния и обществен живот на молителя са настъпили промени, които към настоящия момент да налагат възстановяването на турско-арабските му имена.

Предвид гореизложеното молбата на въззивника за промяна на имената му на основание чл. 19, ал.1 пр. посл. от ЗГР е недоказана и неоснователна, поради което не може да бъде уважена. Решението на районния съд, което като краен резултат съвпада с решаващите изводи на въззивната инстанция, следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 33\03.04.2009г. постановено по гр.д. № 14\09г. по описа на РС – гр. Котел.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: