Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  264

 

гр. Сливен, 26.10.2009 г.

 

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на седми октомври през двехиляди и девета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА ЧЛЕНОВЕ:                                                         МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           мл.с. МИРА МИРЧЕВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 272 по описа за 2009  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е частично решение № 1132/25.02.2009г. по гр.д. № 3871/08г. на СлРС, с което е признато за установено по отношение на “Т.-С.” ЕАД, гр. Сливен, че М.И.Д. не дължи сумата 1 216, 30 лв., представляваща стойността на топлинна енергия за периода 01.01.1998г. – 28.02.2005г., заедно със законовата лихва от 22.04.05г. до изплащането й, сумата 214, 61 лв. мораторна лихва върху главницата и сумата 28, 10 лв. разноски, както и 467, 42 лв. лихва за забава, начислена от ЧСИ към датата на поканата за доброволно плащане, и са присъдени разноски по делото.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство, само В ЧАСТТА, касаеща периода 31.03.2002г. – 28.02.2005г. по отношение на главницата и мораторната лихва.

Във въззивната жалба твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно в нея, тъй като е представил всички доказателства, които установяват несъмнено, че ищцата дължи сумите за този период. Поради това моли въззивната инстанция да отмени решението на СлРС в тази част и вместо него постанови такова, с което да отхвърли исковете за главницата и лихвите за периода 31.03.2002г. – 28.02.2005г., съответно за сумите – 292, 82 лв. и 11, 79 лв.

Във въззивната жалба не е направил  доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна  е подала писмен отговор. С него оспорва въззивната жалба и заявява, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски за тази инстанция. Не са направени доказателствени искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, не се явява, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи.

В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява, чрез процесуален представител по чл. 32 т. 1 от ГПК оспорва въззивната жалба и иска съдът да я отхвърли. поддържа становище за погасяване на евентуалното задължение по давност.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

По реда на чл. 149 ал. 3 от ГПК въззивникът е представил писмени бележки, с които аргументира по-подробно тезата си, изложена във въззивната жалба. Поддаржа искането си за частична отмяна на решението на РС и отхвърляне на исковете, за същия период, посочен във въззивната жалба, но за сумите, изчислени от вещото лице – съответно: главница 292, 42 лв. и лихви 11, 43 лв. Претендира разноски за тази инстанция.

Съгласно разпоредбите на чл. 195 ал. 1 вр., чл. 162, чл. 7 и чл. 10 от ГПК, въззивният съд е допуснал извършване на съдебнотехническа експертиза с поставени от него задачи, като представеното заключение е събрал като писмено доказателствено средство.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред двете инстанции доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно в обжалваната част, поради което следва да бъде отменено.

Този състав, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята фактическа обстановка към формираната от първоинстанционния съд, както е изложена в мотивите на решението.

Доколкото, обаче, СЧИТА СЪЩАТА ЗА НЕПЪЛНА, приема ОЩЕ за установено и следното:

През процесния период, без да има данни за неосигуряване на достъп, отчитането на показанията на средствата за измерване в имота на ответницата, е било ритмично извършвано и отразявано в картнет тетрадки от служители на доставчика на топлинна енергия, а след въведеждане на системата за топлинно счетоводство – от съответния търговец за дялово разпределение. При отчитане  на показанията няма извършени нарушения, или неспазване на изискванията на закона, действал към съответния момент.

Така, за спорния период, като се отчете обстоятелството, че в имота на ищцата не е ползвана ТЕ за отопление, отдадена от топлинни тела и ТЕ за битово горещо водоснабдяване, понеже тя не е имала отоплителни тела с монтирани разпределители, общата дължима сума, формирана от стойността на процента сградна инсталация и сума мощност, и изчислена точно според конкретните данни за разпределената топлинна енергия от абонатната станция и геометричните характеристики, в съответствие с действащите по същото време нормативни и методологически изисквания, възлиза на 292, 42 лв. Лихвата за забава върху нея е в размер общо на 11, 43 лв., или общото задължение на ответницата е 303, 85 лв.

За същия период, начисленията от страна на въззивното дружество, с оглед известно отклонение, дължащо се на неточности във връзка с процента, показващ дела на ТЕ отдаден от сградната инсталация и неправилно използване като необходимо количество ТЕ за загряване на 1 куб.м. вода за БГВ, възлизат на 299, 82 лв. за главницата и 11, 79 лв. лихва.

След снабдяване на въззиваемото дружество с изпълнителен лист и получаване на призовка за доброволно изпълнение, длъжницата е предявила пред СлРС отрицателен установителен иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК, с който е поискала да се признае, че не дължи на дружеството-взискател, главницата и лихвите /включително такива, начислени от СИ при изпращане на поканата/,, както и разноските по изпълнителното дело.

Исковете са изцяло уважени, като РС е отчел по отношение на едната част от исковия период – до м.06.2002г., изтекла погасителна давност – което му дало основание да приеме за недължими сумите за него, а по отношение на другата, останала част от периода, за който погасителната давност не е изтекла, е приел, че сумите не се дължат, поради неуспешно проведено доказване от страната, носеща доказателствената тежест, която е ползвала негодни доказателствени средства.

Това решение е обжалвано в конкретно описаните по-горе части /за главницата и лихвите за периода 31.03.2002г. – 28.02.2005г., съответно за сумите – 292, 82 лв. и 11, 79 лв./, пред настоящата инстанция от страна на ответното дружество, с въззивна жалба, подадена чрез постановилия го съд на 23.03.09г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупната преценка и анализ на всички събрани по делото от двете инстанции годни, допустими и относими писмени доказателствени средства, които са неоспорени и като еднозначни, безпротиворечиви и непререкаеми, изцяло кредитира. Съдът е ползвал и заключението на съдебноикономическата експертиза изслушана и приета във въззивната фаза, която е изготвена от компетентно вещо лице, в чиято добросъвестност няма причини да се съмнява.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения 14 дневен срок от надлежен субект, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е ЧАСТИЧНО основателна и следва да се остави  уважи за част от претенциите.

Аргументът, с който РС е обосновал отхвърлянето на установителните искове за м.м. 03., 04., 05. и 06. 2002г., е изтекла погасителна давност, а по отношение на претенциите за главница и лихви за периода м.07.02г. – 28.02.2005г., се е обосновал с непроявената процесуална активност на страната, носеща тежестта на доказване на положителния факт на дължимост на отреченото с иска от ищцата парично задължение.

За извода за погасяване на вземанията за посочените четири месеца, РС е приложил разпоредбата на чл. 111 ал. 1 б. „в” от ЗЗД, съобразявайки и юридическия факт на прекъсване на давността, съгласно чл. 116 б. „в” от ЗЗД, и настоящият състав споделя изцяло този извод, като правилно изведен от надлежната материалноправна разпоредба.  Поради това в тази част въззивната жалба е неоснователна и не следва да се уважава. В тази част атакуваното решение следва да се потвърди.

Що се отнася до останалия период, въведен като предмет на въззивния контрол, ОС счита, че за него не са налице условия за уважаване на отрицателния установителен иск, за признаване недължимостта на главницата и лихвите.

Пред настоящата инстанция бяха ангажирани писмени доказателствени средства, както и специалните знания на експерт, в резултат на което въззивният съд намира, че са доказани обратните на ищцовите твърдения, а именно – че за периода м.07.02г.-м.03.05г. тя дължи на въззивното дружество суми за ТЕ, в размер общо на 292, 42 лв., както и мораторна лихва за забава в размер общо на 11, 43 лв.

Безспорно въззивникът и въззиваемата са страни по ненаименован договор с предмет доставка на топлинна енергия. Не се спори по фактите на сключването и на съществуването му, с оглед неформалният му характер и фактическото изпълнение от едната страна и приемането му от другата.  Отношенията между страните по него са сложни и динамични, и се уреждат не само по правилата на общото гражданско законодателство при условията на равнопоставеност в облигацията, но и са предмет на регулиране с държавновластнически актове, чието прилагане има императивен, а не пожелателен характер. Доказа се извън съмнение, че през спорния период въззивникът е престирал родовоопределена “вещ” според общите условия, като нейният вид, количество и предназначение са  установени  върху документален носител, на  базата на отчитане, извършено по правилата, установени с нормативните актове. Липсват доказателства, мотивиращи извод, че няма фактическо престиране. Така за въззиваемата, като ползвател по смисъла на закона, се поражда съответстващото насрещно задължение – да заплати цената, като притезанието й е функционално обвързано от  изпълнението на дружеството-доставчик. Настоящият съд намира, че е безспорно установено както съществуването на задължението, така и неговият размер. Отчитането, начислението и разпределението на сумите между абонатите на АС, е извършено при спазване на всички законови изисквания, действали към релевантния момент. Отчетено е и обстоятелството на неползване през процесния период от ищцата ТЕ за отопление, както и за БГВ.

Поради това исковете й да бъде признато за установено, че не дължи на ответника-доставчик сумите за посочената част от спорния период, се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.

Така, щом правните изводи на двете инстанции се разминават, жалбата следва да се уважи частично, като първоинстанционното решение бъде също частично отменено и вместо него бъде постановено ново, с което исковете за посочения период и суми, бъдат отхвърлени.

В останалата обжалвана част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

И двете страни са претендирали разноски за тази инстанция, и с оглед изхода на процеса, такива следва да бъдат присъдени съразмерно на уважената и отхвърлената част от въззивната жалба.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

 

Р     Е     Ш     И  :

                       

 

 

ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 1132/25.02.2009г. по гр.д. № 3871/08г. на СлРС, в частта, с която е признато за установено по отношение на “Т.С.” ЕАД, със седалище и адрес на управление на дейността гр. С.,   ул. “Ст. К.” *, че М.И.Д. ЕГН ********** ***, не дължи суми по издадения по ч.гр.д.№ 899/05г. на СлРС, изпълнителен лист, както следва:

- 268, 28 лв. представляваща стойност на топлинна енергия /сградна инсталацияи сума мощност/, за периода м.07.2002г. – м. 02.2005г. включително, заедно със законовата рихва за забава от 22.04.05г. до окончателното изплащане, и

- 9, 22 лв., представляваща обезщетение за забава под формата на мораторна лихва върху главницата.

като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това

 

ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от М.И.Д. ЕГН ********** *** против “Т. С.” ЕАД, със седалище и адрес на управление на дейността гр. С.,   ул. “Ст. К.” *, отрицателни установителни искове за признаване спрямо страните, че първата не дължи на второто, суми по издадения по ч.гр.д.№ 899/05г. на СлРС, изпълнителен лист, както следва:

- 268, 28 лв. представляваща стойност на топлинна енергия /сградна инсталацияи сума мощност/, за периода м.07.2002г. – м. 02.2005г. включително, заедно със законовата лихва за забава от 22.04.05г. до окончателното изплащане, и

- 9, 22 лв., представляваща обезщетение за забава под формата на мораторна лихва върху главницата, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 1132/25.02.2009г. по гр.д. № 3871/08г.на СлРС в останалата ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.

 

ОСЪЖДА М.И.Д. да заплати на “Т. С.” ЕАД, гр. Сливен, направените разноски по делото за тази инстанция, съразмерно на уважената част от въззивната жалба, в размер на 337, 16 лв.

ОСЪЖДА “Т. С.” ЕАД, гр. Сливен да заплати на М.И.Д. направените разноски за тази инстанция, съразмерно на отхвърлената  част от въззивната жалба, в размер на 21, 89 лв.

 

В необжалваната останала част, решение № 1132/25.02.2009г. по гр.д. № 3871/08г.на СлРС  е влязло в сила.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: