Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е

 

  Гр. Сливен, 30.06.2009 г.

 

В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                Сливенският окръжен съд, гражданско отделение- първи състав, в открито заседание на  десети юни, през две хиляди и девета година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.С.

             ЧЛЕНОВЕ:        М.Д.

*** М.   

При секретаря  М.Ж. и в присъствието на Прокурора…………………..като разгледа докладваното от                Маргарита  Друмева 275 по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 196 и сл. от ГПК /отм./.

Обжалвано е Решение № 1063/23.02.2009г. по гр.д. №2026/2007 г. на районен съд гр.Сливен, с което е уважен иск с  правно основание чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ и е признато за установено по отношение на Общинска служба “Земеделие и гори”- гр. Сливен, че Г.С.П. ***, като наследник на М.В.Т., починала на 22.12.2006 г., б.ж. на с. М., общ. Сливен има право на възстановяване собствеността върху земеделски земи- имоти с план за земеразделяне в землището на гр. К., общ. Сливен 119 дка- 7 броя ниви с обща площ 116 дка и два броя лозя с обща площ 3 дка.  

Въззивникът- ОБЩИНСКА СЛУЖБА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ- СЛИВЕН, представлявано от инж. Д.Ф.Б.- началник моли решението да бъде отменено, като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон. Твърди, че както за ищцата Г.С.П. персонално, така и за нейната наследодателка М.В.Т. няма открити писмени доказателства /документи/, че са притежавали земеделска земя.

Незаконосъобразно било решението и в случай, че съдът е имал предвид, когато е признал правото на собственост да е на бащата на М. В. Т.- В. Д. М..

СлРС неправилно признал правото на възстановяване на собственост върху конкретните, описани в исковата молба по размер и местоположение имоти, след като в процеса на съдебното дирене въобще не били представени писмени доказателства за това колко на брой имота е притежавал В.Д.М., с какви размери са били отделните имоти и къде, в коя местност се намират те. Неоснователно била кредитирана оспорената служебна бележка от 27.11.1997 г., без изходящ номер, неподписана от кмета или служител на кметството, а от анонимната Г. С., назовала се “пълномощник на ПК”. Посочва, че ако бъде прието, че документа, описан в служебната бележка като “Ф. 243, опр. 1, арх. Ед. 42, книга втора 1949-50 г. е извлечение от счетоводните книги и е верен, В.Д.М. за 1949-1950 г. е получил рента за 71 дка земя. За същата 1950 г. наследниците му не са получавали рента за земя. От счетоводните книги за 1951 г. било видно, че В.Д.М. получил рента за 50.6 дка, синът му М.В.Д.за 20.00 дка, а синът му Г.В.Д. не е получил рента за земя. Счита, че общото количество земя е 70.6 дка- приблизително 71 дка. След смъртта на общия наследодател рентата получавали неговите наследници- през 1956 г.- синът Милко- рента за 25 дка; синът Г.- рента за 24 дка. Настоява, че след като има доказателства да е получавана рента от наследодателя, а след смъртта му от синовете му и от други наследници,  наследодателят влязъл в ТКЗС с цялата си земя от 71 дка, която не е била разделена между наследниците му. Приема, че получавал рента до 1952 г.- до смъртта си, а след това рента са получавали наследниците му.

Посочва, че двамата братя М.В.Д.и Г.В.Д. са подали заявления за възстановяване правото на собственост, съответно за 26 и 25 дка земеделска земя, като за доказателство за собственост са приложени извлечения от счетоводните книги за 1956 г. и по техните заявления са образувани преписки №№ 13325 и 13326. Заявената земя им била възстановена с план за земеразделяне. От наследствената земеделска земя оставали само 20 дка незаявена земеделска земя, поради което ищцата, като наследник на общия наследодател имала право да претендира за възстановяване само на тях. Твърди, че СлРС в мотивите на обжалваното решение неизвестно защо игнорира чл. 18 “е”, ал.2 и 3 от ППЗСПЗЗ и неправилно приема, че по приложените преписки на наследниците на общия наследодател се възстановява право на собственост на други земеделски земи, различни от претендираните по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ в настоящото производство.

Въззивникът посочва, че двете преписки са разгледани в един ден на заседание на ПК на 03.11.1992 г., а № на протокола е един за всички преписки за гр. К., поради което имало съвпадане на номера и дати, но касаят различни преписки, което останало неясно за съда.  

В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата. Представителят инж. Банчев моли решението да бъде отменено и счита, че наследниците имат право на допълнително възстановяване на земеделска земя в рамките на 20 дка. Посочва, че поради това, че по делото не са представени доказателства за брой, площ и местност на земеделски земи е неправилно да се възстановят точно посочените от ищцата имоти.

Въззиваемата Г.С.П., представлявана от адв. Ц. Б. от АК Сливен оспорва въззивната жалба. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна Община Сливен, редовно призована не изпрати писмено становище по въззивната жалба и не се яви представител.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в законния срок за обжалване. Въззивникът има правен интерес да  обжалва решението.

Въззивният съд констатира:

Предявен е  иск с правно основание чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ.

В исковата си молба ищцата Г.С.П. *** твърди, че  пропуснала в срока по чл. 11, ал.1 от ЗСПЗЗ да подаде заявление за възстановяване собствеността върху земеделска земя- общо 119 дка- от които 7 броя ниви- 116 дка в посочени местности и площ и лозе от 2 дка в м. “М.” и лозе от 1 дка  в м. “Н.Г.”- всички в землището на гр. К., общ. Сливен. Твърди, че е наследница на майка си М. В.Д.-Т., която със сестра си Рада и братята си М., Д. и Г. са наследници на В.Д.М., б.ж. на гр. К., починал на 03.04.1952 г.

Моли да се признае за установено, че наследниците на В.Д.М. имат право на възстановяване с план за земеразделяне на претендираните земеделски земи.

В с.з., чрез адв. Цвета Бъчварова поддържа иска и моли да бъде уважен.

Ответникът ОСЗ- Сливен /преди ПК и ОСЗГ/, представляван от инж. Банчев оспорва иска, като счита, че след като няма писмени доказателства, подкрепящи иска, не може да се докаже собственост на претендираните земеделски земи. Евентуално предлага, като се приспаднат от притежаваните от наследодателя 71 дка земи, тези които са възстановени на двамата му синове по преписки №№  13325 и 13326/1992 г. на ПК Сливен 51 дка да се уважи иска само за  20 дка.

Община Сливен не е изразила становище по иска.

От доказателствата по делото, съдът прие за установено:

Ищцата  е наследник на общия наследодател  В.Д.М., б.ж. на гр. К., общ. Сливен, починал на 03.04.1952 г. Последният влязъл в ТКЗС със 71 дка земеделска земя, за които за 1949-50 г. получил рента. След смъртта му синът му М.В.Д.за 1956 г. получил рента за 25 дка земеделска земя, а синът му Г.В.Д. за 1956 г. получил рента за 24 дка земеделска земя. Няма доказателства други наследници получили ли са рента за останалите до 71 дка.

От изисканата от ОСЗГ, Сливен /сега ОСЗ/ справка изх. № 2943/27.09.2007 г. и втора с изх. № 712/10.06.2008 г. се установява, че  с преписки № 13325/1992 г. със заявител М.В.Д.и преписка № 13326/92 г. със заявител И. Б. Д., като наследник на Г.В.Д. са заявени съответно 26 дка по първата и 25 дка по втората преписки- общо 51 дка, като са признати и определени за възстановяване съответно 25 и 24 дка- общо 49 дка. Няма заявени и възстановени земеделски земи на наследниците на общия наследодател В.Д.М..   

Съдът изиска и приложи преписките на ПК Сливен № 13325 и 13326/1992 г.  В двете има приложени като доказателства по делото справки от Държавен архив за дадена на двамата братя М. и Г. на 01.01.1956 г. рента- в брой и в продукти. Отделно са прилож4ени справки за давана рента- л. 70 до л. 93.

Липсват доказателства конкретните претендирани земеделски земи по вид, брой, площ и местност да са били собственост на общия наследодател В.Д.М..

Между заявените по преписките земи и претендираните с иска има съвпадане както следва- по първата преписка- 13 дка нива в м. “Д. п.” от 24 дка по иска; нива от 12 дка в м. “Г. м.” /съответно “О. м.”/ от 20 дка и 1 дка лозе в м. “М.” от общо 2 дка по иска. ПО ВТОРАТА преписка са претендирани 16 дка нива в м. “За г.” /съответно “Зад г.”/ , 8 дка нива в м. “Б. б.”- от 10 по иска и 1 дка лозе в м. “М.” – от 2 дка по иска. Следва, че от нивите претендирани в исковата молба и възстановените по посочените преписки остава невъзстановени само 4 дка  в м. “За гьола”; 11 дка в м. “Д. п.”; 12 дка в м. “Г. м.”; 2 дка в м. “Б. б.”. Лозето от два дка в м. “Могилата е  възстановено по двете преписки от по 1 дка.

От приетото за установено, съдът направи следните правни изводи:

Искът с правно основание чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ е недопустим за ЧАСТ ОТ  претендираните земеделски земи, А ИМЕННО :

 ЗА:  13 дка нива в м. “Д. п.”; нива от 12 дка в м. “Г. м.” /съответно “О. м.”/ и 2 дка лозе в м. “М.”; нива от  16 дка в м. “За гьола” /съответно “Зад гьола”/ , 8 дка нива в м. “Б. б.”, които са заявени и възстановени по преписките на синовете на общия наследодател.  Съдът следва да прекрати производството по делото за изброените земеделски земи, като недопустимо.

Ищцата има правен интерес да предяви иска, за да установи правото си на възстановяване на собствеността, като наследник на В.Д.М. върху останалите земеделски земи, за които ищцата е пропуснала срока за подаване заявление за признаване правото за възстановяване собствеността и останалите наследници не са ги заявили /разликата между претендираните с иска по чл. 11, ал.2 и заявените по преписките/ , а именно за:

1.нива от 24 дка в м. К. п.”; 2. нива от 8дка в м. “К.”; 3. нива от 4 дка в м “За г.”; 4. нива от 11 дка в м. “”Д. п.”; 5. нива от 8 дка в м. “Г. м.”; 6. нива от 10 дка в м. “Б.п.”; 7. нива от 2 дка в м. “Б. б.”; 8.  лозе от 1 дка в м. “Н.Г.”.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА: За да бъде уважен иск с правно основание чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ ако той е допустим, следва да бъде доказано, че лицето сочено за собственик на земите-  действително е придобил собствеността им и второто основание претендираните земи да имат характер на земеделски земи.

Предявен е иск с правно основание чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ за признаване правото на възстановяване собствеността с план за земеразделяне на земеделски земи в землището на гр. Кермен на наследниците на В.Д.М., б.ж. на гр. К., починал на 03.04.1952 г., а СлРС признал за установено право на възстановяване на собствеността на  ищцата Г.С.П., като наследник на М.В.Т., починала на 22.12.2006 г. на изброените 7 бр. ниви с обща площ 116 дка и 2 бр. лозя, с обща площ 3 дка, в землището на гр. К..

Не се твърди, че майката на ищцата е придобила собствеността на имота и не се търси възстановяване собствеността на нейните наследници. В исковата молба изрично се сочи, че собственик на имотите е общият наследодател, а съдът признал правото на възстановяване само на наследниците на дъщеря му М.В.Т..

Съдът намира, че обжалваното решение е недопустимо, постановено по непредявен иск, поради което на основание чл. 209, ал.1, изр. 3 от ГПК /отм./ следва да го обезсили и върне делото на първоинстанционния съд /същия състав/ за произнасяне по предявения иск. Освен това обжалваното решение е непълно. Не е изписан установителен диспозитив и спрямо участващата страна в делото Община Сливен. Съдът счита, че не следва да връща делото за постановяване на допълнително решение, след като ще го върне, след обезсилването му и съдът ще има възможност да постанови решението спрямо всички страни по делото.

Като намира въззивната жалба за основателна, съдът ще я уважи.

По тези съображения, съдът

 

                                                Р   Е   Ш   И   :

 

ОБЕЗСИЛВА РЕШЕНИЕ 1063/23.02.2009г. по гр.д. №2062/2007 г. на районен съд гр.Сливен,   като недопустимо, постановено по непредявен иск.

Връща гр.д. №2062/2007 г. на районен съд гр.Сливен на същия състав за произнасяне по предявения иск.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

                                               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: