Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Сливен,  16.06.2009год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното заседание на  осми май през две хиляди и  девета година в състав:

 

 

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Д.

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ:   М.Б.

                                                                                                                М.Х.

 

 

 

при секретаря К.И. и с  участието на прокурора ………………….. като разгледа докладваното от  ГИНКА ДРАГАНОВА въззивно гражданско дело №  277 по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и следващите от ГПК.

 Разглежда се по реда на чл. 310 във връзка с чл. 317 от ГПК.

 

Образувано е по  въззивни  жалби и на  двете страни по спора.

 

            І.1.Ищцата Т.А.С.  с ЕГН ********** ***„С.З.” бл. *, ап. *, е обжалвала постановеното по гр.д. №3716/2008 г. на РС – Сливен решение в частта, с която е отхвърлен иска й против „Л.” ЕООД с ЕИК **********, седалище и адрес на управление гр. С., кв. „С.К.” бл. 30 вх. В ап. 13, представлявано от управител Д.Б.Б., за заплащане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ в размер на сумата 1557.54 лв., представляваща обезщетение за оставяне без работа в продължение на шест месеца след незаконно уволнение, ведно със законната лихва, считано от 13.10.08 г. до окончателното изплащане, като неоснователен. Посочва, че не е представила документ за брутното си трудово възнаграждение за месеца, предхождаща уволнението, но това не е станало по нейна вина.

2.Обжалвала е решението и в частта, с която  не са й присъдени в пълен обем разноските за правна защита. Наведени са доводи, че искът й в частта за отмяна заповедта като незаконна за уволнението е уважен и следва да й се присъдят в пълен размер разноските за правна защита. Моли да се отмени решението в обжалваната част и се постанови ново, с което да се уважи претенцията й в частта, за присъждане на обезщетение за оставането й без работа, като й се присъдят и направените по делото разноски.

 По жалбата на ищеца Възражение е депозирал ответникът,  в което са наведени доводи за неоснователност на жалбата на ищцата. Намира обжалваното решение в тази част за законосъобразно, обосновано и правилно и моли да бъде оставено в сила, включително и в частта относно претендираните разноски пред двете инстанции.

 

            ІІ.Ответникът „Л.” ЕООД с ЕИК **********, седалище и адрес на управление гр. С., кв. „С.К.” бл. * вх. * ап. *, представлявано от управител Д.Б.Б.,  е обжалвал решението в частта, с която е признато уволнението на Т.С. за незаконно и са отменени като незаконосъобразни заповеди №1 от 10.09.2008 г. и №23 от 10.09.2008 г., с които е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ.

            Наведени са съображения, че независимо от факта, че в заповедите не били посочени  конкретните дати на нарушението, имало събрани гласни доказателства за това. Неправилно съдът приел, че ищцата била изгонена от работа и затова не могла да изпълнява трудовите си задължения. Имало е и други нарушения на ищцата. Моли да се отмени решението в обжалваната част. Обжалва решението в частта за разноските, тъй като не му били присъдени такива за отхвърлената част на иска.            Претендира разноските за двете инстанции.

            Съдът е констатирал, че  исканите и от двете страни по спора доказателства, отразени в жалбите им, не следва да бъдат допуснати. Обстоятелствата, за които се искат тези доказателства,  не са нови или ново възникнали по смисъла на чл. 266 от ГПК и с определение, държано в закрито с.з., проведено на 13 май,т.г. е отхвърлил  тези им искания.

 

Жалбите са депозирани в законния срок, от надлежни страни, против валидно постановен от компетентен районен съд, функциониращ  в надлежен състав съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и са допустими  по смисъла на чл.258 от ГПК.

 

Като съобрази доводите в жалбите, становищата на страните и анализира събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема  за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че ищцата е работила като продавач – консултант на пълно работно време и трудовото й правоотношение е било за неопределен срок,  по трудов договор от 22.08.2005 г. , сключен с ЕТ „Стелиена – Диана Бончева”. Този едноличен търговец е бил прехвърлен с предприятието си и   е бил придобит от „Л.” ЕООД, с управител и едноличен собственика на капитала Д.Б.Б. и това дружество,  като правоприемник  е конституирано като страна – ответник по делото. / арг. и Удостоверение от АВ към МП, л.16 от гр.д. № 3716/2008г. на РС Сливен/.

Не се спори, че на 11.11.08 г. ищцата се е регистрирала като безработна в Дирекция „Бюро по труда” – Сливен и не е постъпвала на работа до 06.03.2008г. /арг. служ. бележка №245/06.03.2009г., л.40 от гр.д. № 3716/2008г. на РС Сливен/.

І.1.При възникнал между работодателката Д.Б.и ищцата конфликт, ищцата е била „изгонена от магазина”, в който работила на 05.09.2008г. Повод за конфликта е бил отказа на  ищцата, да почиства фасове   в градинката пред магазина. След като ищцата  е била изгонена  от работа,  на нейно място е била извикана свидетелката С., на която също е казано от работодателката, че ищцата е „изгонена от работа”. Работодателката, по телефона помолила свид. Мирчева да вземе ключа за търговския обект от ищцата. След тази дата ищцата не се явила на работа. Поискано й  е било от работодателя писмено обяснение за причините, поради които не се явява на работа в периода от 05.09.08 г. до 08.09.2008 г. Ищцата е представила писменото си обяснение на 10.09.2008 г.    Работодателят е издал заповед №1 от 10.09.2008 г., с която е наложено дисциплинарно наказание на ищцата – уволнение. В мотивите на тази заповед е отразено, че ищцата не се явила на работа три последователни дни от 05.09.08г. до 08.09.2008 г. Посочени са и други нарушения на трудовата дисциплина – неявяване на работа за повече от три работни дни, системно закъснение за работа, напускане на обекта през работно време и неуплътняване на същото, явяване на работа в състояние, непозволяващо да изпълнява ефективно трудовите си задължения, неизпълнение на нареждания на работодателя и неспазване правилата за здравословни и безопасни условия на труда / допускане на външни хора в магазина/. В тази заповед не са отразени датите, на които са извършени цитираните нарушения, както и не е конкретизирано, в какво се изразяват тези нарушения. Работодателят е издал и втора заповед с №23, но от същата дата 10.09.08 г., с която прекратява трудовия договор на ищцата, считано от същата дата, на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ във вр. чл. 190 , ал. 1, т. 1и т. 2 от КТ. В мотивите на тази заповед е отразено, че ищцата „системно закъснява  и преждевременно напуска работа, нарушава трудовата дисциплина и е злоупотребила с доверието на работодателя”. В тази заповед също не са отразени конкретни дати,  на които да са извършени посочените нарушения и не е посочено,  в какво точно се изразяват те. За тези й нарушения, на ищцата не са искани обяснения от работодателя.

Приема се за установено по категоричен начин по делото, че в конкретния случай ищцата е била изгонена от работа от работодателя си Д.Б. на 05.09.2008 г., тъй като е отказала да почисти градинката пред магазина от фасове, взети й са ключовете от магазина, след което не се е явила на работа през следващите дни. /арг. свидетелката С. и свидетелката М., разпитани в с.з. проведено на 09.03.2009 г./ И двете свидетелки са посочили, че лично работодателката „шефката” им е казала, че е „изгонила Т. от работа”. Обстоятелството, че Т. е допускала „външни хора в магазинане се приема за категорично установено по делото.

 І.2. Приема се за установено по делото, че в продължение на шест месеца след недопускането й на работа, ищцата е останала без работа./арг. Сл. бележка от БТ Сливен/.

Настоящата инстанция приема за установено по размер и брутното месечно възнаграждение на ищцата за месеца, предхождащ уволнението й. В представеното по делото „Допълнително споразумение към трудов договор №12/22.08.2008г., е вписано основно месечно възнаграждение 255, 00лв. и допълнително – за продължителна работа 1,8%, при което се установява, че  месечно ищцата е получавала по 259,59 лв. Този извод от фактическа страна се потвърждава и от работодателя – ответник.  В представения по делото „Отговор на исковата молба”, е вписано искане за заплащане на сумата „255,00лв.” едномесечно възнаграждение на ищцата, което е с посочено правно основание чл.221, ал.2 от КТ и това вземане се е претендирало като „обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието, в случая 255лв.” В същия „Отговор” работодателят изрично е отразил: „Не оспорваме представените с исковата молба писмени доказателства.” В представената от него Заповед № 23/10.09.2008г., не е вписан размер на  дължимо „обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ”. Но в Допълнението към трудовия договор на ищцата сумата 255,00лв. е посочена като основана заплата, като към нея  има вписано и допълнително възнаграждение „а) за продължителна работа 1,8%” и това работодателят не е оспорил. Затова се приема, че претенцията в тази й част е   установена по  размер – за шест месеца. / от 05.09.2008г. до 06.03.2009г./, по 259,59лв. месечно или общо – сумата 1559,59лв., както е посочена в исковата молба./ 1,8% от 255,00лв. е - 4,59лв.; 255,00+4,59 = 259,59; 259,59 Х 6 = 1557,54 лв./.

 І.3. В частта от претенцията, посочена като т.3 от Исковата молба,  с цена в на размер 5000,00лв., за 312 дни положен и незаплатен извънреден труд, решението не е обжалвано и влязло е в законна сила.

 

Тези констатации мотивират следните  правни изводи:

Предявената претенцията е от обективно съединени искове,  с посочено правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1,3 и 4    и  - чл.225, ал.1от КТ.

 В гражданския процес всяка страна е длъжна да докаже твърдението си по категоричен начин и с допустими по ГПК доказателствени средства.

І.1.Претенцията, в частта с посочено правно основание чл. 344 ал. 1  т. 1 от КТ за признаване уволнението на ищцата за незаконосъобразно и неговата отмяна, се приема за допустима и по същество е основателна.

Законодателят е приел, че заповедта за дисциплинарно уволнение следва да съдържа изчерпателно отразени реквизити, включително конкретно описание на всяко нарушение и времето, когато то е извършено. В противен случай заповедта за дисциплинарно уволнение се явява неоснователна. Уволнението на ищцата в конкретния случай е извършено в нарушение разпоредбата на чл. 195 ал. 1 от КТ. Работодателят е издал заповед аз уволнение, но в същата не са вписани конкретните нарушения на трудовата дисциплина, за да може да се установят по категоричен начин всички, изискуеми от законодателя предпоставки за доказване законосъобразността на дисциплинарното уволнение.

Във всички случаи на уволнение, включително и дисциплинарно, работодателят е този който следва да установи по категоричен начин основанията за дисциплинарното уволнение, отразени в чл. 190 от КТ, за да се приеме, че заповедта му за уволнение е правилна и законосъобразна. В конкретния случай,  вписаните в заповедта за уволнение на ищцата нарушения не са конкретизирани и не е било установено от всички, представени и събрани доказателства по делото, както закъснението, така и напускането на работа и неуплътняване на работното време, нито пък явяване на работа в състояние, което не позволява на ищцата да изпълнява ефективно трудовата си дейност. Единственото, което може да се приеме, че е доказано е „неизпълнение нареждане на работодателя” да почисти фасовете от градинката пред магазина,  но то  не е свързано с пряката трудова дейност на длъжност „продавач- консултант”. /арг. свид. Мирчева/. Законодателят е изброил видовете нарушения в чл. 190 от КТ, за да може тези обстоятелства да се докажат по категоричен начин за всеки конкретен случай.  В случая, ответникът – работодател не е провел успешно доказване на твърдението си, че заповедта му за уволнение на ищцата е  законосъобразна .

Отразеното в заповедта за уволнение обстоятелство, че ищцата не се явила три последователни дни на работа от 05.09 до 08.09.08 г., също не е доказано по категоричен начин от работодателя. Не е установено по делото, че ищцата е била длъжна да се яви на работа през тези дни./шести и седми септември, 2008г. са събота и неделя, а Шести септември е и национален празник на Република България – Ден на Съединението. Виж и чл.154, ал.1,  от КТ/. Категорично е установено, че на 05.09.2008 г. ищцата е била изгонена от работодателя си от търговския обект и е бил отнет ключа за този магазин. При това положение тя реално не е можела да отиде на работа следващия работен ден. Заедно с това 06 и 07.09.08 г. са почивни дни и работодателят не е установил по делото, че през тези почивни дни – събота и неделя ищцата е била длъжна да полага труд в магазина. В заповед №1 от 10.09.08 г. е вписано, че тя не се явила три последователни дни на работа, без да са посочени дати, а за вписаните след тази точка нарушения на ищцата, не са били искани никакви обяснения . Работодателят не е представил доказателства, установяващи нарушенията, които са вписани в тази заповед с конкретни дати, часове и други индивидуализиращи тези нарушения данни. При това положение заповедта за дисциплинарно уволнение на ищцата се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

В исковата молба не е отразено искане за възстановяване на ищцата на работа на длъжността, от която е била уволнена и съдът няма задължение да се произнася по това, както правилно е приел и РС Сливен .

І.2.По претенцията с посочено правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 във вр. чл. 225 ал. 1 от КТ . Приема се за установено, че тази претенция е допустима,   основателна и   следва да бъде уважена. Категорично е указано на ищцата, че следва да  установи по делото, че е останала без работа след дисциплинарното уволнение, за да й се присъди обезщетение за времето, през което е останала без работа, но не повече от шест месеца. Ищцата   е представила категорични доказателства за понесена от уволнението вреда, която следва да й бъде обезщетена, на основания разпоредбата на чл. 225 ал. 1 от КТ.  Приема се, че е представено доказателство, установяващо брутното трудово възнаграждение на ищцата за месеца, предхождащ прекратяването на трудовото й правоотношение. Твърдението на ищцата, че брутното й трудово възнаграждение е в размер на 259,59лв. /фактически 1,8% от 255,00лв. е - 4,59лв.; 255,00+4,59 = 259,59; 259,59 Х 6 = 1557,54 лв./, която сума е посочена в исковата молба, се приема за доказано. Обстоятелството, че не е посочено и изискано своевременно от работодателя й да представи други доказателства за  брутното й месечно възнаграждение  в този случай, не може да се приеме като мотив за извод, че не се дължи обезщетение по тази част от претенцията. В трайната си практика ВКС приема винаги, че когато има достатъчно данни, както е в случая и не се налага ползване на специални знания, за установяване размера на вземането, не е необходимо назначаване  на експертиза, след като съдът може сам да извърши обикновени изчисления. В случая, от издаден и неоспорен от  ответника документ /допълнение към трудов договор на ищцата от 02.01.2008г., л.4/, се приема за категорично установено по делото, че размера на трудовото й възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението е 259,59лв.  /255,00+4,9лв./.

  По тези съображения се приема, че претенцията в тази й част е основателна,  доказана по размер и  следва да се уважи, като й се присъди сумата -1557,54лв. обезщетение за времето, пред което е останала без работа, шест месеца, считано от 05.09.2008г. до 06.03.2009г.

 І.3. Жалбата на ищцата за присъждане на разноски до пълния им размер 150 лв., защото главния й иск, за отмяна на заповедта й за уволнение е уважен, е основателна.   Фактически  е бил  предявен главен иск  по трудов спор – за признаване незаконност на уволнение и обусловения от него - иск за заплащане обезщетение за времето, през което работника е останал без работа, с правно основание чл225      ал.1 от КТ, за които в Договора за правна помощ и съдействие е вписана сумата от 150лв. Тази сума е отразена и в чл.7, ал.1 т.1 от Наредба № 1 за минималните размери  на адвокатските възнаграждения, за защита по трудови дела.

Твърдението на жалбоподателката – ищца, че следва да й се присъдят разноски в размер на сумата 150 лв., защото искът с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ бил уважен, е правилно. Доказаното възнаграждение, изплатено от нея за правна защита в размер на сумата 150 лв. по договор за правна защита  е за всички, обективно-съединени искове , а не само за иска с посочено правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ, затова и в тази част жалбата е основателна и следва да й се присъди още сумата –100,00лв. Извършването на други разноски за тази инстанция тя не е установила.

Настоящият състав на Окръжен съд – Сливен споделя правните изводи, отразени от РС – Сливен в обжалваното решение по предявените и уважени, обективно-съединени искове по КТ.

ІІ.1.Неоснователна и недоказана се явява  жалбата на работотадателя, за отмяна на решението в частта, с която е признато уволнението на ищцата за незаконосъобразно. Изложените в нея доводи са несъстоятелни, не се подкрепят от всички, представени и събрани по делото доказателства, включително и посочените от този жалбоподател такива. РС Сливен изрично е указал на работодателя- ответник, за кои обстоятелства и факти носи доказателствената тежест  и следва да ги установи по категоричен начин по делото. Работодателят не е установил твърденията си в жалбата по делото, те не са доказани, голословни са  и не може да бъдат споделени и съобразени от съда. Посочените и представени от него доказателства са обсъдени в обжалваното решение и съдът е отразил това в мотивите си, които настоящата инстанция споделя. /арг. Виж Разпореждане № 3716/26.11.2008г., л.10,  разпореждане от 19.02.2009г.- л.31 ил.32 и протокола от с.з., проведено на 09.03.2009г. по гр.д. № 3716/2008г. на РС Сливен/.

ІІ.2.Приема се, че на въззиваемата страна – ответник, се дължат разноски за отхвърлената част от претенцията. В случая правилно РС Сливен е констатирал, че няма приложен списък за направените разноски, но  има представен договор  за правна защита е и съдействие от 17.02.2009г., в който е  посочено, че е внесена сумата от 300,00лв. В съответствие с разпоредбата на чл.1, ал.1, т.1 от Наредбата за адвокатските възнаграждения, при трудови спорове се дължи възнаграждение в размер на 150лв. /Такова възнаграждение е приел от ищцата и нейния защитник. Той не е взел възнаграждение за имуществената претенция /.

Приема се, че на въззиваемата страна – ответник, се дължат разноски за отхвърлената част от претенцията. В случая правилно РС Сливен е констатирал, че няма приложен списък за направените разноски, но  има представен договор  за правна защита е и съдействие от 17.02.2009г., в който е  посочено, че е внесена сумата от 300,00лв. В съответствие с разпоредбата на чл.1, ал.1, т.1 от Наредбата за адвокатските възнаграждения, при трудови спорове се дължи възнаграждение в размер на 150лв. /Такова възнаграждение е приел от ищцата и нейния защитник. Той не е взел възнаграждение за имуществената претенция /. На работодателя се дължат разноски за отхвърлената част от имуществената  претенция – 5000,00лв. и следва да му се присъдят в размер на сумата 114,37лв.

Настоящият състав на Окръжен съд – Сливен споделя правните изводи, отразени от РС – Сливен в обжалваното решение по всички, обективно-съединени искове, предявени от ищцата. РС – Сливен в обжалваното решение, се е съобразил, както с общите правни норми, регламентиращи взаимоотношенията между работодател и работник, така и с трайната практика на ВКС, по претенция за отмяна на дисциплинарно уволнение.

 При този изход на спора разноски за тази инстанция се дължат на ищцата,   на която следва да се присъдят допълнително, в размер на сумата  100,00лв., по уважената  й претенция за отмяна незаконосъобразна заповед за уволнение и присъждане обезщетение за оставането й без работа за шест месеца,  с правно основание чл.225,ал.1 от КТ, за сумата 1557,54лв. Извършването на други разноски   за тази инстанция, тя не е установила.           

Съдът намира, че  на жалбоподателя – работодателя – ответник, следва да се присъдят разноски за двете инстанции в размер на сумата  114,37лв., съобразно отхвърлената част на претенцията /5000,00лв./.

            Производството по трудови дела за работника е безплатно./арг. чл.359 от КТ/. Работниците  не дължат държавна такса при образуване  разноски при разглеждане на делото. Тази такса са дължи от работодателя  и се определя по размер, в зависимост от уважената част от претенцията. За уважения от  тази инстанция иск, в размер на сумата   1557.54 лв. работодателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд Сливен държавна такса в размер на сумата 62.30 лв. Ако тази сума не се изплати доброволно, тя ще бъде събрана принудително, при което ще се събере допълнителна такса и за служебно издаване на  изпълнителен лист за нея,  в размер на 5,00лв.

            Мотивиран от изложените съображения, съдът

                                    

Р    Е    Ш    И  :

 

 ОТМЕНЯВА решение № 226/23.03.2009г., постановено по гр.д. № 3716/2008г. на РС – Сливен   В ЧАСТТА, с която е отхвърлен „ Предявения от Т.А.С. с ЕГН  ********** ***„Ст.З.в” *-*,  против „Л.”ЕООД , с ЕИК **********, седалище и адрес на управление гр.С., кв. „С.К.” *-*-*, представлявано от управителя Д.Б.Б., иск за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ, в размер на сумата 1557.54 лв. / хиляда петстотин петдесет и седем лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща  обезщетение за оставане без работа в продължение на шест месеца след незаконното уволнение, ведно със законната лихва, считано от 13.10.2008 г. до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и вместо това 

ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Л.”ЕООД, с ЕИК **********, седалище и адрес на управление гр.С., кв. „С.К.” *-*-*, представлявано от управителя Д.Б.Б. , на основание по чл. 225, ал.1 от КТ

 ДА ЗАПЛАТИ на  Т.А.С. с ЕГН  ********** ***„Ст.З.” *-*, сумата  1557.54 лв. / хиляда петстотин петдесет и седем лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща  обезщетение за оставане без работа в продължение на шест месеца след незаконно  уволнение, ведно със законната лихва, считано от 13.10.2008 г. до окончателното изплащане, както и още сумата 100,00лв. / сто лева/, разноски по делото, съобразно уважената част на претенцията по този иск.

ОСЪЖДА Т.А.С. с ЕГН  ********** ***„Ст.З.” *-*, ДА ЗАПЛАТИ на  „Л.”ЕООД, с ЕИК **********, седалище и адрес на управление гр.С., кв. „С.К.” *-*-*, представлявано от управителя Д.Б.Б., сумата 114,37 /сто и четиринадесет лева и тридесет и седем стотинки/, разноски по делото за двете инстанции, съобразно отхвърлената част от имуществената й претенция.

ОСЪЖДА „Л.”ЕООД, с ЕИК **********, седалище и адрес на управление гр.С., кв. „С.К.” *-*-*, представлявано от управителя Д.Б.Б. да заплати по сметката на ОС – Сливен 62.30 лв./ шестдесет и два лева и тридесет стотинки/  държавна такса, съобразно уважената част на иска, както и 5.00 лв./ пет лева / при служебно издаване на изпълнителен лист за тази държавна такса.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

Решението може да бъде обжалвано в месечен срок от съобщаване на страните пред ВКС на Република България.

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: