Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

гр. Сливен, 24.06.2009 г.

 

              В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на двадесет и четвърти юни през двехиляди и девета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   М.С.

ЧЛЕНОВЕ:                                                           Н.Я.

                                                                               мл. с. М.М.

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева .  N 278 по описа за 2009  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е частично първоинстанционно решение № 259/30.03.2009г. по гр.д. № 4518/08г. на СлРС, с което е осъден баща да заплаща на пълнолетното си дете месечна издръжка в размер на 100 лв. от 12.12.2008г. докато учи във висше учебно заведение, но не по-късно  от навършване на 25 годишна възраст, заедно със законовата лихва за забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане, като над тази сума, до пълния размер от 400 лв. претенцията е отхвърлена като неоснователна, и са присъдени съразмерно разноски и държавна такса.

Въззивницата обжалва отхвърлителната част на решението, като  счита, че в нея то е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Заявява, че РС е изложил неприемливи доводи от една страна относно размера на необходимите за издръжката на студент по медицина в гр. В. месечни средства, а от друга не е преценил правилно размера на предполагаемия доход на бащата – млад, здрав български гражданин, работещ от 8 г. в И.. Моли въззивния съд да отмени атакуваното решение в отхвърлителната част и вместо това постанови ново, с което уважи изцяло иска. Не са претендирани разноски.

Във въззивната жалба е направено и доказателствено искание за събиране на нови писмени доказателствени средства във въззивното производство. Представени са ксерокопия от студентска книжка, касова бележка за закупен учебник и квитанции за платен наем и депозит за обучението.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

С определение в открито съдебно заседание по реда на чл. 267 от ГПК, въззивният съд, при условията на чл. 266 ал.1 и обр. арг. чл. 266 ал. 2 и 3 от ГПК, във връзка с чл. 159 от ГПК, се е произнесъл и по направеното във въззивната жалба доказателствено искание за събиране на нови доказателства, като не е го е уважил поради липса на законовите предпоставки за това - с оглед несвоевременността на искането и настъпилата преклузия, както и поради липса на процесуални нарушения на РС, довели до този резултат.

В с.з., въззивницата, редовно призована, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява, за него се явява особен процесуален представител – адвокат, назначен по реда на чл.47 ал. 6 от ГПК, който оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли и потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваната част.

След докладване на жалбата, страните не са направили възражения.

Няма подадени по реда на чл. 149 ал. 3 от ГПК писмени бележки.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Също така въззивният състав споделя и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Съдът правилно е преценил, че за уважаване по принцип на иска, следва да са едновременно налице няколко предпоставки – положителни и отрицателни. Безспорно е доказано наличието на положителните условия по отношение на ищцата – пълнолетно, ненавършило 25 г. дете на ответника, което се обучава във ВУЗ, което не може да се издържа от доходите или имуществото си.

Отчитайки тези обстоятелства, съдът е преценил и съпоставил с тях фактическото положение на всяко от двете задължени лица по смисъла на чл. 82 от СК – родителите на детето, с оглед не безусловния характер на тази издръжка. Даването й законът е поставил в зависимост от това дали съставлява особени затруднения за родителите, а индивидуалният размер е предоставил на преценката на съда за всеки конкретен случай.

Съдът е разпределил доказателствената тежест относно подлежащите на доказване положителни факти, като ответникът не е доказал надлежно размера на своите доходи или наличието на други, утежняващи материалното му състояние факти – задължения към други низходящи, заболяване, неработоспособност или намалена такава, които биха го освободили или намалили размера на задължението му. От друга страна и твърденията на ищцата, както относно дългогодишното му пребиваване в чужбина, както и относно получаването на “сравнително добро заплащане” /без да е уточнила в исковата молба някакъв числен еквивалент/, са останали голословни и неподкрепени с никакви годни и значими доказателствени средства. При това положение съдът законосъобразно е приел за  база средната за страната работна заплата като предполагаем доход на ответника. Доходът на другият родител е установен надлежно, също около средния.

С оглед спецификата на този вид издръжка, по начало е без правно значение обстоятелството дали и при кого от двамата родители навършилото пълнолетие дете живее, тъй като за родителите вече не съществува задължение да полагат лични грижи, свързани с отглеждането, възпитанието и развитието му, какато и с неговите ежедневни битови  потребности.

При определяне размера на дължимата издръжка СлРС напълно законосъобразно е пренебрегнал искането на ответната страна да се вмести в рамките на Постановление на МС №38/85г., тъй като то касае издръжката само на ненавършилите пълнолетие деца и е неприложимо по начало в настоящия казус.

Така РС, като е взел предвид описаните обстоятелства – нуждите на детето, възможностите на родителите и обективните икономически жизнени условия, е преценил общия размер на месечно необходимата издръжка за пълнолетната ищца по време на обучението й във ВУЗ като 200 лв., и го е възложил по равно върху двамата родители. Настоящият състав също намира, след съвкупната преценка на доказаните правнозначими факти, че месечно необходимите средства за нуждите на ищцата могат да се вместят в рамките на 200 лв., които тя да претендира от родителите си, а всеки от последните е в състояние да поеме половината от тази издръжка – по 100 лв., в който и размер е основателен искът. За разликата до пълния претендиран размер от 400 лв. месечно, искът, като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.

Издръжката следва да се присъди от момента на поискването й чрез предявяване на исковата молба – 12.12.08г. и се дължи до завършване на обучението във ВУЗ, но не по-късно от достигане на 25 годишна възраст на детето. Респективно - до настъпването на други правоизменящи или правопрекратяващи я факти. От датата на поканата – за каквато се счита предявяването на иска, следва да се присъди и обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да бъде оставена без уважение.Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Атакуваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

В необжалваната същото е влязло в сила.

Никоя отстраните не е претендирала и доказала разноски и такива не следва да се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

Р     Е     Ш     И  :

                                     

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 259/30.03.2009г. по гр.д. № 4518/08г. на СлРС В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен  срок от връчването му.

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: