Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр. Сливен, 26.06.2009 г.

 

    В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                Сливенският окръжен съд, гражданско отделение- първи състав в съдебно заседание на десети юни, през две хиляди и девета година,

в състав:                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:         М.С.

         ЧЛЕНОВЕ:                 М.Д.

                                                                         мл. с.    М.М.        

При секретаря М.Ж. и в присъствието на Прокурора …………….…………… ,        като разгледа докладваното от    

МАРГАРИТА  ДРУМЕВА 281  по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 124 от ГПК, с обжалваем интерес 464.80 лв.

Обжалвано е Р. № 292/13.04.2009 г. по гр.д. № 137/2009 г. по описа на СлРС в частта, в която е отхвърлен  предявения от С.Г.Х. ***  отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК против “Т.С.” ЕАД- гр. С. за признаване недължимост на сумата 386.90 лв., представляваща цена на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2004 г. до 30.09.2006 г.; на сумата 67.32 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата, изтекла към 15.03.2007 г. и за сумата 10.58 лв., представляваща разноски, направени в производството по издаване на изпълнителен лист, дължими по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 1524/2007 г. на СлРС, като неоснователен и го осъдил да заплати на дружеството разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 356.70 лв.  

Във въззивната си  жалба жалбоподателят твърди, че неправилно съдът приел, че има решение на етажната собственост процента на сградната инсталация да е 30 %. Нямало безспорни писмени доказателства, че това е действителната воля на  живущите във вх. “*” на бл. * в кв. “С.К.”, гр. С., изразена на общо събрание. Имало поправка в протокола от 10% на 30 %. Упълномощеното лице, избрано да представлява етажната собственост за сключване на договор с фирмата за топлинно счетоводство нямал право еднолично да променя този процент.  Не били спазени разпоредбите на чл. 61, ал.1 и ал.3 от Наредбата – към договора да се приложи нотариално заверен протокол от общото събрание на етажната собственост, с избора и на упълномощен представител и прилагане на нотариално заверена декларация на последния, че подписите са положени пред него. Ако нямало взето решение законодателят предвидил минималния процент 15 % в чл. 143, ал.1 от ЗЕ, в сила от 2003 г. Посочва, че въззиваемата страна- ответник не ангажирала доказателства, установяващи спазване законосъобразно вземане на решение за завишаване на процента индиректна топлина, който следва да се начислява на битовите потребители. Възразява по приетата експертиза.

Моли като отмени решението в обжалваните части съдът да постанови друго и уважи исковите претенции изцяло. Претендира присъждане на направените разноски за двете инстанции.

В с.з. въззивникът, чрез  пълномощникът си адв. Е. П. поддържа жалбата и моли да бъде уважена.   

Въззиваемата страна, чрез пълномощника си адв. Ю. Я. от АК, Сливен оспорва  жалбата. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано и се присъдят направените по делото разноски. Счита, че твърденията в жалбата не се базират на събраните по делото писмени доказателства.

Съдът намира жалбата за допустима, подадена в срок от страна по делото, която има правен интерес от обжалването.

Въззивният съд констатира:

Предявен е отрицателен установителен иск от С.Г.Х. *** с правно основание чл. 124 от ГПК против “Т.С.” ЕАД- гр. С., за признаване за установено по отношение на ответника, че не дължи сумите, за които срещу него е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1524/2007 г. на РС-Сливен- за главница 483.98 лв., представляваща цена на топлоенергия за периода от 01.11.2003 г. до 30.09.2006 г.; сумата 91.34 лв. мораторна лихва, начислена към 15.03.2007 г. и разноски в размер на 13 лв. Ищецът твърди, че било образувано изп.д. № 413/2007 г. на ЧСИ П. Г. и е предприето принудително изпълнение.

Оспорва вземането на ответника, като счита, че не дължи сумите. Твърди, че от м. май 2000г. не ползва услугите на топлофикационното дружество, тъй като живее със семейството си в с. К. и жилището е необитаемо. Счита начислените  месечни суми за неправилно изчислени като твърди, че общото събрание на етажната собственост на 28.11.2000 г. е решило да е 10% за индиректна топлина на всички апартаменти и 7 % на апартаментите от първия и осмия етажи, които никога не са могли да се затоплят и още по- малко да топлоотдават. По отношение на щранг лирите за апартаментите на осми етаж, където е жилището му е определено начисляване 5% за отопление. Счита начислените месечни суми за процесния период за нереални. Признава, че такса за сградна инсталация е нормативно задължителна, но не било ясно как е определена. 

За периода м. ноември 2003 г. до 28.02.2004 г. вземането на ответното дружество за главница и лихви било погасено по давност. Претендира разноски по делото.

В с.з. адв. Е. Попова поддържа иска.

Пълномощникът на ответната страна адв. Ю. Я.с отговора си и в с.з. оспорва иска, като неоснователен. Твърди, че има взето решение на общото събрание на етажната собственост за сключване на договор с ЕТ “Т.”, гр. С. за извършване на индивидуално измерване  на потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки, както и за завишаване процента на индиректна топлина за всички апартаменти от 10% на 30%. Въпреки, че длъжникът Х. не се подписал в списъка с етажните собственици, тъй като процента на подписалите се е 50 +1, договорът важил еднакво за всички етажни собственици и независимо, че жилището е необитаемо, начислените месечни суми за индиректна топлина са  дължими. Претендира разноски по делото.

От доказателствата по делото, съдът прие за установено:

Ищецът е собственик на апартамент № * в гр. С.,  ж.к. “С.К.” бл. *- *.

Ответното дружество подало молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно основание против ищеца на 04.04.2007 г., въз основа на извлечение от сметка за дължими суми за топлоенергия на процесния апартамент. По образуваното ч.гр.д. № 1524/2007 г. на РС-Сливен, с Опр. № 1527/10.04.2007 г. ищеца С.Г.Х. *** е осъден да заплати на “Т.С.” ЕАД- гр. С. и е разпоредено издаването на изпълнителен лист - за главница 483.98 лв., представляваща цена на топлоенергия за периода от 01.11.2003 г. до 30.09.2006 г.; сумата 91.34 лв. мораторна лихва, начислена към 15.03.2007 г. и разноски в размер на 13 лв. По молба на взискателя било образувано изп.д. № 413/2007 г. на ЧСИ Павел Г..

На проведеното на 28.11.2000 г. общо събрание на етажните собственици на апартаментите в гр. С., кв. “С.К.”, бл. *, вх. * и * било прието решение да се сключи договор за извършване на услугата “топлинно счетоводство” с ЕТ “Т.”, гр. С.. С него упълномощили лице за сключване на договора И. С. П.. В т. 3 определили относителния дял на разхода на топлинна енергия, свързан с топлоотдаване от главните линии на общите сградни инсталации в размер на 30 % от общото количество топлинна енергия за отопление. Протокола е попълван на ръка върху предварително изготвена бланка- на стр. 1- на компютър, а на стр. 3 на машина и на компютър. На стр. 1 в т. 3 попълването е на ръка, при определяне на процента- 30% изрично е изписано, че “Написаното отзад на пишеща машина отпада”, след което следва подпис, а предварително изписаното “виж на стр. 3” е зачертано. На всички страници има изписване в таблицата имената, презимената, фамилиите и ЕГН на етажните собственици, броя на радиаторите, на разпределителите, вентилите, вида на плащане и подписи на собствениците, присъствали на общото събрание.

В края на третата страница от протокола на ОС е изготвена и подписана декларация на упълномощеното лице И. С. П., с която декларира, че подписите са достоверни и положени пред него. Неговият подпис е нотариално заверен от нотариус Д. Г. с рег. № 182 на Нот. камара.

Съдът приема, че с решението си общото събрание на етажните собственици са приели процентът на относителния дял на разхода на топлинна енергия, свързан с топлоотдаване от главните линии на общите сградни инсталации да е 30%. Макар машинния текст на стр. 3 на бланката протокол да не е зачертана, в т. 3- л.1 изрично е изписан процента, определен от собствениците и е изключен отразяването с машинен текст.  

С договор № 044 от 04.04.2001 г. упълномощеният Петров, в качеството на възложител сключил договор с ЕТ “Т.”, гр. С.  договор за доставка и монтаж на  термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия и  за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода /съгласно система ХАЙЦЕК, за разпределение на разходите за топлинна енергия на фирмата ТЕХЕМ/, включително издаване на индивидуална сметка. В общите условия в т. 2.2. е приета клаузата индивидуалното потребление да се установява на базата отчетените от уредите показания и дяла на разходите за топлинна енергия свързан с топлоотдаване от главните линии на общите сградни инсталации да е в съотношение 30% към 70%.  Договорът е сключен за срок от пет години.

На 20.07.2005 г. ищецът подал молба до ответното дружество, с което го уведомява, че от м. май 2000 г. не живее в жилището на посочения адрес /процесното жилище- апартамент № 23, поради което да не му се начисляват разходи за мощност. Към молбата има приложена нотариално заверена декларация от съседка, че от м. май 2000 г. никой не обитава жилището.

СлРС назначил, изслушал и приел съдебно техническа експертиза в лицето на инж. Н.Я. К., който установи, че за процесния период 01.11.2003 г. до 30.09.2006 г. в процесния апартамент на ищеца е ползвана топлинна енергия ТЕ за отопление и вентилация ОВ. Не е ползвана топлинна енергия за битово- горещо водоснабдяване. Нямало данни за консумация на топлинна енергия за отопление на отоплителните тела- радиатори. Начислените суми на абоната се формирали за отопление за ОВ, както и за такса мощност. Топлинната енергия за ОВ била в две части- ТЕ отдадена от сградната инсталация и ТЕ отдадена от отоплителното тяло щранг- лира в санитарното помещение. Установява, че начисленият процент топлинна енергия, отдаден от сградната инсталация е в размер на 30% от топлинната енергия за ОВ пропорционално на обема на имота.

В заключение експертът посочва, че начисленията за ТЕ отдадена от отоплителното тяло щранг- лира и за такса мощност са съгласно ЗЕ, Наредбата за топлоснабдяване, Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Като приел, че общото събрание е приело различен процент. 10% дял, намира, че начислените суми за ТЕ отдадена сградна инсталация са при неправилно използван процентен дял за определяне на същата, но в с.з. е категоричен, че ако има доказателства, че е определен 30% дял за сградна инсталация, изчисленията и начислените суми са в съответствие с наредбата. Не бил запознат в детайли с договора.

Горната фактическа обстановка съдът прие като съобрази приложените писмени доказателства и техническата експертиза.  Няма противоречие в определяне приетия процент от експерта- 10% или 30%, след като последният изрази становище за всеки от случаите. Кредитира експертизата, като не се съмнява в компетентността и добросъвестността на експерта.

От приетото за установено, съдът направи следните правни изводи :

С установителния си иск с правно основание чл. 124  от ГПК ищецът иска установяване със сила на присъдено нещо по отношение на ответника недължимост на вземането на последния по издаден въз основа на несъдебно основание изпълнителен лист на конкретно посочени суми- главница 483.98 лв., представляваща цена на топлоенергия за периода от 01.11.2003 г. до 30.09.2006 г.; сумата 91.34 лв. мораторна лихва, начислена към 15.03.2007 г. и разноски в размер на 13 лв.

 

          Поради липса на жалба от страна на ответното дружество, решението в частта, в което е признато за установено по отношение на него, че ищецът не му дължи сумата 97.08 лв., представляваща цената на ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2003 г. до 28.02.2004 г., ведно със законната лихва от 24.02 лв., представляваща обезщетение за забава- мораторна лихва, изтекла към 15.03.2007 г., дължими по изп. лист, издаден по ч.гр.д. № 1524/2007 г. на СлРС, като погасени по давност и сумата 2.42 лв.- съответната част от разноските, направени в производството по издаване на изпълнителния лист влязло в сила и настоящата инстанция няма да обсъжда.

          ОСТАВА СПОРНА дължимостта на сумата 386.90 лв., представляваща цена на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2004 г. до 30.09.2006 г.; на сумата 67.32 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата, изтекла към 15.03.2007 г. и за сумата 10.58 лв., представляваща разноски, направени в производството по издаване на изпълнителен лист, дължими по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 1524/2007 г. на СлРС.

Между страните не се спори:

1. Че ищецът не е ползвал топлоенергия за битово- горещо водоснабдяване.

2. Не е консумирана в жилището на ищеца топлинна енергия за отопление на отоплителните тела- радиатори за периода от 01.11.2003 г. до 30.09.2006 г.;

3. Че има образувано изп.д. № 413/2007 г. на ЧСИ П. Г., с приложен изпълнителен лист, издаден въз основа на Опр. № 1527/10.04.2007 г., постановено по ч.гр.д. № 1524/2007 г. на СлРС против ищеца С.Г.Х. *** в полза на ответника по настоящото производство “Т.С.” ЕАД- гр. С. за главница 483.98 лв., представляваща цена на топлоенергия за периода от 01.11.2003 г. до 30.09.2006 г.; сумата 91.34 лв. мораторна лихва, начислена към 15.03.2007 г. и разноски в размер на 13 лв.

4. Не се спори, че начисленият процент топлинна енергия, отдаден от сградната инсталация е в размер на 30% от топлинната енергия за ОВ пропорционално на обема на имота.

5. Няма спор, че се дължи сума за сградна инсталация- спр. втори лист от исковата молба. 

СПОРНО Е:

Правилно ли са начислени  месечни суми за таксата сградна инсталация, като всяка от страните се позовава на протокола от  общото събрание на етажната собственост на 28.11.2000 г.:  

Според ищеца, ОС решило % за индиректна топлина на всички апартаменти да е 10%, а само за апартаментите от първия и осмия етажи 7 %, поради недостигане на топлина до тях, а по отношение на щранг лирите 5 % за VІІІ етаж, на който се намира апартамента му. По принцип не спори, че се дължат суми за сградна инсталация, което е нормативно задължително, но твърди, че не е ясно как е определена.

Ответната страна настоява, че процентът е 30 % .

Изслушаното вещо лице- инж. К. установи, че за процесния период 01.11.2003 г. до 30.09.2006 г. в процесния апартамент на ищеца е ползвана топлинна енергия ТЕ за отопление и вентилация ОВ. Не е ползвана топлинна енергия за битово- горещо водоснабдяване. Нямало данни за консумация на топлинна енергия за отопление на отоплителните тела- радиатори. Посочва, че начисленията за ТЕ отдадена от отоплителното тяло щранг- лира и за такса мощност са съгласно ЗЕ, Наредбата за топлоснабдяване, Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Категоричен е, че ако има доказателства, че ОС е определило 30% дял за сградна инсталация, изчисленията и начислените суми са в съответствие с наредбата.

Съдът прие във фактическата обстановка, че общото събрание е взело решение на 28.11.2000 г. процентът да е 30%, като това е отразено в самия протокол на събранието, така впоследствие и е пресъздадено в договора за топлинно счетоводство от 04.04.2001 г. с ЕТ “Т.”.

Като се позовава на експертизата съдът намира, че изчисленията при топлинното счетоводство са правилни и се дължи за периода 01.03.2004 г. до 30.09.2006 г. сумата 386.90 лв., представляваща цената на доставена в апартамента на ищеца и незаплатена топлинна енергия и сумата 67.32 лв. мораторна лихва за забава върху главницата, изтекла към 15.03.2007 г., поради което искът в тази му част се явява неоснователен и недоказан. Неоснователна е и претенцията за сумата 10.58 лв., представляващи разноски по производството за издаване на изпълнителен лист.

Въззивната инстанция споделя изводите на районния съд и ще потвърди обжалваното решението.

Въззиваемата страна има претенция за разноски и видно от договора за правна защита е заплатила 350 лв. за такава. На основание чл. 78, ал.3 от ГПК съдът ще ги присъди.  

Въз основа на изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Р. № 292/13.04.2009 г. по гр.д. № 137/2009 г. по описа на СлРС в частта, в която е отхвърлен  предявения от С.Г.Х. ***  отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК против “Т.С.” ЕАД- гр. С. за признаване недължимост на сумата 386.90 лв., представляваща цена на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2004 г. до 30.09.2006 г.; на сумата 67.32 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата, изтекла към 15.03.2007 г. и за сумата 10.58 лв., представляваща разноски, направени в производството по издаване на изпълнителен лист, дължими по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 1524/2007 г. на СлРС, като неоснователен и го осъдил да заплати на дружеството разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 356.70 лв. , като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА С.Г.Х., ЕГН-********** *** *-*-*, с адрес за призоваване с. К., общ. С., ул. “Н. В.” №*   да заплати на “Т.С.” ЕАД  разноски за въззивната инстанция в размер на 350 /триста и петдесет/ лв.

Решението в необжалваната му част влязло в сила.

Решението e окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                         

ЧЛЕНОВЕ :