Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 05.11.2009 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и девета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

 МАРИЯ ХРИСТОВА

 

 

При секретаря  Мария Лолова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 287 по описа за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.196 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на адв. Г., в качеството на пълномощник на „Т.-С.” ЕАД против Решение № 95/26.02.2009г. по гр.д. № 3013/2008г. по описа на Сливенски районен съд, с което бил отхвърлен предявеният от жалбоподателя против К.И.К. ЕГН ********** *** осъдителен иск с правно основание чл.79 ал.1 вр. с чл.208 от  ЗЗД за заплащане на сумата от 325,35 лева главница за ползване на незаплатена топлинна енергия за период от 31.01.2005г. до 30.04.2007г., мораторна лихва за забава в размер на 87,57 лева, изтекла до 09.04.2008г., както и законна лихва върху главницата считано от 21.07.2008г. като неоснователен и недоказан. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че за процесния период от 31.01.2005г. до 30.04.2007г. на въззиваемата е било начислявано задължение, формирано единствено от дължими суми за топлинна енергия отдаден в сградна инсталация и сума мощност. В жалбата е посочено, че начисляваната топлинна енергия отдаден в сградна инсталация се извършвало на база взето решение на Общо събрание на етажната собственост като за месеците от декември до април процента е различен, тъй като от 08.09.2006г. е бил в сила новият Закон за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който топлинната енергия отдаден в сградна инсталация се избирала от търговеца за дялово разпределение, а не от Общо събрание. В жалбата се съдържат оплаквания за необоснованост на решението по отношение дължимите суми мощност като се твърди, че сума мощност е била регламентирана с Министерско постановление  и контролирана от ДКЕВР и се дължи до момента докато не е отменен текста в ЗЕ.

         По делото е депозиран отговор на въззивната жалба от въззиваемата К., с който същата оспорва жалбата. Моли да бъде отхвърлена. Подробно са изложени съображения за неоснователно начислени суми за топлоенергия, която не е била получавана от въззиваемата. Същата твърди, че от 01.01.2005г. и до настоящия момент не е ползвала никаква топлинна енергия, и че извършеното разпределение от „Топлофикация” на енергията отдадена от сградна инсталация е некоректно.

         В съдебно заседание въззиваемото дружество се представлява от адв.Г., която поддържа жалбата и моли тя да бъде уважена съобразно заключението на ВЛ. Претендира разноски.

         Въззиваемата в съдебно заседание се явява лично и с адв.Киречв, който оспорва жалбата. Моли да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски.

         Пред въззивната инстанция се събраха допълнителни доказателства.

         От така събраните доказателства съдът установи, следната фактическа обстановка:

         На 14.05.2008г. въззивното дружество депозирало пред СлРС заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против въззиваемата К.. В заявлението било посочено, че въззиваемата дължи на въззивника сумата от 325,35 лева, както и сумата от 88,57 лева представляваща лихви за периода от 31.01.05г. до 30.04.2007г. Към заявлението било приложено извлечение по сметка *** „Клиенти топлоенергия население”, от която било видно, че за периода от 31.01.2005г. до 30.04.2007г. на въззиваемата е била начисляван главница в размер на 325,35 лева и лихва в размер на 88,57 лева. На основание така представеното заявление била издадена Заповед № 20 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 17.05.2008г. На 17.06.2008г. въззиваемата К. е депозирала възражение против издадената заповед за изпълнение. На 22.07.2008г. РС – Сливен издал разпореждане № 6567, с което изцяло обезсилил издадената заповед за изпълнение на парично задължение № 20/2008г.

         На 21.07.2008г. в РС – Сливен била депозирана искова молба от въззивното дружество против въззиваемата за заплащане на сумата от 325,35 лева главница за ползвана незаплатена топлинна енергия, 88,57 лева мораторна лихва за забава до 09.04.2008г. и законна лихва считано от датата на депозиране на исковата молба.

         От представения по делото карнет за адрес кв.”Б.” бл.* ап.54 е видно, че на въззиваемата К. е била засичана единствено вода.

         По делото е представен протокол от 13.10.2003г. за проведено Общо събрание на етажните собственици от кв.”Б.” бл.*, от който е видно че общото събрание е взело решение за определяне на относителен дял на разхода на топлинна енергия, свързан с топлоотдаване от главните линии на общите сградни инсталации /индиректно отопление/ в размер на 25 %. Към протокола е приложен и списък с подписите на собствениците на имоти от блок № *, а от представената по делото декларация от 15.10.2003г. на Ц. В., Е. В. и К.С. се установи, че същите лично са събрали горе описаните подписи на живущите в бл.* на кв.”Б.” за сключване на договор с „Т. – Сливен” за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода.

         По делото е представена справка от „Т.-С.” ЕАД за задължение за топлинна енергия на абонат 5865 К.К. ***4, от която е видно, че за процесния период 31.01.2005г. до 30.04.2007г. на същата не е била начислявана задължение формирано от потребена БГВ и топлинна енергия, отдадена от отоплителни тела, а единствено за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, като за периода от 31.01.2005г. до 30.09.2006г. е била начислявана и сума мощност.

         По делото е представено удостоверение изх.№ 141/30.10.2008г. от „Т.” ООД, от което е видно, че „Т.” ООД е извършвало дялово разпределение на ползваната топлоенергия на бл.* в .кв.”Б.” за периода от м.ноември 2005г. до м.април 2007г. като процента за начислената и разпределена топлоенергия за сградна инсталация за периода от м.ноември 2005г. до м.ноември 2006г. е бил 25 %, а от м.декември 2006г. до м.април 2007г. е бил 40%.

От извършената по делото съдебно – техническа експертиза се установи, че топлинната енергия отдадена от „ сградна инсталация „ е била неправилно начислявана , тъй като при начисляването и не е било съобразено обстоятелството , че по решение на ОС на ЕС за топлинна енергия отдадена от сградна инсталация е било прието решение този дял да е 25 % , а не 40 % , какъвто процент е бил начисляван за периода 12.2006 г. – 04.2007 г. и неправилно е било приемано по – голямо количество топлинна енергия необходима за загряване на 1 куб.м. вода за БГВ. От експертното заключение се установи , че дължимата „ сума мощност „ за процесния период е правилно начислена . Вещото лице е посочило , че за периода от 01.2005 г. до 04.2007 г. общо дължимото задължение е 384.66 лв, от които главница в размер на 299.93 лв ( 105.05 лв главница за ТЕ отдадена от сградна инсталация и 194.89 лв сума мощност ) и лихва в размер на 84.73 лв.

         Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 09.03.2009г. и в рамките на законоопределения двуседмичен срок въззивната жалба е била депозирана на 23.03.2009г.

С оглед изложеното въззивната жалба се явява процесуално допустима, като подадена в законен срок и с правен интересен от разглеждането й. Разгледана по същество обаче същата се явява частично основателна.

От събраните по делото доказателства се установи , че за процесния период на въззиваемата е била начислявана топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и сума мощност . На нея не са били начислявани суми за ползване на БГВ или на ТЕ за отопление в самото жилище . Няма никакъв спор , че жилището на въззиваемата е част от етажна собственост и , че съсобствениците са провели Общо събрание на което са взели решение да се начислява топлинна енергия отдадена от сградна инсталация в размер на 25%. Начисляването на ТЕ отдадена от сградна инсталация в размер на 40 % от разпределителното дружество е било незаконосъобразно , тъй като не е почивало на решение на ОС на етажните собственици. От друга страна т.н. „сума мощност „ начислявана на въззивницата е била законно регламентирана през целия период , в който е била начислявана . Тя е дължима независимо от обстоятелството дали въззиваемата е живеела в жилището си и е ползвала ТЕ за отопление или за БГВ.

Съдът намира , че по отношение на начисляването на дължимите суми следва да вземе предвид заключението на ВЛ , което кредитира изцяло , тъй като е изготвено от компетентно лице , обосновано е и кореспондира с останалия доказателствен материал. Предвид на горното въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати на въззивното дружество за периода 01.2005 г. до 04.2007 г.сумата 413.92 лв, от които главница в размер на 325.35 лв ( 105.05лв главница за ТЕ отдадена от сградна инсталация и 194.88 лв сума мощност ) и лихва в размер на 84.73 лв. Присъждането на лихва е следствие на уважената претенция за главница по вземането . Решението на РС – Сливен следва да бъде отменено частично съобразно изложеното по – горе.

Въззивната страна е претендирала съдебни разноски , които съобразно уважената част от предявения иск следва да се уважат общо в размер на 424.25 лв за двете инстанции , от които 300.00 лв адвокатско възнаграждение и 124.25 лв деловодни разноски.

 

Водим от гореизложеното съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 95 / 26.02.2009 г. по гр.д. № 3013 / 2008г. по описа на Сливенския районен съд , в частта с която е бил отхвърлен предявеният от „Т.-С.” ЕАД гр. С. , ул. „ С. К. „ № *против К.И.К. ЕГН ********** *** осъдителен иск с правно основание чл.79 ал.1 вр. с чл.208 от  ЗЗД за заплащане на сумата от 325,35 лева главница за ползвана но незаплатена топлинна енергия за период от 31.01.2005г. до 30.04.2007г.,за сумата до 299.93 лв. и мораторна лихва за забава в размер на 87,57 лева, изтекла до 09.04.2008г.,за сумата до 84.73 лв., както и законна лихва върху главницата считано от 21.07.2008 г. като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО .

 

Вместо това постанови :

 

ОСЪЖДА К.И.К. ЕГН ********** *** да заплати на „Т.-С.” ЕАД гр. С. , ул. „ С. К. „ № * сумата от 299.93 лв. - главница за ползвана но незаплатена топлинна енергия за период от 31.01.2005г. до 30.04.2007г. , мораторна лихва за забава в размер на 84.73 лв., както и законна лихва върху главницата считано от 21.07.2008 г.

 

В останалата част оставя решението в сила като правилно и законосъобразно.

 

ОСЪЖДА К.И.К. ЕГН ********** *** да заплати на „Т.-С.” ЕАД гр. С. , ул. „ С. К. „ № *сумата от 424.25 лв разноски за двете инстанции , от които 300.00 лв адвокатско възнаграждение и 124.25 лв други деловодни разноски

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                   2.