Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Сливен,  25.06.2009год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното заседание на  петнадесети юни през две хиляди и девета година в състав:

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Д.

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: Х.М. 

                                                                                                              М.Х.

при секретаря М.Т. и с участието на прокурора ………………..…… като разгледа докладваното от  Гинка Драганова въззивно гражданско дело № 289 по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Х.” ООД със седалище и адрес на управление гр.С., кв.”Б.” бл.* вх.* ап.* и управител Н.Г.Х. против Решение № 115/17.03.2009г., постановено по гр.д. № 3279/2008г. на РС – Сливен, с коeто жалбоподателя е осъден да заплати на К. Л. К. – адвокат от АК – Пловдив, ул.”К.Б.” № *, на основание чл.86 от ЗЗД във връзка с чл.36 ал.1 от ЗА вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД сумата 87,51 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата в размер на 1000 лева за периода от 06.02.2007г. до 01.11.2007г.,   и     е осъден да заплати на К. разноски по делото „в пълен размер – 516,50 лева”.

В жалбата се сочи, че неправилно РС – Сливен е приел, че има извършено плащане, което се ценяло като признание на иска. К. си била получила 1000 лева  по договор за правна защита и съдействие № 000430 още при сключването му и неправилно й е бил издаден изпълнителен лист за тази сума, която ЧСИ събрал от сметката на дружеството.

Посочва, че се е установило по делото, че по негова частна жалба е било образувано ч.гр.д. № 59/2008г. на ОС – Сливен, по което се установило, че изп.лист срещу жалбоподателя за сумата 1000 лева не следвало да бъде издаван, отменено е определение № 4994/05.11.2007г. на РС – Сливен по ч.гр.д. № 4934/2007г. като незаконосъобразно и е отхвърлена като неоснователна молбата на адв.К. К. за издаване изп.лист за сумата 1000 лева, представляващ адвокатско възнаграждение по посочения договор за правна защита и съдействие по гр.д. № 38849/2006г. на VІІІ – ГО на РС – Пловдив, ведно със законната лихва считано от 01.11.2007г. до окончателното изплащане на главницата и 170 лева разноски по делото.

Счита, че след като ЧСИ е събрал сумата 1000 лева и тя е платена, не следва да заплаща сумата от 87,51 лева като акцесорно вземане – лихва върху главницата, тъй като е било погасено главното вземане. Счита, че неправилно е начислена тази лихва за 87,51 лева и иска за нея също е погасен, тъй като било погасено главното вземане. Затова решението в тази част било незаконосъобразно.

Намира, че неправилно е решението в частта за разноските и счита, че  не дължи сумата 516,50 лева, след като исковата молба е отхвърлена за главното вземане – 1000 лева, то следва да се присъдят разноски само за 87,51 лева – присъдена лихва при положение, че не се уважи жалбата му в тази част. Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли претенцията за лихвите и разноските  и се потвърди решението в останалата му част.

Въззиваемата страна – адв.К. Л. К. е подала Възражение по жалбата чрез процесуалния си представител адв.Н. ***. Намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Жалбоподателя не бил изпълнил парично задължение в срок и затова дължи лихва за забавеното плащане. Оспорва заявеното основание за непризнаване на разноски по производство в пълен размер, тъй като е отхвърлен основния иск. Счита, че ответника е дал повод за образуване на делото и дължи разноските в пълен размер. Моли да се потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноските за тази инстанция, за които е представил и списък – 420 лв. адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие № 7/10.06.2009г. 

Жалбата е депозирана в законния срок, от надлежна страна, против подлежащ на въззивно обжалване, валидно постановен съдебен акт  и е допустима, по смисъла на чл. 258 от ГПК.

Пред въззивната инстанция не е допуснато събирането на посочени от страните доказателства, тъй като същите не са били нови или нововъзникнали по смисъла на чл.266 от ГПК.

Като съобрази доводите в жалбата, становището на въззиваемата страна и анализира събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема  за установено следното от фактическа страна:

1. Жалбоподателят-ответник е сключил  с въззиваемата – ищца,  договор за   правна защита и съдействие, серия А №000430/06.02.2007г., в който е вписано възнаграждение в размер на сумата 1000,00лв.  Твърди, че тази сума не  е   била заплатена, но този отрицателен факт не следвало да се установява от нея. / В договор за   правна защита и съдействие, серия А №000430  от 06.02.2007г.  е вписано, че сумата е внесена в брой. Виж л.13 от  г.д. № 3279/2998г. на РС Сливен/.

В хода на  производството пред РС Сливен,  се е установило, че главница, предмет на иска   в размер на  сумата 1000,00лв., е била внесена по образувано  изпълнително дело на 03.12.2008г. и ищцата я е получила. Цялата сума по това изпълнително дело е била внесена от длъжника, сега жалбоподател. /арг. писмо на ЧСИ с рег.№  837, от 12.12.2008г., л.38 и №04077/ 08.12.2008г., л.40, по г.д. № 3279/2998г. на РС Сливен/. Фактически въззиваемата ищца е получила сумата по главния иск и част от задължението по акцесорната претенция за лихва, за забавеното плащане по изпълнителното дело.

Установено е по делото, че  за периода 06.02.2007г.– 23.11.2007г. е в размер на сумата 111,26лв., съобразно заключение на съдебно счетоводна експертиза./ арг. заключение на съдебно счетоводна експертиза от 23.01.2009г./. Съдът няма основание да се съмнява в компетентността и безпристрастността на експерта и приема заключението за обективно и съответстващо на останалия доказателствен материал.

  Безспорен е  факта, че в хода на производството пред РС Сливен сумата по главницата – 1000,00лв. е платена на ищцата. Дали това е станало по доброволен начин или чрез ЧСИ, е обстоятелство, което е неотносимо към предмета на спора. Това е така, защото изпълнителното производство е осъществено по издаден изпълнителен лист по друг процесуален ред, а не в исковото производство, чието решение е предмет на жалбата.

Приема се, че по настоящото дело не може да се разглеждат възражения относно твърдения за  „наличието и прекратяването на облигационна връзка”, между страните, защото петитум на жалбата е обжалваното решение в частта за „начислената лихва, тъй като главното  вземане е погасено чрез заплащането му и в тази част решението е незаконосъобразно”, но приема, че за съда „Единствената възможност е за присъждане по съразмерност на уважената част от иска в случая 87,51лв. присъдена лихва”.

/ По делото има данни, че  по ч.гр.д. № 4934/2007г. на РС Сливен е издаден изпълнителен лист на ищцата за сумата, предмет на иска по гр.д. № 3279/2008г. на същия съд. Определението №4994/01.11.2007г., постановено по ч.гр.д. № 4934/2007г. на РС Сливен   за издаване на изпълнителен лист по процесния договор за правна защита и съдействие е отменено от ОС Сливен с определение №66/21.02.2008г., постановено по ч. гр.д. № 632/2007г. по описа на ОС Сливен. Правата си в изпълнителното производство страните следва да осъществяват по предвидения в ГПК ред за това производство./.  

2. Пред РС Сливен, е бил представен списък на разноските, които ищецът е направил и в производството пред този съд. Ответникът не е оспорил представения списък за разноски . / арг. Протокол от  с.з., проведено на 05.02.2009г.,  л.55 от гр.д. № 3279/2008 г. на РС Сливен/.

Тези констатации мотивират следните  правни изводи:

Претенцията е била от обективно съединени искове -за заплащане на неплатено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, сключен от адв. К. с  жалбоподателя, - заедно с лихвата за забава и направените по делото разноски. Предявена е била с правно основание чл.365, ал.1 от ГПК- като дължима сума по търговски спор. В с.з., проведено на 12.12.2008г., съдът е дал правна квалификация на главния иск – чл.36 ал.1 от Закона за адвокатурата във връзка с чл.79 ал.1 от ЗЗД; - правната квалификация на втория иск за обезщетение за претърпени вреди от забавеното изпълнение на парично задължение е чл.86 от ЗЗД. Не е било спорно по делото, че ищцата е осъществила процесуално представителство по гр.д. № 3849/06г. на РС – Пловдив по отношение на дружеството „Ал.” ООД, чийто правоприемник е „Х.” ООД – Сливен. В това съдебно заседание съдът е разпределил доказателствената тежест на страните съгласно разпоредбите на ГПК и им е дал възможност да изразят становище по доклада. Приел е представените по делото писмени доказателства и е назначил съдебно-икономическа експертиза за установяване на размера на лихвата за забава, т.е. мораторната лихва, тъй като пълномощника на ищцата е уведомил съда, че тя е получила сумата предмет на главния иск – 1000 лева. Делото е отложено за 05.02.2009г., но на това заседание ответникът не се е явил и отново не е имал надлежно упълномощен законен представител.

Твърденията на жалбоподателя, че през месец ноември 2008г. е претърпял сърдечна операция е видно от епикриза, приложена към жалбата като след тази дата той е бил на рехабилитация през м.декември същата година. За м.февруари 2009г. същият не е упълномощил надлежно процесуален представител, който да защитава интересите му по гр.д. пред Районния съд. Препис от исковата молба е получил лично на 10.10.2008г. /арг.съобщението л. 27 от гр.д. № 3279/2008г. на РС – Сливен/. Той е представил писмен отговор на 31.10.2008г. След тази дата няма уведомление на съда, че той е имал обективни причини за неявяването му пред РС – Сливен, но не е упълномощил и процесуален представител, който да защитава интересите му. А препис от определение № 5464/2008г. и проекта за доклад му е бил съобщен. /арг.разписка от 24.11.2008г., получена от М. Х. – технически сътрудник – л. 34 от гр.д. № 3279/2008г. на РС – Сливен/. Няма доказателства, а и не се твърди, че ответника, при отсъствие по болест на   директора, в дружеството не е имало негов заместник, който да съобрази получените по делото книжа и предприеме действия за правна защита на неговите интереси.

Настоящият състав приема, че жалбата на ответника против решението, с което е осъден да заплати сумата 87,51 лева, на основание чл.86 от ЗЗД, като обезщетение за неизпълнено в срок парично задължение за неоснователна.

Претенцията в тази част е била основателна и доказана по размер, включително и със заключение на съдебно-икономическа експертиза. Обстоятелството, че сумата, предмет на главния иск – за сумата 1000 лева е била заплатена по съдебно изпълнително дело в хода на процеса пред РС – Сливен, чието решение е предмет на жалбата, е категорично установен и по това не се спори. Ирелевантно за присъждане на лихвата за забавено плащане на парично задължение е обстоятелството, че сумата не е била заплатена доброволно, а събрана и приведена от ЧСИ на ищцата, по който факт не се спори.

Фактически взаимоотношенията по делото, по което е издаден изп.лист и евентуално изпълнението на това задължение, не е предмет на спора пред РС – Сливен, нито пред тази инстанция по настоящото дело. За това и правата на страните в изпълнителното производство следва да се предявяват, защитават, изпълняват и обжалват по предвидения в ГПК ред за това производство, пред съда, който е бил сезиран.

Твърдението на жалбоподателя, че решението е неправилно и в частта, с която на ищцата са били присъдени разноски в пълен размер, както и тези заплатени за държавна такса и за допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза и за правна защита, е несъстоятелно и не може да бъде уважено. Разноските са установени по надлежния ред, по основание и размер и решението, в частта, с която са присъдени се приема за правилно и законосъобразно.

Обстоятелството че, в хода на производството пред РС – Сливен, по което исковата молба е била предявена на 25.08.2008г., е било извършено плащане на 03 и 05.12.2008г. като е била внесена сумата съответно 1028,05 лева и 137,49 лева не може да мотивира извод, че жалбоподателя не е дал повод за образуване на делото пред РС. Към момента на образуването на това производство плащане на процесната сума, предмет на иска като главница и част от мораторна лихва   по делото не е била платена. След като е дал повод за образуване на делото жалбоподателят ответник следва да заплати всички разноски, извършени от ищеца по същото.

Това се отнася и за разноските, направени пред тази инстанция, пред която отново е представен списък, както и договор за правна защита № 07/10.06.2009г., по който в деня на подписването му е била заплатена сума 420 лв. за правна защита и съдействие. Тези разноски също следва да бъдат присъдени на въззиваемата страна – ищец.

С оглед разпоредбата на чл.280 ал.2 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като обжалваемия интерес е до 1000 лева.

При този изход на спора разноски за тази инстанция на жалбоподателя не се дължат и не могат да бъдат присъдени.

            Мотивиран от изложените съображения, съдът

                                    

 

Р    Е    Ш    И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 115/17.03.2009г., постановено по гр.д. № 3279/2008г. на РС – Сливен.

ОСЪЖДА „Х.” ООД със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к..”*.” бл.* вх* ап.*1 с Булстат BG ************, да заплати на К.Л. К. – адвокат от АК – П., ул.”К.Б.” № * разноски за тази инстанция в размер на 420 лева.

Решението не може да бъде обжалвано.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: