Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 191

 

гр. Сливен, 16.06.2009 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на десети юни две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ   МАРТИН САНДУЛОВ

           ЧЛЕНОВЕ:  М.Д.

*** М.

 

                                                                                       

при участието на прокурора ………и при секретаря М.Ж., като разгледа докладваното от М. С. ***.  N  291 по описа за 2008   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

        Производството е по въззивна жалба против решение № 13/02.02.2008 г. по гр.д. № 48/2008 г. на Котелския районен съд, с което е отменена като незаконна на основание чл. 334 ал.1 т.1 от КТ заповед №  А-5-412/17.04.2008 г. на Кмета на община Котел, с която трудовото правоотношение с Г.Д.Г. е прекратено на основание чл. 338 ал.1 т.6 и т.11 от КТ. Със същото решение на основание на чл. 344 ал.1 т.2 от КТ Г.Д.Г. е възстановен на длъжността „старши специалист масов спорт” в структурата на общинската администрация на община Котел, която е заемал до момента на уволнението. На основание на чл. 344 ал.1 т.3 от КТ община Котел е осъдена да заплати на ищеца сумата от 1659,48 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконно уволнение за 6-месечен период.

С решение № 27/26.03.2009 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка и е включен диспозитив, с който община Котел е осъдена да заплати на ищеца сумата от 90,00 лв., която неоснователна е била удържана от трудовото му възнаграждение за месец април.

Двете решения са обжалвани, първото - в осъдителната си част, като незаконосъобразни.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, тъй като издадената заповед е правилна и законосъобразна. Същата е подробно мотивирана. Било е прието решение на общинския съвет Котел, с което е утвърдена нова структура на общинската администрация и ново длъжностно щатно разписание. Длъжността „старши специалист масов спорт”, която е била заемана от ищеца е била трансформирана в длъжност „управител спортни дейности”. За тази длъжност е била изготвена нова длъжностна характеристика с нови изисквания за заемането й. Ищецът не е отговарял на променените изисквания за заемане на длъжността и не притежава необходимото образование за тази длъжност. Твърди се, че основанието за промяната на новата длъжностна характеристика е утвърденото ново щатно разписание от кмета на община Котел. Не са запазени трудовите функции на предходната длъжност. Към тях са прибавени нови като работодателят се е съобразил с обстоятелството, че при трансформирането новата длъжност е ръководна и е поставил по-високи изисквания към изпълняващия тази длъжност. Неправилно съдът е вменил в задължение на работодателя да запознава предварително работника или служителя с изискванията за образование и квалификация по новата длъжностна характеристика. Поради това се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани исковете, предявени от ищеца.

        В съдебно заседание, чрез представител по пълномощие, жалбата се поддържа на основанията, изложени в нея.

        В съдебно заседание, чрез представител по пълномощие, въззиваемият поддържа становището си, че решението е правилно и законосъобразно, а подадената срещу него жаба е неоснователна.

Въззивната жалба, въз основа на която е образувано настоящото производство,  е допустима,  подадена в срок от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Възприетите от двете инстанции фактически констатации са несъмнени и се установяват въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно, които са относими и допустими.

На 30.05.2008 г. е била подадена искова молба въз основа на което се е развило първоинстанционното производство, което е приключило с атакуваното решение. За да го постанови, съдът е приел, че момента, към който се преценява дали правото на работодателя да уволни работника е съществувало и дали е било надлежно упражнено е отправянето на предизвестието за прекратяване на трудовия договор. Поради това именно към този момент следва да бъде преценено дали работодателят е упражнил законно правото да уволни работника. Съдът е приел, че щатната длъжност, която по трудов договор ищецът е заемал е съкратена с решението на общ. Съвет Котел за одобряване на новата структура на общинската администрация, но в мотивите на заповедта е посочено, че длъжността е трансформирана в ръководна и следователно, основанието за уволнение е по чл. 328 ал.1 т.2 от КТ - съкращаване на щат. Поради това, работодателят не е имал законно основание да прекрати трудовото правоотношение. Предявеният иск бил основателен, защото работодателят е уволнил ищеца, без да го запознае с новите изисквания за заемане на длъжността и без да му е дал възможност да представи доказателства, че отговаря на тези изисквания. Съдът е приел, че работодателят е длъжен да връчи на ищеца новата длъжностна характеристика и като не е изпълнил това си задължение е издал незаконна заповед, която следвало да бъде отменена, ведно с всички последици от тази отмяна.

        Въззивният състав споделя крайните правни изводи на РС, въпреки, че не са правилно обосновани и отчасти са в разрез с материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

        Безспорно е, че с решение № 3629.02.2008 г. на Общинския съвет, гр. Котел е утвърдена новата структура на общинската администрация и е възложено на кмета на общината да приведе в изпълнение решението. За целта е  било утвърдено ново длъжностно разписание, според което двете длъжности, съществували към Звено „Спортни бази за спорт за всички” - „Старши специалист спортна база” и “Старши специалист масов спорт” /която е била заемана от ищеца/, са били обединени в една длъжност – “Управител спортни дейности”, която вече попадала в категорията “ръководни служители”. За нея била изготвена нова длъжностна характеристика, утвърдена от кмета на общината, в която било поставено ново изискване за образователен ценз „магистър бакалавър”. Според тази длъжностна характеристика, трудовите функции на двете закрити длъжности се препокриват с тези на новата длъжност „Управител спортни дейности”, но като ръководна такава, за последнатаса въведени и допълнителни трудови функции, свързани с организация, контрол, разработване на проекти и планове и други.

При това положение е несъмнено, че в действителност първоначалният значим юридически факт, настъпването на който е предизвикал уволнението на ищеца, е съкращаване на щата. Длъжността, заемана от ищеца, за която е била предвидена една бройка, е отпаднала от щатното разписание, както и други, съществували до утвърждаване на новия щат, длъжности. Установи се, че премахването й не е фиктивно, тъй като трудовите функции реално са съкратени като предназначени за самостоятелна длъжност. Липсва по новото щатно разписание длъжност, макар и с друго наименование, върху която да са преминали точно и само тези функции. За новосъздадената длъжност са предвидени трудови задължения, които обединяват тези на две от съкратените длъжности и са прибавени и изисквания за ръводен служител. Следователно, с реалното премахване на длъжността /ведно с трудовите функции/ , заемана от ищеца, е възникнало автоматично основанието за уволнение, предвидено в чл. 328 ал. 1 т. 2 пр.2 от КТ – съкращаване на щата.

Посочените и мотивирани от работодателя в обжалваната заповед основания за уволнението на ищеца, обаче са тези по т. 6 и т. 11 на чл. 328 ал. 1 от КТ -  “липса на необходимото образование и квалификация за длъжността” и “промяна в изискванията към длъжността, на които не отговаря работникът”. И двете основания са приложими само към съществуваща длъжност, като и двете целят не толкова промяна на съдържанието на трудовите функции, колкото повишаване качеството на изпълнението им.

При съпоставката на така очертаните фактическо и правно положение, е видно, че ако се приеме, че ищецът е уволнен на основанията, посочени от работодателя – чл. 328 ал. 1 т.т. 6 и 11 от КТ – заповедта е материално незаконосъобразна, с оглед това, че за длъжността, заемана от него не е настъпила промяна нито по отношение на професионалните изисквания, нито по отношение на ценза и квалификацията на заемащото я лице, тъй като тази длъжност не съществува. Описаните изисквания се отнасят за друга, новосъздадена длъжност, която ищецът не е заемал към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, поради което не може да се изследва въпроса отговарял ли е той на тях.

От друга страна, ако се приеме, че действителните отношения обективират настъпило съкращаване на щата чрез премахване на конкретните функции и длъжност, изпълнявани от ищеца, то обжалваната заповед е и процесуално незаконосъобразна, тъй като противоречи на първо място на императивното изискване да съдържа в себе си посочване на точното основание за уволнението и мотивацията на работодателя да го използва. Липсата на такова в случая препятства сериозно правото на защита на работника, тъй като той е лишен от възможността да се брани срещу неноминирано основание за уволнение. Чрез оборването на предявените му основания, той не може да противодейства ефективно на действителното такова, тъй като правнорелевантните факти в двата случая са различни и той не е бил в състояние да оспорва по никакъв начин съкращаването на щата – дали е реално, дали са запазени изцяло или отчасти трудовите функции, дали е имало условия за подбор, дали е извършено от компетентен орган и по надлежен ред, дали се ползва специализирана защита, и други подобни.

Поради това е без значение, че ищецът не е отговарял на поставените към новата длъжност изисквания, това може да се вземе предвид или при първоначално назначаване на нея, или ако те са въведени след заемането й.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че е налице незаконосъобразна заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена в нарушение на материални и процесуални императивни правни норми, което налага нейната отмяна.

Това от своя страна обуславя и уважаването на  претенцията за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Независимо от съкращаването й, работодателят е длъжен да разкрие отново тази длъжност, за да изпълни съдебното решение.

Уважаването на главния иск е основна предпоставка за основателността на акцесорната претенция за заплащане на обезщетение на служителя за оставането му без работа поради незаконното уволнение за срок до шест месеца. Тежестта на доказване на този факт лежи върху ищеца и той е ангажирал годни и потвърждаващи го доказателствени средства, поради което и искът по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ, като основателен и доказан до размер на 1 659, 48 лв., следва да се уважи. РЗа рзликата до пълния му заявен размер от 1 800 лв. следва да се отхвърли, като неоснователен.

Поради това, след като като краен резултат правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба не следва да се уважава. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден в цялата обжалвана част.

Обжалваното решение за поправка също следва да се потвърди изцяло,  тъй като искът също е изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен както е предявен. РС е развил и обосновал аргументите си в съответствие с приложимите правни норми, поради което липсват годни отменителни основания.

Съобразно изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззивника, който понася своите както са направени, а тъй като въззиваемият не е доказал и претендирал разноски за тази инстанция, такива не следва да му се присъждат.    

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 13/02.02.2003 г. и решение № 27/26.03.2009 г. по гр.д. № 48/2008 г. на Котелския районен съд, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНИ.

 

                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

       

                                                                

         ЧЛЕНОВЕ: