Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  263

 

гр. С., 20.10.2009 г.

 

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

С.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на седми октомври през двехиляди и девета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА ЧЛЕНОВЕ:                                                             МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                мл.с. МИРА МИРЧЕВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 294 по описа за 2009  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 197/20.03.2009г. по гр.д. № 3871/08г. на СлРС, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от  “Т.-С.” ЕАД, гр. С., против Р.Л.Б., искове за заплащане на сумата 1 599, 43 лв., представляваща цена на доставена и неплатена топлинна енергия за периода 31.01.1999г. – 31.03.07г., мораторна лихва до 28.05.08г. в размер на 777, 91 лв., заедно със законовата лихва върху главницата от завеждането на исковата молба,  както и претенцията за разноски по делото.

Въззивникът, ищец в първоинстанционното производство, твърди в жалбата си, че решението е незаконосъобразно и неправилно, тъй като са налице условията за ангажиране на отговорността на длъжника – налице е неизпълнено парично задължение, чийто размер, счита, че е доказан, както и на доставената топлинна енергия. Поради това моли въззивната инстанция да отмени решението на СлРС и вместо него постанови такова, с което да уважи иска му изцяло. Претендира разноски.

Във въззивната жалба не е направил  доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна  е подала писмен отговор. С него оспорва въззивната жалба и заявява, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски за тази инстанция.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, не се явява, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи.

В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения, няма подадени по реда на чл. 149 ал. 3 от ГПК писмени бележки.

Съгласно разпоредбите на чл. 195 ал. 1 вр., чл. 162, чл. 7 и чл. 10 от ГПК, въззивният съд е допуснал извършване на съдебнотехническа експертиза с поставени от него задачи, като представеното заключение е събрал като писмено доказателствено средство.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред двете инстанции доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята фактическа обстановка към формираната от първоинстанционния съд, както е изложена в мотивите на решението.

Доколкото, обаче, СЧИТА СЪЩАТА ЗА НЕПЪЛНА, приема ОЩЕ за установено и следното:

През процесния период, без да има данни за неосигуряване на достъп, отчитането на показанията на средствата за измерване в имота на ответницата, е било ритмично извършвано и отразявано в картнет тетрадки от служители на доставчика на топлинна енергия, а след м.12.2002г., когато в сградата са монтирани разпределители на отоплителните радиатори и е въведена системата за топлинно счетоводство – от съответния търговец за дялово разпределение. Ответницата не е монтирала такива и не е ползвала отоплителни тела и топлинна енергия за БГВ след този месец. При отчитане  на показанията и при начисляване на сумите няма извършени нарушения, или неспазване на изискванията на закона, действал към съответния момент.

Така, за исковия период, както е претендиран от ищцовото дружество – 31.01.1999г. – 31.03.2007г., общото задължение на ответницата, формирано от стойността на ТЕ за отопление /до м. 03.2000г./, стойността на БГВ /до м.12.02г./ и ТЕ сградна инсталация и сума мощност , възлиза общо на сумата 1 475, 73 лв. Лихвата за забава върху нея е в размер общо на 623, 74 лв., или общото задължение на ответницата е 2 099, 47 лв.

След снабдяване на въззиваемото дружество със заповед за изпълнение, длъжницата е подала възражение и в срока по чл. 415 ал. 1 от ГПК кредиторът предявил осъдителния иск за  2 377, 34 лв., от които главница за посочения период – 1 599, 43 лв. и лихва – 777, 91 лв.

Исковете били отхвърлени, въпреки, че съдът счел, че не са погасени по давност /каквото е било възражението на ответницата/, предвид прекъсването на срока чрез признаване на вземането, тъй като съдът приел, че не са доказани понеже вземането не било установено по основание и размер.

Това решение е обжалвано изцяло пред настоящата инстанция от страна на ищеца с въззивна жалба, подадена чрез постановилия го съд на 07.04.09г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупната преценка и анализ на всички събрани по делото от двете инстанции годни, допустими и относими писмени доказателствени средства, които са неоспорени и като еднозначни, безпротиворечиви и непререкаеми, изцяло кредитира. Съдът е ползвал и заключението на съдебноикономическата експертиза изслушана и приета във въззивната фаза, която е изготвена от компетентно вещо лице, в чиято добросъвестност няма причини да се съмнява.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения 14 дневен срок от надлежен субект, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е ЧАСТИЧНО основателна и следва да се  уважи за част от претенциите.

Единственият аргумент, с който РС е обосновал отхвърлянето на осъдителните искове, е непроявената процесуална активност на страната, носеща тежестта на доказване на положителния факт на дължимост на отреченото с възражението от ответницата задължение. Пред настоящата инстанция бяха ангажирани писмени доказателствени средства, както и специалните знания на експерт, в резултат на което въззивният съд намира, че са налице законовите предпоставки за ангажиранена гражданската договорна отговорност на ответницата.

Безспорно въззивникът и въззиваемата са страни по ненаименован договор с предмет доставка на топлинна енергия. Не се спори по фактите на сключването и на съществуването му, с оглед неформалният му характер и фактическото изпълнение от едната страна и приемането му от другата.  Отношенията между страните по него са сложни и динамични, и се уреждат не само по правилата на общото гражданско законодателство при условията на равнопоставеност в облигацията, но и са предмет на регулиране с държавновластнически актове, чието прилагане има императивен, а не пожелателен характер. Доказа се извън съмнение, че през спорния период въззивникът е престирал родовоопределена “вещ” според общите условия, като нейният вид, количество и предназначение са  установени  върху документален носител, на  базата на отчитане, извършено по правилата, установени с нормативните актове. Липсват доказателства, мотивиращи извод, че няма фактическо престиране. Така за въззиваемата, като ползвател по смисъла на закона, се поражда съответстващото насрещно задължение – да заплати цената, като притезанието й е функционално обвързано от  изпълнението на дружеството-доставчик. Настоящият съд намира, че е безспорно установено както съществуването на задължението, така и неговият размер. Отчитането, начислението и разпределението на сумите между абонатите на АС е извършено при спазване на всички законови изисквания, действали към релевантния момент. Отчетено е и обстоятелството до кой момент конкретно ответницата е ползвала ТЕ за отопление, както и за БГВ.

Що се отнася до правото на иск на ищеца, за което ответницата е твърдяла пред СлРС, че е погасено по давност, въззивният съд може да отбележи следното:

Макар ответницата да е подписала писмено споразумение от 01.08.2006г., с което признава цялото вземане до тази дата, /чийто начален момент е идентичен с този по исковата молба/, и съгласно разпоредбата на чл. 116  б. “а” от ЗЗД това валидно направено от длъжника изявление да прекъсва давността, същото не блокира неговата възможност да се отбранява в съдебното производство с възражението за изтекла погасителна давност, понеже последното е процесуално действие на длъжника, което, без да рефлектира върху материалноправните отношения между страните, погасява самото субективно право на иск на кредитора.  Така последицата от писменото признание е, че при отчитане на давностните срокове следва да се съобрази законоустановеното им прекъсване в резултат на изявлението - а може да бъде въобще прекъснат единствено срок, който е в течение към правнорелевантния момент. Незапочнал да тече, или вече изтекъл срок, не може да бъде нито спрян, нито прекъснат. Поради това, щом е направено, възражението за изтекла погасителна давност се разпростира върху целия процесен период и ако при проверката на условията се констатира, че преди прекъсването /чрез признание на задължението/ на давността за предявяване на вземанията, по отношение на някои от тях тя е изтекла, това ще доведе до блокиране на възможността на кредитора да предяви искове за тях. Фактът, че длъжникът е признал цялото вземане не означава, че той вече няма право да се позове на изтекла давност, нито че се е отказал доброволно от това си право.

Казаното до тук, обаче, не може да се приложи в настоящия случай, тъй като въззивният съд е стриктно обвързан от рамките на въззивната жалба, на отговора и  евентуално – на насрещната въззивна жалба. Въззивникът насочва оплакванията си само по посока доказване на основанието и размера на вземането си, и съдът се произнася само по тях. Насрещната страна с отговора си, също е очертала предела на търсената от нея защита – нейните възражения касаят само и единствено неоснователността на въззивната жалба по повод доказаността на количеството и стойността на доставената ТЕ, тоест – тя вече брани интереса си само по същество. Нито в отговора, нито до приключване на производството във въззивната фаза, въззиваемата не е въвела като аргумент погасяване на вземанията /или на част от тях/ по давност, с което да изрази несъгласие с приетото от РС становище, че исковете за целия период не са погасени по давност. Поради това, с оглед правилата на ГПК, въззивният съд, след като не е надлежно сезиран, не може да преразглежда този въпрос и не може да се произнася по неинвокирани основания, тъй като страната по този начин изразява съгласието си с правните изводи на първоинстанционния съд. Ето защо проверката за законосъобразност и правилност на обжалвания акт не може да включи въпроса за изтичане на погасителната давност.

Така, при съобразяване на всички обстоятелства, изложени до тук, исковете на ищеца-доставчик се явява основателен и доказан за 1 475, 73лв. главница за процесния период и за 623, 74 лв. лихва, и следва да бъде уважен за тези суми, а за разликата до пълния им размер - отхвърлен.

Така, щом правните изводи на двете инстанции отчасти се разминават, жалбата следва да се уважи, като първоинстанционното решение бъде частично отменено и вместо него бъде постановено ново, с което сумите, посочени по-горе, бъдат присъдени. В останалата част обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Въззивникът е претендирал разноски, които, с оглед частичното уважаване на исковете, възлизат общо за двете инстанции, на 735,64 лв. и с оглед изхода на процеса, въззиваемата следва да му заплати. Съразмерно на отхвърлената част от исковете въззивникът следва да заплати разноските на въззиваемата, които, за двете инстанции, са в размер общо на 75, 69 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

 

Р     Е     Ш     И  :

                       

 

 

ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 197/20.03.2009г. по гр.д. № 3871/08г. на СлРС, в частта, с която са отхвърлени като недоказани, предявените от ”Т. - С.” ЕАД, гр. С., против Р.Л.Б. ***, искове за заплащане на стойност на доставена и неплатена топлоенергия за периода 31.01.1999г. – 31.03.2007г., заедно със законовата лихва от предявяване на иска и на мораторната лихва върху нея до 28.05.2008г., ЗА СУМИТЕ 1 475, 73 лв. ГЛАВНИЦА и 623, 74 лв. МОРАТОРНА ЛИХВА, както и в частта, с която са присъдени разноските по делото, като  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО

и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА Р.Л.Б. *** да заплати на “Т. С.” ЕАД, със седалище и адрес на управление на дейността гр. С.,   ул. “Ст. К.*, сумите:

-1 475, 73 лв., представляваща стойност на доставена и неплатена топлоенергия за периода 31.01.1999г. – 31.03.2007г., заедно със законовата лихва от предявяване на иска и

- 623, 74 лв., представляваща мораторната лихва върху главницата до 28.05.2008г.

 

ОСЪЖДА Р.Л.Б. *** а заплати на “Т. С.” ЕАД, гр. С., направените разноски за двете инстанции, съразмерно на уважената част от исковете, в размер общо на 735, 64 лв.

ОСЪЖДА “Т. С.” ЕАД, гр. С. да заплати на  Р.Л.Б. направените разноски за двете инстанции, съразмерно на отхвърлената  част от исковете, в размер общо на 75, 69 лв.

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 197/20.03.2009г. по гр.д. № 3871/08г. на СлРС в останалата част.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: