РЕШЕНИЕ № 217

гр. Сливен, 16.07.2009 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение- първи състав в открито заседание на първи юли 2009 г. в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:        Н.Я.

                                               ЧЛЕНОВЕ:                 М.Д. *** М.

 

при участието на секретаря П.С. разгледа докладваното от съдия МАРГАРИТА  ДРУМЕВА  298 по описа на съда за 2009 г. и за да се произнесе, съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Обжалвано е решение № 29 от 27.03.2009 г. по гр.д. № 77/2008 г. по описа на Районен съд – Котел от ответника Община Котел в частта, в която са уважени исковете на Н.Х.М. *** с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда, като е признато за незаконно уволнението и със заповед № 5-536/01.07.2008 г. на кмета на Община Котел от длъжността екскурзовод в Пантеон на Георги Стойков Раковски към Историческия музей в Котел, поради съкращаване на щата, ищцата е възстановена на тази длъжност и общината е осъдена да и заплати сумата от 2 298,54 лв., представляваща обезщетение за оставането и без работа след уволнението за срок от 6 месеца, ведно със законната лихва, считано от 01.01.2009 г. и са й присъдени разноски в размер на 250 лв.

В жалбата, изготвена от пълномощника адв. Р. *** се твърди, че решението в уважителните му части е материално и процесуално незаконосъобразно. Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани и се присъдят направените пред двете инстанции разноски.

Отговор на въззивната жалба не е подаден. Постъпила е насрещна въззивна жалба от ищцата срещу решението в частта, в която искът й по чл. 86 от ЗЗД, за присъждане на законната лихва върху обезщетението за оставане без работа е отхвърлено за периода от предявяването на иска до 01.01.2009 г. Според ищцата задължението за лихва е изискуемо веднага от деня на уволнението, но доколкото става дума за задължение без определен срок, длъжникът изпадал в забава от отправянето на покана, ролята на която играе предявяването на иск.

Ответната община представила в законния срок отговор на насрещната въззивна жалба, като я определя за неоснователна и моли да не бъде уважена.

В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници и поддър­жат исканията си. Претендират разноски.

Съдът намира въззивните жалби за допустими. Подадени са в законния срок от страни в процеса, имащи правен интерес от обжалването на първоинстанционния съдебен акт. Съдържат задължителните реквизити на чл. 260, т. 1,2,4 и 7 от ГПК- име и адрес, означение на обжалваното решение, в какво се състои искането и подпис на жалбоподателя.

Обжалваното решение е валидно, като постановено от компетентен орган в законната форма. С него е отговорено на всички искови претенции.

Съгласно разпоредбата на чл. 271, ал.1 от ГПК въззивната инстанция решава спора по същество /а не е контролно отменителна инстанция/, поради което следва да извърши действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд. Следва да обоснове своите правни изводи като резултат на осъществена решаваща, а не проверяваща дейност.

Настоящата инстанция констатира:

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1,2 и 3 от КТ, като ищцата Н.Х.М. ***,ь чрез пълномощника си адв. Е. Х. *** моли да бъде отменено като незаконосъобразно уволнението й, извършено със Заповед № 5-536 от 01.07.2008 г. на кмета на Община Котел, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението й длъжност “екскурзовод” към Исторически музей- Котел и Община Котел да бъде осъдена да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа в размер на 2298.54 лв.- за 6 месеца, считано от 01.07.2008 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска- 26.08.2008 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на направените разноски.

В с.з. поддържа исковите претенции.

За кмета на Община Котел се явява пълномощник- адв. Г. от АК Сливен, която оспорва исковите претенции и поддържа  отговора по реда на чл. 131 от ГПК и направените в него възражения и оспорвания.

От фактическа страна по делото се установи следното:

До 01.07.2008 г. ищцата Н.М. е работила по трудово правоотношение на длъжност екскурзовод в Пантеона на Георги Стойков Раковски към Истори­ческия музей – Котел. Историческият музей е част от общинската администрация. В чл. 11 от неговия устройствен правилник е посочено, че промени в структурата му се извършват по предложение на директора на музея след съгласуване с Нацио­налния център за музеи, галерии и изобразител­ни изкуства и се утвърждават от кмета на общината. С постановление на Министерския съвет от 19.06.2006 г. Нацио­налният център за музеи, галерии и изобразител­ни изкуства към Министерството на културата е закрит, като активите и пасивите му преминават към Министерството на културата.

Към момента на съкращението персоналът на историческия музей се е състоял от 26 работ­ници и служители, като 22 от работните места са се финансирали изцяло от държавата („държавна дейност“), а останалите 4 са се дофинансирали от общината.

Общо 6 от 26-те работни места са били за длъжност екскурзовод и едно – за екскурзовод-уредник, чиито функции са близки до тези на екскурзовода. Две от длъжностите екскурзовод, между които заеманата от ищцата, са били с работно място музеен обект „Котленски възрожденци“ – гр. Котел. Три длъжности екскурзо­вод е имало в музеен обект къща „Руси Чорбаджи“ в с. Жеравна и една – в музеен обект къща „Йордан Йовков“ в същото село. Длъжност екскурзовод-уредник е съществувала в музеен обект „Галатанско училище“ – гр. Котел. Не се оспорва, че 6-те длъжности екскурзовод в различните музейни обекти имат еднакви функции по длъжностна характеристика. Длъжността екскурзовод-уредник е с код по Национал­ната класификация на профе­сиите и дейностите, съответстваща на професия екскурзовод (а не на уредник). По делото не се установява дали и с какво трудовите функции на тази длъжност се различават от функциите на длъжността екскурзовод.

На 29.02.2008 г. общинският съвет взел решение за промени в числеността и структурата на общинската администрация. Една от тези промени е намаляване на броя на работещите в историческия музей, считано от 01.07.2008 г., от 26 на 23. Взетото решение е за съкращаване на 3 от 22-те изцяло финансирани от държавата работни места.

Със заповед от 30.05.2008 г. кметът на общината е сформирал комисия, която да извърши преценка и да определи длъжностите за съкращаване в историческия музей в рамките на взетото от общинския съвет решение. Решението на комисията, отразено в протокол от 05.06.2008 г., е да се запазят длъжностите на уредниците, като се съкратят една длъжност фондохранител и две длъжности екскурзовод в експозиция „Котленски възрожденци“. Решението е мотивирано с това, че длъж­ността уредник съвместява повече функции и изисква по-висок образователен ценз и професионални умения, което ще позволи да не се нарушава нормалното функциониране на музея.

Въз основа на решението на комисията кметът на общината утвърдил, считано от 01.07.2009 г. ново щатно разписание на длъжностите, финансирани от държавата, като от съществувалите дотогава 22 щатни бройки държавна дейност се съкращават двете длъжности екскурзовод и длъжността фондохранител в музейния обект „Котленски възрожденци“ и щатните бройки държавна дейност остават 19, между които 4-те длъжности екскурзовод с работно място в с. Жеравна и длъж­ността екскурзовод-уредник с работно място в Котел.

На 01.07.2008 г. на Н.М. е отправено предизвестие за прекратяване на трудовото и правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ поради съкращение в щата. С отделна заповед № 5-535 от същата дата трудовото и правоотношение е прекратено, считано от 01.07.2008 г., като е наредено за неспазения от работодателя срок на предизвестието да и се изплати обезщетение. И за двете заповеди М.  отказала да удостовери с подпис, че са и връчени.

В писмо, адресирано до тримата работници, чиито трудови правоотношения са прекратени поради съкращаването в щата, кметът на общината е заявил, че техните длъжности са определени за съкращаване и че подбор по реда на чл. 329 от КТ не е извършван и не се налага, тъй като реално се съкращават съществуващите две длъжности екскурзовод и една фондохранител в структурата на Исторически музей – Котел.

Трудовото възнаграждение на ищцата за м. юни 2008 г. е в размер 383.09 лв., съгласно дадената от ответника справка /фиш/, а според в.л. 383.11 лв.

Видно от служебна бележка, издадена от директора на ДБТ, гр. Котел ищцата за времето от 09.07.2008 г. до 08.08.2008 г. е регистрирана в бюрото, като търсеща работа, в трудовата книжка на ищцата /л.43/ са липсвали отбелязвания за започната нова работа след прекратяването на трудовото и правоотношение с Община Котел за периода до шест месеца след съкращаването й.

В експертното си заключение експертът Н. Т. изчислява обезщетението по чл. 225, ал.1 от КТ за шестмесечен срок според размера на брутното трудово възнаграждение на ищцата за месеца предхождащ уволнението- 383.11 лв.- в размер на 2298.66 лв., при претендирани 2298.54 лв. Посочва че седем бройки за длъжност екскурзовод в Исторически музей – гр. Котел се финансират от НЦМГИИ и МК, четири бройки се финансират от общината. От другите доказателства по делото обаче се вижда, че и 7-те длъжности екскурзовод се финансират само от държавата и в тяхното финансиране общината не участва, т.е. те не са между четирите длъжности в музея, които се дофинансират от общината. Всички те фигурират в щатните разписания към 01.04.2008 г. и към 01.07.2008 г., включващи само 22-те, съответно 19-те щатни бройки, представляващи изцяло „държавна дейност”. Освен това не се сочи нито в протокола от 05.06.2008 г., нито в отговора на исковата молба, като мотив да бъдат предпо­четени за съкращение местата в гр. Котел пред тези в с. Жеравна, че например работните места в Жеравна не могат да бъдат съкратени, тъй като се дофинан­сират от общината и не попадат в обхвата на решението на общинския съвет от февруари – да се съкратят 4 работни места държавна дейност. Напротив, навсякъде се излагат доводи за избора на работните места за съкращаване, свързани само с оптималната натовареност на екскурзоводите и необходимостта от запазване на съответното работно място.

Исковата молба, с която се оспорва уволнението, е подадена на 26.08.2008 г.

Горната фактическа обстановка се установява от писмените доказателства по делото (вкл. оригинала на трудовата книжка на ищцата, сверен от съда в заседа­нието на 10.03.2009 г.) и от заключението на съдебноикономическата експертиза, като съдът не се съмнява в компетентността и добросъвестността на експерта Т.. Разминаването с 0.02 лв. на размера на заплатата с писмения документ не рефлектира в крайна сметка върху размера на присъдената за обезщетение сума.

Въз основа на установените факти съдът стигна до следните правни изводи:

Предявените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1,2 и 3 от КТ ПО ОСНОВАНИЕ СА ОСНОВАТЕЛНИ и съдът ще ги уважи. За да е законосъобразно уволнението поради съкращаване на щата е необходимо да са налице три предпоставки /р. 1291-95.ІІІ г.о./: 1. да е извършено по съответния ред и от органа, който има право да извършва такива промени; 2. да е налице към момента на уволнението и на фактическото  премахване на съответната трудова функция да съвпадат или уволнението  да следва съкращаването на щата и 3. да е реално.

В случая е налице втората предпоставка- уволнението следва във времето съкращаването на щата.

Спорно между страните е:

1. съкращаването извършено ли е по съответния ред

2. и длъжен ли е бил работодателят да извърши подбор при извършваните от него съкращения.

Кметът на Общината, като работодател, като е изпълнил решението на Общинския съвет, без същото да е било съгласувано с НЦМГИИ е издал една незаконна заповед, която следва да бъде отменена. Нарушена е разпоредбата на чл. 11, ал.4 от Правилника за устройството и дейността на Историческия музей.

Не се спори, че работодателят не е извършил подбор към момента на изпращане на предизвестие за съкращаване между 7-те свои служители, заемащи длъжностите екскурзовод и екскурзовод-уредник. Заповедта на кмета на общината за сформиране на комисия и протоколът от 05.06.2008 г., отразяващ решението на тази комисия, няма отношение към подбора. Подборът представлява вземане на решение (въз основа на определени критерии) кои работници да останат на работа след извършеното съкращение на щата, т.е. след утвърждаването на новото щатно разписание. Комисията е взела решение кои длъжности да бъдат съкратени, за да се изготви в бъдеще новото щатно разписание; тя не е извършвала подбор, за да определи кои от 7-те работници да останат на длъжностите, които не се съкращават. По същите съображения е без съществено значение дали несъкратените длъжности са били финансирани изцяло от държавата, или във финансирането им е участвала и общината. Това би могло да има значение евентуално при решаването от работодателя на въпроса кои длъж­ности да се премахнат, но не и при извършването на подбор между работниците. За задължението да се извърши подбор между всички тях е от значение единствено фактът, че всички 6 или 7 длъжности са еднакви или обособени звена (клонове и подобни), а само за работни места в различни обекти, намиращи се в две различни населени места, в една община.

В практиката на съдилищата и на ВКС е наложено становището, че работодателят следва да извърши подбор между работниците, заемащи еднакви длъжности, когато не се съкращават всички. В случая сред лицата, заемащи премахнатите длъжности екскурзовод с работно място в гр. Котел, работниците, които заемат запазените 4 длъжности екскурзовод с работно място в с. Жеравна, и заемащия длъжността екскурзовод-уредник с работно място в Котел (доколкото по делото не се установи, че трудовите функции на тази длъжност се различават съществено от функциите на екскурзовода) следва да се извърши подбор.

Действително според решение № 1248/27.07.2001 г. по гр.д. 2306/2000 г. на ІІІ гр.о. на ВКС, когато при същия работодател съществуват еднакви длъжности в различни обособени местни поделения, достатъчно е подбор да се извърши само в рамките на съответното поделение, а не измежду всички работници. В случая обаче не става дума за обособени звена (клонове и подобни), а само за работни места в различни обекти, намиращи се в две населени места в една община.

Само неизвършването на подбор, след като такъв е трябвало да бъде извършен, е достатъчно основание за обявяване на уволнението поради съкраща­ване в щата за незаконно. Поради това е безпредметно да се обсъжда въпросът дали намаляването на броя на работещите представлява промяна в структурата на музея, и ако отговорът на този въпрос е положителен – дали след закриването на НЦМГИИ съкращаването в щата е следвало да се съгласува с Министерството на културата като приемник на правата и задълженията на центъра.

По изложените съображения исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ за обявяване на уволнението за незаконно и за възстановяване на ищцата на заеманата от нея длъжност следва да бъдат уважени. След като се установи, че в продължение на повече от 6 месеца след уволнението ищцата е останала без работа, следва да бъде уважен и обусловеният от това иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за заплащане на обезщетение в размер 2252,88 лв. Върху тази сума на основание чл. 86 от ЗЗД се дължи и законната лихва за времето след 31.12.2008 г. (датата, на която изтича 6-месечен период от уволнението) и този иск също следва да бъде уважен. В тези части на решението, обжалвани от ответника, изводите на първоинстанционния съд и на настоящата инстанция съвпадат и то следва да се потвърди.

Законна лихва върху сумата на обезщетението се дължи и за периода от 26.08.2008 г. до 31.12.2008 г. Това е така поради изложените в задължителното за съдилищата тълкувателно решение № 3 от 19.03.1996 г. – задължението за заплащане на обезщетение е без срок, изискуемо е веднага след уволнението, длъжникът изпада  в забава от поканата и предявеният иск изпълнява ролята на покана. Разбира се, за периода преди 31.12.2008 г. законната лихва не следва да се изчислява върху целия размер от 2298.54 лв., който преди тази дата все още не е дължим изцяло, а ще се начислява помесечно върху изтеклата към съответния месец сума. За времето от 01.01.2009 г. е дължим вече пълният размер на главницата от 2298,54 лв. и законната лихва ще се начислява върху него, както я е присъдил и районният съд.

С оглед изложеното съдът намира въззивната жалба на Община Котел за неоснователна, поради което няма да я уважи.

Намира насрещната въззивна жалба за частично основателна и ще я уважи до присъждане на законната лихва за периода от 26.08.2008 г. до 31.12.2008 г., не върху цялата сумирана главница, а помесечно.

Тъй като изводите на двете инстанции досежно исковата претенция за мораторната лихва не съвпадат, следва да бъде отменено обжалваното решение в тази му част и искът да бъде уважен, съобразно отразеното по- горе.

И двете страни са освободени от държавни такси, а Н.М. не е доказала разноски във въззивната инстанция, затова не следва да и се присъждат.

С оглед изложеното и на основание чл. 272 от ГПК съдът

 

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 29 от 27.03.2009 г. по гр.д. № 77/2008 г. на Районен съд – Котел в частта, с която е отхвърлен искът на Н.Х.М. за присъждане на законната лихва върху присъденото обезщетение за периода 26.08.2008 г. – 31.12.2008 г., като неправилно и вместо това

ОСЪЖДА Община Котел да заплати на Н.Х.М. ***, ЕГН **********, законната лихва за периода 26.08.2008 г. – 31.12.2008 г. върху дължимото и обезщетение за оставане без работа за шестмесечен период, считано от 01.07.2008 г., в размер 383.09 лв. месечно, като лихвата се изчисли помесечно за дължимата главница за всеки изтекъл месец.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:        1.

                                     2.