Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Сливен,  22 .07.2009год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и девета година в състав:

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Д.

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: Х.М. 

                                                                                                              М.Б.

при секретаря М.Л. и с участието на прокурора ………………..…… като разгледа докладваното от  ГИНА ДРАГАНОВА  въззивно гражданско дело № 299 по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

 

 

Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивната жалбата на Г.П.Ч., ЕГН ********** ***„Ц.О.” № * вх.* ет.* ап.*, депозирана чрез адв. Б. Р. *** против решение № 298/13.04.2009 г., постановено по гр.д. № 3667/2008 г. на РС Сливен, с което е отхвърлен иска й против „Т.С.” ЕАД, със седалище и адрес на управление: град Сливен, бул. „Стефан Караджа” № 23, представлявано от изп. директор Румен Арсов, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК за признаване недължимост на сумата 1754.95 лв., представляваща цена на ползвана и неплатена топлинна енергия за периода от 01.02.99г. до 31.01.2001г. ведно с мораторна лихва в размер на 210,94 лв., изтекла до 08.10.2002г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.10.2002г. до окончателното изплащане като неоснователен.

В жалбата са наведени доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение като постановено и при съществени процесуални нарушения – необсъждане на доказателствата по делото.

Твърди се, че за тази сума е имало образувано изпълнително дело през 2002 г., което е прекратено от ДСИ на 20.08.2007г. на основание чл. 330 ал.1 б.”д” от ГПК /отм./, но неправилно съдът е приел, че по време на това изпълнително производство не е текла погасителна давност въпреки, че по това дело действията за принудително изпълнение са били преустановени няколко години преди тази дата. Моли, след като кредиторът не е предприел изпълнителни действия и е бездействал, съдът да приеме, че е изтекла погасителната давност за това вземане. Моли да се отмени обжалваното решение и се постанови ново по съществото на спора, като се уважи изцяло предявения отрицателен установителен иск като основателен и доказан.

 В съдебно заседание чрез процесуалния си представител, поддържа становището си.

Въззиваемата страна –„Т.С.” ЕАД гр. Сливен, чрез процесуалния  си представител адв. Георгиева моли, да се отхвърли въззивната жалба като неоснователна и се потвърди обжалваното решение като правилно. Посочва, че вземането не е погасено по давност. Счита, че давност по време на изпълнителното производство не е текла като се позовава на постановление № 3/2008г. на Пленума на ВС.

Жалбата е депозирана в законния срок, от надлежна страна, против подлежащ на въззивно обжалване, валидно постановен съдебен акт  и е допустима, по смисъла на чл. 258 от ГПК.

Пред въззивната инстанция не се сочат  и не е искано събирането на нови доказателства, по смисъла на чл.266 от ГПК.

 Като съобрази доводите в жалбата, становището на въззиваемата страна и анализира събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема  за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че с определение № 766/23.10.2002г., постановено по ч.гр.д. № 2144/200. на РС Сливен, е бил осъден Евгений Атанасов Чалканов, ЕГН **********,***„Даме Груев” 30-Б-11, да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата 1754,95 лв. за консумирана, незаплатена топлинна енергия за периода от 01.02.99г. до 31.01.2001 г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 210.94 лв., считано от 08.10.2002г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.10.2002г. до окончателното й  изплащане.

По този изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 319/2002 г. на СИС при РС Сливен. По това дело изпълнителни действия  са били извършени до 31.01.2003 г. След тази дата, взискателят не е предприел никакви действия за осъществяване на вземането му по този изпълнителен лист. По тази причина,  изпълнителното дело е било прекратено на 20.08.2007г. на основание разпоредбата на чл.330 б.”д” от ГПК /отм./.

 Длъжникът по изпълнението Евгений Атанасов Чалканов е починал на 31.12.2002г . /арг./ удостоверение № 013556/14.03.2008 г. на община гр. Сливен./.

Въззиваемата страна – ответник, на основание издадения през 2002 г. изпълнителен лист против Евгени Атанасов Чалканов,  е депозирала молба пред ЧСИ Н. Гангалова с рег. № 836 за образуване на изпълнително дело.

  Въззиваемтата страна – ответник,  не е представила по делото доказателства, установяващи, на коя дата е депозирана тази молба пред ЧСИ, но изпълнителното дело е образувано  по изпълнителния лист от2002г.,  по който  длъжник е Евгений Чалканов, починал на 31.12.2002г.

 ЧСИ е образувал изпълнително дело № 20088360400177 от 2008 г. и е изпратил покана за доброволно изпълнение на жалбоподателката – ищца, която е  наследница на починалия длъжник –  съпруга. След получаване на поканата за доброволно изпълнение на 28.03.2008г. , жалбоподателката – ищца е предявила отрицателен установителен иск за установяване факта, че  не дължи сумата по изпълнителния лист, издаден на 23.10.2002г., тъй като вземането е погасено по давност. Направено е и възражение, че през периода 01.02.99г. до 16.10.2002 г., когато е депозирана молба за издаване на изпълнителен лист от ответника, към образуване на изпълнително дело при ЧСИ и към 02.04.2008г.,   е изтекла и 5-годишната давност за главницата по това вземане и 3 годишната- за лихвата, по чл. 110 и по чл.117, ал.2 от ЗЗД./протокол от с.з., проведено на 17.12.2008 г., по гр. д. № 3667/2008г. на РС Сливен./.

В отговора си по исковата молба, ответника по ОУИ  не е посочил, че по образуваното пред ЧСИ изпълнително дело, е приложил изпълнителен лист, издаден против Евгени Чалканов, починал на 31.12.2002г., нито е уведомил, че е насочил изпълнението, против преживялата му съпруга – ищцата по делото. По тази причина, с определение, държано в закрито заседание, РС Сливен е прекратил производството по делото, поради недопустимост. Това определение е отменено с определение от 24.02.2009г., постановено по ч.гр.д. № 51/2009г. на ОС Сливен./

Ответникът не е представил доказателства, установяващи причината, поради която е образувал изпълнителното дело пред ЧСИ по издаден през 2002г. изпълнителен лист и защо първоначално е насочил    изпълнението по  него против осъдения друг длъжник Евгений Атанасов Чалканов, починал на 31.12.2002г./ л.25 и 26 от гр. д. № 3667/2008г. на РС Сливен /. 

Фактически ищцата е уведомена за вземането на „Т.С.”  ЕАД с получаване на поканата за доброволно изпълнението на ЧСИ - на 28.03.2008г.

Категорично е установено  по делото, че от 31.01.03г. до 20.08.07г. и до 28.03.2008г., кредиторът по издадения на несъдебно основание изпълнителен лист,  не е предприел никакви действия за изпълнение на това задължение. Няма доказателства, установяващи, че от 31.01.2003г. до 28.03.2008г.,   повече от пет години, взискателят е предприел други действия, за установяване със сила на присъдено нещо това вземане. Не се и твърди, че има такива доказателства.

 

Тези констатации от фактическа страна, мотивират следните  правни изводи:

Предявен е бил отрицателен установителен иск  от ищцата Г. Ч.,  която е съпруга и наследник на  починалия длъжник Евгений Чалканов по изпълнително дело, образуваното пред ЧСИ -  за установяване, че не се дължи сумата по  изпълнителен лист, който е бил издаден от РС Сливен на 08.11.2002г., на несъдебно основание по ГПК /отм./.  По така предявения иск, ответникът трябва да докаже, че вземането е възникнало.

Законодателят е приел, че при приемане на наследството на починал наследодател, лицата, които са го приели,  носят отговорност за задълженията, които се намират в него в момента на приемането му в съответствие с това, което са получили от наследството по размер.

В конкретния случай отрицателният установителен иск се приема за основателен.

Предмет на отрицателния установителен иск е задължение, установено по изпълнителен лист, издаден на 08.11.2002г., на несъдебно основание по чл.237, б. „в” ГПК /отм./ – по извлечение от сметка. Длъжникът по него е починал на 31.12.2002г. Изпълнителното производство против него е било прекратено,  на основание чл.330, б.”д” от ГПК/отм./, защото  взискателят не е предприел    изпълнителни действия в продължение на повече от две години.

 За да се изрази становище и се мотивират правни съображения по основателността на иска, следва да бъдат преценени всички доводи и обсъдени всички доказателства и обстоятелства, въз основа на които е издаден изпълнителния лист, предприетите действия по изпълнението и последиците от действията и бездействията на страните по спора.

В исковата молба, жалбоподателката е посочила, че по издадения на 08.11.2002 г. изпълнителен лист, който е за задължение за периода 01. 02.1999г. до 31.01.2001г.,  към 02.04.2008 г. е изтекла 5-годишна давност от чл.110 от ЗЗД по отношение на главницата и 3-годишната давност по отношение на лихвите. Посочила е, че след 31.05.2003 г. по издадения изпълнителен лист не са били извършени никакви други изпълнителни действия. Затова счита, че към 02.04.2008г. е изтекла и давността по чл.117 ал.2 от ЗЗД.

При обсъждане на фактите и обстоятелствата, които са необходими, за да се изведе извод за основателност на отрицателния установителен иск, РС – Сливен правилно е посочил, че следва да обсъди всички доводи на ищеца срещу документа, въз основа на който е вече издаден изп.лист, като съобрази фактите   преди издаването му, включително и основанието за това, така и тези, настъпили след неговото издаване.

Приема се, че в конкретния случай не е обсъден факта, че след издаване на изп.лист и образуването на изп.дело на 12.12.2002г., до 31.05.2003г. и от 31.05.2003г.   до 28.03.2008г., /получаване на ПДИ от ищцата/, от която дата не е искано от взискателя СИС да предприемат  и изпълнят конкретни изпълнителни действия, са настъпили факти, погасяващи правото на принудително изпълнение на взискателя.

Не е обсъден и факта, че  няма  доказателства, установяващи че постановлението на ДСИ за прекратяване на изпълнителното производство, да е било отменено от съда като неправилно, с влязъл в сила съдебен акт.

Длъжникът по изп.лист, който е издаден на несъдебно основание, т.е. съдебният акт, на чието основание е издаден този изп.лист, няма сила на присъдено нещо, е починал на 31.12.2002г. Последното изпълнително действие от ДСИ е било на 31.01.2003г. От тази дата, до получаване на призовката за доброволно изпълнение от жалбоподателката 28.03.2008г./- наследница на починалия длъжник, очевидно са изминали 5 години. /31.01.03г.28.03.2008г./.

Бездействието на взискателя - ответник през периода, когато е посочено, че е предприето последното изпълнително действие 31.01.03г. до получаване на поканата за доброволно изпълнение, по образувано  ново изпълнително делото – 28.03.2008г., вече срещу наследниците на длъжника и след влизане в сила на нов ГПК,   не може да се приеме като основание, което да мотивира извод, че през този период давност не следва да тече.

Законодателят е приел, че предприетото изпълнително действие прекъсва давността и тя би следвало да се приеме, че е прекъсната за периода от образуване на изп.дело при СИС на РС – Сливен 12.12.2002г.,  до последното изпълнително действие -31.01.2003г.  Изрично е посочено от законодателя, че давността не тече при провеждане на изпълнителни действия, но не и когато взискателя бездейства. Затова и законодателят категорично е постановил, че след като в продължение на две години взискателя  не посочва и не предприема изпълнителни действия, изпълнителното производство се прекратява по силата на закона, а  съдебния изпълнител само постановява прекратяването - служебно, в съответствие с разпоредбата на чл.330, ал.1, б. „д” ГПК /отм./ . Изпълнителното дело на СИС при РС – Сливен е следвало и е прекратено на това основание.   Прекратяването на изпълнителния процес поради непредприемане на изпълнителни действия, на  основание чл.330, б.”д” от ГПК /отм./, „настъпва  по  силата на закона”./арг.47-65-ОСГК/. „Постановлението на съдебния-изпълнителя, с което той прогласява прекратяването, не е условие, за да се прекрати изпълнителния процес, а констатира едно вече настъпило прекратяване и затова отказва предприемането на следващите действия.” /арг. БГПП –осмо издание, проф. Ж. Сталев, §156, ІІ./.

Обстоятелството, че СИС при РС – Сливен не е прекратил още на 31.01. 2005г. това производство, не може да мотивира извод, че от тази дата до 20.08.2007г., когато е било прекратено това производство, давност за жалбоподателката – ищца не е текла. Категорично е установено по делото, че взискателят не е предприел действия по изпълнението от 31.01.2003г до 28.03.2008г.

ДСИ е следвало да прекрати изпълнителното производство на 31.01.2005г., съгласно разпоредбите на ГПК /отм/.  От тази дата, до получаване на ПДИ    от ищцата на 28.03.2008г. са изминали повече от три години.

Категорично е установено по делото, че след   датата, посочена от СИС при РС Сливен върху изпълнителния лист -31.01.2003 г., до 28.03.2008г.. взискателят е бездействувал. Не е предприел действия за осъществяване на правото, отразено в изпълнителен лист, издаден на извън съдебно основание.

В трайната си практика ВКС също приема, че  давността започва да тече от извършване на последното изпълнително действие, /31.01.03г./, а постановлението на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство, само констатира вече изтеклия срок  - 2 години, през които взискателя не предприел някакво изпълнително действие, даже и то да не е довело до изпълнение на задължението.   ДСИ е констатирал вече настъпилото по силата на закона прекратяване на образуваното   изпълнително дело на СИС при РС Сливен и е прекратил същото. ”Постановлението на съдебния изпълнител, с което той прогласява прекратяването, не е условие, за да се прекрати изпълнителния процес, а констатира едно вече настъпило прекратяване и затова отказва  предприемането на следващите действия.  Обстоятелството, че в случая това не е станало веднага след изтичане на определения от законодателя две годишен срок, не може да мотивира друг извод.

„Да се прекрати изпълнителния процес като производство, означава да се преустановят окончателно изпълнителните действие и да се обезсилят вече извършените.Да се прекрати изпълнителния процес като правоотношение, означава да се погасят правото и властта да се искат и извършват изпълнителни действия, както и задължението, те да се извършват и понасят. Срокът по чл.330, ал.1, б.”д” от ГПК/отм/. е процесуален преклузивен, а не давностен и започва да тече от  последното изпълнително действие по изпълнителното дело. Изтичането на този срок води до прекратяване на започналото изпълнително производство. Затова това изпълнително производство  не може да бъде възобновено, преди да бъде отменено като неправилно постановлението за прекратяването му от съда и не може да се образува ново изпълнително производство, без отмяната на прекратяването му.

Няма законна пречка и взистателят може на същото изпълнително основание, преди да изтече давностния срок за вземането му, да предяви същия изпълнителен лист за изпълнение, но не и преди да е отменено постановлението за прекратяване на предходното изпълнително производство. В тази насока е трайната практика на ВКС / и ВС на РБ/. Прекратяването на изпълнителното производство, не води до погасяване на материалното право и след неговото изтичане може да започне ново изпълнително производство. Но след като се прекрати изпълнителното производство, следващи изпълнителни действия са недопустими, а извършените  се обезсилват. „От деня на прекратяване на изпълнителния процес ще започне да тече нова давност./чл.117, ал.1 от ЗЗД/ / арг. БГПП, проф. Ж. Сталев, осмо издание §156,  /.

След като законодателят изрично е приел, че изпълнителния процес  се прекратява и давността започва да тече от извършване на последното изпълнително действие, неправилно РС Сливен е приел, че в конкретния случай, от 31.01.2003г., датата на последното изпълнително действие, поискано от взискателя по изпълнителното  дело на СИС при РС Сливен, до образуване на ново изпълнително производство пред ЧСИ и получаване на призовка за доброволно изпълнение от жалбоподателката – ищца 28.03.2008г., не е изтекла предвидената от законодателя три годишна давност по  чл. 111, б.б. „б” и „в”,   както и пет годишната погасителна давност по чл.       117 от ЗЗД.

 ВКС приема,че давността се прекъсва с предявяване на иск и само при постановено и влязло в сила съдебно решение, започва да тече нова давност, която вече е пет годишна, по чл.117 от ЗЗД. В случая, изпълнителният лист, по който е образувано изпълнително дело от СИС при РС Сливен през 2002г. и пред ЧСИ е един и същ, но е издаден на извън съдебно изпълнително основание и не се ползва със сила на присъдено нещо .

 Приема се, че след прекъсване на давността, с образуване на изпълнително дело пред СИС при РС Сливен през 2002г., по което изпълнителни действия не са предприети  след 31.01.2003г., а и без да е отменено постановлението за прекратяване на изпълнителния процес по делото на СИС при РС Сливен, след като вземането  не е установено с влязъл в сила съдебен акт и до  получаване поканата за доброволно изпълнение от ищцата, е изтекла, както погасителната давност за материалното право на „Т.С.” ЕАД за главницата, така   и за лихвата върху нея. Изтекла е не само три  годишната давност по чл.116, но и пет годишната давност по чл.117 от ГПК, въпреки че това вземане не е установено с влязъл в сила съдебен акт.

Затова претенцията, по предявения отрицателен установителен иск се явява основателна и следва да се уважи. Вземането на взискателя по приложения изпълнителен лист от 2002г., против съпруга на жалбоподателката, е погасено по давност .

  В Българското право, няма нормативен акт – материално правна разпоредба, съгласно която, страна, която е бездействала през определен период от време,  да може да се позове на своето бездействие и да черпи  права от това си  бездействие. /арг. чл.110 от ЗЗД/. Заедно с това, в конкретния случай, вземането е за периодични пращания и лихва за забавеното им плащане, които се погасяват с изтичане на три годишна давност. / арг. чл.111,б.б. „б” и”в” от ЗЗД/.  В случая юридическо лице е извършило доставка на топлоенергия /продажба на дребно/, на физическо лице /. В тази насока е и трайната   практика ВС и ВКС на РБ/.

 Като не е съобразил и с тези материално правни норми и трайната практика на ВКС, при изрично направено позоваване на изтекла погасителна давност за процесното вземане, РС Сливен е направил неправилен правен  извод, че давност за ищцата не е текла и през времето, когато кредиторът и като взискател, не е предприел действия за осъществяване на правото си по издадения срещу праводателя на ищцата изпълнителен лист. Фактически се получава, че чрез бездействието си въззиваемата страна – ответник, за периода от 31.01.2003 г., до 28.03.2008г. /очевадно повече от пет години/, а и до окончателно изплащане на сумата по изпълнителния лист, ще получи и „законната лихва върху главницата - сумата 1754,95лв.”, която ЧСИ е изчислил и посочил, че към настоящия момент е в размер на сумата 1249,66лв./Виж поканата за доброволно изпълнение към исковата молба/.

Такава възможност законодателството на Република България не предвижда.

Законодателят изрично е приел, че   бездействието не може да се приеме и не се приема като основание за придобиване на права, които не са осъществени своевременно.

Взискателят не може да черпи права от своето бездействие, от своето виновно поведение. Разумът на закона не кредитира бездействието и го квалифицира като виновно поведение, от което не може да се черпят права.

            Заедно с това, в  случая, след като лицето, посочено като длъжник в изп.лист, издаден през 2002г. е починало на 31.12.2002г.,  преди влизане в сила на ГПК /ДВ бр. № 50/2007г./, взискателят е можел  да поиска и се снабди с изп.лист срещу ищцата - наследница, по предвидения ред в този ГПК. Това той не е сторил.

 Безспорно в доктрината и практиката на ВКС е, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането. Тя се прекъсва с предявяването на иск, възражение или искане за започване на принудително производство. „Времето, изтекло от началния ден на вземането до прекъсването на давността се заличава и по силата на чл.117 ал.1 от ЗЗД от прекъсването, започва да тече нов давностен срок, без да е възможно сумиране на сроковете, изтекли преди и след прекъсването”.  От 31.01.2003 г., до 28.03.2008г. са изтекли  повече от пет години, което мотивира извода, че вземането на „Т.С.” ЕАД против ищцата – жалбоподателка, е погасено по давност.

 От всички, представени и събрани по делото доказателства, се мотивира извода, че взискателят   може да се ползва от прекъсване на давността, за периода от образуване на изпълнителното дело  пред ДСИ –СИС при РС Сливен до 31.01.2003г., до която дата са били предприемани „действия по изпълнението”, а след тази дата не може да се приеме, че давността за това му вземане - пет годишна, на основание разпоредбата на чл.117 от ЗЗД, е изтекла към 28.03.2008г. Вземането на въззиваемата страна – ответник, не е присъдено влязло в сила със съдебно решение, а изпълнителния лист е издаден на  не съдебно основание./арг.Определение №766/23.10.2002г., по ч.гр.д. № 2144/2002г. на РС Сливен, чл.237, б.”з” от ГПК/отм./ и чл. 110, чл.111”в” и чл.115, ал.1 б.”ж” от ЗЗД./.

 Пленумът на Върховния съд е постановил, че „пред съдебния изпълнител се осъществява друга фаза на гражданския процесфазата на принудителното осъществяване на признатото с влязло в сила решение, вземане /право/”.  Изпълнителният лист, послужил като основание за образувана  на изп. дело пред ЧСИ, не е предшестван от исков процес и няма влязло в сила съдебно решение. / арг. ПП на ВС № 3/80г./. 

По тези съображения се приема, че спрямо жалбоподателката давността за вземането по представения изп.лист от 2002г. е изтекла. Съображенията на РС – Сливен, че в случая се касае за периодични вземания, както и за вземания за лихви, които съгласно разпоредбата на чл.111 б.”в” ЗЗД се погасяват с изтичане на тригодишна давност, която тече от деня, в който вземането е станало изискуемо са правилни. Неправилно РС Сливен приема, че  давността не е текла от  прекратяване на изпълнителните действия по изпълнителното дело/31.01.2003г., респ.31.01.2005г., до постановлението  на СИС  при РС Сливен за прекратяване на изпълнителното дело против Е. Ч., съобразявайки  практика на ВС, относима към изпълнителни листи, издадени на основание влезли в сила съдебни актове, които имат сила на присъдено нещо, а не на извън съдебно основание – чл. 237 от ГПК /отм./ . Не може да се приеме, че от 16.10.2002г., след 31.01.2003г., а и от 31.01.2005г.  до 20.08.07г., вземането по издадения вече изп.лист не е погасено по давност към момента, когато кредитора по този изп.лист е насочил изпълнението към жалбоподателката -28.03.2008г./ Взискаателят не е доказал друга дата, на която ищцата да е била известена за претенцията му към нея, по този изпълнителен лист.

 Изводът на РС Сливен,  че в случая  не е изтекла погасителната давност, съгласно ПП на ВС №3/1980г., се приема за неправилен.

 Изпълнителният лист, по който е образувано изп. д. на  ЧСИ през 2008гг.: - не  е издаден по влязъл в сила съдебен акт, а на извън съдебно основание – чл.237 от ГПК /отм./ и съобразяването с това ПП на ВС не е относимо към този случай.   Обстоятелството, че взискателя след 31.03.2003г. не е посочил и поискал от СИС при РС Сливен, да бъде предприето и извършено конкретно изпълнително действие и ДСИ не е прекратил изпълнителното производство в срока по чл.330,, ал.1, б. „д”, предложение първо от ГПК /отм./,  по образуваното пред този съд изпълнително дело,  не може да се вмени във вина на ищцата по иска й, за установявана, че вземането по този изпълнителен лист, предявено против нея,  не е погасено по давност. Длъжникът по изпълнителното дело на СИС при РС Сливен е починал на 31.12.2002г. Не е установено по делото, че след тази дата взискателят е насочил изпълнението си към неговите наследници по образуваното вече в СИС при РС Сливен изпълнително дело. Даже няма такова твърдение и няма представени такива доказателства. 

Правилно РС Сливен е установил, че спрямо жалбоподателката – ищца,

ответника не е имал право да претендира цялата сума по приложения изпълнителен лист, а само за частта, която тя има по наследство от съпруга си. Но след като от нея се търси цялата сума, правилно е бил отхвърлен ОУИ за нея.

По тези съображения се приема,че обжалваното решение следва да бъде отменено и се постанови ново по същество на спора,  с което да се уважи предявения отрицателен установителен иск, като основателен и доказан.

При този изход на спора разноски за тази инстанция се дължат на въззивната страна – ищец и са доказани в размер на сумата 226,60 лева за двете инстанции.

 Приема се, че определената от РС Сливен и внесена от жалбоподателката – ищца гаранция в размер на сумата 642,50лв., следва да бъде отменена и тази сума - възстановена на жалбоподателката, след влизане в сила на настоящото решение.

            Мотивиран от изложените съображения, съдът                                     

 

Р    Е    Ш    И  :

 

            ОТМЕНЯВА Решение № 298/13.04.2009г. постановено по гр.д. № 3667 по описа за 2008 г. на РС – Сливен и вместо това,

ПОСТАНОВЯВА:

            ПРИЗНАВА за установено, че вземането на „Т.С.” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Сливен, бул. „Ст.К.” № *, представлявано от Изпълнителен директор Р. А., по изпълнителен лист , издаден на 08.11.2002г. на основание чл. 237 от ГПК/отм./, с определение №766/23.10.2002г. по ч.гр.д. № 2144/2002 г. на РС – Сливен , с което е осъден Е. А. Ч. б.ж. на гр. С., починал на 31.12.2002г., за  сумата от 1 754.95 ( хиляда седемстотин петдесет и четири лева и деветдесет и пет стотинки ) лв., представляваща цена на ползвана и неизплатена топлинна енергия за периода от 01.02.1999г.  до 31.01.2001г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на сумата 210.94 ( двеста и десет лева и деветдесет и четири стотинки ) лв., изтекла на 08.10.2002г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.10.2002г. до окончателното й изплащане, предявено против Г.П.Ч. с ЕГН ********** ***„Ц.О.” № *-*-*,  е ПОГАСЕНА ПО ДАВНОСТ.

            Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от съобщаването на страните пред ВКС на Република България.

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: