Р Е Ш Е Н И Е № 213

 

                                  гр. Сливен, 29.07.2009 год.

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение в открито съдебно заседание на  двадесет и девети юни 2009 г. в  състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Х.М.

                   ЧЛЕНОВЕ: М.Б.

                                           М.Х.

при участието на секретаря М.Ж., като разгледа, докладваното от мл.съдия МАРИЯ ХРИСТОВА , 300 по описа на Сливенския окръжен съд за 2009 година, съобрази следното:

Производството се движи по реда на чл. 269 от ГПК в сила от 01.03.2008 г.

         Образувано е по въззивна жалба на В.И.Р.,***, против решение № 196 от 24.03.2009 г. на СлРС  по гр.д. № 3734/2008 г., с което е прекратен с развод сключеният между В.И.Р. и Д.Т.Р. граждански брак, поради дълбокото му и непоправимо разстройство на основание чл. 99 ал.1 от СК, по вина на двамата съпрузи. Постановено е след прекратяване на брака съпругата да продължи да носи брачното си фамилно име Р.. Предоставено е ползването на семейното жилище в гр.Сливен кв.”С.З.” бл.*-*-* на съпругата. Страните са осъдени да заплатят по 20 лв. държавна такса в полза на съдебната власт.

         Решението на СлРС се обжалва само в частта относно предоставяне на ползването на семейното жилище, като се сочат основания за неправилност и незаконосъобразност при постановяването му. Въззивникът счита, че факта, че притежавал друго жилище бил установен единствено въз основа на свидетелски показания, което довело съда до неправилен извод, а именно не било отчетено обстоятелството, че жилището не било само негово, а и на сестра му, както и, че майка му живеела в него и имала запазено право на ползване върху имота. Представя и моли да се приеме като доказателство нотариален акт № 185 ХІІ 4292/1993 г., удостоверяващ правото му на собственост върху идеална част от жилището. Счита извода на съда, че са налице нетърпими отношения между страните, за неправилен. Признава, че отношенията им не били идеални и имали известни противоречия, но не били такива, които да изключват възможността семейното жилище да бъде предоставено за съвместно ползване. Моли да се отмени решението в обжалваната част и вместо това му бъде предоставено ползването на семейното жилище, алтернативно моли да бъде поставено съвместно ползване от двамата.

         По делото е постъпил отговор от въззиваемата в срок. Моли да се остави без уважение жалбата. Счита решението за правилно и законосъобразно. Сочи, че отношението към нея било грубо и придружено с физически и психически атаки. Счита, че съвместното съжителство би било издевателство над личността й. Сочи, че видно от акта, който представя, въззивникът е собственик на част от друго жилище, за което поел задължение за гледане и като го ползвал, щял да си изпълнява много по-лесно задълженията. С отговора не са направени доказателствени искания.

         С разпореждане от  26.05.2009г. съдът извършил проверка съгласно чл. 267 ал.1 от ГПК и е констатирал, че жалбата е допустима и отговаря на изискванията на чл. 260 от ГПК.

         Въззивникът В.И.Р., редовно призован,  не се явява. Вместо него се явява адв. Ангелов, който поддържа въззивната жалба на основанията посочени в нея. Заявява, че ще се ползва от доказателствата, които досега са събрани в съдебното производство. Счита, че не може да се постигне спогодба. Моли да се отмени решението на СлРС в  обжалваната му част, като вместо това се постанови  решение, с което да се предостави ползването на семейното жилище на въззивника, а в случай, че съда прецени, че не са налице предпоставки за това, да постанови семейното жилище да бъде ползвано съвместно и от двете страни.

         Въззиваемата Д.Т.Р., редовно призована, не се явява. Вместо нея се явява адв. Славова, която оспорва жалбата. Счита, че е неоснователна. Заявява, че няма да сочи други доказателства. Поддържа изцяло написаното в отговора. Счита, че не могат да постигнат спогодба. Моли да се постанови решение, с което да се остави без уважение жалбата, съответно да се остави в сила решението на първоинстанционния съд, което счита, че е правилно и законосъобразно. Моли при постановяването на съдебния акт да се има предвид отговора към жалбата.

Съдът намира, че жалбата е допустима. Подадена е в рамките на преклузивния двуседмичния срок за обжалване на първоинстанционното решение от надлежно легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от жалбата.

          На основание чл. 269 от ГПК съдът извърши преценка за валидност и допустимост на решението и намери, че същото не страда от пороци, обуславящи прогласяването на неговата нищожност или обезсилването му като недопустимо.

          На основание чл. 271 ал. 1 от ГПК съдът извърши проверка за законосъобразност и правилност на обжалваното решение, като въз основа на събраните пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства намира за установено от фактическа страна  следното:

 

Страните са съпрузи и са сключили граждански брак на 27.02.1977г. в гр.Сливен. Въззиваемата е приела да носи след брака фамилното име на съпруга си -Р..

От брака си страните имат родени две деца, които към момента на подаване на исковата молба са навършили пълнолетие.

Страните са лекари. Сключили са гражданския си брак още като студенти. Въззивникът е военен лекар, а въззиваемата е педиатър. След сключване на брака страните заживели първоначално в дома на родителите на въззивника, находящ се в гр. Сливен, бул. "Б. М." № *. След това от фонда на военните получили апартамент в кв."С.З." бл.№ *, състоящ се от две стаи, хол, кухня и санитарни помещения, където са живели до прекратяване на брака и е семейното им жилище, предмет на въззивната жалба.

От представения по делото нотариален акт № 185 том XII нот. дело № 4292/1993 г. на нотариус К. Тодорова при Сливенския районен съд се установява, че родителите на въззивника прехвърлили на него и на сестра му срещу задължение за издръжка и гледане, при запазване правото на ползване, апартамента си, находящ се в гр. Сливен, ул. "Б. М." № *, застроен върху 104 кв.м., състоящ се от три стаи, дневна, кухня, кухня с ниша, баня, клозет, черно антре, входно антре и вграден гардероб. В този апартамент към момента живее майката на В.Р., която е болна и сестра му - св.М. А., която се грижи за майка им. Сестрата на В.Р. *** със семейството си от 1978г. В края на 2007г. се е наложило А. да се върне в гр.Сливен, за да се грижи за майка си. Апартамента е прехвърлен на въззивника по време на брака му с въззиваемата.

Въззиваемата Д.Р. и И. К., А. Г., И. Г., В. Р.са признати за собственици по наследство на следните недвижими имоти; 1. дворно място от 68/544 кв.м., образуващо УПИ II-191, кв. 17 по плана на к-с Л., гр.Б., ведно с жилището в северната част на мазето, представляващо сутеренен полуетаж, застроено върху 65,49 кв.м. и 2. жилищна сграда - източен близнак на площ 42 кв.м., състояща се от един жилищен и избен етажи, от жилищна сграда, състояща се от два близнака - източен и западен, построена в източната част на дворно място от 1440 кв.м., находящо се в с.Горица, общ.Поморие, за който е отреден УПИ Ш-123, кв.5 от 1530 кв.м. с неприложена регулация.

От показанията на свид. К. Р. - син на страните, се установи, че от около 10-15 години отношенията между съпрузите не вървят нормално. Липсвало разбирателство между тях, избухвали чести скандали и разправии между тях по най-различни и обикновени поводи, битовизми. Въззивникът В.Р. употребявал често алкохол, при което се променяло поведението му - ставал по-агресивен, псувал, обиждал въззиваемата, използвал цинични думи. Агресията му била насочена спрямо въззиваемата. Свид. Р. не е виждал въззивника да упражнява физическо насилие спрямо въззиваемата. Страните се събирали заедно само когато синовете им били на гости.

Свидетелката С. посочва, че се е случвало въззиваемата да отива нощно време при нея и да преспива през нощта, защото била бита от съпруга си. В тези случаи Д.Р. изглеждала прежълтяла и била много разстроена, казвала, че съпругът й я е бил. Свидетелката посочва, че се е случвало въззиваемата да ходи да преспива и при свекърва си. В пияно състояние въззивникът бил агресивен - веднъж разбил вратата на входа на блока, в който живее майка му и св. С. /съседка на майката на въззивника/. В трезво състояние също бил груб с въззиваемата, наричал я с обидни думи. От около една седмица Д.Р. напуснала семейното жилище, тъй като я било страх, че съпругът й може да я убие. Отишла да живее в жилището на медицинската й сестра.

През последната една година между страните се усещала промяна /св.А./ - раздразнителност в отношенията на страните, трудно овладяване, забележки, размяна на реплики, но пред приятели и близки не са си разменяли обиди и остри пререкания. Въззивникът се е оплаквал на сестра си и на св.Ч., че има разногласия между него и въззиваемата, че станала много раздразнителна, сприхава и при опит да разговарят дори и за дребни неща стигат до разправии.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като неоспорени от страните. Съдът прецени събраните по делото гласни доказателства при съпоставка и във връзка с едни с други, като съобрази евентуалната заинтересованост на свидетелката М.А. - сестра на ответника и ги кредитира дотолкова, доколкото не си противоречат и отразяват непосредствени впечатления за фактите, за които свидетелстват. Съдът кредитира показанията на св. К. Р. - син на страните, тъй като той има преки и непосредствени впечатления от семейния живот на страните, за отношенията помежду им и проблемите, които възникват между тях. Независимо от обстоятелството, че свидетелят не живее постоянно в гр.Сливен, а си идва 5-6 пъти в годината, като техен син има най-непосредствените впечатления от личния и семейния живот на страните. Останалите свидетели имат отделни, откъслечни впечатления и с оглед факта, че не са част от тесния кръг на семейството на страните нямат цялостен поглед върху семейния им живот.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявеният иск за прекратяване на брака, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство е с правно основание чл. 99 ал. 1 от СК и е обективно кумулативно съединен с иск по чл. 107 ал. 1 от СК. Решението се обжалва само в частта относно предоставянето на семейното жилище, което определя рамките на спора и релевантните факти, предмет на разглеждане във въззивното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 107 ал. 1 от СК при допускане на развода съдът предоставя ползването на семейното жилище на единия от съпрузите, когато то не може да се ползва поотделно от двамата, като взема предвид интересите на децата, вината, здравословното състояние и други обстоятелства. Тъй като децата на страните са пълнолетни съдът не е длъжен служебно да се произнася за ползването на семейното жилище, а само ако има искане за това. В случая искане за предоставяне на жилището са направили и двамата съпрузи.

При условията на чл. 107, ал. 1 СК семейното жилище може да се предостави за съвместно ползване на бившите съпрузи по изключение, когато има взаимно съгласие между тях, когато самото жилище го позволява като пространство и разпределение на помещенията и когато отношенията между съпрузи са търпими и спокойни. В случая е установено, че нито едно от тези условия не е налице. Касае се за семейно жилище, собственост на двамата съпрузи - придобито по време на брака чрез възмездна сделка - покупко-продажба в режим на СИО. Жилището се състои от две стаи, но с общи сервизни помещения: баня, тоалетна, кухня, коридор, пералня, сушилня, тераса. Независимо от това дори и да се приеме, че има свободни помещения, съвместното ползване на апартамента се преценява от съда като недопустимо, като се има предвид поведението на въззивника, данните че често е употребявал алкохол и са избухвали скандали между съпрузите, което е станало причина бракът да се прекрати поради дълбокото му и непоправимо разстройство. Броят на самостоятелните помещения не е решаващ с оглед данните за нетърпими взаимоотношения между страните и за оказван психически и физически тормоз от жалбоподателя. Останалите оплаквания относно въпроса за вината за прекратяване на брака не следва да се обсъждат, тъй като в тази част решението е влязло в сила.

При произнасяне по това искане съдът следва да се ръководи от критериите, посочени в чл.107 от СК. От брака си страните нямат ненавършили пълнолетие деца. С оглед възникналия между страните спор, направените от двамата претенции за отделно ползване на жилището и най-вече установената нетърпимост в отношенията между тях, съдът намира, че то не може да се ползва съвместно от двамата бивши съпрузи. От събраните по делото гласни доказателства се установи, че въззиваемата е напуснала същото от страх от физическо насилие от страна на въззивника. Свидетелката С. посочва, че се е случвало въззиваемата да отива нощно време при нея и да преспива през нощта, защото била бита от съпруга си. В тези случаи Д.Р. изглеждала прежълтяла и била много разстроена, казвала, че съпругът й я е бил. Свидетелката посочва, че се е случвало въззиваемата да ходи да преспива и при свекърва си. В пияно състояние въззивникът бил агресивен - веднъж разбил вратата на входа на блока, в който живее майка му и св. С. /съседка на майката на въззивника/. В трезво състояние също бил груб с въззиваемата, наричал я с обидни думи. От около една седмица Д.Р. напуснала семейното жилище, тъй като я било страх, че съпругът й може да я убие. Отишла да живее в жилището на медицинската й сестра. Съдът намира, че на този етап, с оглед изострените отношения между страните, постоянните конфликти и скандали между тях, не е удачно постановяване за съвместно ползване на жилището. С оглед вида и характера на жилището не може да се постанови и някакъв вид поотделно ползване.

         Тъй като съдът приема, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения е взаимна, и на двамата съпрузи, то вината следва също да се изключи като критерий за определяне на кого да се предостави ползването на семейното жилище. При това положение ползването на жилището следва да се прецени при конкуренцията на останалите критерии - изрично посочени в разпоредбата на чл. 107 ал.1 от СК и обстоятелства посочени общо в тази разпоредба - здравословното състояние и други от значение обстоятелства. Няма твърдения и ангажирани доказателства относно по-специфично, влошено здравословно състояние на някоя от страните, обуславящи предоставяне ползването на семейното жилище. Поради това съдът като критерий за произнасянето си взе предвид наличието на възможности на съпрузите за живеене в гр. Сливен. Безспорно по делото се установи, че ответникът има право на собственост и върху друго жилище в гр. Сливен жилището на родителите му, което те са му прехвърлили. Действително в това жилище към момента живее майката на ответника и сестра му, която се грижи за нея /по принцип тя живее в гр. София със семейството си, но е в гр. Сливен от 1 година, за да гледа майка си/, но този апартамент е много по-голям от семейното жилище на страните – от 104 кв.м,, състоящ се от пет стаи.  Обстоятелството, че майка му има право на ползване върху жилището не установява забрана за въззивника да живее в имота си. Не се установи наличие на изострени отношения между въззивника и майка му, някаква обективна и субективна невъзможност да живее на този етап в него. Не са наведени дори такива твърдения във въззивната жалба.  От друга страна въззиваемата не разполага с друго жилище в гр. Сливен. Тя има сънаследствена част от имоти в гр. Бургас и в с. Горица, общ.                       Поморие, която е в съсобственост в идеални части между общо пет сънаследника с жилищна площ от 65,49 кв.м., в която не би могла да живее самостоятелно. Жилищната площ, която и се полага от този сънаследствен имот е 1/5 ид.ч. или 13,09 кв.м., което е под допустимия минимум жилищна площ за един човек. Не би могла и да го отдаде под наем самостоятелно, за да ползва евентуално плодовете и покрие разходите си за жилище в гр. Сливен, където се е установила да живее и работи с оглед професионалната й дейност. Установи се, че след като е напуснала семейното жилище се е принудила да отиде да живее временно в дома на медицинската си сестра. Няма данни по делото тя да има роднини и други близки, при които да се установи да живее в гр.Сливен.

          С оглед на това съдът намира, че е законосъобразно въззиваемата да бъде предпочетена при предоставяне ползването на семейното жилище.

Изводите на съда са базирани на обсъждане на всички доказателства по делото, както и на доводите и възраженията на страните, поради което оплакванията във въззивната жалба са неоснователни.

Решението на районния съд е правилно и следва да се потвърди, а въззивната жалба да се остави без уважение.

         По изложените съображения и на осн. чл. 272 от ГПК, съдът

 

                                                      РЕШИ:

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 196 от 24.03.2009 г. по гр.д. № 3734 по описа за 2008 г. в обжалваната му част, с която ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Сливен, кв."С.З." *-*-* на Д.Т.Р. с ЕГН********** ***.

 

         В останалата част като необжалвано решението е ВЛЯЗЛО В СИЛА.

 

 

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК.

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: