Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Сливен , 01.07.2009год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното заседание на двадесет втори март през две хиляди и  девета година в състав:

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Д.

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: Х.М.    

                                                                                                                М.Б.

 

при секретаря  М.Л. и с участието на прокурора ……………..… като разгледа докладваното от  ГИНКА ДРАГАНОВА въззивно гражданско дело № 338 по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и следващите от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба против решение № 32/26.03.2009г., постановено по гр.д. № 46 по описа на РС – Котел за 2008г., с което е отменена като незаконна заповед за уволнение и е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност П.К.П. в структурата на общинска администрация в Община Котел – специалист „Спортна база”. Осъдена е Община Котел да заплати на П. 1101,69 лева – обезщетение за времето през което е останал без работа, поради незаконното уволнение – за тримесечен период считано от 17.04.2008г. до 17.07.2008г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от същата дата до окончателно изплащане и разноски в размер на 100 лв. , както  и да заплати по сметка на РС Котел, съответната държавна такса и разноските за делото за експертиза.

Жалбоподателят-ответник твърди в жалбата си, че е недоволен от така постановеното решение и го обжалва „в неговата осъдителна част като материално и процесуално незаконосъобразно”. Моли да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното и се постанови ново, като се отхвърлят исковите претенции на ищеца като неоснователни и неоснователни. /Жалбата е бланкетна/. В становището си по същество моли да се приеме, че жалбата е против цялото решение и моли то да се отмени изцяло като се отхвърлят всички искова по претенцията на ищеца. Сочи на неправилност на решението, поради допуснати процесуални нарушения: – нямало мотиви по иска по бл.344 т.1 от КТ, защото трудовото правоотношение на ищеца било прекратено, поради съкращаване на щата. Нямало заповед за промяна на квалификационните изисквания на длъжността, реално имало съкращение на щата, обединявали се две длъжности в една. Съкращението ставало от компетентен орган – Общински съвет на Община Котел и заповедта е законна. Всички искове на ищеца следвало да бъдат отхвърлени. Претендира разноските по делото.

Ответникът по въззивната жалба, П.П. чрез процесуалният си представител оспорва жалбата. Намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Моли да бъде потвърдено.

 

Жалбата е депозирана в законния срок, от надлежна страна, против валидно постановен в писмена форма, надлежно подписан от компетентен районен съд, функциониращ  в надлежен състав, подлежащ на въззивно обжалване  съдебен акт и е допустима  по смисъла на чл.258 от ГПК.

Пред въззивната инстанция не е искано и допуснато събирането на   доказателства, съгласно разпоредбата на чл.266 от ГПК. 

Като съобрази доводите в жалбите, становищата на  страните и анализира събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема  за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че П.К.П. ЕГН ********** *** е работил в Общинска администрация на Община Котел на длъжност старши специалист „Спортна база”, по трудово правоотношение. Трудовото му правоотношение е прекратено със заповед № А.5-413/17.04.2008г., считано от същата дата поради „съкращение на щата”. /арг. цитираната заповед/. След оставането си без работа П. се е явил и регистрирал в Бюро по труда – Котел на 09.05.2008г. /служебна бележка от същата дата лист 3/.

Установено е по делото, че с решение № 36/29.02.2008г. е приета „Обща численост и структура на общинска администрация” съгласно Приложение № 1. По това Приложение, в новото щатно разписание има длъжност – управител „Спортни дейности”, в която са били трансформирани съществуващите преди това длъжности: - старши специалист „Масов спорт” и -старши специалист „Спортна база”,   като са създадени и две нови длъжности – „треньор” .

За длъжността управител „Спортни дейности” било вписано изискване за образование – висше, образователна квалификационна степен магистър, бакалавър. В заповедта за уволнение, предмет на спора, няма вписано такова обстоятелство и / или основание за издаването й.

Не се спори, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за месеца, предхождащ уволнението е в размер на 367,23 лева, което за шест месеца е – 2203,38 лева. /арг. заключение на съдебно-икономическа експертиза от 24.02.2009г./. Съдът няма основание да се съмнява в безпристрастността и компетентността на експерта и приема заключението като обективно.

 От  заключението на съдебно икономическата експертиза е видно, че няма съкращение на щатни бройки, а само промяна на имената на длъжностите и пренасочване на функции от една към друга длъжност без да са премахнати. Приема се за категорично установено по делото, че фактически в щатното разписание след като са „съкратени две” длъжности старши специалист „Масов спорт” и старши специалист „Спортни дейности”, не се съкращава, а се увеличава щата на това звено с още една бройка. „По новата структура към същото звено са утвърдени три бройки: управител „Спортни дейности” – една бройка и две длъжности „Треньор”. За длъжността управител „Спортни дейности” са съвместени трудовите функции на двете длъжности старши специалист „Масов спорт” и старши специалист „Спортни дейности” като са дадени организационно ръководни функции с изискване за висше образование.” /арг. вещо лице Н.Трендафилова, с.з. проведено на 11.03.2009г. по гр.д. № 46/2008г. на РС – Котел/.

В хода на производството предявения иск за обезщетение поради оставането на ищеца без работа е бил увеличен от сумата 1800 лева на 2300 лева. /виж протокола от с.з. проведено на 11.03.2009г. по гр.д. № 46/2008г. на РС – Котел/.

На ищеца е била удържана сумата от 90,00лв. от трудовото му възнаграждение, представляваща половината от стойността на дадената му през м. ноември, 2007г.сума за работно облекло -180,00лв. Не се спори, че ищецът е следвало да върне тази сума, поради прекратяване на трудовото му правоотношение шест месеца след получаването й./арг. и заключението на съдебно икономическата експертиза./.   /В тази част РС Котел е изложил мотиви, с които е посочил, че неправилно е удържана тази сума – „без съгласие на ищеца”./.

 

Тези констатации мотивират следните  правни изводи:

Предявени са били обективно съединени искове за: - отмяна незаконно уволнение, - възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, - за плащане обезщетение за времето, през което ищеца е останал без работа – шест месеца съгласно разпоредбата на чл.225 ал.1 от КТ и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане законната лихва върху сумата, дължима за обезщетение от момента на подаване на исковата, както и за дължима сума в размер на 90,00лв, която е била удържана, без съгласие на ищеца.

 „Безспорно положение в правната теория и съдебната практика е, че работодателят упражнява потестативното си право на уволнение с връчване на работника или служителя на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение. Това е необходимото и достатъчно действие, за да настъпи целения от него резултат – прекратяване на трудовоправната връзка. Друг акт на работодателя в допълнение на предизвестието не се изисква. Издаването на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение само констатира настъпването на факта на прекратяването на правоотношението, но не е правопораждащ уволнението факт.” Предизвестието на ищеца е №92-00-1247от 14.04.2008г., което той е отказал да получи. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е от 17.04.2008г., с която  е прекратена   трудовата му връзка, без да е изтекъл месечния срок на предизвестието.

1.По претенция с посочено правно основание чл.344 ал.1 от КТ работодателят – в случая ответник следва да установи по категоричен начин поделото, че заповедта за уволнение на работника е законосъобразна, а работника да установи уволнението си и времето, през което е останал без работа с цел установяване размер на обезщетение, което претендира по чл.255 от КТ.

В конкретния случай съдът приема, че жалбоподателят- работодател е обжалвал решението само в частта, с която е осъден да заплати обезщетение на работника в присъдения размер на основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ – 1101,69 лева, ведно със законната лихва, считано от 17.04.2008г. до окончателното изплащане, както и 100 лева разноски по делото. Съдът приема това съдържание на жалбата , тъй като то е заявено от жалбоподателя изрично в нея. Жалбата, както е посочено в нея, е подадена „бланкетна” и на по-късен етап, няма други подробни съображения  или промяна на заявеното искане.

Изрично е записано в жалбата, че се обжалва „в неговата осъдителна част, като материално и процесуално незаконосъобразно”.

Настоящият състав на ОС – Сливен намира, че за пълнота следва да изрази становище по основателността на претенцията на ищеца, в частта за отмяна заповедта за уволнение и възстановяване на заеманата преди него длъжност.

Установено е по делото, че заеманата преди уволнението на ищеца длъжност към момента на провеждане на производството пред РС – Котел не е била заета. Заедно с това от представените по делото доказателства не са установени причините, поради които се увеличават бройките в щатното разписание. Установено е по делото, че фактически в звено „Спортни бази за спорт на всички” е имало две длъжности „старши специалист” – „Спортни дейности” и „Масов спорт”, подчинени на директор ОКСУС. А по новата структура към същото звено са утвърдени три бройки управител „Спортни дейности” – една и две бройки на длъжност „Треньор”.

Ищецът е отказал да получи предизвестие № 92-00-1247/14.08.2008г. /което е в трудовото му досие/. В него е отразено, че е закрита длъжността му на основание чл.328 ал.1 т.2, предл.2 от КТ. Фактически работодателят се е позовал на съкращение в щата. По делото не е установено такова съкращение на щатната бройка, която е заемал ищеца. Обстоятелството, че трудовите му функции са предадени на длъжност, чието име е сменено и  различно от това, което е било не може да мотивира извод, че има съкращение на щата. Този извод се потвърждава и от факта, че очевадно щатните бройки за дейността в цялото звено, където е работил ищеца са увеличени – от две на три.

В трайната си практика ВКС винаги приема, че след като няма реално съкращение на щатни бройки, а само преминаване на дейности от една щатна бройка на друга, заповедта за уволнение е  незаконосъобразна. Заедно с това,  при съкращаване на две длъжности и създаване на нова, при положение, че има работещи лица на съкратените длъжности, работодателя е следвало да извърши подбор, което в случая не е сторено. Не се и твърди, че е правен подбор и се приема, че в тази насока не следва да се излагат допълнителни съображения за незаконосъобразността на обжалваната заповед. Приема се, че  правилно и законосъобразно,  в конкретния случай първоинстанционния съд е уважил претенцията в тази й част.

Доводите на жалбоподателя, че процесната заповед за уволнение е издадена в писмена форма, от оторизиран орган и в кръга на неговата компетентност,  в настоящия случай не са спорни и не са относими към законосъобразността на заповедта за уволнение. Процесната заповед не е обжалвана като административен акт, за да се изследват и се излагат съображения по  тези доводи. 

Тя е за прекратяване на трудово правоотношение и следва да са спазени материално правните разпоредби на КТ, за да се установи и приеме, че е законосъобразна. Това производството се развива по реда, предвиден в ГПК.

Категорично изискване на ГПК е, всяка от страните в гражданския процес да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. В конкретния случай РС – Котел изрично е разпоредил и указал на страните доказателствената тежест в процеса. Изрично е указано на ответника, че следва да докаже, „че е извършено реално съкращаване на щата и е извършен подбор”, преди да бъде издадена заповедта за съкращение на ищеца. Работодателят не е представил доказателства за реално съкращаване на щата и изрично е посочил, че няма да сочи други доказателства. /арг. протокол от с.з. на 11.03.2009г. по гр.д. № 46/2008г. на РС – Котел/. След като няма реално съкращаване на щата, а и в предизвестието отправено до ищеца и заповедта му за уволнение няма изрично вписано някакво друго основание,   наличие или липса на някакво негово качество, включително образование, което той няма, то заповедта му за уволнение е незаконосъобразна, както е прието и в обжалваното решение.

Фактически в щатното разписание, въпреки че е записано, че се съкращава щата и той реално не е съкратен, а щатните бройки са увеличени. Работодателят, след като е приел това щатно разписание, не е извършил подбор между двете лица, работещи на длъжностите, които се съкращават, за да може в интерес на службата да уволни работник, чиято длъжност не се съкращава за да остане на работа този, който има по-висока квалификация и работи по-добре. А извършването на подбор е било задължително в този случай. /арг. чл.329 ал.1 от КТ/.

След като уволнението е било незаконосъобразно, претенцията в частта й за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност  се явява основателна съгласно разпоредбата на чл.344 ал.1 т.2 от КТ и правилно и законосъобразно ищеца е бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.

 Жалбата на ответника – работодател е срещу осъдителната част на постановеното от РС – Котел решение и е неоснователна. В трайната си практика ВКС приема, че след като уволнението е отменено като незаконосъобразно, на работника следва да се възстановят щетите – да му се присъди обезщетение за времето, през което е останал без работа, но не повече от шест месеца. /арг. и чл.225 ал.1 от КТ/. В случая размера на обезщетението е определен от съдебно-икономическа експертиза. Установено е било поделото, че през периода 10.07.2008г. до 10.10.2008г. ищецът е работил по трудово правоотношение, което е отразено в трудовата му книжка и е получил възнаграждение, при което обезщетението, което следва да му се присъди остава в размер на сумата 1101,69 лева за три месеца /2203,38 лева делено на 2 равно на 1101,69 лева или 367,23 по 3 равно на 1101,69 лева ./.

Изложените мотиви, относно претенцията в частта й по иска с правно основание чл.128 от КТ за възстановяване на сума в размер на 90,00лв. се споделят от тази инстанция. По този иска не е постановен диспозитив, който следва да се постанови по реда, предвиден от законодателя с разпоредбата на чл.247 от ГПК  и след постановяване на  това решение

Правилно и законосъобразно, след като заповедта за уволнение е била отменена и претенцията, във  всичките й части е била уважена, жалбоподателя е бил осъден да заплати дължимата държавна такса върху уважените искове, както и направените по делото разноски за съдебно икономическа експертиза.

 Производството по трудови дела за работниците е безплатно и работодателят, освен дължимата държавна такса, дължи заплащане и на разноските по делото, след като заповедта му за уволнение е отменена. /арг. чл.359 от ГПК/.

При този изход на спора разноски на жалбоподателя не се дължат.

Такива следва да се присъдят на въззиваемата страна, която не е доказала извършването им за тази инстанция и не ги е претендирала.

            Мотивиран от изложените съображения, съдът

                                    

 

Р    Е    Ш    И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 32/26.03.2009г., постановено по гр.д. № 46/2008г. на РС – Котел в частите, с които е осъдена Община Котел да заплати на П.К.П. сумата 1101,69 лева, представляващо обезщетение за времето през което е останал без работа поради незаконно уволнение за тримесечен период считано от 17.04.2008г. до 17.07.2008г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.04.2008г. до окончателното й изплащане, 100 лева разноски по делото за правна защита, както и да заплати по сметка на РС Котел държавна такса – 150,00лв. и 60,00лв. разноски по делото.

 

Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от съобщаване на страните пред ВКС на Република България.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ: